ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Позиционирайки се твърдо против Политическа партия, Радев е на път да направи явен избор и този избор ще е в интерес на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Това ще е и формалният завършек на концепцията за Радев като герой против корупцията. Какво в действителност цели Радев?

Четвъртото служебно държавно управление на президента Румен Радев прави своите първи стъпки. Всички гадаят дали България ще стартира да заплаща съветски газ в рубли, с цел да се върне към доставки от “Газпром”. Дали държавното управление ще спре износа на оръжие за Украйна. Дали то ще се стреми да върне изгонените съветски дипломати. Дали службите най-сетне съществено ще се заемат с следствие на евентуалните диверсии на Русия у нас. Дали ще се включи държавното управление в предизборната акция и на чия страна...

Фактът, че тези въпроси не са реторични, е индикативен за това, че президентът Радев изгуби своята политическа посока през последната половин година и стана много непредвидим политически състезател. Настоящият му длъжностен министър-председател Гълъб Донев ще би трябвало да се държи по този начин, все едно че посоката му е ясна, даже когато не е. Лутането на президента стартира с войната в Украйна и приключи с лупинга му за Северна Македония, във връзка с която и с половин уста той въпреки всичко одобри “френското предложение” (безспорно положително от българска гледна точка).

Румен Радев стартира втория си мандат като герой против “модела Борисов”. В това свое амплоа той беше приглушил проруските си настройки – даже се извини за “грешката” си в телевизионния спор с проф. Герджиков, когато (пак) сподели, че Крим е съветски. Половин година по-късно обаче Радев стана главно настоящо лице в свалянето на държавното управление на Кирил Петков. Радев бързаше (и успя) да провокира предварителни избори през октомври, на които ГЕРБ и Движение за права и свободи ще опитат да се върнат във властта. А на геополитическия фронт Радев се очерта като отшелник в Европейски Съюз, който може да търси съидейник вероятно единствено в лицето на Виктор Орбан.

Тази комплицирана политическа траектория постанова въпроса “какво въпреки всичко цели Румен Радев?”. Какъв е смисълът на дейностите му, които за мнозина наподобяват объркващи и неразбираеми?

Руска газ омайна, сладка...

Най-прозрачно е какво президентът цели във връзка с енергийната сигурност на страната – връщането на доставки от “Газпром”. За задачата служебното държавно управление образува “кризисен щаб” против “хаоса и разрухата” в енергетиката. През последните седем месеца думата “хаос” доби характерен смисъл в България – “развалена скица, по която общественият запас е отивал към съответни частни фирми”. “Хаосът в пътищата”, да вземем за пример, значи “развалянето на схемите с пет, шест фирми”. По същия метод “хаосът в енергетиката” значи спирането на връзките с “Газпром”, което се случи, откакто тази компания едностранно спря газа за страната. Гълъб Донев очевидно е добавил и “разруха” към “хаоса” за лукс.

Нагнетяването на чувството на хората за рецесия се прави, с цел да се оправдае една неоправдана политика – да се разчита на “Газпром” в сегашната обстановка, когато тази компания е част от военните замисли на Путин, е меко казано куриозно. Русия преди дни спря необяснимо газа за Латвия и редовно понижава количествата към Германия. Европейски Съюз прикани страните членки да се готвят за изцяло спиране на газовите доставки от Русия. Точно в тази обстановка, вместо да обезпечи различни източници – както се стремеше да прави държавното управление на Петков и остави на служебния кабинет подготвени предложения – Гълъб Донев явно приготвя почвата за връщането на страната към “Газпром”.

Борбата с “хаоса” явно ще става с връщането на старите схеми, които са създали България мощно подвластна и уязвима от Русия в енергийно отношение. Шефът на борда на “Булгаргаз” Иван Топчийски издаде заверата като сподели, че те не търсели различни доставки на полутечен газ, тъй като: “Ако се осъществят някакви доставки от " Газпром ", няма да имаме какво да вършим този газ, няма къде да го съхраним или използваме”. Т.е. страната може да остане без газ, само че единствено и единствено да оставим място за възобновените съветски доставки.

“Борбата с хаоса и разрухата” евентуално ще се изрази и в спомагателни бюрократични забавяния на към този момент издигнатата нова връзка с Гърция, тъй че тя да не може да се употребява най-малко до края на годината за други възможности на “Газпром”. Така или другояче, ползите на съветската компания ще бъдат добре предпазени и обгрижени в идващите месеци у нас. Същевременно обаче, в случай че българският народен интерес не е изработен от дъвка или локум, не е ясно какво общо има той с сходна политика.

Тихата " орбанизация " на външната политика

Вторият приоритет на служебния кабинет ще бъде “предотвратяване на въвличането на България във войната” по думите на Радев. Това евентуално значи две неща: да не се подлага на критика Русия и да не се изпращат оръжия за Украйна. Първото ще стане елементарно – Гълъб Донев ще е гълъб на мира, който ще приканва за преустановяване на войната, без да показва особена благосклонност и поддръжка към нападнатите, нито пък рецензия към агресора. По-интересно ще е дали “въвличането ни във война” ще бъде прекратявано с връщане на изгонените съветски дипломати или единствено на съветските газови доставки. От възпитание в началото ще се тръгне към материалното – газа, а разузнавателно-символното (дипломатите) ще изчака, с цел да се види публичната реакция.

Радев успяваше да мине под радара на сътрудниците ни в Европейски Съюз и НАТО поради държавното управление “Петков” и заради ясно-разбираемия европейски фокус върху Виктор Орбан. Но с това служебно държавно управление българската „ орбанизация “ по терлици сигурно ще бъде засечена. Когато са нужни ясни групови проекти за зимата в цяла Европа без съветски газ, България залага на политика, че тъкмо за нея Путин ще направи изключение и ще ѝ подсигурява сигурни доставки. Подобен (безпочвен) възторг за Русия няма по какъв начин да не притегли внимание.

По отношение на доставките на оръжие, позицията на Радев също е ясна – той е срещу. Ако държавното управление не одобри метода “Нинова” – срещу на думи, само че не и на каузи – България може да лиши Украйна от витално значими амуниции. А това към този момент би било директна материална помощ за агресора и удар против солидарността в границите на НАТО.

Борбата против Щирлиц и компания

В България съветските служби явно правят „ мокри “ поръчки. Отговор на българските служби до момента не е имало. Отравяния, гърмежи в хранилища и всичко това обвързвано с оръжейни доставки с краен получател Украйна. Срамната позиция по проблема “Скрипал” на Борисовото държавно управление (което де факто поддържа Русия в скандала) беше моделът, от който би трябвало да се отърсим, с цел да сме действително суверенни. Гълъб Донев не е обрисувал този проблем за собствен приоритет и той надали ще влезе в дневния ред на служебния кабинет.

Протегната ръка към Борисов?

Напоследък Борисов върви с протегната напред ръка и се надява някой партиен водач да я поеме. Политическа партия отхвърлиха здрависването по лични и кардинални аргументи. Демократична България имат опит с данайските ръкостискания на някогашния министър председател и също са целесъобразно внимателни. Движение за права и свободи публично не бяха калесани, само че с тях Борисов си има по-интимни връзки по този начин или другояче. Като цяло, протегнатата ръка не можа да хване нещо до момента, само че пък наподобява има късмет да хване ръката на Румен Радев. По “Газпром”

Борисов и Радев наподобява са на една позиция и елементарно могат да свидлив ръце. И за Северна Македония бяха на една позиция и съумяха в еднакъв (последния) миг да се се извъртят, с цел да одобряват “френското предложение” за решение на проблем, който дружно бяха основали.

Здрависването сред Радев и Борисов несъмнено няма да стане обществено. Но задоволително би било служебното държавно управление да се концентрира върху измислените “хаос и разруха” от последните седем месеца и да не помни десетте години предишно ръководство посредством схеми в пътищата, на държавната граница, в хазарта и така нататък Това ще е напълно действителна услуга за Борисов: в действителност ще е опит за неговата релегитимация. Радев може да приказва, че е “равно отдалечен” от всички партии. Но той не е бил подобен, а и в този момент не е – топлата му връзка с Има Такъв Народ, да вземем за пример, е задоволително забележима и тя се изрази както в запазването на Генчовска в служебното ръководство, по този начин и в съвпадението на позициите им за Северна Македония. Позиционирайки се твърдо против Политическа партия обаче, Радев ще направи явен избор в актуалната акция и този избор ще е в интерес на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Това ще е и формалният завършек на концепцията за Радев като герой против корупцията.

Още по-евразийско Българска социалистическа партия?

Последната неизясненост е какво Българска социалистическа партия желае да види Румен Радев. Привличането на Крум Зарков – човек с безспорни качества и демократични, и европейски настройки – е добър знак за посоката на алтернативата. Същевременно обаче, рецензията на Радев към съдържателната политика на Нинова е по-скоро в евразийска посока: да вземем за пример, че Нинова де факто разреши България да изнася оръжие с краен (неофициален) получател Украйна през Полша и други страни. От тази позиция защо спорят Радев и Нинова – оттатък персоналните напрежения посред им – остава неясно. Едва ли ще получим по-голяма изясненост в идващите два месеца, само че акцията стартира с ясно опълчване сред Радев и Българска социалистическа партия. А това отваря президентските валенции към ГЕРБ и Движение за права и свободи, както беше упоменато.

***

В умозаключение, Румен Радев наподобява желае да реализира следните цели: да върне “Газпром” в България най-малко до края на годината, само че и с вероятност за ново обвързване. Да организира „ орбанизация “ по терлици във връзка с позиционирането на страната по отношение на войната в Украйна. Да омаловажи директните опасности за сигурността на България от съветски диверсии. Да релегитимира Борисов и Движение за права и свободи, като придвижи “антикорупционния огън” против Политическа партия. И да смени управлението на Българска социалистическа партия, без да тласка тази партия в по-европейска посока. Два, три месеца не са доста време, само че в тях може да се направи доста за постигането на тези цели.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на българската редакция и на Дъждовни води като цяло.