Думите на Макрон за войски в Украйна стреснаха съюзниците от НАТО
Френският президент Еманюел Макрон искаше да сътвори „ стратегическа неизясненост “, намерено обсъждайки концепцията да се изпратят западни войски в Украйна, само че беше толкоз неразбираем, че провокира комплициране и неспокойствие измежду някои съдружници.
Коментарите на Макрон по време на среднощна конференция, откакто беше хазаин на среща на западните съдружници, с цел да притегли поддръжка за Украйна, пасват на неговата известност на извършител на дипломатическото успокоение, който обича да разрушава табута и да хвърля предизвикателство на общоприетата мисъл.
Отказвайки в понеделник да изключи разполагането на западни сили в Украйна, той оспори преобладаващата позиция, че сходно деяние може рисково да ескалира риска от световна война сред НАТО и Русия.
Неговите мнения може да се окажат взор в бъдещето и да прокарат пътя към усилване на бъдещо директно западно присъединяване във войната в Украйна против съветската инвазия .
Те обаче също по този начин пораждат риск от подкопаване на това, което Макрон се стремеше да ускори със срещата в Париж – единството измежду западните съюзници, до момента в който две години след началото на войната силите на Киев де борят да задържат съветските войски.
Белият дом разгласи, че няма да изпраща войски в Украйна. Германия, Англия, Италия, Испания, Полша и Чешката република също бързо се дистанцираха от концепцията.
Междувременно Кремъл съобщи, че сходно деяние ще направи „ неминуем “ директен спор сред НАТО и Русия.
Френските длъжностни лица бяха изпратени да обяснят, че Макрон е желал да провокира спор и че обсъжданите хрумвания са свързани с неучастващи в бойни задачи елементи, които ще извършват задачи, свързани да вземем за пример с разминиране, гранична отбрана или трениране на украинските сили.
„ Трябва да обмислим нови дейности в поддръжка на Украйна. Те би трябвало да са в отговор на характерни потребности, съответно мисля за почистване на мини, киберсигурност, производството на оръжие на място, на украинска територия “, съобщи пред депутатите френският външен министър Стефан Сежурне.
Френско-германско напрежение
Коментарите на Макрон също по този начин рискуват да изострят напрежението сред Франция и Германия, чиито връзки образуват ядрото на европейското политическо съдействие.
Изглежда, че той е смушкал Берлин поради първичното му съмнение да изпрати настъпателно оръжие на Украйна, отбелязвайки, че някои страни преди две години само са желали да изпратят „ спални чували и каски “.
В коридорите през последните седмици немските длъжностни лица упрекнаха Франция, че не изпраща задоволително военна помощ за Украйна .
Западен чиновник съобщи, че Макрон „ раздруса някои кафези и предизвика комплициране “ измежду страните членки на НАТО.
Служителят съобщи, че с дейностите си той може да усложни дебата в Съединени американски щати към проектозакона, затънал в Конгреса, който планува даването на към 60 милиарда $ в помощ за Украйна, в случай че всее боязън, че войната може да ескалира.
Дипломат от Европейския съюз съобщи, че резултатът от мненията на Макрон е бил „ дисхармония измежду съдружниците за сметка на правдоподобността “.
Но френски дипломатически източник съобщи, че в случай че Западът остане на сегашния си курс, дарявайки оръжие и помощ и обявявайки поддръжка, той „ ще успокои президента на Русия Владимир Путин във усещането му, че сме слаби “.
„ Всъщност всички ние в Европа поемаме огромен риск Русия да завоюва “, съобщи той.
Някои чиновници, изключително в Източна Европа, поддържаха концепцията, че Западът би трябвало да направи своите калкулации и червени линии по-малко предвидими за Путин.
„ Такива времена изискват политическо водачество, упоритости и смелостта да се мисли ексцентрично. Инициативата зад вчерашната среща в Париж си коства размисъла “, съобщи литовският външен министър Габлиелюс Ландсбергис.
Дипломат от Източна Европа съобщи: „ Наистина мисля, че казаното (от Макрон) е потребно. Демонстрира на публичното мнение какъв брой е незабавен въпроса и какво е заложено “.
Налични благоприятни условия
Генерал Оно Айхелсхайм, шеф на защитата на Нидерландия, съобщи, че Макрон евентуално е желал да обясни на Путин, че няма изключени благоприятни условия.
„ Трябва да визиите всички налични благоприятни условия “, съобщи той пред Ройтерс по време на визитата си във боен цех в Чешката република.
„ Това е последна опция и не мисля, че страните от НАТО за момента мощно желаят да създадат това. Но никой не знае какво ще се случи в бъдеще “, добави той.
Посещението на ген. Айхелсхайм във военния цех акцентира най-спешната потребност на Украйна – за муниции, които да попълнят мощно опразнените ѝ ресурси, с цел да продължи битката против съветската инвазия.
На срещата в Париж Макрон даде сигнал, че приключва френската опозиция против потреблението на средства на Европейски Съюз за чешката самодейност да стартира световно търсене за покупка на муниции за Киев.
Някои европейски чиновници допускат, че това е доста по-голям приоритет от диалозите за западни войски на място.
„ Бих се зарадвал, в случай че Франция обмисля по какъв начин да поддържа по-силно Украйна, само че в случай че мога да дам предложение, тогава дано изпрати повече оръжие “, съобщи немският вицеканцлер Роберт Хабек.
Втори източноевропейски посланик сподели, че откритата полемика за изпращането на западни сили демонстрира бедственото състояние на Киев в битката му.
„ Фактът, че това към този момент е налична опция, значи, че ситуацията е доста, доста по-лошо, в сравнение с си мислехме “, съобщи дипломатът.
Коментарите на Макрон по време на среднощна конференция, откакто беше хазаин на среща на западните съдружници, с цел да притегли поддръжка за Украйна, пасват на неговата известност на извършител на дипломатическото успокоение, който обича да разрушава табута и да хвърля предизвикателство на общоприетата мисъл.
Отказвайки в понеделник да изключи разполагането на западни сили в Украйна, той оспори преобладаващата позиция, че сходно деяние може рисково да ескалира риска от световна война сред НАТО и Русия.
Неговите мнения може да се окажат взор в бъдещето и да прокарат пътя към усилване на бъдещо директно западно присъединяване във войната в Украйна против съветската инвазия .
Те обаче също по този начин пораждат риск от подкопаване на това, което Макрон се стремеше да ускори със срещата в Париж – единството измежду западните съюзници, до момента в който две години след началото на войната силите на Киев де борят да задържат съветските войски.
Белият дом разгласи, че няма да изпраща войски в Украйна. Германия, Англия, Италия, Испания, Полша и Чешката република също бързо се дистанцираха от концепцията.
Междувременно Кремъл съобщи, че сходно деяние ще направи „ неминуем “ директен спор сред НАТО и Русия.
Френските длъжностни лица бяха изпратени да обяснят, че Макрон е желал да провокира спор и че обсъжданите хрумвания са свързани с неучастващи в бойни задачи елементи, които ще извършват задачи, свързани да вземем за пример с разминиране, гранична отбрана или трениране на украинските сили.
„ Трябва да обмислим нови дейности в поддръжка на Украйна. Те би трябвало да са в отговор на характерни потребности, съответно мисля за почистване на мини, киберсигурност, производството на оръжие на място, на украинска територия “, съобщи пред депутатите френският външен министър Стефан Сежурне.
Френско-германско напрежение
Коментарите на Макрон също по този начин рискуват да изострят напрежението сред Франция и Германия, чиито връзки образуват ядрото на европейското политическо съдействие.
Изглежда, че той е смушкал Берлин поради първичното му съмнение да изпрати настъпателно оръжие на Украйна, отбелязвайки, че някои страни преди две години само са желали да изпратят „ спални чували и каски “.
В коридорите през последните седмици немските длъжностни лица упрекнаха Франция, че не изпраща задоволително военна помощ за Украйна .
Западен чиновник съобщи, че Макрон „ раздруса някои кафези и предизвика комплициране “ измежду страните членки на НАТО.
Служителят съобщи, че с дейностите си той може да усложни дебата в Съединени американски щати към проектозакона, затънал в Конгреса, който планува даването на към 60 милиарда $ в помощ за Украйна, в случай че всее боязън, че войната може да ескалира.
Дипломат от Европейския съюз съобщи, че резултатът от мненията на Макрон е бил „ дисхармония измежду съдружниците за сметка на правдоподобността “.
Но френски дипломатически източник съобщи, че в случай че Западът остане на сегашния си курс, дарявайки оръжие и помощ и обявявайки поддръжка, той „ ще успокои президента на Русия Владимир Путин във усещането му, че сме слаби “.
„ Всъщност всички ние в Европа поемаме огромен риск Русия да завоюва “, съобщи той.
Някои чиновници, изключително в Източна Европа, поддържаха концепцията, че Западът би трябвало да направи своите калкулации и червени линии по-малко предвидими за Путин.
„ Такива времена изискват политическо водачество, упоритости и смелостта да се мисли ексцентрично. Инициативата зад вчерашната среща в Париж си коства размисъла “, съобщи литовският външен министър Габлиелюс Ландсбергис.
Дипломат от Източна Европа съобщи: „ Наистина мисля, че казаното (от Макрон) е потребно. Демонстрира на публичното мнение какъв брой е незабавен въпроса и какво е заложено “.
Налични благоприятни условия
Генерал Оно Айхелсхайм, шеф на защитата на Нидерландия, съобщи, че Макрон евентуално е желал да обясни на Путин, че няма изключени благоприятни условия.
„ Трябва да визиите всички налични благоприятни условия “, съобщи той пред Ройтерс по време на визитата си във боен цех в Чешката република.
„ Това е последна опция и не мисля, че страните от НАТО за момента мощно желаят да създадат това. Но никой не знае какво ще се случи в бъдеще “, добави той.
Посещението на ген. Айхелсхайм във военния цех акцентира най-спешната потребност на Украйна – за муниции, които да попълнят мощно опразнените ѝ ресурси, с цел да продължи битката против съветската инвазия.
На срещата в Париж Макрон даде сигнал, че приключва френската опозиция против потреблението на средства на Европейски Съюз за чешката самодейност да стартира световно търсене за покупка на муниции за Киев.
Някои европейски чиновници допускат, че това е доста по-голям приоритет от диалозите за западни войски на място.
„ Бих се зарадвал, в случай че Франция обмисля по какъв начин да поддържа по-силно Украйна, само че в случай че мога да дам предложение, тогава дано изпрати повече оръжие “, съобщи немският вицеканцлер Роберт Хабек.
Втори източноевропейски посланик сподели, че откритата полемика за изпращането на западни сили демонстрира бедственото състояние на Киев в битката му.
„ Фактът, че това към този момент е налична опция, значи, че ситуацията е доста, доста по-лошо, в сравнение с си мислехме “, съобщи дипломатът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ