Бимбалов: Няма да видя такова Изпращане
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По-зрелите от четящите тук помнят какво е „ Изпращане “ и несъмнено най-малко един път са участвали на такова събитие. За по-младите изяснявам – нещо като дребна женитба, на която родата, благодарение на шопска салата, кюфтета, барабан и домашна ракия се прости с преди малко подстриганият нула номер юноша, който на другия ден отива в редиците на родната войска.
В средата на 90те за пръв път видях едно друго „ Изпращане “, обаче. Вечерта ме свари в Свиленград и се наложи да опитам да вечерям в единствената работеща в тая късна доба механа. Заведението безусловно вибрираше на улицата от неописуемата чалга, напираща да спука стъклата и тъпанчетата на сервитьора, който ме посрещна на входа с обезверения тип на похитен, който знае, че никой няма да му заплати откупа. Препотеният страдалец с неуместно накривена папийонка на залепналата риза просто ми сподели, че няма никакъв късмет да се вечеря в кръчмата довечера. Имало „ Изпращане “. Хвърлих един взор във вътрешността в заведението. Стадо от подивели зачервени дебелаци мятаха шкембета и паласки в ритъма на някаква простичко безсрамна писклива чалга, изпълнявана на полу-живо от посредствена певица с перхидролени къдрици. Върху една от масите на място препускаше полугола кючеклийка, а мъжагите се пресягаха и подпъхваха в дантелените ѝ дреболии зелени банкноти. Огледах деликатно фауната, само че не видях обръснат новобранец. Сервитьорът очевидно усети, че нещо любопитствам и до момента в който, с нескрита злоба ме пускаше на открито, тихичко изясни:
- Митничари са. Изпращат сътрудник в пандиза.
Така де, друго, само че въпреки всичко Изпращане. Сега си мисля, че повторно надали иска ми се случи нещо сходно. И даже и някой ден Бойко Борисов да прави такова Изпращане, няма да имам шанса да попадна там. Няма да съумея да зърна по какъв начин буйните дами на партията се скубят за косите в спор коя да се качи на масата, нищо че банкнотите не им ги пъхат в дантелите, а се събират в чекмеджета. Или по какъв начин героичните мъжаги на партията ронят горчиви сълзи в тъжно мъжко хоро, завършващо с ритуално целуване на ръка и поднасяне на златни кюлчета.
Нищо от това няма да видя. А толкоз ми се желае.
По-зрелите от четящите тук помнят какво е „ Изпращане “ и несъмнено най-малко един път са участвали на такова събитие. За по-младите изяснявам – нещо като дребна женитба, на която родата, благодарение на шопска салата, кюфтета, барабан и домашна ракия се прости с преди малко подстриганият нула номер юноша, който на другия ден отива в редиците на родната войска.
В средата на 90те за пръв път видях едно друго „ Изпращане “, обаче. Вечерта ме свари в Свиленград и се наложи да опитам да вечерям в единствената работеща в тая късна доба механа. Заведението безусловно вибрираше на улицата от неописуемата чалга, напираща да спука стъклата и тъпанчетата на сервитьора, който ме посрещна на входа с обезверения тип на похитен, който знае, че никой няма да му заплати откупа. Препотеният страдалец с неуместно накривена папийонка на залепналата риза просто ми сподели, че няма никакъв късмет да се вечеря в кръчмата довечера. Имало „ Изпращане “. Хвърлих един взор във вътрешността в заведението. Стадо от подивели зачервени дебелаци мятаха шкембета и паласки в ритъма на някаква простичко безсрамна писклива чалга, изпълнявана на полу-живо от посредствена певица с перхидролени къдрици. Върху една от масите на място препускаше полугола кючеклийка, а мъжагите се пресягаха и подпъхваха в дантелените ѝ дреболии зелени банкноти. Огледах деликатно фауната, само че не видях обръснат новобранец. Сервитьорът очевидно усети, че нещо любопитствам и до момента в който, с нескрита злоба ме пускаше на открито, тихичко изясни:
- Митничари са. Изпращат сътрудник в пандиза.
Така де, друго, само че въпреки всичко Изпращане. Сега си мисля, че повторно надали иска ми се случи нещо сходно. И даже и някой ден Бойко Борисов да прави такова Изпращане, няма да имам шанса да попадна там. Няма да съумея да зърна по какъв начин буйните дами на партията се скубят за косите в спор коя да се качи на масата, нищо че банкнотите не им ги пъхат в дантелите, а се събират в чекмеджета. Или по какъв начин героичните мъжаги на партията ронят горчиви сълзи в тъжно мъжко хоро, завършващо с ритуално целуване на ръка и поднасяне на златни кюлчета.
Нищо от това няма да видя. А толкоз ми се желае.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ