ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Емил Соколов за ФАКТИ: Изпращането на военна помощ за Украйна е стрес тест за демокрацията в България

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Правителството би трябвало да взема по-бързи решения. Нещо, което обаче е по-важно, е да се комуникира доста ясно с хората. Много ясно, доста изрично, да се изяснява каква е повода за забавянето, какви ограничения са подхванати и по кое време да се чака съответен резултат ".

Това сподели в изявление за ФАКТИ политическият анализатор и историк Емил Соколов .

" Украинците в действителност гледат на нас като на братя и за следващ път ни молят, а не упорстват. Истинското братско държание е държанието на Украйна - ние не можем да ви принудим, тъй като не можем да дефинираме националния ви интерес. Нека съпоставим това с думите на дипломат Митрофанова, която в последните месеци води дейна акция да ни изяснява по какъв начин България се ръководи от служители, по какъв начин без Русия и Съюз на съветските социалистически републики сме нищо ", разяснява той.

" За да не бъдем след 10 години детето, осъдено в ъгъла, тъй като не си е написало домашното и тъй като е пропиляло времето си в учебно заведение с нелепости, би трябвало да действаме в този момент и то по един много елементарен метод - кардинално, на страната на истината, на страната на справедливостта. Украйна е тази, която се бори за оцеляването си. Русия е тази, която се пробва да унищожи Украйна. Не е комплицирано ", уточни още Соколов във връзка изпращането на военна помощ на Украйна.

Целия диалог четете в идващите редове:

- Г-н Соколов, в последните дни видяхме няколко обособени социологически изследвания, които дават първото място, в случай че изборите бяха в този момент, на ГЕРБ. Мислите ли, че това е допустимо?

- “Продължаваме промяната” пристигнаха на вълна от възторг. В момента, в който те пристигнаха на власт, пристигнаха доста тежки рецесии. Коронавирус рецесията, която продължаваше, само че войната в Украйна, която е главният проблем, докара до повишаване на цените на електрическата енергия, оттова още по-висока инфлация. Всичко това усложни ситуацията в допълнение.

Беше безусловно предстоящо, че в някакъв миг някакъв срив в доверието и в известността на държавното управление и на премиера ще има. Въпросът е, че някои от данните - доколкото можем да считаме, че са достоверни, демонстрират сериозен спад в процентите и на престижа на Народното събрание, и изобщо на имиджа на премиера. Възможно е този спад ненапълно да се дължи на това, че макар положителните планове, ентусиазма и в действителност желанието за смяна, при новите ръководещи се следи неумелост, която малко усложнява част от процесите, нещата се бавят. На фона на това, че има толкоз високи упования към това държавно управление, това бавене основава напрежение, основава неустановеност и хората стартират да се изнервят за какво нещата не се случват по-бързо.

От една страна, това са естествени процеси, въпреки това обаче, не трябва този натурален развой да бъде оставен да върви на самотек. Той може в действителност да сътвори много сериозна рецесия в доверието. От социологическите изследвания виждаме, че ГЕРБ въпреки всичко не подвигат поддръжката за себе си, стоят на едно равнище, само че пък новите ръководещи - всички партии в ръководещата коалиция, губят леко поддръжка, като някои повече от другите.

За да се пресече този развой, би трябвало да се намерения по какъв начин решенията в обединението да стартират да се взимат по-бързо, по какъв начин за някои решения да има бърза писта, с цел да не се стига до това няколко рецесии или няколко значими решения да се струпват в една седмица и някои съдружни сътрудници - Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, да се възползват от тази обстановката, с цел да извиват ръце, тъй че да подобрят личните си позиции.

- Това ли е, което би трябвало да направи държавното управление, с цел да оцелее в идващия месец - по-бързо да взима решения?

- На първо място, държавното управление би трябвало да взема по-бързи решения. Нещо, което обаче е по-важно, е да се комуникира доста ясно с хората. Много ясно, доста изрично, да се изяснява каква е повода за забавянето, какви ограничения са подхванати и по кое време да се чака съответен резултат.

Усмивките по време на акцията бяха нещо отлично - млади усмихнати хора, само че когато имаме растяща инфлация, когато имаме непрестанно увеличаващи се цени на храни, на горива, когато има сериозен спор в Украйна, който води до бежанска вълна в България, в случай че не се комуникира ясно, в случай че решенията се бавят, в случай че има закъснение - най-много поради неумелост, това основава доста съществено напрежение. Няма къде да избие това напрежение, с изключение на в отрицателни страсти и загуба на поддръжка.

Трябва ясно говорене и по-бързи дейности. От една страна, добре е, че разбираме за споровете вътре в обединението и нещата са открити, само че това не може да продължава постоянно. Не може за всяко нещо да се води мини война в обединението, която да минава и в медиите, и в общественото пространство. Въпреки че съдружните сътрудници съумяват да изгладят въпросите, горчивият усет в устата на хората остава. Това ще се натрупва и в един миг ще докара до качествени и количествени промени в настройките на хората, които към този момент започваме да виждаме в социологията.

- Темата за Северна Македония още веднъж е на дневен ред. Вие като историк мислите ли, че има някакво решение - и от наша, и от северномакедонска страна?

- Темата за Северна Македония ще продължава да бъде доста комплицирана. “Има подобен народ” не престават да застъпват линията на Вътрешна македонска революционна организация или линията на Държавна сигурност. Това да се чудим какво да измислим, с цел да попречим на Северна Македония да стане член на Европейския съюз, най-точно е линията на Държавна сигурност.

Като излезем от въпроса какво не вършим вярно ние, съществува и обективният проблем какво не прави Северна Македония. Тъй като Северна Македония има своите каракачановци, ВМРО-та и клонове на комунистическите служби, също не прави процесa по-лек. Историческите разногласия, които следим, считам за в действителност мощно преекспонирани. Намирам безусловно излишно да се спори чий е Гоце Делчев или цар Самуил. Северномакедонската страна и българската страна би трябвало да проявят доза зрялост. Да се приказва за еднаквост и по какъв начин тези хора са македонци - към интервала, в който са живели, не е реалистично. Когато тези хора са живели, Македония е било географско разбиране.

След като обаче към този момент е зародила македонската нация, няма нищо неприятно македонците да честват тези фигури. Опитите на двете страни да показват безспорна благосъстоятелност над исторически персони е нещо доста извънредно. “Този е мой, този е твой” - звучи малко като бракоразвод. Това не е исторически спор. В историята такива нелепи разногласия не се водят. Това е един мощно идеологизиран спор, който е наведен до това ченгетата и от едната, и от другата страна да не могат да поделят кой кого има. Наистина е неуместно. И двете страни са отговорни, че вземат участие и не престават да постановат този дискурс и разказ. Започват да се разнасят и хрумвания за референдуми, което просто е неуместно - да се взема решение на кого принадлежи дадена фигура, когато в историческите интервали, в които са живели тези хора, такива деления изобщо не е имало.

Ние пренасяме нашите предубеждения и преднамерености от сегашното в предишното и вършим обстановката безусловно комична сега, макар че тематиката е доста сериозна. И за България, и за Северна Македония е доста значимо Северна Македония да стане част от Европейския съюз. Разбира се, България би трябвало да е склонна да подходи по-добронамерено, само че и Северна Македония би трябвало да прояви зрялост. За страдание ченгетата и от двете страни на границата вършат всичко допустимо нервността да продължава, а профанизирането на тези тематики да тече с цялостна мощ.

- Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба е на посещаване България. Как обобщавате неговото посещаване до момента?

- Първото нещо, което стана ясно е, че Генчовска по никакъв метод не става за министър на външните работи и че колкото по-рано си подаде оставката, толкоз по-добре. Тази жена, с изключение на да води разногласия с Кирил Петков, които по-късно оповестява обществено, в действителност не организира друга политика. Не съм видял нито едно съответно нейно решение. Отново виждаме, че кадруването на “Има подобен народ” се оказва извънредно едва и слага България в унизително състояние.

По отношение на визитата на външния министър на Украйна, още веднъж на дневен ред е въпросът с военната помощ за Украйна. Казвам още веднъж, тъй като действително той не е спирал да бъде на дневен ред, макар че виждам по какъв начин част от ръководещите, в това число за жалост “Продължаваме промяната” да се подвежда, че това не е на дневен ред. Когато в Европа се води война към този момент два месеца, няма по какъв начин да не е на дневен ред изпращането на военна помощ на страната, която е нападната и чието цивилно население бива избивано. Разбира се, че този въпрос е на дневен ред. Решението по него към този момент закъснява доста.

Изпращането на военна помощ за Украйна е стрес тест за демокрацията в България. Вече няколко пъти въобще не се представяме добре в този стрес тест. Най-големият проблем, който виждам, е, че изпращането на военна помощ в Украйна се трансформира в сцена на апаратни борби, мерене на его и всевъзможни процедурни врътки, единствено и единствено решението да се отсрочи.

Това, което ръководещите от “Продължаваме промяната” би трябвало да създадат, с цел да излязат от обстановката, е доста просто - тематиката би трябвало да стартира да се дискутира, да влезе в Комисия по външна политика и по-късно да влезе в пленарна зала.

Реалностите са няколко. Ракетните установки C-300 не са пригодни за изпращане, само че имаме много боеприпаси и муниции, които бихме могли да изпратим на Украйна или най-малко на хартия в българския запас такова нещо има. Има обаче подозрения дали запасът не е бил опоскан от " блестящата " политика на ГЕРБ по асимилиране. Не е несъмнено дали запасът не е усвоен.

Затова обаче споделям, че ръководещите би трябвало да споделят ясно. Като техен симпатизант и гласоподавател бих желал да чуя, че ще ревизират какво има в запаса, ще видят кое е налично и използваемо и тогава ще преценяват какво да пратим, като това ще се случи в къс период. Никакви отлагания, никаква процедурни, апаратни игри. Изпращането на оръжие за Украйна е стрес тест за демокрацията и не може да се трансформира в сцена на хлапашки боричкания. Трябва да се вземе решение и то би трябвало да е съобразено с действителностите.

Правителството на Кирил Петков би трябвало да се оправя с доста рецесии. Корупцията, безусловно разяла държавността в България, което в действителност е наследството от ръководството на ГЕРБ, е доста сериозен проблем. Трябва да се ревизира какво има в запаса, би трябвало да се направи бърза инвентаризация и да се реши какво би трябвало да се изпрати. И това би трябвало да бъде ясно комуникирано.

В политиката най-лошият вид е да нямаш позиция. Лошата позиция не е толкоз неприятен вид, едвам нямаш позиция. Когато отлагаш да вземеш решение, това е незащитимо. Няма по какъв начин да защитиш нещо, което го няма. Липсата на позиция не може да бъде предпазена, когато тя продължава към този момент два месеца. Точно такива неточности наливат вода в мелницата на ГЕРБ и са автоголове, които ръководещите би трябвало да спрат да си вкарват. Иска се ясна връзка и ясно разчертаване на това какво следва, по какъв начин следва и за какво следва. Забавянето поради процедури няма място. Не единствено във въпроса за Украйна, а кардинално. Във всеки един проблем няма място за отсрочване. Нещата би трябвало да се случват малко по-експедитивно, с цел да може публичното доверие да се върне и да се потвърди, че държавното управление работи.

- А работи ли то в действителност?

- Правителството в действителност работи. Работи по доста и най-различни тематики. Виждаме, че ще понижат такси за Данък добавена стойност, случват се събития в екологията - изключително към Плана за възобновяване и резистентност, има напредък по въпроса с слагането на слънчеви панели. Разработват се планове по какъв начин България да бъде осъвременена, по какъв начин да заживеем по-добре, движи се правосъдната промяна - закри се спецправосъдието, усилват се стипендиите за докторанти, усилват се учителските заплати, прави се опит и лекарите да живеят по-достойно. Тоест работа се прави, само че би трябвало да има ясни цели, не би трябвало едно нещо да изостава за сметка на друго.

Виждаме по какъв начин военната помощ за Украйна изостава за сметка на вътрешнополитическите проблеми. Заради това закъснение, самата военна помощ стартира да се трансформира в сериозен вътрешнополитически проблем. Аз съм безусловно уверен, че това се дължи на неумелост. Не съм видял в някакъв миг недоброжелателност или опит да се обслужват нездравословни за България ползи. Както сподели Стефан Гамизов през вчерашния ден пред Вашата медия, голям триумф е, че това държавно управление не е престъпно. Въпросът е, че положителните планове в политиката могат да основат много проблеми, в случай че са последвани от неумелост или неустановеност в преценката. По-добре е да сбъркаш един-два пъти, само че да вземеш решение и да покажеш, че си подготвен да решаваш проблемите, в сравнение с да отлагаш и през това време опозицията да натрупа точки и дивиденти.

- Казвате, че изпращането на военна помощ на Украйна е стрес тест. Ако не изпратим помощ в границите на няколко дни, ще изпадне ли страната ни в тежка интернационална изолираност?

- България няма да изпадне незабавно в тежка изолираност, само че това, което сподели Кулеба беше доста ясно - ние не можем да ви накараме да ни помогнете, т.е. “всеки самичък си преценя”, преценете си, само че забавянето на помощта води до загубата на още цивилни животи. Посланието е ясно - вие знаете какво би трябвало да извършите, ние няма да ви накараме да го извършите, от вас зависи. Това е посланието, което насочва към България, Европейския съюз и НАТО - от нас зависи да се заявим ясно, тъй като това е цивилизационен избор. От този избор зависи къде ще стои България след тази война, от коя страна на договарянията ще е и по какъв начин ще гледат на нея съдружниците ѝ - като на благонадежден съдружник, който може да стои с гордо изправена глава, или като на някой, който се е скатавал, чудил се е какво да измисли, мотал се е и не е оказал помощ по никакъв метод.

Всякакви клишета за братоубийствени спорове са неуместни. Днес Румен Радев още веднъж се опита да изясни на украинците какъв брой братоубийствена е тази война и Кулеба му отговори, че по-скоро братя могат да бъдат украинците и българите, в сравнение с украинците и руснаците. Аз бих добавил, че и българите и руснаците няма по какъв начин да са братя. Няма по какъв начин да си брат с народ, който прави военни закононарушения и закононарушения против човечеството в Украйна. Нищо братско няма в това. Украинците в действителност гледат на нас като на братя и за следващ път ни молят - не упорстват. Казвам това, тъй като същинското братско държание е държанието на Украйна - ние не можем да ви принудим, тъй като не можем да дефинираме националния ви интерес. Нека съпоставим това с думите на дипломат Митрофанова, която в последните месеци води дейна акция да ни изяснява по какъв начин България се ръководи от служители, по какъв начин без Русия и Съюз на съветските социалистически републики сме нищо, къде сме тръгнали да се вършим на отворени и не се ли виждаме какво представляваме.

Ясно е кой е нашият брат в обстановката. Ясно е на кого би трябвало да помогнем. Ясно е за какво би трябвало да помогнем. Както сподели министър Кулеба, Украйна води и наша борба. Битката за Украйна по някакъв метод е борба и за България, за това ще вземем ли почтено мястото си измежду цивилизованите страни, или ще продължаваме да се лутаме. Топката към този момент е в нашето поле. Затова приканвам за повече бързина, по-ясна връзка и образуване на процесите. Няма по какъв начин военната помощ да не е на дневен ред 60 дни след началото на толкоз гибелен и кървясъл спор в Европа.

Разбирам терзанията, че Българска социалистическа партия може да се отдръпна от обединението или да изпаднем в политическа рецесия, само че не може Българска социалистическа партия да си разрешава това, което и Има Такъв Народ си разрешават - да се рекетира държавното управление. Време е втвърдяването на тона, което към този момент стартира да се случва към Има Такъв Народ, да бъде приложено и към Българска социалистическа партия - и от страна на “Продължаваме промяната”, само че и от страна на “Демократична България”.

Забелязвам десинхронизация сред тези две обединения - Политическа партия и Демократична България, които са идеологически близки и съответно по въпроса за Украйна имат много общо. Невъзможността им да се координират се експлоатира много от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които в допълнение усилват неналичието на съгласуваност, пробвайки се да вършат сделки, сметки, извиване на ръце. Политическа партия и Демократична България би трябвало да вземат ясна позиция допустимо най-скоро - в границите на идващите няколко дни, и тази позиция е, че България би трябвало да помогне военно на Украйна. Да, би трябвало да се ревизира какво е налично в запаса, тъй като е допустимо ГЕРБ да са опоскали значително неща. Да, има доста хора, които са срещу, само че това е инвестиция в бъдещето на България.

В идващите 2-3 години може резултатите от това решение да не станат ясни, само че в идващите 10 те ще бъдат. Ще стане ясно от коя страна е България. Черно море е стратегически район за Европейски Съюз и НАТО. Ние или ще бъдем един от надеждните съдружници в този стратегически район, който ще среща поддръжка и ще бъде подсилен, насърчаван, или ще бъдем ненадеждния, скрития с наведена глава в ъгъла сякаш член, само че не тъкмо. За да не бъдем след 10 години детето, осъдено в ъгъла, тъй като не си е написало домашното и тъй като е пропиляло времето си в учебно заведение с нелепости, би трябвало да действаме в този момент и то по един много елементарен метод - кардинално, на страната на истината, на страната на справедливостта. Украйна е тази, която се бори за оцеляването си. Русия е тази, която се пробва да унищожи Украйна. Не е комплицирано. Ситуацията е черно-бяла. В политиката рядко има черно-бели решения и това е едно от тях.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР