Фотографът Валерий Пощаров снима селата и хората из Родопите в

Фотографът Валерий Пощаров снима селата и хората из Родопите в продължение на цели 14 години: резултатът от напъните му и стотиците посетени места е фотокнигата с твърди корици " Последният човек на Родопите ".

Той развива интерес към планините още преди да стартира да снима професионално.

" В първите ми скиталчески младежки години си бях взел една дребна джобна карта на България. Още тогава ми направи усещане, че Родопите са показани в различен мащаб, с цел да може да се съберат всички обитаеми места. Това беше покана! През годините пребродих 985 села в Родопите и още не съм бил във всички. За мен тази планина си остана също такава мистерия, каквато бе и преди да стъпя в нея за първи път. "

Пощаров е роден в Добрич през 1986 година в семейство на художник и поетеса, които са мощно свързани с културния живот на Североизточна България. Учи в Националното учебно заведение по изкуства във Варна, а по-късно отпътува за Париж, където приключва пластични изкуства в Сорбоната.
Реклама
Момент от детството насочва Пощаров към фотографията. В остаряла кутия той намира портретна фотография на жена с дълги черни плитки и рязък взор. " Питах баба ми коя е тази жена, а тя сподели: " Не знам, бабо, не запомнила съм ". Обърнах фотографията, а на гърба ѝ пишеше " подарявам лика си, тъй като времето минава, а човек се не помни " . И да, тази жена беше към момента там. Тя ме гледаше. Тогава за първи път разбрах каква голяма власт има в ръцете си фотографът - властта да направи от мига безкрайност. Това беше прекомерно висока цел, с цел да оправдае ред взаимни отстъпки, които трябваше да направя, в случай че бях решил фотографията да ми стане специалност непременно. "
" Последният човек на Родопите " " Последният човек на Родопите "
Решава да не трансформира фотографията в само занятие незабавно: " През годините съм правил всичко допустимо приходите ми да не зависят от нея. Когато тя стартира да ми носи и пари, към този момент имах свободата да върша това, което желая. "
Реклама
Казва, че лека-полека фотографията за него се трансформира в средство за приближаване до живота. " В началото започнах страхливо да присвоявам моменти от улицата, само че последователно разбрах, че даже в този ранен парижки интервал (2006-2008) фрагментите ми могат да бъдат групирани по тематики, избрани на първо място от избора на сюжет. За да фотографирам, нуждая се от това да обичам света, който желая да запазя. И като всяка обич тя води след себе си отдаденост. "
" Последният човек на Родопите "
И въпреки всичко, за какво " Последният човек на Родопите "? Изчезва ли светът, който той е документирал?

" Самото заглавие на книгата е най-точният отговор на този въпрос, само че по-важното тук, е че аз се трансформирах също, а с това и метода, по който виждам света пред себе си. Книгата стартира с една къса интерпретация на легендата за Орфей и Евридика, в която споделям по какъв начин след 14 години в този план разбирам, че Орфей, обръщайки се обратно, се обръща към предишното и точно по този начин губи Евридика и бъдещето. С тази серия започнах за първи път да фотографирам в цвят и да виждам на света не като на изчезващ пред мен, а като непрекъснато възраждащ се. "
От серията " В търсене на свободата " (In Search of Freedom)