Брат от Габриел Смит — готическа приказка, изпълнена с черен хумор
Някои настояват, че това, което виждат като настоящото владичество на дамите писателки, е затруднило публикуването на мъжете. Тези изцеждащи ръце обаче могат да бъдат спокойни – два от най-вълнуващите нови романи, които съм чел през последните няколко месеца, са дебюти на млади мъже: „ Хенри Хенри “ на Алън Братън, необичайно преосмисляне на „ Хенриада “ на Шекспир; и Brat: A Ghost Story на Габриел Смит.
На път да навърши 30 години, измъчен от писателска обсада, неотдавна пренебрегнат и преди малко погребал татко си, разказвачът – титулярният „ брат “ (истинско име Габриел) – не си прекарва добре. Той също по този начин се върна в къщата, в която е израснал, с цел да я разчисти, подготвен да я продаде. Най-притеснителното обаче е по какъв начин кожата му е почнала да се отлепва: лист по огромен полупрозрачен лист, като „ мокри хартиени салфетки “. Не че наподобява на някой му пука. Дори брат му еластичен хирург.
Колкото и необичайно да звучи това към този момент, скоро става доста по-странно. В остарелия кабинет на майка си Габриел намира р...
Прочетете целия текст »
