Евтините пари свършиха. Дойде време да платим сметката
* Финансовият министър предлага орязване на разноски и нарастване на данъчна тежест
Безметежните времена на евтини пари, които се раздаваха " на калпак " като ограничения против вредите от пандемията, от войната в Украйна, от високите цени на енергоносителите и така нататък, свършиха. Време е да платим сметката. А за това ще би трябвало крепко да се затегнат коланите и за всички разходи да се постави финансов ръб. Защото с раздаването на пари никой не е станал богат. Икономиката не се развива с помощи, а със съществени вложения. И в случай че политиците продължават да си " купуват " поддръжка на кг с необмислен популизъм, цената, която всички ще платим най-после, ще е доста, доста висока.
-->
Такива заключения се постановат от отчета на финансовия министър Росица Велкова, показан в сряда. В него се показва, че страната ни е изправена пред доста рисков сюжет за свръхдефицит. Дупката в хазната ще стигне 6-7% от Брутният вътрешен продукт до края на годината, в случай че не се трансформират политиките. Тази заплаха въобще не би трябвало да се подценява и е извънредно време да бъде овладяна.
Свръхдефицитът освен, че ни отдалечава от влизането в еврозоната, само че и прави все по-трудно и скъпо издаването на дълг, който е нужен за покриване на остарели отговорности и за планувани разноски. И в последна сметка може да се наложи да прибегнем до заем от Международния валутен фонд, който обаче върви с избрани рестрикции, наложени от кредитора, предизвести Велкова.
Тази заплаха наподобява още по-реална на фона на банковата рецесия, която стартира след банкрутите в Съединени американски щати и към този момент има отражение и в Европа. Банкрутите на три американски банки в границите на няколко дни изправиха света на нокти. Банковите акции се сринаха, а втората по величина банка в Швейцария - Креди Сюиз, потърси незабавна поддръжка от Централната банка на страната. Всичко това върна още веднъж страховете от банкови банкрути. И направи банките още по-предпазливи в покупките на ДЦК. А ще желаят ли те да кредитират страна като България, която нарушава Маахстрихтските критерии и също така е политически нестабилна към този момент 2 години?
Рисковете
“Без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности: съществено се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост; трансформира се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и възнаграждения; усилва се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг, което може да докара до наказания от Европейска комисия, в т. ч. и прекъсване на Европейски Съюз плащания; възможност за утежняване на кредитния рейтинг на страната ”, се споделя още в отчета на служебния министър на финансите.
Росица Велкова съобщи, че МФ приготвя план на Бюджет 2023 с недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа. Но ограниченията, които би трябвало да се вземат за понижаване на недостига, не са по никакъв начин приятни и за налагането им се изисква сериозна политическа воля. Защото са свързани с орязване на разноски и нарастване на данъчна тежест. За да бъде признат този бюджет ни е необходим парламент, на " който му стиска ", както споделя народът.
На какви доходи разчита служебният министър и кои разходи предлага да се орежат:
Допълнителни приходи
1. Еднократен налог върху свръхпечалбата, който ще засегне доста компании. Той е в размер на 33%. Определя се на база междинната стойност на облагаемите облаги на компаниите за 2019, 2020 и 2021 година Т.е. в случай че една компания има облага през 2022 година, която е с 20% по-висока от среднопретеглената за изброените предишни години, ще дължи 33% вноска върху горницата. Данъкът се дефинира по силата на еврорегламент, признат " по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата ".Този налог ще се начислява от 1 юли, като ще има предплатени вноски по него. Окончателно ще се събере през 2024 година.
2. Премахване на Данък добавена стойност преференциите за избрани браншове. Връща се 20-процентната ставка за ресторантьорите - облекчението им изтича на 1 юли, фитнесите и други бизнеси. Остава обаче 0% Данък добавена стойност за брашно и самун и 9% за бебешки храни и книги.
3. Вдигане на акциза върху електронните цигари (вейпове), само че не и за нагреваемия тютюн
4. Изземване на облагите на държавните сдружения под формата на 100% дял след приспадане на счетоводна загуба.
5. Индексиране на концесионните такси с размера на инфлацията.
6. Увеличение на тол таксите
7. Засилване на фискалният надзор и авансово обявление на Данък добавена стойност при рисковите артикули.
Ведомството пресмята, че в случай че бъдат признати всички приходни ограничения, постъпленията в хазната ще се усилят с 6 милиарда лева А това би свило доста очертаващия се към 11 милиарда лева недостиг за тази година.
Свиване на разноски
1. Свиване на разноските за прехрана и финансови разноски по бюджетите на всички министерства с 10 на 100. Това ще стане в случай че се постанова, по-късно през годината.
2. Забрана за преструктуриране на утвърдените финансови разноски на ведомствата и пренасочването им за други цели
3. В администрацията ще се свият представителните разноски, тези за прехрана и командировъчните.
4. Ще се вдигнат заплатите в бюджетната сфера единствено на тези, които не са получили никакво нарастване през 2022 година. Двете приходни организации ще бъдат извънредно натоварени и по тази причина се планува възнагражденията там да се усилят, само че единствено при 100% осъществяване на заложеното.
Изпълнението на ограниченията пък ще подсигурява нарастването на пенсиите по Швейцарското предписание и на заплати. Те, дружно с плана за Бюджет 2023, ще бъдат препоръчани за разискване на 49-ото Народно заседание, като окончателното решение ще е негово.
Няма риск от фалит на страната
Росица Велкова пред Българска национална телевизия
Искам да уверя българските жители, че страната не е банкрутирала и няма риск да банкрутира. Няма риск и за валутния ръб. При изискване, че ние следваме една дълготрайна фискална политика, която е в границите на 3%, тези опасности не са налице. Не може това да е банкрутирала страна, при изискване че ние си плащаме постоянно бюджетните заплащания, отговорностите, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 милиарда дълг. Фискалният запас след заплащането и погасяването на дълга ще бъде в диапазон от 10 милиарда, тъй че това не е банкрутирала страна и няма тези опасности.
Направените разбори не са за да " изпращаме на послания към политическите партии ". МФ направи два сюжета. Първият преглежда обстановката, в случай че се продължи с политиките, които са по настоящото законодателство, както в приходната, по този начин и в разходната част. При него от 2023 до 2026 дефицитът ще се движи в диапазона 6-7%, което е прекомерно висок индикатор. Тогава ще настъпят тези " черни " сюжети, които бяха извадени отвън подтекста на отчета. Затова ние - министрите, се обединихме да създаваме тригодишната прогноза и плана за закон за идната година с недостиг 3%.
Българска народна банка: Няма причина за промяна на курса на лв.
Няма причина за смяна на съществуващия курс на лв. към еврото, обявиха от Българска народна банка пред БНР.Не са водени диалози сред представители на Българска народна банка и Министерството на финансите по отношение на възможна смяна на курса, допълват от Централната банка и напомнят, че " такава смяна е невъзможна “. " Подобни изказвания за смяна на курса лев/евро са некомпетентни и безотговорни ", прецизират от Българска народна банка.
Безметежните времена на евтини пари, които се раздаваха " на калпак " като ограничения против вредите от пандемията, от войната в Украйна, от високите цени на енергоносителите и така нататък, свършиха. Време е да платим сметката. А за това ще би трябвало крепко да се затегнат коланите и за всички разходи да се постави финансов ръб. Защото с раздаването на пари никой не е станал богат. Икономиката не се развива с помощи, а със съществени вложения. И в случай че политиците продължават да си " купуват " поддръжка на кг с необмислен популизъм, цената, която всички ще платим най-после, ще е доста, доста висока.
-->
Такива заключения се постановат от отчета на финансовия министър Росица Велкова, показан в сряда. В него се показва, че страната ни е изправена пред доста рисков сюжет за свръхдефицит. Дупката в хазната ще стигне 6-7% от Брутният вътрешен продукт до края на годината, в случай че не се трансформират политиките. Тази заплаха въобще не би трябвало да се подценява и е извънредно време да бъде овладяна.
Свръхдефицитът освен, че ни отдалечава от влизането в еврозоната, само че и прави все по-трудно и скъпо издаването на дълг, който е нужен за покриване на остарели отговорности и за планувани разноски. И в последна сметка може да се наложи да прибегнем до заем от Международния валутен фонд, който обаче върви с избрани рестрикции, наложени от кредитора, предизвести Велкова.
Тази заплаха наподобява още по-реална на фона на банковата рецесия, която стартира след банкрутите в Съединени американски щати и към този момент има отражение и в Европа. Банкрутите на три американски банки в границите на няколко дни изправиха света на нокти. Банковите акции се сринаха, а втората по величина банка в Швейцария - Креди Сюиз, потърси незабавна поддръжка от Централната банка на страната. Всичко това върна още веднъж страховете от банкови банкрути. И направи банките още по-предпазливи в покупките на ДЦК. А ще желаят ли те да кредитират страна като България, която нарушава Маахстрихтските критерии и също така е политически нестабилна към този момент 2 години?
Рисковете
“Без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности: съществено се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост; трансформира се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и възнаграждения; усилва се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг, което може да докара до наказания от Европейска комисия, в т. ч. и прекъсване на Европейски Съюз плащания; възможност за утежняване на кредитния рейтинг на страната ”, се споделя още в отчета на служебния министър на финансите.
Росица Велкова съобщи, че МФ приготвя план на Бюджет 2023 с недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа. Но ограниченията, които би трябвало да се вземат за понижаване на недостига, не са по никакъв начин приятни и за налагането им се изисква сериозна политическа воля. Защото са свързани с орязване на разноски и нарастване на данъчна тежест. За да бъде признат този бюджет ни е необходим парламент, на " който му стиска ", както споделя народът.
На какви доходи разчита служебният министър и кои разходи предлага да се орежат:
Допълнителни приходи
1. Еднократен налог върху свръхпечалбата, който ще засегне доста компании. Той е в размер на 33%. Определя се на база междинната стойност на облагаемите облаги на компаниите за 2019, 2020 и 2021 година Т.е. в случай че една компания има облага през 2022 година, която е с 20% по-висока от среднопретеглената за изброените предишни години, ще дължи 33% вноска върху горницата. Данъкът се дефинира по силата на еврорегламент, признат " по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата ".Този налог ще се начислява от 1 юли, като ще има предплатени вноски по него. Окончателно ще се събере през 2024 година.
2. Премахване на Данък добавена стойност преференциите за избрани браншове. Връща се 20-процентната ставка за ресторантьорите - облекчението им изтича на 1 юли, фитнесите и други бизнеси. Остава обаче 0% Данък добавена стойност за брашно и самун и 9% за бебешки храни и книги.
3. Вдигане на акциза върху електронните цигари (вейпове), само че не и за нагреваемия тютюн
4. Изземване на облагите на държавните сдружения под формата на 100% дял след приспадане на счетоводна загуба.
5. Индексиране на концесионните такси с размера на инфлацията.
6. Увеличение на тол таксите
7. Засилване на фискалният надзор и авансово обявление на Данък добавена стойност при рисковите артикули.
Ведомството пресмята, че в случай че бъдат признати всички приходни ограничения, постъпленията в хазната ще се усилят с 6 милиарда лева А това би свило доста очертаващия се към 11 милиарда лева недостиг за тази година.
Свиване на разноски
1. Свиване на разноските за прехрана и финансови разноски по бюджетите на всички министерства с 10 на 100. Това ще стане в случай че се постанова, по-късно през годината.
2. Забрана за преструктуриране на утвърдените финансови разноски на ведомствата и пренасочването им за други цели
3. В администрацията ще се свият представителните разноски, тези за прехрана и командировъчните.
4. Ще се вдигнат заплатите в бюджетната сфера единствено на тези, които не са получили никакво нарастване през 2022 година. Двете приходни организации ще бъдат извънредно натоварени и по тази причина се планува възнагражденията там да се усилят, само че единствено при 100% осъществяване на заложеното.
Изпълнението на ограниченията пък ще подсигурява нарастването на пенсиите по Швейцарското предписание и на заплати. Те, дружно с плана за Бюджет 2023, ще бъдат препоръчани за разискване на 49-ото Народно заседание, като окончателното решение ще е негово.
Няма риск от фалит на страната
Росица Велкова пред Българска национална телевизия
Искам да уверя българските жители, че страната не е банкрутирала и няма риск да банкрутира. Няма риск и за валутния ръб. При изискване, че ние следваме една дълготрайна фискална политика, която е в границите на 3%, тези опасности не са налице. Не може това да е банкрутирала страна, при изискване че ние си плащаме постоянно бюджетните заплащания, отговорностите, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 милиарда дълг. Фискалният запас след заплащането и погасяването на дълга ще бъде в диапазон от 10 милиарда, тъй че това не е банкрутирала страна и няма тези опасности.
Направените разбори не са за да " изпращаме на послания към политическите партии ". МФ направи два сюжета. Първият преглежда обстановката, в случай че се продължи с политиките, които са по настоящото законодателство, както в приходната, по този начин и в разходната част. При него от 2023 до 2026 дефицитът ще се движи в диапазона 6-7%, което е прекомерно висок индикатор. Тогава ще настъпят тези " черни " сюжети, които бяха извадени отвън подтекста на отчета. Затова ние - министрите, се обединихме да създаваме тригодишната прогноза и плана за закон за идната година с недостиг 3%.
Българска народна банка: Няма причина за промяна на курса на лв.
Няма причина за смяна на съществуващия курс на лв. към еврото, обявиха от Българска народна банка пред БНР.Не са водени диалози сред представители на Българска народна банка и Министерството на финансите по отношение на възможна смяна на курса, допълват от Централната банка и напомнят, че " такава смяна е невъзможна “. " Подобни изказвания за смяна на курса лев/евро са некомпетентни и безотговорни ", прецизират от Българска народна банка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ