Райна Бонева: Основен принцип в работата е да се пази почвеното плодородие
" Финансираме се главно със лични средства, техниката купуваме с евросредства. "
© Николай Дойчинов Този текст е част от специфичното издание на " Капитал " Земеделие и бизнес. Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Визитка
Райна Бонева е бакалавър по специалността " Агрономство " и магистър по " Аграрен мениджмънт " от Техническия университет във Варна. Израснала е със основаването и развиването на фамилната земеделска компания, която се занимава с произвеждане на зърнено-житни и зърнено-бобови култури, и обработва над 13 хиляди дка земя в района на село Белгун, община Каварна. Половината от земята е лична, а останалата е наета дълготрайно. Годишният рандеман на пшеница през последната година е 4434 тона, на царевица – 4302 тона, на леща – 170 тона, и е на обща стойност 2.465 млн. лева Фирмата има сертифицирана система за ръководство на качеството по ISO 9001:2000. Райна Бонева получи оценката за " Най-добър млад фермер " за 2017 година на фондация " Еврика ". Още по тематиката
Земеделска техника: Раздвижване на пазара
След ударното подписване на покупко-продажби през 2015 година и внезапния спад през 2016 година продажбите на земеделска техника през предходната година се връщат към естествените си равнища
12 мар 2018
Селско стопанство: Крачка обратно за зърнопроизводителите
Ръстът в бизнеса на дребните и междинните компании в аграрния бранш е зависел повече от положителни управнически решения и единични сполучливи покупко-продажби и все по-малко от пазарната обстановка
6 дек 2017
Европейска комисия планува 179 млн. евро за промоционални стратегии следващата година
Целта е разпространение на преимуществата на качествени европейски артикули
27 ное 2017
Графика на деня: Европейски Съюз чака под 300 млн. тона произвеждане на зърнени култури
28 сеп 2017
Защо решихте да се занимавате със земеделие?
- Това е фамилен бизнес. Играта ми като дете е била върху сеялките, целият ми метод на живот е обвързван със земеделие. Съвсем естествено беше да продължа фамилните обичаи във фермерството, без да се възнамерявам за други специалности, разновидности, сфери на обучение и изява. Земеделието е единственият професионален път, по който съм желала да поема. За мен то е нещо естествено. Така мислят и брат ми, и сестра ми. Когато аплайвах за студентка, написах единствено една компетентност - " Агрономство ", в един университет. Посъветваха ме да запиша и нещо друго, ако не ме одобряват. Не желая друго. Сестра ми се дипломира преди месец с цялостно 6 като магистър по растителна отбрана. Очакваме и тя да се включи в селскостопанската активност. Защото две отзиви са по-сигурни от едно. И когато са подплатени с помощта и препоръките от родители, е още по-добре.
Вие станахте притежател на премията на фондация " Еврика " " Най-добър млад фермер " за 2017. Преди 24 години татко ви – Владимир Бонев, получава същата премия от същата фондация. Какво наследихте от него?
- Тази премия е извънредно скъпа за нашето семейство. Може би тя е дала подтик и убеденост на татко ми, че се движи по верния път. Доста неща получавам в наследство от родителите си и не преставам да се изучавам от тях. Стремя се да доближи тяхното равнище. Получавам скъпи препоръки за бизнеса, научили са ме на преданост в работата.
Как се развива вашето стопанство, каква беше 2017 година за вашия семеен бизнес?
- Нашето стопанство е приблизително по величина. Обработваме към 13 000 декара със зърнено-житни и зърнено-бобови култури. През 2001 година бяхме се разраснали като мащаб, само че това беше много неприятна метеорологична година и се наложи да свием малко размерите. Но се задържахме на едно непрекъснато равнище, което за нас е оптимално. Постигаме положителни резултати. Нямаме право да се оплакваме, когато природата дава. В Добруджа добивите са по-високи, в сравнение с в останалите региони на България, и това за нас е преимущество. Разбира се, и рентите в Добруджа са по-високи, по-висока е и цената на земеделската земя, която доста мъчно се намира за покупка и арендоване. Миналата година беше признателна като добиви. Заетите варират от 15 до 100 в сезона на лятото, когато има повече полски труд. Достигали са и до 900 души в годините, когато нямаше механизирано прибиране на боба и всичко се правеше ръчно. Тогава сме наемали служащи от цяла Добруджа да оказват помощ.
Какъв е размерът на рентата, която плащате?
- Плащат се приблизително към 100 лева на декар. На тези средства разчитат към 120 фамилии. В последните години се получи едно изкуствено завишаване на рентите, само че ние компенсираме с нашата лична земя, с цел да платим на притежателите на арендованата земя, тъй че да са удовлетворени. Ако липсваше лична земя, нямаше да можем да реагираме на тези нереално високи ренти.
Кои са най-големите вложения, които сте създали до момента, какви нововъведения сте въвели във вашето земеделско стопанство?
- Постоянно вършим вложения. Една от огромните е в покупката на земя, където цените са доста високи. Инвестираме също и в съвременна селскостопанска техника. Работим с мощни трактори и хубави комбайни, всичко е механизирано. Всички машини в стопанството са оборудвани със система за следене с цялостен автопилот и GPS навигация, което е извънредно огромно финансово перо. Трактористът си почива, 15 метра преди края на полето машината му алармира да се разсъни, в случай че инцидентно е задрямал, с цел да направи завоя. Работата е улеснена доста. Целта е оптимизация на труда и повече време за отмора. По отношение на обработките на почвата - стремим се да използваме по-малко химична растителна отбрана, тъй като знаем, че вложеното се акумулира. Знаем, че прекомерното наторяване води до окисляване и разрушение на почвената конструкция и земята губи своите свойства. Затова прилагаме щадящи агромероприятия, стараем се да работим по-природосъобразно. Правилното сеитбообращение и агротехниката ни разрешават да понижим до най-малко торенето с минерални торове. Основен принцип в работата е да се пази почвеното изобилие и конструкция и най-много почвената влага и да се ползват повече механични обработки, а не химически третирания.
Как финансирате новостите в стопанството?
- Със лични средства. Имали сме опит с банкови заеми, само че е доста мъчно, изключително в случай че годината е неподходяща. Печелили сме и няколко плана по Програмата за развиване на селските региони за покупка на техника. На година вземаме по една машина – комбайн, трактор, фадроми, култиватори, сега сме на изчакване за утвърждение на нов план. При кандидатстване получаваме бонус точки поради района, в който се намираме.
В комерсиалната мрежа може да се откри селектирана линия от бобови култури, създадени от вашето стопанство, какъв е ползата към тях?
- Ние не се занимаваме с продажбите на дребно. Сеем български сортове фасул, добруджански фасул, който при прибирането излиза от комбайна безусловно чист. После го изкупуват огромни компании, които го пакетират и етикетират. Виждам, че в магазините излиза с надпис: " Специална добруджанска селекция " Имало едно време ". Бобът е с много положителни вкусови качества и е български, а не египетски. Имаме обичаи - още през 1998 година татко ми е бил един от огромните производители на фасул, засял е 3000 дка фасул. Тогава наехме 900 служащи, беше много комплицирано тестване. В идващите години започнахме да сеем леща, тъй като е по-лесна за развъждане. А и към този момент не разрешиха всички препарати за растителна отбрана при бобовите растения и развъждането им стана по-трудно. Сега имаме към 1000 дка с фасул.
Във вашето стопанство отглеждате и лимец, какви са добивите и каква е реализацията?
- Почнах да работя с лимец още като студентка и даже съм обяснявала каква е тази просвета на някои мои професори в университета. Лимецът е най-древната житна просвета. Той е с неизменен хромозомен набор, т.е. при него няма изкуствена селекция. Изключително устойчив е на заболявания и неподходящи условия. Няма потребност от отнасяне с химични препарати за растителна отбрана. Все още употребяваме лимеца от нашето стопанство за персонални потребности, тъй като той изисква спомагателна профилирана обработка за олющване. В развой сме на закупуване на такава машина. Проблемът е, че тя е прекомерно скъпа, а лимецът дава извънредно ниски добиви – към стотина кг на декар. За съпоставяне - добивът при пшеницата може да доближи 600 - 900 кг от декар. Но ние усилваме площите с лимец и те са към този момент към 40 декара.
Достатъчни ли са земеделските дотации?
- Ако би трябвало да се съпоставяме с другите страни - членки на Европейски Съюз, надпреварата не е равностойно. Там рентите са по-ниски, в сравнение с при нас, а дотациите са по-високи. По-висока е и изкупната цена на зърното, в сравнение с при нас. Но такива са изискванията.
Трябва ли да има преференции за обособени браншове – да вземем за пример зеленчукопроизводство, зарзаватчийство, биопроизводство?
- Хубаво е да се подтикват тези браншове, а също и отглеждането на животни.
Има ли опълчване сред зърнопроизводителите и останалите аграрни стопани?
- Не, не бих споделила. Ние сме в един отрасъл, оказваме помощ си, обменяме опит. Има компании, които се занимават и с отглеждане на животни, и със зърнопроизводство, и с зарзаватчийство, и с етеричномаслени култури. Всички сме в една лодка. Крайно време е да стартираме да се сплотяваме и да си оказваме помощ, единствено по този начин може да се реализира нещо.
Защо не обичат да се сплотяват българските фермери?
- Може би е въпрос на нрав. Дори в една жилищна кооперация има различия, а когато става дума за бизнес, е още по-трудно .
Какви са проектите и упованията ви за 2018 година?
- Искаме да стартираме нов план за покупка на мощен трактор. Хубавото в нашето стопанство е, че площите ни са комасирани. Те са на полета от 2000 - 3000 декара, до момента в който в чужбина не могат да си разрешат такива огромни площи. А за нас тази величина е преференциална, тъй като когато влезе една огромна селскостопанска машина с цялостен инвентар, съумяваме да се оправим бързо. Усъвършенстваме се. Идват новости, създадени в лаборатории. Не може да разчитаме единствено на старите препарати, хибриди, сортове. Гледаме напред.
Интервюто взе Мара Георгиева
© Николай Дойчинов Този текст е част от специфичното издание на " Капитал " Земеделие и бизнес. Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Визитка
Райна Бонева е бакалавър по специалността " Агрономство " и магистър по " Аграрен мениджмънт " от Техническия университет във Варна. Израснала е със основаването и развиването на фамилната земеделска компания, която се занимава с произвеждане на зърнено-житни и зърнено-бобови култури, и обработва над 13 хиляди дка земя в района на село Белгун, община Каварна. Половината от земята е лична, а останалата е наета дълготрайно. Годишният рандеман на пшеница през последната година е 4434 тона, на царевица – 4302 тона, на леща – 170 тона, и е на обща стойност 2.465 млн. лева Фирмата има сертифицирана система за ръководство на качеството по ISO 9001:2000. Райна Бонева получи оценката за " Най-добър млад фермер " за 2017 година на фондация " Еврика ". Още по тематиката
Земеделска техника: Раздвижване на пазара
След ударното подписване на покупко-продажби през 2015 година и внезапния спад през 2016 година продажбите на земеделска техника през предходната година се връщат към естествените си равнища
12 мар 2018
Селско стопанство: Крачка обратно за зърнопроизводителите
Ръстът в бизнеса на дребните и междинните компании в аграрния бранш е зависел повече от положителни управнически решения и единични сполучливи покупко-продажби и все по-малко от пазарната обстановка
6 дек 2017
Европейска комисия планува 179 млн. евро за промоционални стратегии следващата година
Целта е разпространение на преимуществата на качествени европейски артикули
27 ное 2017
Графика на деня: Европейски Съюз чака под 300 млн. тона произвеждане на зърнени култури
28 сеп 2017
Защо решихте да се занимавате със земеделие?
- Това е фамилен бизнес. Играта ми като дете е била върху сеялките, целият ми метод на живот е обвързван със земеделие. Съвсем естествено беше да продължа фамилните обичаи във фермерството, без да се възнамерявам за други специалности, разновидности, сфери на обучение и изява. Земеделието е единственият професионален път, по който съм желала да поема. За мен то е нещо естествено. Така мислят и брат ми, и сестра ми. Когато аплайвах за студентка, написах единствено една компетентност - " Агрономство ", в един университет. Посъветваха ме да запиша и нещо друго, ако не ме одобряват. Не желая друго. Сестра ми се дипломира преди месец с цялостно 6 като магистър по растителна отбрана. Очакваме и тя да се включи в селскостопанската активност. Защото две отзиви са по-сигурни от едно. И когато са подплатени с помощта и препоръките от родители, е още по-добре.
Вие станахте притежател на премията на фондация " Еврика " " Най-добър млад фермер " за 2017. Преди 24 години татко ви – Владимир Бонев, получава същата премия от същата фондация. Какво наследихте от него?
- Тази премия е извънредно скъпа за нашето семейство. Може би тя е дала подтик и убеденост на татко ми, че се движи по верния път. Доста неща получавам в наследство от родителите си и не преставам да се изучавам от тях. Стремя се да доближи тяхното равнище. Получавам скъпи препоръки за бизнеса, научили са ме на преданост в работата.
Как се развива вашето стопанство, каква беше 2017 година за вашия семеен бизнес?
- Нашето стопанство е приблизително по величина. Обработваме към 13 000 декара със зърнено-житни и зърнено-бобови култури. През 2001 година бяхме се разраснали като мащаб, само че това беше много неприятна метеорологична година и се наложи да свием малко размерите. Но се задържахме на едно непрекъснато равнище, което за нас е оптимално. Постигаме положителни резултати. Нямаме право да се оплакваме, когато природата дава. В Добруджа добивите са по-високи, в сравнение с в останалите региони на България, и това за нас е преимущество. Разбира се, и рентите в Добруджа са по-високи, по-висока е и цената на земеделската земя, която доста мъчно се намира за покупка и арендоване. Миналата година беше признателна като добиви. Заетите варират от 15 до 100 в сезона на лятото, когато има повече полски труд. Достигали са и до 900 души в годините, когато нямаше механизирано прибиране на боба и всичко се правеше ръчно. Тогава сме наемали служащи от цяла Добруджа да оказват помощ.
Какъв е размерът на рентата, която плащате?
- Плащат се приблизително към 100 лева на декар. На тези средства разчитат към 120 фамилии. В последните години се получи едно изкуствено завишаване на рентите, само че ние компенсираме с нашата лична земя, с цел да платим на притежателите на арендованата земя, тъй че да са удовлетворени. Ако липсваше лична земя, нямаше да можем да реагираме на тези нереално високи ренти.
Кои са най-големите вложения, които сте създали до момента, какви нововъведения сте въвели във вашето земеделско стопанство?
- Постоянно вършим вложения. Една от огромните е в покупката на земя, където цените са доста високи. Инвестираме също и в съвременна селскостопанска техника. Работим с мощни трактори и хубави комбайни, всичко е механизирано. Всички машини в стопанството са оборудвани със система за следене с цялостен автопилот и GPS навигация, което е извънредно огромно финансово перо. Трактористът си почива, 15 метра преди края на полето машината му алармира да се разсъни, в случай че инцидентно е задрямал, с цел да направи завоя. Работата е улеснена доста. Целта е оптимизация на труда и повече време за отмора. По отношение на обработките на почвата - стремим се да използваме по-малко химична растителна отбрана, тъй като знаем, че вложеното се акумулира. Знаем, че прекомерното наторяване води до окисляване и разрушение на почвената конструкция и земята губи своите свойства. Затова прилагаме щадящи агромероприятия, стараем се да работим по-природосъобразно. Правилното сеитбообращение и агротехниката ни разрешават да понижим до най-малко торенето с минерални торове. Основен принцип в работата е да се пази почвеното изобилие и конструкция и най-много почвената влага и да се ползват повече механични обработки, а не химически третирания.
Как финансирате новостите в стопанството?
- Със лични средства. Имали сме опит с банкови заеми, само че е доста мъчно, изключително в случай че годината е неподходяща. Печелили сме и няколко плана по Програмата за развиване на селските региони за покупка на техника. На година вземаме по една машина – комбайн, трактор, фадроми, култиватори, сега сме на изчакване за утвърждение на нов план. При кандидатстване получаваме бонус точки поради района, в който се намираме.
В комерсиалната мрежа може да се откри селектирана линия от бобови култури, създадени от вашето стопанство, какъв е ползата към тях?
- Ние не се занимаваме с продажбите на дребно. Сеем български сортове фасул, добруджански фасул, който при прибирането излиза от комбайна безусловно чист. После го изкупуват огромни компании, които го пакетират и етикетират. Виждам, че в магазините излиза с надпис: " Специална добруджанска селекция " Имало едно време ". Бобът е с много положителни вкусови качества и е български, а не египетски. Имаме обичаи - още през 1998 година татко ми е бил един от огромните производители на фасул, засял е 3000 дка фасул. Тогава наехме 900 служащи, беше много комплицирано тестване. В идващите години започнахме да сеем леща, тъй като е по-лесна за развъждане. А и към този момент не разрешиха всички препарати за растителна отбрана при бобовите растения и развъждането им стана по-трудно. Сега имаме към 1000 дка с фасул.
Във вашето стопанство отглеждате и лимец, какви са добивите и каква е реализацията?
- Почнах да работя с лимец още като студентка и даже съм обяснявала каква е тази просвета на някои мои професори в университета. Лимецът е най-древната житна просвета. Той е с неизменен хромозомен набор, т.е. при него няма изкуствена селекция. Изключително устойчив е на заболявания и неподходящи условия. Няма потребност от отнасяне с химични препарати за растителна отбрана. Все още употребяваме лимеца от нашето стопанство за персонални потребности, тъй като той изисква спомагателна профилирана обработка за олющване. В развой сме на закупуване на такава машина. Проблемът е, че тя е прекомерно скъпа, а лимецът дава извънредно ниски добиви – към стотина кг на декар. За съпоставяне - добивът при пшеницата може да доближи 600 - 900 кг от декар. Но ние усилваме площите с лимец и те са към този момент към 40 декара.
Достатъчни ли са земеделските дотации?
- Ако би трябвало да се съпоставяме с другите страни - членки на Европейски Съюз, надпреварата не е равностойно. Там рентите са по-ниски, в сравнение с при нас, а дотациите са по-високи. По-висока е и изкупната цена на зърното, в сравнение с при нас. Но такива са изискванията.
Трябва ли да има преференции за обособени браншове – да вземем за пример зеленчукопроизводство, зарзаватчийство, биопроизводство?
- Хубаво е да се подтикват тези браншове, а също и отглеждането на животни.
Има ли опълчване сред зърнопроизводителите и останалите аграрни стопани?
- Не, не бих споделила. Ние сме в един отрасъл, оказваме помощ си, обменяме опит. Има компании, които се занимават и с отглеждане на животни, и със зърнопроизводство, и с зарзаватчийство, и с етеричномаслени култури. Всички сме в една лодка. Крайно време е да стартираме да се сплотяваме и да си оказваме помощ, единствено по този начин може да се реализира нещо.
Защо не обичат да се сплотяват българските фермери?
- Може би е въпрос на нрав. Дори в една жилищна кооперация има различия, а когато става дума за бизнес, е още по-трудно .
Какви са проектите и упованията ви за 2018 година?
- Искаме да стартираме нов план за покупка на мощен трактор. Хубавото в нашето стопанство е, че площите ни са комасирани. Те са на полета от 2000 - 3000 декара, до момента в който в чужбина не могат да си разрешат такива огромни площи. А за нас тази величина е преференциална, тъй като когато влезе една огромна селскостопанска машина с цялостен инвентар, съумяваме да се оправим бързо. Усъвършенстваме се. Идват новости, създадени в лаборатории. Не може да разчитаме единствено на старите препарати, хибриди, сортове. Гледаме напред.
Интервюто взе Мара Георгиева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ