Какво искаме от кучетата и демокрацията
Полската философка Маргрет Гребович, която от година преподава и живее в Съединени американски щати, показа на лекция в София най-новите си проучвания в региона на връзките сред хората и домашните им любимци, само че и своите доводи против повсеместната тресчица за оптимизация и успеваемост. Част от публиката, пристигнала в театралната зала на СУ по покана на Културния център да чуе разсъжденията й по тематиката " Какво желаеме от кучетата? Спасяване на животи в късния капитализъм ", остана сюрпризирана, тъй като бързо стана ясно, че лекторката ще приказва не толкоз за животните, що се касае за техните стопани. " Хората, в своето нездраво предпочитание непрекъснато да усъвършенстват всичко, в този момент се пробват да наложат следващата високотехнологична играчка, която да ги замести в живото им другарство с техните домашни любимци ", споделя Гребович.Тя е работила дружно с философи като Жан-Франсоа Лиотар и Дейвид Кар, сега преподава политическа доктрина в Hampshire College. Изследванията ѝ са в региона на феминизма, куиър теорията и радикалната народна власт, ав последните години се концентрира върху околната среда, правото на благосъстоятелност и домашните любимци . Професор Гребович одобри да доразвие тезата си за читателите на " Капитал ". Разговорът бързо минава от спасяването на животни към демокрацията, късния капитализъм и произвеждането на нови артикули.
Полската философка Маргрет Гребович, която от година преподава и живее в Съединени американски щати, показа на лекция в София най-новите си проучвания в региона на връзките сред хората и домашните им любимци, само че и своите доводи против повсеместната тресчица за оптимизация и успеваемост. Част от публиката, пристигнала в театралната зала на СУ по покана на Културния център да чуе разсъжденията й по тематиката " Какво желаеме от кучетата? Спасяване на животи в късния капитализъм ", остана сюрпризирана, тъй като бързо стана ясно, че лекторката ще приказва не толкоз за животните, що се касае за техните стопани. " Хората, в своето нездраво предпочитание непрекъснато да усъвършенстват всичко, в този момент се пробват да наложат следващата високотехнологична играчка, която да ги замести в живото им другарство с техните домашни любимци ", споделя Гребович.
Тя е работила дружно с философи като Жан-Франсоа Лиотар и Дейвид Кар, сега преподава политическа доктрина в Hampshire College. Изследванията ѝ са в региона на феминизма, куиър теорията и радикалната народна власт, ав последните години се концентрира върху околната среда, правото на благосъстоятелност и домашните любимци . Професор Гребович одобри да доразвие тезата си за читателите на " Капитал ". Разговорът бързо минава от спасяването на животни към демокрацията, късния капитализъм и произвеждането на нови артикули.
След лекция в Прищина наскоро, улични кучета атакуват Маргрет и я нахапват съществено . " Сега към този момент никой не може да ме упрекна, че съм следващата американска професорка, която не познава средата на Балканите и приказва единствено за проблемите на западния свят ", смее се Гребович. И изяснява, че освен ние имаме проблем с бездомните животни и тяхното осиновяване. " По време на пандемията в Съединени американски щати имаше голям взрив на осиновяванията, само че откакто част от хората се върнаха в офисите и към този момент не можеха да работят от домовете си, появиха се какви ли не нови хрумвания, които да извличат финансова изгода от възприятието за виновност на стопаните. "
Проф. Гребович се връща на тази тематика по-късно, когато се натъкваме на бездомни кучета по пътя си към Женския пазар. Тя дава отговор на въпросите на " Капитал " по време на пешеходна обиколка из София. " Нека първо убедя читателите ви, че съжителството с домашни любимци е цяла една просвета, която сега претърпява голяма промяна, а не е единствено доста печеливша стопанска система, която продължава да пораства. "
Реклама От " който не работи, няма да яде " до bullshit jobs
В момента цялата промишленост, печелеща от човешката обич към животните, се пробва да убеди стопаните им, че са им нужни конусни играчки, които кучето да преследва по през целия ден, с цел да може да си " проработи " храната. Подхвърляйки въпросния конус, от него понякога изпада по някоя гранула - това е новата идея Work to eat .
Идеята е, че няма потребност да разхождате кучето си - то ще е изтощено, когато се приберете, и вие няма да се чувствате отговорни, че не сте го извели. " Аз като собственичка на две кучета виждам доста проблеми в тази идея, само че най-много виждам по какъв начин пренасяме личните си проблеми върху животните ", споделя Маргрет. Тя отделя цяла глава на този в проблем в новата си книга Rescue Me: On Dogs and Their Humans, където прави прилика с феномена bullshit jobs - специалности, при които служащите надълбоко в себе си имат вяра, че в случай че позицията им бъде закрита, нищо няма да се промени, тъй като по този начин или другояче не правят нищо потребно. " Но в случай че човек изпада в меланхолия, когато не се усеща потребен, при кучетата преследването на неправилен конус през целия ден би имало още по-психологически разрушителен резултат, тъй като те са доста мощно обществени животни. " Социално животно не значи просто да се любуват на компанията на другите, а непрекъснато да се приспособяват, с цел да могат да оцелеят.
Как психологичното здраве на хората се отразява върху домашните любимци
И тук идва още по-голямото терзание на актуалните философи и психолози - кучетата отразяват страстите и паниките на притежателите, тъй като по този начин са се развили еволюционнo. " Ако модерните хора страдат в такава огромна степен от меланхолия, тревога, паник офанзиви, това най-вероятно значи, че кучетата ни ще развият същите проблеми ", споделя Гребович. Именно тъй като кучетата попиват страстите на притежателите си, с цел да оцелеят, и тук никакъв конус няма да ги избави от човешките психологични проблеми.
Но вместо да се съсредоточим върху личното си ментално здраве, ние го утежняваме, живеейки с фантазията за допустимо най-оптимизирания живот - " повтаряме тази фикция върху всичко, което ни е най-важно, и по тази причина се опитваме да усъвършенстваме и взаимоотношенията си, в това число и връзката си с домашните ни любимци ", споделя Гребович.
Реклама
Живеем в голямо напрежение, че всичко би трябвало да е съвършено - кариерата, фамилиите, кучетата,извличаме концепцията за оптимизация от корпоративния свят и се опитваме да я пренесем в персоналния си съкровен свят. " Не е толкоз значимо дали пренасяме оптимизацията върху връзките с колегата, децата или домашните си любимци, сериозният проблем е, че не осъзнаваме, че взаимоотношенията не действат по този метод. Време е да спрем да възпроизвеждаме непълноценни модели на това, което считаме за живот и съществувание ", акцентира Маргрет Гребович.
Демокрацията от " през вчерашния ден " би трябвало да се промени, с цел да отразява проблемите през днешния ден
Дискусиите, които преподавателката води със своите студенти, постоянно са свързани с провокациите, пред които сме изправени през днешния ден: " Истината е, че в класическите демократични модели хората, които са имали власт и са се занимавали с политика, в действителност доста са си приличали, идвали са от еднакъв културен подтекст, постоянно една и съща класа. Но през днешния ден имаме толкоз цветен свят, голям брой идентичности, и би трябвало да намерим метод демокрацията да работи и да се развива в новите условия. Това е дълъг и муден развой и в случай че не успеем, стои опасността от фашизъм, тя няма да изчезне, даже да я отдалечим с едни избори. "
Доказателството, че непрекъснато би трябвало да се борим за правата си и да не допуснем притъпяване на гражданските си сетива пред заканите от крайнодесни идеологии , е възбраната за аборт в Полша и в някои щати в Америка. Битката си заслужава, колкото и да е изтощителна. През последните години в България се водят малко по-различни битки - обществото се поляризира и настройва, вместо да се образова по тематиката за обществено конструирания пол. Според професор Гребович повода е, че тематиката е комплицирана, има нюанси, а хората са прекомерно вгледани в ежедневните битовизми, с цел да вникнат в нея. За справяне с измененията в климата би трябвало да спрем да мислим с остарелите разбирания на патриархата и колонизаторите .
" Накрая се стига просто до две страни, които си крещят, и до момента в който обществата ни са поляризирани в едни деструктивни кавги, сме изправени пред друга напълно действителна опасност - измененията в климата ", споделя Маргрет Гребович, чиито проучвания в предишното са я отвели в региона на екофеминизма. Надеждата ѝ е, че обществото ни ще търси разновидности за развиване, което да не е непременно обвързвано с икономическия напредък. Според нея пътищата за това са част от дилемите на актуалната философия. " Затова би трябвало да помним, че не би имало промени в климата, в случай че хората не действаха с методите на колониализма, патриархата и късния капитализъм, когато става въпрос за природата и планетата ни. " Социалната смяна е безспорна наложителна, в случай че желаеме да спрем измененията в климата, само че това включва и измененията в метода ни на живот и настройките .
Полската философка Маргрет Гребович, която от година преподава и живее в Съединени американски щати, показа на лекция в София най-новите си проучвания в региона на връзките сред хората и домашните им любимци, само че и своите доводи против повсеместната тресчица за оптимизация и успеваемост. Част от публиката, пристигнала в театралната зала на СУ по покана на Културния център да чуе разсъжденията й по тематиката " Какво желаеме от кучетата? Спасяване на животи в късния капитализъм ", остана сюрпризирана, тъй като бързо стана ясно, че лекторката ще приказва не толкоз за животните, що се касае за техните стопани. " Хората, в своето нездраво предпочитание непрекъснато да усъвършенстват всичко, в този момент се пробват да наложат следващата високотехнологична играчка, която да ги замести в живото им другарство с техните домашни любимци ", споделя Гребович.
Тя е работила дружно с философи като Жан-Франсоа Лиотар и Дейвид Кар, сега преподава политическа доктрина в Hampshire College. Изследванията ѝ са в региона на феминизма, куиър теорията и радикалната народна власт, ав последните години се концентрира върху околната среда, правото на благосъстоятелност и домашните любимци . Професор Гребович одобри да доразвие тезата си за читателите на " Капитал ". Разговорът бързо минава от спасяването на животни към демокрацията, късния капитализъм и произвеждането на нови артикули.
След лекция в Прищина наскоро, улични кучета атакуват Маргрет и я нахапват съществено . " Сега към този момент никой не може да ме упрекна, че съм следващата американска професорка, която не познава средата на Балканите и приказва единствено за проблемите на западния свят ", смее се Гребович. И изяснява, че освен ние имаме проблем с бездомните животни и тяхното осиновяване. " По време на пандемията в Съединени американски щати имаше голям взрив на осиновяванията, само че откакто част от хората се върнаха в офисите и към този момент не можеха да работят от домовете си, появиха се какви ли не нови хрумвания, които да извличат финансова изгода от възприятието за виновност на стопаните. "
Проф. Гребович се връща на тази тематика по-късно, когато се натъкваме на бездомни кучета по пътя си към Женския пазар. Тя дава отговор на въпросите на " Капитал " по време на пешеходна обиколка из София. " Нека първо убедя читателите ви, че съжителството с домашни любимци е цяла една просвета, която сега претърпява голяма промяна, а не е единствено доста печеливша стопанска система, която продължава да пораства. "
Реклама От " който не работи, няма да яде " до bullshit jobs
В момента цялата промишленост, печелеща от човешката обич към животните, се пробва да убеди стопаните им, че са им нужни конусни играчки, които кучето да преследва по през целия ден, с цел да може да си " проработи " храната. Подхвърляйки въпросния конус, от него понякога изпада по някоя гранула - това е новата идея Work to eat .
Идеята е, че няма потребност да разхождате кучето си - то ще е изтощено, когато се приберете, и вие няма да се чувствате отговорни, че не сте го извели. " Аз като собственичка на две кучета виждам доста проблеми в тази идея, само че най-много виждам по какъв начин пренасяме личните си проблеми върху животните ", споделя Маргрет. Тя отделя цяла глава на този в проблем в новата си книга Rescue Me: On Dogs and Their Humans, където прави прилика с феномена bullshit jobs - специалности, при които служащите надълбоко в себе си имат вяра, че в случай че позицията им бъде закрита, нищо няма да се промени, тъй като по този начин или другояче не правят нищо потребно. " Но в случай че човек изпада в меланхолия, когато не се усеща потребен, при кучетата преследването на неправилен конус през целия ден би имало още по-психологически разрушителен резултат, тъй като те са доста мощно обществени животни. " Социално животно не значи просто да се любуват на компанията на другите, а непрекъснато да се приспособяват, с цел да могат да оцелеят.
Как психологичното здраве на хората се отразява върху домашните любимци
И тук идва още по-голямото терзание на актуалните философи и психолози - кучетата отразяват страстите и паниките на притежателите, тъй като по този начин са се развили еволюционнo. " Ако модерните хора страдат в такава огромна степен от меланхолия, тревога, паник офанзиви, това най-вероятно значи, че кучетата ни ще развият същите проблеми ", споделя Гребович. Именно тъй като кучетата попиват страстите на притежателите си, с цел да оцелеят, и тук никакъв конус няма да ги избави от човешките психологични проблеми.
Но вместо да се съсредоточим върху личното си ментално здраве, ние го утежняваме, живеейки с фантазията за допустимо най-оптимизирания живот - " повтаряме тази фикция върху всичко, което ни е най-важно, и по тази причина се опитваме да усъвършенстваме и взаимоотношенията си, в това число и връзката си с домашните ни любимци ", споделя Гребович.
Реклама
Живеем в голямо напрежение, че всичко би трябвало да е съвършено - кариерата, фамилиите, кучетата,извличаме концепцията за оптимизация от корпоративния свят и се опитваме да я пренесем в персоналния си съкровен свят. " Не е толкоз значимо дали пренасяме оптимизацията върху връзките с колегата, децата или домашните си любимци, сериозният проблем е, че не осъзнаваме, че взаимоотношенията не действат по този метод. Време е да спрем да възпроизвеждаме непълноценни модели на това, което считаме за живот и съществувание ", акцентира Маргрет Гребович.
Демокрацията от " през вчерашния ден " би трябвало да се промени, с цел да отразява проблемите през днешния ден
Дискусиите, които преподавателката води със своите студенти, постоянно са свързани с провокациите, пред които сме изправени през днешния ден: " Истината е, че в класическите демократични модели хората, които са имали власт и са се занимавали с политика, в действителност доста са си приличали, идвали са от еднакъв културен подтекст, постоянно една и съща класа. Но през днешния ден имаме толкоз цветен свят, голям брой идентичности, и би трябвало да намерим метод демокрацията да работи и да се развива в новите условия. Това е дълъг и муден развой и в случай че не успеем, стои опасността от фашизъм, тя няма да изчезне, даже да я отдалечим с едни избори. "
Доказателството, че непрекъснато би трябвало да се борим за правата си и да не допуснем притъпяване на гражданските си сетива пред заканите от крайнодесни идеологии , е възбраната за аборт в Полша и в някои щати в Америка. Битката си заслужава, колкото и да е изтощителна. През последните години в България се водят малко по-различни битки - обществото се поляризира и настройва, вместо да се образова по тематиката за обществено конструирания пол. Според професор Гребович повода е, че тематиката е комплицирана, има нюанси, а хората са прекомерно вгледани в ежедневните битовизми, с цел да вникнат в нея. За справяне с измененията в климата би трябвало да спрем да мислим с остарелите разбирания на патриархата и колонизаторите .
" Накрая се стига просто до две страни, които си крещят, и до момента в който обществата ни са поляризирани в едни деструктивни кавги, сме изправени пред друга напълно действителна опасност - измененията в климата ", споделя Маргрет Гребович, чиито проучвания в предишното са я отвели в региона на екофеминизма. Надеждата ѝ е, че обществото ни ще търси разновидности за развиване, което да не е непременно обвързвано с икономическия напредък. Според нея пътищата за това са част от дилемите на актуалната философия. " Затова би трябвало да помним, че не би имало промени в климата, в случай че хората не действаха с методите на колониализма, патриархата и късния капитализъм, когато става въпрос за природата и планетата ни. " Социалната смяна е безспорна наложителна, в случай че желаеме да спрем измененията в климата, само че това включва и измененията в метода ни на живот и настройките .
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ