Димитър Недков: Отечество с двойно гражданство
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Синдром на “Прокудената България” би могъл да се назова абсурдът с двойното поданство на сегашния министър на стопанската система, щръкнал като дамоклев меч върху оплетения, като с гордиев възел от от ден на ден персонални ползи престиж на българската държавност…
Прословутата, целеустремено възпитавана в университетските питомци, харвардска елитарна суетност, подхранваща кариерното им развиване с безумен блян към властови позиции - очевидно подсъзнателно подхлъзва едно от моделираните по трансатлантически обичай отрочета на разпиляната по света “Прокудена България” - поласкано да одобри поканата за президентски гуляй на служебната “властова трапеза”…
И да изиграе ролята на Дамокъл - за която в Харвард надали някое академично великолепие му е разказвало… Там те учат по какъв начин да преразпределяш и обслужваш корпоративните ползи на подмолните господари, а не ти пълнят главата с морални категории по отношение на властта и богатствата… И съгласно стандартите на груповия Запад - необвързаната с стопански интерес гражданственост, няма никаква стойност, камо ли морална…
Синдромът на “Прокудената България” се завръща като “ефект на пеперудата” с разрушителна мощ върху институционално овладяните от проказата на наложените чуждоземни категории и правила от “отвореното общество” (придобило фолкорното разбиране - “соросоидно”) по името на интернационалния умозрителен търговец на народна власт и човешки права, дявол на “цветните революции” Сорос…
Алегоричното съмнение за “двойното гражданство” на завърналия се в родната родопска котловина Караибрахим, от това злокобно, само че прекомерно аналогично с днешното “време разделно”, роди в българския преход художествено-публицистичния термин: “новите еничари”…
Нещо като - заплатен от “Прокудената България” кръвен данък…
Онези младенци на изселническите талази - хванали необятния свят, от бедност и посттоталитарното номенклатурно непочтеност в саморазрушаващата се след “Подмяна`89” Родина…
Но за разлика от милионите към този момент прокудени като обслужващ личен състав нашенци: метачи, берачи, дюлгери, келнери, санитарки и слугини, куртизанки - единици от малцината съумели да изучат харвардските тънкости на струпване и ръководство на спекулативния капитал, провидяха Българията като своя “Клондайк”…
Нищо чудно някой ден и нобелисти по стопанска система да забележим някои от тях - в случай че съумеят да “докторират” академично и презентират, възползването си от обогатения от самите тях неповторим български модел: политиката като само работещ бизнес във феодализирана от партийните елити държава…
В този смисъл синдромът “Прокудената България” е подобен с научно доказания синдром на “Малкия професор” (Аспергер) или - психологично разстройство на по-интелигентни в дадена област, свръхамбициозни с повтарящи се модели на държание и ползи персони, които приказват единствено за тях…
Навярно този предозиращ самочувствието синдром на “Малкия професор” въздържа “новите еничари” от признание пред поканилия го за министър български държавен глава, за произнесената някъде в странство клетва от рода на: “Кълна се във честност на Нейно Величество Кралица Елизабет II нейните наследници и наследници…”
Коварен “синдром на Аспергер” - да сложи в голям риск, опозоряващ интернационалния имидж на страна и държавен глава, анулирайки решения и актове на, по дяволите - въпреки всичко законна власт под сериозен въпрос…
Как да сме уверени тогава, ние - останалите в долината родна безхарвардови наивници - че появилият се, с цел да ни вкара в “правата икономическа вяра” повече сегашен Остап Бендеровец, в сравнение с бивш Караибрахимовец - би дал отговор родолюбиво на въпроса: Коя Родина ти е по-свидна?…
Поне към този момент, най-малко от Кралицата да имахме изрично доказателство, че за нейния, очевидно към момента гражданин отговорът е: Да, България!!!
А към нашия президент - въпросите по-късно…
Димитър Недков, Facebook
Синдром на “Прокудената България” би могъл да се назова абсурдът с двойното поданство на сегашния министър на стопанската система, щръкнал като дамоклев меч върху оплетения, като с гордиев възел от от ден на ден персонални ползи престиж на българската държавност…
Прословутата, целеустремено възпитавана в университетските питомци, харвардска елитарна суетност, подхранваща кариерното им развиване с безумен блян към властови позиции - очевидно подсъзнателно подхлъзва едно от моделираните по трансатлантически обичай отрочета на разпиляната по света “Прокудена България” - поласкано да одобри поканата за президентски гуляй на служебната “властова трапеза”…
И да изиграе ролята на Дамокъл - за която в Харвард надали някое академично великолепие му е разказвало… Там те учат по какъв начин да преразпределяш и обслужваш корпоративните ползи на подмолните господари, а не ти пълнят главата с морални категории по отношение на властта и богатствата… И съгласно стандартите на груповия Запад - необвързаната с стопански интерес гражданственост, няма никаква стойност, камо ли морална…
Синдромът на “Прокудената България” се завръща като “ефект на пеперудата” с разрушителна мощ върху институционално овладяните от проказата на наложените чуждоземни категории и правила от “отвореното общество” (придобило фолкорното разбиране - “соросоидно”) по името на интернационалния умозрителен търговец на народна власт и човешки права, дявол на “цветните революции” Сорос…
Алегоричното съмнение за “двойното гражданство” на завърналия се в родната родопска котловина Караибрахим, от това злокобно, само че прекомерно аналогично с днешното “време разделно”, роди в българския преход художествено-публицистичния термин: “новите еничари”…
Нещо като - заплатен от “Прокудената България” кръвен данък…
Онези младенци на изселническите талази - хванали необятния свят, от бедност и посттоталитарното номенклатурно непочтеност в саморазрушаващата се след “Подмяна`89” Родина…
Но за разлика от милионите към този момент прокудени като обслужващ личен състав нашенци: метачи, берачи, дюлгери, келнери, санитарки и слугини, куртизанки - единици от малцината съумели да изучат харвардските тънкости на струпване и ръководство на спекулативния капитал, провидяха Българията като своя “Клондайк”…
Нищо чудно някой ден и нобелисти по стопанска система да забележим някои от тях - в случай че съумеят да “докторират” академично и презентират, възползването си от обогатения от самите тях неповторим български модел: политиката като само работещ бизнес във феодализирана от партийните елити държава…
В този смисъл синдромът “Прокудената България” е подобен с научно доказания синдром на “Малкия професор” (Аспергер) или - психологично разстройство на по-интелигентни в дадена област, свръхамбициозни с повтарящи се модели на държание и ползи персони, които приказват единствено за тях…
Навярно този предозиращ самочувствието синдром на “Малкия професор” въздържа “новите еничари” от признание пред поканилия го за министър български държавен глава, за произнесената някъде в странство клетва от рода на: “Кълна се във честност на Нейно Величество Кралица Елизабет II нейните наследници и наследници…”
Коварен “синдром на Аспергер” - да сложи в голям риск, опозоряващ интернационалния имидж на страна и държавен глава, анулирайки решения и актове на, по дяволите - въпреки всичко законна власт под сериозен въпрос…
Как да сме уверени тогава, ние - останалите в долината родна безхарвардови наивници - че появилият се, с цел да ни вкара в “правата икономическа вяра” повече сегашен Остап Бендеровец, в сравнение с бивш Караибрахимовец - би дал отговор родолюбиво на въпроса: Коя Родина ти е по-свидна?…
Поне към този момент, най-малко от Кралицата да имахме изрично доказателство, че за нейния, очевидно към момента гражданин отговорът е: Да, България!!!
А към нашия президент - въпросите по-късно…
Димитър Недков, Facebook
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ