Едно уволнение е най-малкото за Кървавата сряда
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 14 май 2021 година – в петък, Министерският съвет одобри решение да предложи освобождението на тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Ивайло Иванов от служба на президента Румен Радев. Малко по-късно в същия ден президентът подписа Указ за преустановяване на пълномощията на основния секретар на Министерството на вътрешните работи.
Бърза информация: „ Главният секретар на Министерство на вътрешните работи се назначава с декрет на президента на републиката по предложение на Министерския съвет “ (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 3). „ Правомощията на основния секретар се приключват при тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и при дейности, които накърняват престижа на министерството “ (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 6, точка 6).
Именно член 36, алинея 6, точка 6 от Закона за министерството на вътрешните работи е основанието, на което служебният министър-председател Стефан Янев се базира в претекстовете към плана на Указ за преустановяване на пълномощията на основния секретар на Министерството на вътрешните работи - основен комисар Ивайло Стефанов Иванов, и за освобождението му от служба.
Склонна съм да диспутирам с някогашния вътрешен министър Христо Терзийски, който по-рано през днешния ден написа в своя обява във Фейсбук, че „ в решението си за отстраняването на Главен комисар Ивайло Иванов, служебното държавно управление, защото няма по какъв начин да откри друго съображение, се базира на член 36, алинея 6, т. 6 - " тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и при дейности, които накърняват престижа на министерството ".
„ И служебният министър, и служебният министър председател, и президентът би следвало да знаят, че такова тежко нарушаване би трябвало да е открито по избран процесуален ред - в границите на осъществена служебна инспекция с следващо дисциплинарно произвеждане, каквито не са били извършени “. Прекрасно, само че дано да погледнем към частта с дейностите, които накърняват престижа на министерството. А в случай че престижът на редовите чиновници на Министерство на вътрешните работи не беше оскърбен, а и на самата институция, значи евентуално имаме извънредно разнообразни светоусещания.
„ Като висша професионална служба основният секретар на Министерство на вътрешните работи е директно виновен за настъпилите нездравословни последствия – образуваното отрицателно отношение към органите на Министерство на вътрешните работи във връзка на дейностите им при обезвреждане на провокациите по време на митингите “, написа в претекстовете на предлагането за освобождение, което подхожда точно на посочената от закона причина за освобождение - накърняването престижа на министерството.
„ Като висша професионална служба в Министерство на вътрешните работи основният секретар е задължен да възнамерява, провежда и управлява главните действия в Министерството на вътрешните работи и да дава отговор за осъществяването им. Той носи отговорност за дейностите на Министерство на вътрешните работи, ориентирани против почналите на 9 юли 2020 година и траяли до края на 2020 година митинги против разрастващите се корупция и безвластие в ръководството на страната, както и против рестриктивните мерки на свободата на словото “, споделя се още в претекстовете.
„ При обезвреждане на митинга чиновниците на Министерство на вътрешните работи позволиха неточности от учредителен и тактически порядък. Въпреки изказванията на основен комисар Ивайло Иванов, че интервенцията на полицейските органи е „ съвършено проведена “ и са се справили „ професионално “, вечерта на 2 септември 2020 година в гр. София напрежението сред органите на реда и протестиращите ескалира и се позволиха конфликти. Пострадаха в друга степен лица с нападателно държание, само че също по този начин и мирни протестиращи жители, и публицисти “, написа още там.
Какво ни споделя изложеното в тези претекстове?
Първо, Министерският съвет показва какви са били аргументите за митингите – „ разрастващите се корупция и безвластие в ръководството на страната, както и против рестриктивните мерки на свободата на словото “. Не приказва за изказвания за корупция и безвластие, нито за чувства – слага ги като факт.
Второ, споделя ни, че чиновниците на Министерство на вътрешните работи са позволили неточности. Не загатва подозрения за неточности, не приказва за неточности, които следва да бъдат изяснени, а слага тези неточности като факт.
Какво обаче не ни споделя написаното?
Не ни споделя кой ще бъде назначен като нов основен секретар. Законът обаче не го и изисква - до назначението на нов основен секретар се планува пълномощията на основния секретар да извършва заместник-главният секретар (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 7).
Не ни споделя още дали да чакаме следствие. А следствие на държанието на полицейските чиновници на 2 септември, прочут още като Кървавата сряда, е наложително да има – в случай че не за друго, то най-малко с цел да можем почти умерено да се самозалъгваме, че живеем в народна власт. Трябва да има следствие и за какво това държание беше разрешено, и от кого беше разрешено.
И не, грешките не би трябвало да се търсят в обособените чиновници, а по високите постове. Грешките с обособените чиновници са в подбора им, само че това още веднъж не е неточност на самите тях.
И да, освобождението на Иванов е обосновано и извънредно належащо. А още по-необходимо е да стартира сериозна инспекция.
На 14 май 2021 година – в петък, Министерският съвет одобри решение да предложи освобождението на тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Ивайло Иванов от служба на президента Румен Радев. Малко по-късно в същия ден президентът подписа Указ за преустановяване на пълномощията на основния секретар на Министерството на вътрешните работи.
Бърза информация: „ Главният секретар на Министерство на вътрешните работи се назначава с декрет на президента на републиката по предложение на Министерския съвет “ (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 3). „ Правомощията на основния секретар се приключват при тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и при дейности, които накърняват престижа на министерството “ (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 6, точка 6).
Именно член 36, алинея 6, точка 6 от Закона за министерството на вътрешните работи е основанието, на което служебният министър-председател Стефан Янев се базира в претекстовете към плана на Указ за преустановяване на пълномощията на основния секретар на Министерството на вътрешните работи - основен комисар Ивайло Стефанов Иванов, и за освобождението му от служба.
Склонна съм да диспутирам с някогашния вътрешен министър Христо Терзийски, който по-рано през днешния ден написа в своя обява във Фейсбук, че „ в решението си за отстраняването на Главен комисар Ивайло Иванов, служебното държавно управление, защото няма по какъв начин да откри друго съображение, се базира на член 36, алинея 6, т. 6 - " тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и при дейности, които накърняват престижа на министерството ".
„ И служебният министър, и служебният министър председател, и президентът би следвало да знаят, че такова тежко нарушаване би трябвало да е открито по избран процесуален ред - в границите на осъществена служебна инспекция с следващо дисциплинарно произвеждане, каквито не са били извършени “. Прекрасно, само че дано да погледнем към частта с дейностите, които накърняват престижа на министерството. А в случай че престижът на редовите чиновници на Министерство на вътрешните работи не беше оскърбен, а и на самата институция, значи евентуално имаме извънредно разнообразни светоусещания.
„ Като висша професионална служба основният секретар на Министерство на вътрешните работи е директно виновен за настъпилите нездравословни последствия – образуваното отрицателно отношение към органите на Министерство на вътрешните работи във връзка на дейностите им при обезвреждане на провокациите по време на митингите “, написа в претекстовете на предлагането за освобождение, което подхожда точно на посочената от закона причина за освобождение - накърняването престижа на министерството.
„ Като висша професионална служба в Министерство на вътрешните работи основният секретар е задължен да възнамерява, провежда и управлява главните действия в Министерството на вътрешните работи и да дава отговор за осъществяването им. Той носи отговорност за дейностите на Министерство на вътрешните работи, ориентирани против почналите на 9 юли 2020 година и траяли до края на 2020 година митинги против разрастващите се корупция и безвластие в ръководството на страната, както и против рестриктивните мерки на свободата на словото “, споделя се още в претекстовете.
„ При обезвреждане на митинга чиновниците на Министерство на вътрешните работи позволиха неточности от учредителен и тактически порядък. Въпреки изказванията на основен комисар Ивайло Иванов, че интервенцията на полицейските органи е „ съвършено проведена “ и са се справили „ професионално “, вечерта на 2 септември 2020 година в гр. София напрежението сред органите на реда и протестиращите ескалира и се позволиха конфликти. Пострадаха в друга степен лица с нападателно държание, само че също по този начин и мирни протестиращи жители, и публицисти “, написа още там.
Какво ни споделя изложеното в тези претекстове?
Първо, Министерският съвет показва какви са били аргументите за митингите – „ разрастващите се корупция и безвластие в ръководството на страната, както и против рестриктивните мерки на свободата на словото “. Не приказва за изказвания за корупция и безвластие, нито за чувства – слага ги като факт.
Второ, споделя ни, че чиновниците на Министерство на вътрешните работи са позволили неточности. Не загатва подозрения за неточности, не приказва за неточности, които следва да бъдат изяснени, а слага тези неточности като факт.
Какво обаче не ни споделя написаното?
Не ни споделя кой ще бъде назначен като нов основен секретар. Законът обаче не го и изисква - до назначението на нов основен секретар се планува пълномощията на основния секретар да извършва заместник-главният секретар (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 7).
Не ни споделя още дали да чакаме следствие. А следствие на държанието на полицейските чиновници на 2 септември, прочут още като Кървавата сряда, е наложително да има – в случай че не за друго, то най-малко с цел да можем почти умерено да се самозалъгваме, че живеем в народна власт. Трябва да има следствие и за какво това държание беше разрешено, и от кого беше разрешено.
И не, грешките не би трябвало да се търсят в обособените чиновници, а по високите постове. Грешките с обособените чиновници са в подбора им, само че това още веднъж не е неточност на самите тях.
И да, освобождението на Иванов е обосновано и извънредно належащо. А още по-необходимо е да стартира сериозна инспекция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ