България е малка, да. Но сама се прави още по-незабележима
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България е без самочувствие и се снишава от боязън пред шамарите на огромните. Взрели сме се в личния си пъп и не виждаме огромните и значими тематики, които кипят и ни засягат, до момента в който се вършим на незабележими.
Външнополитическите тематики съвсем изцяло отсъстват от предизборната акция както за парламент, по този начин и за президент. Не е казус на тези избори, само че този път неналичието е изключително отчетлива.
От пръв взор обяснението е просто – на дребната страна не ѝ е работа да се бърка в международните каузи, по ѝ приляга да си гледа пъпа. И не от изолационизъм, характерен и на огромните, когато не желаят да се забъркват в непознати проблеми, а заради снишаване, присъщо най-много на дребните, на които им липсва самочувствие и ги е боязън от шамарите на огромните.
При второ приближение - отново просто пояснение. Големите външнополитически въпроси пред България са решени от дълго време – членуваме в Европейски Съюз и НАТО. Качили сме се на цивилизационната лодка с значително шанс и дори тя да се лашка измежду талази и подводни скали, други са на руля и носят отговорност за курса, ние гледаме единствено да не изпаднем от коритото.
Драматизъм, който остава неусетен
Затова в нито едно социологическо изследване гласоподавателите не показват измежду главните проблеми пред страната нито един външнополитически. Маркират се само връзките с Република Северна Македония и то без изключително вглеждане в драматизма на събитията там, само че с едно търпеливо очакване – „ ще дойдеш ти, маке, на моето “.
Но даже и в страните, които са международни сили, избори се печелят с вътрешна политика, не с външна. Е, в Русия не е тъкмо по този начин, само че пък и там не са тъкмо избори. А и нали в последна сметка външната политика е продължение на вътрешната с други средства, както гласи добре познатата максима.
И тук към този момент, при третото приближение, като с чист разсъдък пред гол факт, нещата стават напълно елементарни. Ми тя външната ни политика си е отново чисто вътрешна, единствено дето не си даваме сметка за това. Ето, кандидат-президентът на Движение за права и свободи споделя – Америка е най-великата народна власт, Америка е наш другар, Америка няма нищо срещу президентът на България да се споделя Мустафа. Напълно правилно, само че Съединени американски щати имат проблем с различен български жител, който се споделя Делян. И като са му лепнали една глоба " Магнитски ", са лепнали дамга и на България. А тази дамга ни цапа капиталовия облик, което пък си е индиректна загуба на пари.
Тук става дума за доста пари, които ще получим последни
Върховенството на закона и правосъдната промяна са и условия на Европейски Съюз по Плана за възобновяване и резистентност. Тук към този момент става дума за директни пари, които така и така ще стартираме да получаваме последни. Не ни е и изключително грижа, че на други като Полша, които войнствено не зачитат върховенството на правото на Европейски Съюз, може да им спрат парите и да ги лишат от глас в Съюза.
Нашият глас в Брюксел нито го чуваме, нито държим да го чуем. Но след Истанбулската спогодба, чието отменяне стана новата ни цивилизационна еднаквост, непрекъснато чуваме джендър ехтене от Запад. Силно се разтревожихме от резолюцията на Европарламента за еднополовите бракове, че ни ги постанова и на нас, до момента в който най-накрая разберем, че става дума да зачитаме на територията си правата на тези хора, добити в страни от Европейски Съюз, където въпросните бракове и съжителства са станали легални.
Никакъв информативен интерес не съставлява за политиците у нас, камо ли за спор, скъсването на връзките НАТО-Русия посредством закриването на дипломатическите представителства в Брюксел и Москва. Нито аншлусът на Беларус от Русия, който би трябвало да приключи до 2 години. Нито повишаващото се военно напрежение в Черно море или признанието на началника на защитата адмирал Ефтимов, че даже с огромните си планове за превъоръжаване изоставаме от съседите си. В центъра на политическия спор не могат да застанат, колкото и да се пробват някои новаторски партии, даже загубите ни от енергийните планове с Русия, и то в разгара на рецесията с цените на енергоносителите.
Големите въпроси, които България не вижда
Колкото до Северна Македония, единствената цел на „ самостоятелна “ българска външна политика, макар цялостния публичен и политически консенсус, деклариран в социологически изследвания и в парламентарна рамкова позиция, пясъците под краката все са плаващи. Българската политика постоянно трансформира фокуса си и в този момент акцентът е върху българското малцинство там. А на власт в Скопие е на път да пристигна още по-българофобската ВМРО-ДПМНЕ, откакто тя завоюва кметския пост в града и то с кандидатка с български паспорт.
Въпросите на сигурността и защитата, на стопанската система, на правовия ред, на идентичността и прочие от дълго време имат дълбоки екстериториални измерения и линиите с НАТО, Европейски Съюз и Балканите не са гранични сред свое и непознато. Но защото ние сме една към момента много домашна политическа общественост, светът повече ни се случва, в сравнение с ние му се случваме. Затова като едно уверено начало на продължението на вътрешната политика като външна, най-малко можем да обединим министерствата на вътрешните и на външните работи.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
България е без самочувствие и се снишава от боязън пред шамарите на огромните. Взрели сме се в личния си пъп и не виждаме огромните и значими тематики, които кипят и ни засягат, до момента в който се вършим на незабележими.
Външнополитическите тематики съвсем изцяло отсъстват от предизборната акция както за парламент, по този начин и за президент. Не е казус на тези избори, само че този път неналичието е изключително отчетлива.
От пръв взор обяснението е просто – на дребната страна не ѝ е работа да се бърка в международните каузи, по ѝ приляга да си гледа пъпа. И не от изолационизъм, характерен и на огромните, когато не желаят да се забъркват в непознати проблеми, а заради снишаване, присъщо най-много на дребните, на които им липсва самочувствие и ги е боязън от шамарите на огромните.
При второ приближение - отново просто пояснение. Големите външнополитически въпроси пред България са решени от дълго време – членуваме в Европейски Съюз и НАТО. Качили сме се на цивилизационната лодка с значително шанс и дори тя да се лашка измежду талази и подводни скали, други са на руля и носят отговорност за курса, ние гледаме единствено да не изпаднем от коритото.
Драматизъм, който остава неусетен
Затова в нито едно социологическо изследване гласоподавателите не показват измежду главните проблеми пред страната нито един външнополитически. Маркират се само връзките с Република Северна Македония и то без изключително вглеждане в драматизма на събитията там, само че с едно търпеливо очакване – „ ще дойдеш ти, маке, на моето “.
Но даже и в страните, които са международни сили, избори се печелят с вътрешна политика, не с външна. Е, в Русия не е тъкмо по този начин, само че пък и там не са тъкмо избори. А и нали в последна сметка външната политика е продължение на вътрешната с други средства, както гласи добре познатата максима.
И тук към този момент, при третото приближение, като с чист разсъдък пред гол факт, нещата стават напълно елементарни. Ми тя външната ни политика си е отново чисто вътрешна, единствено дето не си даваме сметка за това. Ето, кандидат-президентът на Движение за права и свободи споделя – Америка е най-великата народна власт, Америка е наш другар, Америка няма нищо срещу президентът на България да се споделя Мустафа. Напълно правилно, само че Съединени американски щати имат проблем с различен български жител, който се споделя Делян. И като са му лепнали една глоба " Магнитски ", са лепнали дамга и на България. А тази дамга ни цапа капиталовия облик, което пък си е индиректна загуба на пари.
Тук става дума за доста пари, които ще получим последни
Върховенството на закона и правосъдната промяна са и условия на Европейски Съюз по Плана за възобновяване и резистентност. Тук към този момент става дума за директни пари, които така и така ще стартираме да получаваме последни. Не ни е и изключително грижа, че на други като Полша, които войнствено не зачитат върховенството на правото на Европейски Съюз, може да им спрат парите и да ги лишат от глас в Съюза.
Нашият глас в Брюксел нито го чуваме, нито държим да го чуем. Но след Истанбулската спогодба, чието отменяне стана новата ни цивилизационна еднаквост, непрекъснато чуваме джендър ехтене от Запад. Силно се разтревожихме от резолюцията на Европарламента за еднополовите бракове, че ни ги постанова и на нас, до момента в който най-накрая разберем, че става дума да зачитаме на територията си правата на тези хора, добити в страни от Европейски Съюз, където въпросните бракове и съжителства са станали легални.
Никакъв информативен интерес не съставлява за политиците у нас, камо ли за спор, скъсването на връзките НАТО-Русия посредством закриването на дипломатическите представителства в Брюксел и Москва. Нито аншлусът на Беларус от Русия, който би трябвало да приключи до 2 години. Нито повишаващото се военно напрежение в Черно море или признанието на началника на защитата адмирал Ефтимов, че даже с огромните си планове за превъоръжаване изоставаме от съседите си. В центъра на политическия спор не могат да застанат, колкото и да се пробват някои новаторски партии, даже загубите ни от енергийните планове с Русия, и то в разгара на рецесията с цените на енергоносителите.
Големите въпроси, които България не вижда
Колкото до Северна Македония, единствената цел на „ самостоятелна “ българска външна политика, макар цялостния публичен и политически консенсус, деклариран в социологически изследвания и в парламентарна рамкова позиция, пясъците под краката все са плаващи. Българската политика постоянно трансформира фокуса си и в този момент акцентът е върху българското малцинство там. А на власт в Скопие е на път да пристигна още по-българофобската ВМРО-ДПМНЕ, откакто тя завоюва кметския пост в града и то с кандидатка с български паспорт.
Въпросите на сигурността и защитата, на стопанската система, на правовия ред, на идентичността и прочие от дълго време имат дълбоки екстериториални измерения и линиите с НАТО, Европейски Съюз и Балканите не са гранични сред свое и непознато. Но защото ние сме една към момента много домашна политическа общественост, светът повече ни се случва, в сравнение с ние му се случваме. Затова като едно уверено начало на продължението на вътрешната политика като външна, най-малко можем да обединим министерствата на вътрешните и на външните работи.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ