Ердоган и двете ченгета, Путин и Хаменей
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тристранната среща на върха във формат Астана, включващ Турция, Иран и Русия, която се организира през вчерашния ден в персийската столица, бе комфортен мотив за намаляване на напрежението, което съществува от известно време насам в връзките сред Анкара и Техеран.
Това напрежение се обуславя както от няколко устойчиви казуса в двустранните връзки на двете страни, по този начин и от новопоявили се търкания.
В първата група на резистентните проблеми спада геополитическото опълчване на Турция и Иран в Сирия и Южен Кавказ (което противоборство добива чувствителни измерения, когато освобождаваните от съветските сили позиции в Сирия се заемат от проирански формирования). Затова и най-малко формалният мотив на срещата сред Реджеп Тайип Ердоган, от една страна, аятолах Али Хаменей и президента Ибрахим Раиси, от друга, касаеше точно огромния диалог за Сирия.
Втората група от настоящи търкания сред двете страни обаче се обогати прекалено много напоследък. Става дума както за стоплянето на връзките на Анкара с Риад, Абу Даби, пък ненапълно и с Тел Авив, което автоматизирано уголемява дистанцията сред турци и перси, по този начин и за по-специфични проблеми. Сред тях да вземем за пример са другите ползи по отношение на експортните направления на петрола от Иракски Кюрдистан (в рамките на тази година ракети, изстреляни от проирански групировки, уцелиха освен вила на локален предприемач от сектора, работещ с турските управляващи, само че и рафинерия в кюрдската автономия). Или пък това, че Турция и Иран стартират да се конкурират на районния пазар чрез своите стратегии за безпилотни самолети (преди два месеца Техеран разгласи, че стартира първото си изнесено на открито произвеждане на дронове, в тази ситуация Ababil-2, което ще се реализира в Таджикистан; най-малко съгласно медиите в южната ни съседка пък точно Душанбе е поръчал по-рано тази година няколко броя от турския Bayraktar TB2).
Към настоящото измерение на напрежението сред Анкара и Техеран способства и прекомерно засилената интензивност на иранските служби на турска територия. Въпросната незаконна активност се развива в две направления. Един път, против израелски жители в Турция (неслучайно заемащият към оня миг поста министър на външните работи на Израел, Яир Лапид, благодари категорично на сътрудниците си от Анкара за съдействието сред службите на двете държави). Втори път, против пребиваващи на турска територия ирански дисиденти по отношение на режима в Техеран.
Самият факт на двустранната среща сред турската и иранската делегации обаче не наподобява, че е бил задоволителен, с цел да бъдат преодолени упоменатите тук разлики -съществени или от преходен темперамент - сред Анкара и Техеран. Така да вземем за пример наподобява, че Реджеп Тайип Ердоган и Али Хаменей не са съумели да вкарат разликите си по отношение на Сирия в някакъв работен порядък. След срещата му с аятолаха, турският президент съобщи, че страната му няма потребност от утвърждението на която и да е друга страна, с цел да инициира още една интервенция на територията на Сирия (разбира се, това не е тъкмо по този начин, само че е показателно за дистанцията сред Анкара и Техеран). Междувременно приказките за съдействие сред военно-промишлените браншове на двете страни наподобяват сложни за поверие, а тези за нуждата от увеличение на комерсиалния продан сред тях са нормални. Започналите договаряния за нов 25-годишен контракт за доставка на ирански въглеводороди за Турция пък бе нещо закономерно и предстоящо.
На фона на турско-иранските връзки, тези сред Техеран и Москва все още на срещата на техните ръководители наподобяват положителни. За последното способства все по-голямото съвпадане на ползите им (все отново предходната седмица американският президент Джо Байдън бе в района, където посети Израел и Саудитска Арабия). Такова да вземем за пример е завършването на железопътната права Рещ - Астара, част от Международния транспортен кулоар Север - Юг, намираща се по иранското крайбрежие на Каспийско море. Точно това бе сложено като акцент точно от Али Хаменей при неговата среща с Владимир Путин. Предвид това, че около войната в Украйна и налаганите наказания комерсиалните направления през територията на Русия, сред Европейски Съюз и Китай понижават своята натовареност, Москва има потребност от развиването на различни стопански артерии.
Като самобитна музика за ушите на съветския президент прозвучаха и следните думи на Върховния водач: " Ако пътят на другата страна (бел. р. НАТО) не бе блокиран в Украйна, под предлог за Кримския полуостров тя щеше да стартира същата война по-късно " (е, Али Хаменей се е разсеял, наричай " специфичната военна интервенция " в Украйна война, само че за приятелите на съветския президент такива неточности са простими). Още повече, че тези думи на аятолаха са доста разнообразни от тези на неговия външен министър, Хюсеин Амир Aбдолахиан, който предходната седмица съобщи пред италианската преса, че страната му е против съветската военна офанзива в Украйна. В допълнение, освен това не за първи път, в синхрон с говоренето от Москва, управляващите в Иран изявиха предпочитание за премахването на $ при търговията сред двете столици. По-голямо внимание заслужава обаче подписаният меморандум за съгласие сред " Газпром " и Националната петролна компания на Иран, предусещащ вложения на стойност 40 млрд $ в иранския въглеводороден бранш и инфраструктура.
Отвъд общия интерес от коридора Север - Юг, както и споделения конфронтация по отношение на $ и НАТО, друга допустима повърхност за ново съдействие сред Москва и Техеран е опцията персите да стартират да продават безпилотни летателни апарати на руснаците. Ако се стигне до такова развиване, то тези дронове ще се озоват на терен в Украйна, където Турция и Иран ще се дуелират в небето (поради това, че Анкара доставя Киев с Bayraktar TB2). Последното ще придаде ново измерение на упоменатата нагоре конкуренцията сред военно-промишлените браншове на Анкара и Техеран; този път не като съревнование за пазари, а като борба на технологии.
Особено забавно в тези срещи, които се реализираха последните два дни в Техеран, било двустранни или в трилатералния формат Астана сред домакините, Анкара и Москва, бе по какъв начин Владимир Путин остави на иранците да играят ролята на неприятното ченге по отношение на Реджеп Тайип Ердоган. Именно аятолах Али Хаменей разви пред турския държавен глава съображенията, ориентирани против нова интервенция на Анкара на сирийска територия.
И въпреки в Техеран да не бе оповестена договорка, подписана сред Русия и Турция, касаеща износа на украинското зърно през Черно море, то такава, най-малко съгласно информацията на Financial Times, може да бъде оповестена всеки един миг.
Защото в играта на Путин с Ердоган, наред с неприятното, би трябвало да има и положително ченге.
Тристранната среща на върха във формат Астана, включващ Турция, Иран и Русия, която се организира през вчерашния ден в персийската столица, бе комфортен мотив за намаляване на напрежението, което съществува от известно време насам в връзките сред Анкара и Техеран.
Това напрежение се обуславя както от няколко устойчиви казуса в двустранните връзки на двете страни, по този начин и от новопоявили се търкания.
В първата група на резистентните проблеми спада геополитическото опълчване на Турция и Иран в Сирия и Южен Кавказ (което противоборство добива чувствителни измерения, когато освобождаваните от съветските сили позиции в Сирия се заемат от проирански формирования). Затова и най-малко формалният мотив на срещата сред Реджеп Тайип Ердоган, от една страна, аятолах Али Хаменей и президента Ибрахим Раиси, от друга, касаеше точно огромния диалог за Сирия.
Втората група от настоящи търкания сред двете страни обаче се обогати прекалено много напоследък. Става дума както за стоплянето на връзките на Анкара с Риад, Абу Даби, пък ненапълно и с Тел Авив, което автоматизирано уголемява дистанцията сред турци и перси, по този начин и за по-специфични проблеми. Сред тях да вземем за пример са другите ползи по отношение на експортните направления на петрола от Иракски Кюрдистан (в рамките на тази година ракети, изстреляни от проирански групировки, уцелиха освен вила на локален предприемач от сектора, работещ с турските управляващи, само че и рафинерия в кюрдската автономия). Или пък това, че Турция и Иран стартират да се конкурират на районния пазар чрез своите стратегии за безпилотни самолети (преди два месеца Техеран разгласи, че стартира първото си изнесено на открито произвеждане на дронове, в тази ситуация Ababil-2, което ще се реализира в Таджикистан; най-малко съгласно медиите в южната ни съседка пък точно Душанбе е поръчал по-рано тази година няколко броя от турския Bayraktar TB2).
Към настоящото измерение на напрежението сред Анкара и Техеран способства и прекомерно засилената интензивност на иранските служби на турска територия. Въпросната незаконна активност се развива в две направления. Един път, против израелски жители в Турция (неслучайно заемащият към оня миг поста министър на външните работи на Израел, Яир Лапид, благодари категорично на сътрудниците си от Анкара за съдействието сред службите на двете държави). Втори път, против пребиваващи на турска територия ирански дисиденти по отношение на режима в Техеран.
Самият факт на двустранната среща сред турската и иранската делегации обаче не наподобява, че е бил задоволителен, с цел да бъдат преодолени упоменатите тук разлики -съществени или от преходен темперамент - сред Анкара и Техеран. Така да вземем за пример наподобява, че Реджеп Тайип Ердоган и Али Хаменей не са съумели да вкарат разликите си по отношение на Сирия в някакъв работен порядък. След срещата му с аятолаха, турският президент съобщи, че страната му няма потребност от утвърждението на която и да е друга страна, с цел да инициира още една интервенция на територията на Сирия (разбира се, това не е тъкмо по този начин, само че е показателно за дистанцията сред Анкара и Техеран). Междувременно приказките за съдействие сред военно-промишлените браншове на двете страни наподобяват сложни за поверие, а тези за нуждата от увеличение на комерсиалния продан сред тях са нормални. Започналите договаряния за нов 25-годишен контракт за доставка на ирански въглеводороди за Турция пък бе нещо закономерно и предстоящо.
На фона на турско-иранските връзки, тези сред Техеран и Москва все още на срещата на техните ръководители наподобяват положителни. За последното способства все по-голямото съвпадане на ползите им (все отново предходната седмица американският президент Джо Байдън бе в района, където посети Израел и Саудитска Арабия). Такова да вземем за пример е завършването на железопътната права Рещ - Астара, част от Международния транспортен кулоар Север - Юг, намираща се по иранското крайбрежие на Каспийско море. Точно това бе сложено като акцент точно от Али Хаменей при неговата среща с Владимир Путин. Предвид това, че около войната в Украйна и налаганите наказания комерсиалните направления през територията на Русия, сред Европейски Съюз и Китай понижават своята натовареност, Москва има потребност от развиването на различни стопански артерии.
Като самобитна музика за ушите на съветския президент прозвучаха и следните думи на Върховния водач: " Ако пътят на другата страна (бел. р. НАТО) не бе блокиран в Украйна, под предлог за Кримския полуостров тя щеше да стартира същата война по-късно " (е, Али Хаменей се е разсеял, наричай " специфичната военна интервенция " в Украйна война, само че за приятелите на съветския президент такива неточности са простими). Още повече, че тези думи на аятолаха са доста разнообразни от тези на неговия външен министър, Хюсеин Амир Aбдолахиан, който предходната седмица съобщи пред италианската преса, че страната му е против съветската военна офанзива в Украйна. В допълнение, освен това не за първи път, в синхрон с говоренето от Москва, управляващите в Иран изявиха предпочитание за премахването на $ при търговията сред двете столици. По-голямо внимание заслужава обаче подписаният меморандум за съгласие сред " Газпром " и Националната петролна компания на Иран, предусещащ вложения на стойност 40 млрд $ в иранския въглеводороден бранш и инфраструктура.
Отвъд общия интерес от коридора Север - Юг, както и споделения конфронтация по отношение на $ и НАТО, друга допустима повърхност за ново съдействие сред Москва и Техеран е опцията персите да стартират да продават безпилотни летателни апарати на руснаците. Ако се стигне до такова развиване, то тези дронове ще се озоват на терен в Украйна, където Турция и Иран ще се дуелират в небето (поради това, че Анкара доставя Киев с Bayraktar TB2). Последното ще придаде ново измерение на упоменатата нагоре конкуренцията сред военно-промишлените браншове на Анкара и Техеран; този път не като съревнование за пазари, а като борба на технологии.
Особено забавно в тези срещи, които се реализираха последните два дни в Техеран, било двустранни или в трилатералния формат Астана сред домакините, Анкара и Москва, бе по какъв начин Владимир Путин остави на иранците да играят ролята на неприятното ченге по отношение на Реджеп Тайип Ердоган. Именно аятолах Али Хаменей разви пред турския държавен глава съображенията, ориентирани против нова интервенция на Анкара на сирийска територия.
И въпреки в Техеран да не бе оповестена договорка, подписана сред Русия и Турция, касаеща износа на украинското зърно през Черно море, то такава, най-малко съгласно информацията на Financial Times, може да бъде оповестена всеки един миг.
Защото в играта на Путин с Ердоган, наред с неприятното, би трябвало да има и положително ченге.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ