Ако ви се е случвало да се обличате в тъмното

Ако ви се е случвало да се обличате в тъмното и по-късно да осъзнаете, че ризата, която носите, не е била в този цвят, в който сте си мислили, че е, не сте сами. Разпознаването на цветовете може да бъде предизвикателство в тъмното, а даже при слаба светлина другите цветове могат да наподобяват извънредно сходни. 

Но за какво е по-трудно да се разграничават цветовете в тъмното, в сравнение с ярка светлина?

Способността на хората да възприемат цветовете се разграничава заради метода, по който виждаме при разнообразни условия на осветяване. Човешките очи съдържат два типа фоторецептори, или нервни кафези, които откриват светлина: пръчици и колбички. Всеки фоторецептор съдържа поглъщащи светлината молекули, наречени фотопигменти, които претърпяват химическа смяна при попадане на светлина. Това провокира верига от събития във фоторецептора, които го карат да изпраща сигнали до мозъка.

Пръчиците са виновни за зрението в тъмното, известно като скотопично зрение. Те са построени от пластове и пластове фотопигменти, споделя Сара Патерсън, невролог от Университета Рочестър в Ню Йорк. 

Пръчиците са изключително положителни в улавянето на светлина, даже когато е мрачно, тъй като " всяка една от тези купчинки е опция за усвояване на фотони " , споделя тя. Фотоните са частици електромагнитно лъчение - в тази ситуация забележима светлина - и пръчиците могат да се задействат при излагане на относително малко фотони.

Why can't we see colors well in the dark?
— Live Science (@LiveScience)
Колбичките, въпреки това, са виновни за зрението при ярка светлина, или фотопичното зрение. Повечето хора имат три типа конусовидни кафези, всяка от които е сензитивна към друг диапазон от дължини на вълните на забележимата светлина, които подхождат на разнообразни цветове. Малки промени в поглъщащите светлината молекули в другите колбички ги вършат профилирани в откриването на алена, зелена или синя светлина.

Но значимото е, че обособените конусовидни кафези не могат да вършат разлика сред цветовете, споделя А. П. Сампат, невролог в Калифорнийския университет. Когато молекула в конусовидната клетка всмуква фотон, тя единствено задейства конуса; в този миг не е обработена никаква информация за цвета или интензитета на светлината. Цветното зрение поражда, когато мозъкът комбинира отговорите от трите типа конуси в очите - дребни биологични вериги трансформират тези отговори в цветовете, които виждаме.

Колбичките преобладават в зрението при ярка светлина, тъй като пръчиците бързо се насищат или претрупват с фотони и мозъкът всъщност изключва интензивността на пръчиците. Ето за какво виждаме елементарно цветовете на ярка светлина. Но с настъпването на тъмнината, когато слънцето залязва или когато изгасите осветлението в стаята, пръчиците стартират да надвиват, тъй като са по-чувствителни към светлината от колбичките. 

Пръчиците преобладават в нощното зрение, до момента в който колбичките са едва задействани. За разлика от колбичките обаче пръчиците биват единствено един тип. Цветното зрение се получава от сравняването на реакциите на трите типа конусовидни кафези, което не е допустимо при зрение, доминирано от пръчици. Затова на мрачно не можем да разграничаваме добре цветовете.

Въпреки това пръчиците могат да въздействат на възприемането на цветовете при избрани условия. При слаба светлина очите ни работят в промеждутъчен диапазон, прочут като мезопично зрение, в който и пръчиците, и колбичките способстват за зрението, само че нито една от тях не господства. 

" В този мезопичен диапазон има съображение да се счита, че пръчиците също могат да допринесат за обработката на цветовете, като дават друга спектрална сензитивност, която да се съпостави с тази на колбичките " , споделя Сампат.

Пръчиците са най-чувствителни към зелена светлина и в този промеждутъчен диапазон те дават спомагателна информация на мозъка за съпоставяне с тази от конусовидните кафези.

" Това кръстосване сред зрението на пръчиците и зрението на конусите води и до резултата на Пуркине, при който алените нюанси наподобяват тъмни или синкави при слаба светлина, а лилавото, синьото и зеленото внезапно изпъкват " , споделя Патерсън.

Ефектът на Пуркинье е изключително видим при здрач или по време на цялостно слънчево затъмнение.

" Въпреки че не можем да виждаме добре цветовете през нощта, зрителната ни система ни разрешава да одобряваме информация в голям диапазон от активност на светлината - от безлунна нощ до ослепително ярки ски писти ",  каза Сампат. 

" Едно от нещата, които са удивителни за зрителната система, е, че разполагаме с този голям диапазон от интензитети и той се трансформира непрестанно. И въпреки всичко можем да приемем 12 порядъка на активност на светлината. Няма синтетични детектори, които да могат да се оправят с този вид продуктивност " , каза той.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в