Става ли Украйна втори Афганистан?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За да намерим пътя към трайния мир, би трябвало първо да потърсим корените на войната. Най-сериозният метод е да ги потърсим в геополитиката. Веднага след разпадането на Съветския съюз и на някогашния социалистически лагер ястребите, които и тогава диктуваха политиката на Съединените щати, задействаха сюжета за завземане и заличаване на Русия като международна мощ. Тя трябваше да се трансформира в полуколониална страна и по образеца на Германия в никакъв случай повече да не е опасност за международното владичество на Съединени американски щати. При ръководството на Горбачов и Елцин този сюжет потегли по ноти. Идването на власт на Путин и силите, които стояха зад него, обърка играта. В цялото му ръководство има една алена нишка – възобновяване на могъществото на Русия и връщането ѝ като велика мощ. Съединени американски щати нито за момент не се отхвърлиха от първичната си цел и партньорството НАТО – Русия последователно мина в борба.
Превратът в Киев през 2014 година беше решаващата частица в цяла верига от дейности, целящи обкръжаването и задушаването на Русия. Той се извърши с американска помощ и под американско управление и завари съветските ръководещи неподготвени. Въпреки изненадата с бърза и решителна реакция руснаците съумяха да измъкнат Крим, Донецк и Луганск. В останалата част от страната украинската страна стартира да се построява на антируска основа като плацдарм за бъдещи дейности против Русия. Днешният отговор на Москва е на правилото „ Забавям, само че не не помня “.
Можеше ли да не се стигне дотук? Навярно можеше, само че западните ръководители подцениха решимостта на Русия да си върне изгубените позиции. А може и да са знаели, само че не посмяха да отидат на отстъпки, които щяха да им костват репутацията. Същата тази известност, която в този момент страда от безсилието им да спрат съветското нахлуване в Украйна.
През предишното лято Съединените щати понесоха в Афганистан най-тежкото си проваляне на интернационалната сцена след края на Виетнамската война. Изоставянето на въоръжение за милиарди там не е най-голямата загуба. По-тежката е загубата на доверие, че щом си съдружник на Съединени американски щати, значи си предпазен. Сега сякаш кошмарът се повтаря.
След като доста години бяха залъгвани с обещания за участие в НАТО и в Европейски Съюз украинците до последно имаха вяра, че западните съдружници няма да позволен съветска интервенция в Украйна. Разбираемо е разочарованието на прозападно настроената част от обществото, което изрази самият президент Зеленски, оплаквайки се, че е оставен самичък да се оправя против съветската войска.
Каква е помощта на Запада за Украйна отвън доставката на оръжие, огромна част от което към този момент е унищожено от съветските ракети? Тя се показва в поредност от наказания, една от друга по-безплодни. Основният резултат от тях е, че нанасят провали на европейската и съветската стопански системи и на елементарните жители, без да въздействат на политиката на Кремъл. Да напомним, че политиката на наказания беше задействана още през 2014 година През осемте години от този момент Русия реализира в оптималната степен икономическа самодостатъчност, натрупа големи валутни запаси и разви въоръжените си сили до цялостен стратегически паритет, а съгласно някои специалисти и до известно предимство по отношение на Съединените щати. Най-тежката глоба против Путин в този момент наподобява прекъсването на „ Северен поток 2 “, с което Германия беше принудена да се съгласи. А някой задава ли въпроса защо му е на Путин към този момент „ Северен поток 2 “ след слагането под надзор на украинските тръбопроводи? Обиколният път през Балтика беше умислен като авариен вид за износа на съветски газ при прекъсване на преноса от враждебната на Москва власт в Киев. Замразяването на несъществуващите активи на съветския президент в западните банки е смешна задявка с човек, който е решил, че има да извърши една историческа задача до края на живота си.
Сега всички повторят, че светът към този момент не е същият, само че кое е новото? Изглежда, че е нападението на една европейска страна над друга за първи път след 1945 година, само че не напълно. Голямата оригиналност е, че Путин заявява желание да употребява пръв нуклеарно оръжие, в случай че натовски въоръжени сили се намесят в Украйна. Заяви го с подобен безапелационен звук, че не остави никакво подозрение у западните водачи, че е подготвен да го стори.
Цялата система на групова сигурност в Европа от Втората международна война до момента се базираше на нуклеарното въздържане, предотвратяващо огромна стандартна война на континента. Принципът за неизползване пръв на нуклеарно оръжие беше признат публично от всички нуклеарни сили и закрепен в доста интернационалните документи. Сега този принцип беше нарушен от съветския президент, въпреки и единствено като вербална опасност. За разлика от 2014 година в този момент Западът беше сюрпризиран. За да разберем сериозността на казуса ще задам един провокативен въпрос. Какво би станало, в случай че след Украйна Путин заповяда на съветската войска да навлезе в Прибалтика и предизвести натовските сили там да не се месят под боязън от приложимост на нуклеарно оръжие. Имат ли в щаб-квартирата в Брюксел отработен отговор по въпроса?
Войната в Украйна би трябвало да спре час по-скоро с цел да се предотвратят по-нататъшни жертви и опустошения. Дипломацията би трябвало да заглуши оръжията. Преговори сред сегашната власт в Киев и Кремъл надали ще има. Преговорите би трябвало да се водят на оптимално високо ниво сред западните и съветските ръководители. И още нещо. Не инцидентно Китай се самопредложи за медиатор в договарянията. Украйна е единствено мотивът. Основният залог е договарянето на нов международен ред и нова система за групова сигурност, която този път би трябвало да излезе отвън рамките на Европа и да пренапише разпоредбите на играта за международните суперсили и техните спътници.
Новата система за сигурност може да се базира единствено на военно-стратегически паритет с колкото може по-ограничено количествено изражение. Такъв паритет беше реализиран с доста тежки договаряния през 70-те и 80-те години на предишния век. За страдание тези договорености една по една отпаднаха и отвориха място на нова конкуренция във въоръжаването. Ядреното въздържане би трябвало да се върне към правилото за неупотреба пръв на нуклеарно оръжие. Това върви ръка за ръка с договарянето на надеждни взаимни гаранции за сигурност.
Сигурността е неразривно обвързвана с стопанската система. Колкото по-успешно търгуват страните между тях, толкоз по-малка е вероятността да стартират да водят война. Ясно е, че към днешния ден глобите „ измиват лицето “ на западните ръководители, само че не способстват за приближаването на мира. Тяхното продължение единствено ще вгорчава живота на елементарните хора от Атлантика до Сибир. Икономическото съдействие би трябвало да продължи, тъй като там, където търговците настъпват, бойците отстъпват.
Къде е България в цялата тази неразбория? Засега към момента на завет, само че в листата на евентуалните губещи. Колко огромни ще са загубите зависи ненапълно от нас и повече от интернационалното състояние. Въпросът е да създадем най-малко това, което зависи от нас. Крайно време е да се разбере, че участието ни в НАТО и Европейския съюз не е цел, а средство за пробутване на националните ни ползи. Страната ни може да е дребна, само че това не ѝ пречи да играе ролята на гласа на разсъдъка на интернационалната сцена. Нашите ръководители най-малко не са застрашени от загуба на престиж, в случай че приканват за неотложно започване на съществени договаряния НАТО – Русия.
В филантропичен проект България стартира евакуация на искащите сънародници от Украйна. Човещината е първоначално, само че не би трябвало да се ограничаваме единствено с нея. Демографската злополука, надвиснала над България, е задоволително съществено съображение да се борим за трайното оставане у нас на всеки новопостъпил българин, предоставяйки му почтени условия за живот. Иначе хората ще минат отсам и ще заминат на Запад, както доста други преди тях. Впрочем същият метод би трябвало да важи и за украинците от небългарски генезис, които пожелаят да се заселят за непрекъснато в България.
Валентин Съйков
Председател на „ Гражданска самодейност България 2050 “
За да намерим пътя към трайния мир, би трябвало първо да потърсим корените на войната. Най-сериозният метод е да ги потърсим в геополитиката. Веднага след разпадането на Съветския съюз и на някогашния социалистически лагер ястребите, които и тогава диктуваха политиката на Съединените щати, задействаха сюжета за завземане и заличаване на Русия като международна мощ. Тя трябваше да се трансформира в полуколониална страна и по образеца на Германия в никакъв случай повече да не е опасност за международното владичество на Съединени американски щати. При ръководството на Горбачов и Елцин този сюжет потегли по ноти. Идването на власт на Путин и силите, които стояха зад него, обърка играта. В цялото му ръководство има една алена нишка – възобновяване на могъществото на Русия и връщането ѝ като велика мощ. Съединени американски щати нито за момент не се отхвърлиха от първичната си цел и партньорството НАТО – Русия последователно мина в борба.
Превратът в Киев през 2014 година беше решаващата частица в цяла верига от дейности, целящи обкръжаването и задушаването на Русия. Той се извърши с американска помощ и под американско управление и завари съветските ръководещи неподготвени. Въпреки изненадата с бърза и решителна реакция руснаците съумяха да измъкнат Крим, Донецк и Луганск. В останалата част от страната украинската страна стартира да се построява на антируска основа като плацдарм за бъдещи дейности против Русия. Днешният отговор на Москва е на правилото „ Забавям, само че не не помня “.
Можеше ли да не се стигне дотук? Навярно можеше, само че западните ръководители подцениха решимостта на Русия да си върне изгубените позиции. А може и да са знаели, само че не посмяха да отидат на отстъпки, които щяха да им костват репутацията. Същата тази известност, която в този момент страда от безсилието им да спрат съветското нахлуване в Украйна.
През предишното лято Съединените щати понесоха в Афганистан най-тежкото си проваляне на интернационалната сцена след края на Виетнамската война. Изоставянето на въоръжение за милиарди там не е най-голямата загуба. По-тежката е загубата на доверие, че щом си съдружник на Съединени американски щати, значи си предпазен. Сега сякаш кошмарът се повтаря.
След като доста години бяха залъгвани с обещания за участие в НАТО и в Европейски Съюз украинците до последно имаха вяра, че западните съдружници няма да позволен съветска интервенция в Украйна. Разбираемо е разочарованието на прозападно настроената част от обществото, което изрази самият президент Зеленски, оплаквайки се, че е оставен самичък да се оправя против съветската войска.
Каква е помощта на Запада за Украйна отвън доставката на оръжие, огромна част от което към този момент е унищожено от съветските ракети? Тя се показва в поредност от наказания, една от друга по-безплодни. Основният резултат от тях е, че нанасят провали на европейската и съветската стопански системи и на елементарните жители, без да въздействат на политиката на Кремъл. Да напомним, че политиката на наказания беше задействана още през 2014 година През осемте години от този момент Русия реализира в оптималната степен икономическа самодостатъчност, натрупа големи валутни запаси и разви въоръжените си сили до цялостен стратегически паритет, а съгласно някои специалисти и до известно предимство по отношение на Съединените щати. Най-тежката глоба против Путин в този момент наподобява прекъсването на „ Северен поток 2 “, с което Германия беше принудена да се съгласи. А някой задава ли въпроса защо му е на Путин към този момент „ Северен поток 2 “ след слагането под надзор на украинските тръбопроводи? Обиколният път през Балтика беше умислен като авариен вид за износа на съветски газ при прекъсване на преноса от враждебната на Москва власт в Киев. Замразяването на несъществуващите активи на съветския президент в западните банки е смешна задявка с човек, който е решил, че има да извърши една историческа задача до края на живота си.
Сега всички повторят, че светът към този момент не е същият, само че кое е новото? Изглежда, че е нападението на една европейска страна над друга за първи път след 1945 година, само че не напълно. Голямата оригиналност е, че Путин заявява желание да употребява пръв нуклеарно оръжие, в случай че натовски въоръжени сили се намесят в Украйна. Заяви го с подобен безапелационен звук, че не остави никакво подозрение у западните водачи, че е подготвен да го стори.
Цялата система на групова сигурност в Европа от Втората международна война до момента се базираше на нуклеарното въздържане, предотвратяващо огромна стандартна война на континента. Принципът за неизползване пръв на нуклеарно оръжие беше признат публично от всички нуклеарни сили и закрепен в доста интернационалните документи. Сега този принцип беше нарушен от съветския президент, въпреки и единствено като вербална опасност. За разлика от 2014 година в този момент Западът беше сюрпризиран. За да разберем сериозността на казуса ще задам един провокативен въпрос. Какво би станало, в случай че след Украйна Путин заповяда на съветската войска да навлезе в Прибалтика и предизвести натовските сили там да не се месят под боязън от приложимост на нуклеарно оръжие. Имат ли в щаб-квартирата в Брюксел отработен отговор по въпроса?
Войната в Украйна би трябвало да спре час по-скоро с цел да се предотвратят по-нататъшни жертви и опустошения. Дипломацията би трябвало да заглуши оръжията. Преговори сред сегашната власт в Киев и Кремъл надали ще има. Преговорите би трябвало да се водят на оптимално високо ниво сред западните и съветските ръководители. И още нещо. Не инцидентно Китай се самопредложи за медиатор в договарянията. Украйна е единствено мотивът. Основният залог е договарянето на нов международен ред и нова система за групова сигурност, която този път би трябвало да излезе отвън рамките на Европа и да пренапише разпоредбите на играта за международните суперсили и техните спътници.
Новата система за сигурност може да се базира единствено на военно-стратегически паритет с колкото може по-ограничено количествено изражение. Такъв паритет беше реализиран с доста тежки договаряния през 70-те и 80-те години на предишния век. За страдание тези договорености една по една отпаднаха и отвориха място на нова конкуренция във въоръжаването. Ядреното въздържане би трябвало да се върне към правилото за неупотреба пръв на нуклеарно оръжие. Това върви ръка за ръка с договарянето на надеждни взаимни гаранции за сигурност.
Сигурността е неразривно обвързвана с стопанската система. Колкото по-успешно търгуват страните между тях, толкоз по-малка е вероятността да стартират да водят война. Ясно е, че към днешния ден глобите „ измиват лицето “ на западните ръководители, само че не способстват за приближаването на мира. Тяхното продължение единствено ще вгорчава живота на елементарните хора от Атлантика до Сибир. Икономическото съдействие би трябвало да продължи, тъй като там, където търговците настъпват, бойците отстъпват.
Къде е България в цялата тази неразбория? Засега към момента на завет, само че в листата на евентуалните губещи. Колко огромни ще са загубите зависи ненапълно от нас и повече от интернационалното състояние. Въпросът е да създадем най-малко това, което зависи от нас. Крайно време е да се разбере, че участието ни в НАТО и Европейския съюз не е цел, а средство за пробутване на националните ни ползи. Страната ни може да е дребна, само че това не ѝ пречи да играе ролята на гласа на разсъдъка на интернационалната сцена. Нашите ръководители най-малко не са застрашени от загуба на престиж, в случай че приканват за неотложно започване на съществени договаряния НАТО – Русия.
В филантропичен проект България стартира евакуация на искащите сънародници от Украйна. Човещината е първоначално, само че не би трябвало да се ограничаваме единствено с нея. Демографската злополука, надвиснала над България, е задоволително съществено съображение да се борим за трайното оставане у нас на всеки новопостъпил българин, предоставяйки му почтени условия за живот. Иначе хората ще минат отсам и ще заминат на Запад, както доста други преди тях. Впрочем същият метод би трябвало да важи и за украинците от небългарски генезис, които пожелаят да се заселят за непрекъснато в България.
Валентин Съйков
Председател на „ Гражданска самодейност България 2050 “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ