Ами ако Украйна си върне Луганск?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По принцип, в случай че сменим " Луганск " с " Донецк ", размислите би следвало да са същите, само че поради развиването на бойните дейности в Украйна, второто към този момент наподобява единствено хипотетично, до момента в който първото към този момент не е мираж. В момента, в който пиша тези редове, последните вести са, че фронтът на процедура е достигнал до границата на така наречен " Луганска национална република ", като информацията е не от кого да е, а от самия началник на това формирование Леонид Пасечник. И в случай че в последните дни украинската контраатака докара до възвръщане на окупирани от Русия територии, то възможното завладяване на Луганск би било нещо напълно друго. А точно, очистване на едно проявяване на фракционизъм.
Вероятността за подобен сюжет изважда на дневен ред някои въпроси, свързани с бъдещото отношение на украинските управляващи към сепаратистите. А също и за сепаратизма изобщо.
Едва ли има нещо по-недопустимо за която и да било страна от това, някой да оспори суверенитета ѝ върху нейни територии. От територията и нейните граници стартира самата концепция за държавност. И в случай че суверенитетът бъде подложен под подозрение, оттова надолу всички закони, наредби и правилници увисват във въздуха. Всеки опит за нарушение на териториалната целокупност на една страна влиза в графата " Престъпления против държавата/републиката/короната " и се санкционира най-строго от всички закононарушения в съответния Наказателен кодекс. И това е единствено правната страна на нещата.
Сега да минем към моралната. Ако, не дай си боже, в границите на България се прояви подобен фракционизъм, каква би била реакцията? Не единствено на формалната власт, на армията, полицията и другите законни сили за сигурност, само че и на " неотговорни фактори " като ловни дружини, футболни агитки, а и на обществото като цяло... Ще се съгласим ли някой да откъсне парче българска земя и там да размени наложения правов ред и националните знаци с каквото му падне? Впрочем, това към този момент се е случвало, въпреки и в границите на тогавашната Източна Румелия - прочетете за " Тъмръшката република "...
И доста апелирам да не се пробват паралели с Априлското въстание. Към 1876 година към този момент съществува българска нация, приета в границите на територията на Българската екзархия. Нация, която към момента не е имала своя (национална) страна. Някой да е чувал за " луганска/донецка нация "?
Конфликтът сред Украйна и Русия се преглежда от света като война (макар Москва публично да не е оповестила война на Киев). Респективно, военните дейности сред двете страни попадат под интернационалните закони на войната - с Женевска спогодба и така нататък Докато конфликтите сред украинската войска и силите на ЛНР и ДНР се третират като " вътрешен спор ". Тоест, сепаратистите за предпазени само от украинските закони и Хартата за правата на индивида, само че не се употребяват със статут на военнослужещи по време на война. Разлика, която не трябва да се пропуща.
Като цяло, интернационалната общественост не толерира сепаратизма, въпреки в някои случаи обособени страни да дават леговище на сепаратисти (обикновено, приемащата страна е в обтегнати връзки с страната, на чиято територия се развива съответното иредентистко движение). В случая, ДНР и ЛНР са приети като страни само от Русия, и то два дни преди началото на " специфичната военна интервенция " в Украйна. Останалият свят гледа на тези субекти като част от Украйна и можем да предположим, че освен би приветствал връщането им под украински надзор, само че и би си затворил очите за някои възможни изстъпления. А можеше изобщо да не се стига дотук...
В реалност, до неотдавна Украйна беше просто една по-голяма Ирландия. Държава на районите, в която съжителстваха етнически украинци и етнически руснаци (както и други малцинства, в това число българско). Балансът се поддържаше мъчно, само че спорът можеше да бъде избегнат. Просто трябваше, сходно на Ирландия преди 100 години, да се проведат референдуми във всеки район. И хората да избират сред " западна " Украйна, която да се интегрира в НАТО и Европейски Съюз, и " източна " Украйна, която да гравитира към " руский мир ". Тогава може би освен в Донецк и Луганск биха избрали Русия. Но не стана по този начин. Очевидно нито Русия, нито Запада, бяха подготвени на подобен компромис. Само че съветската експанзия на процедура сплоти народа на Украйна (с изключение на сепаратистките ДНР и ЛНР) и го трансформира в нация. През последните 6 месеца в най-голяма степен живеещите в източната част, където доминират етническите руснаци, понасят следствията на " денацификацията ". Всъщност Путин оказа помощ на украинските жители да реализират единение.
Никой отвън Русия няма да тъгува, в случай че самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР бъдат върнати в границите на Украйна. Ако техният фракционизъм успее, това би повлякло редица други проблеми в Европа - Каталуния, баската провинция, Корсика... Да не забравяме и Шотландия, въпреки че там нещата към този момент вървят цивилизовано. А също и неразрешения проблем в Кипър...
Отделен въпрос е, до каква степен сепаратизмът в Донецк и Луганск е достоверно локален и до каква степен е инспириран от Русия. Подобно на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.
Що се отнася до българския интерес, мисля, че той е явен - гледай Донецк и Луганск, мисли за Кърджали, Разград и Шумен. Без значение, че сега Турция и Русия са в " деликатни " връзки (покрай армено-азерския спор, само че и не само) - неоосманистката теория не е излязла от дневен ред...
Въпреки правилото за неприкосновеност на държавните граници, те от време на време се прекрояват, в това число през последните десетилетия. Цивилизованият метод за това е посредством интернационално признание - по този начин да вземем за пример, през 1940 година България си връща Южна Добруджа от Румъния. В по-ново време, добър образец е разделянето на Чехия и Словакия. Трагичен и кървясъл - разпадът на Югославия.
А в Украйна - до момента в който за Крим Русия може да извади някакви исторически учредения (макар светът да продължава да не признава тази анексия), то за ЛНР и ДНР е повече от ясно - в случай че Украйна успее да си ги възвърне, ще възвърне справедливостта. Затова дано Бог да оказва помощ на украинската войска!
По принцип, в случай че сменим " Луганск " с " Донецк ", размислите би следвало да са същите, само че поради развиването на бойните дейности в Украйна, второто към този момент наподобява единствено хипотетично, до момента в който първото към този момент не е мираж. В момента, в който пиша тези редове, последните вести са, че фронтът на процедура е достигнал до границата на така наречен " Луганска национална република ", като информацията е не от кого да е, а от самия началник на това формирование Леонид Пасечник. И в случай че в последните дни украинската контраатака докара до възвръщане на окупирани от Русия територии, то възможното завладяване на Луганск би било нещо напълно друго. А точно, очистване на едно проявяване на фракционизъм.
Вероятността за подобен сюжет изважда на дневен ред някои въпроси, свързани с бъдещото отношение на украинските управляващи към сепаратистите. А също и за сепаратизма изобщо.
Едва ли има нещо по-недопустимо за която и да било страна от това, някой да оспори суверенитета ѝ върху нейни територии. От територията и нейните граници стартира самата концепция за държавност. И в случай че суверенитетът бъде подложен под подозрение, оттова надолу всички закони, наредби и правилници увисват във въздуха. Всеки опит за нарушение на териториалната целокупност на една страна влиза в графата " Престъпления против държавата/републиката/короната " и се санкционира най-строго от всички закононарушения в съответния Наказателен кодекс. И това е единствено правната страна на нещата.
Сега да минем към моралната. Ако, не дай си боже, в границите на България се прояви подобен фракционизъм, каква би била реакцията? Не единствено на формалната власт, на армията, полицията и другите законни сили за сигурност, само че и на " неотговорни фактори " като ловни дружини, футболни агитки, а и на обществото като цяло... Ще се съгласим ли някой да откъсне парче българска земя и там да размени наложения правов ред и националните знаци с каквото му падне? Впрочем, това към този момент се е случвало, въпреки и в границите на тогавашната Източна Румелия - прочетете за " Тъмръшката република "...
И доста апелирам да не се пробват паралели с Априлското въстание. Към 1876 година към този момент съществува българска нация, приета в границите на територията на Българската екзархия. Нация, която към момента не е имала своя (национална) страна. Някой да е чувал за " луганска/донецка нация "?
Конфликтът сред Украйна и Русия се преглежда от света като война (макар Москва публично да не е оповестила война на Киев). Респективно, военните дейности сред двете страни попадат под интернационалните закони на войната - с Женевска спогодба и така нататък Докато конфликтите сред украинската войска и силите на ЛНР и ДНР се третират като " вътрешен спор ". Тоест, сепаратистите за предпазени само от украинските закони и Хартата за правата на индивида, само че не се употребяват със статут на военнослужещи по време на война. Разлика, която не трябва да се пропуща.
Като цяло, интернационалната общественост не толерира сепаратизма, въпреки в някои случаи обособени страни да дават леговище на сепаратисти (обикновено, приемащата страна е в обтегнати връзки с страната, на чиято територия се развива съответното иредентистко движение). В случая, ДНР и ЛНР са приети като страни само от Русия, и то два дни преди началото на " специфичната военна интервенция " в Украйна. Останалият свят гледа на тези субекти като част от Украйна и можем да предположим, че освен би приветствал връщането им под украински надзор, само че и би си затворил очите за някои възможни изстъпления. А можеше изобщо да не се стига дотук...
В реалност, до неотдавна Украйна беше просто една по-голяма Ирландия. Държава на районите, в която съжителстваха етнически украинци и етнически руснаци (както и други малцинства, в това число българско). Балансът се поддържаше мъчно, само че спорът можеше да бъде избегнат. Просто трябваше, сходно на Ирландия преди 100 години, да се проведат референдуми във всеки район. И хората да избират сред " западна " Украйна, която да се интегрира в НАТО и Европейски Съюз, и " източна " Украйна, която да гравитира към " руский мир ". Тогава може би освен в Донецк и Луганск биха избрали Русия. Но не стана по този начин. Очевидно нито Русия, нито Запада, бяха подготвени на подобен компромис. Само че съветската експанзия на процедура сплоти народа на Украйна (с изключение на сепаратистките ДНР и ЛНР) и го трансформира в нация. През последните 6 месеца в най-голяма степен живеещите в източната част, където доминират етническите руснаци, понасят следствията на " денацификацията ". Всъщност Путин оказа помощ на украинските жители да реализират единение.
Никой отвън Русия няма да тъгува, в случай че самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР бъдат върнати в границите на Украйна. Ако техният фракционизъм успее, това би повлякло редица други проблеми в Европа - Каталуния, баската провинция, Корсика... Да не забравяме и Шотландия, въпреки че там нещата към този момент вървят цивилизовано. А също и неразрешения проблем в Кипър...
Отделен въпрос е, до каква степен сепаратизмът в Донецк и Луганск е достоверно локален и до каква степен е инспириран от Русия. Подобно на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.
Що се отнася до българския интерес, мисля, че той е явен - гледай Донецк и Луганск, мисли за Кърджали, Разград и Шумен. Без значение, че сега Турция и Русия са в " деликатни " връзки (покрай армено-азерския спор, само че и не само) - неоосманистката теория не е излязла от дневен ред...
Въпреки правилото за неприкосновеност на държавните граници, те от време на време се прекрояват, в това число през последните десетилетия. Цивилизованият метод за това е посредством интернационално признание - по този начин да вземем за пример, през 1940 година България си връща Южна Добруджа от Румъния. В по-ново време, добър образец е разделянето на Чехия и Словакия. Трагичен и кървясъл - разпадът на Югославия.
А в Украйна - до момента в който за Крим Русия може да извади някакви исторически учредения (макар светът да продължава да не признава тази анексия), то за ЛНР и ДНР е повече от ясно - в случай че Украйна успее да си ги възвърне, ще възвърне справедливостта. Затова дано Бог да оказва помощ на украинската войска!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ