Зорница Русинова: България да става по-зелена, по-дигитална и по-социална
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Икономическия и обществен съвет излезе с резолюция по плана на Националния проект за възобновяване и резистентност. Какви са главните акценти в резолюцията?
Зорница Русинова: Икономическият и обществен съвет с новия си мандат си сложи няколко нови задания за тези 4 години и те са свързани с това, ние да поддържаме България да става по-зелена, по-дигитална и по-социална. Ключово в това отношение е европейското финансиране. Още при първия вид на Националния проект за възобновяване и резистентност Икономическият и обществен съвет излезе със мнение, в резултат на което имаше и много промени, които бяха признати от администрацията. На този стадий позицията на съвета е, че е основно за страната ни допустимо най-бързо да се употребява от средствата, които можем да получим по линия на този проект. С тежката рецесия, ограниченията, които се плащаха от бюджета и задаващия се недостиг, е значимо още тази година да можем да използваме тези средства. Мнението на бизнеса, служащите и на гражданските организации в съвета е извънредно консенсусно, че бързото изпращане на проекта към службите на Европейска комисия и утвърждението му с първата вълна от страни-членки, ще е от изгода на бизнеса и на хората. Икономическия и обществен съвет предлага няколко усъвършенствания в самия проект. Те са свързани с вътрешна промяна на някои от средствата в обособените стълбове.
Първо да се даде някакъв общ измерител, отразяващ действителната степен на конвергенция, т. е да има някакви действителни знаци, които да измерят осъществяването на този проект. Да се насочат спомагателни средства за повече благоприятни условия за подготовка, което сега е основно. Безработицата е над 5% и занапред доста компании ще тръгнат към промяна, ще има такива, които ще освободят личния състав си. Ще има потребност хората да се квалифицират, да имат цифрови умения, с цел да могат бързо да си намерят работа. Трябва да се насочи и спомагателен запас към предприятия и семейства, с цел да се подсигурява 100%-ово финансиране на енергийно небогати семейства.
ИСС одобри мнение по отношение на тактиката на Европейски Съюз за либерализация и интеграция на енергийната система и резултата върху енергийната беднотия. Всичко това се случва в подтекста на прехода към декарбонизация и провокациите, пред които се изправя страната ни. Какви са главните провокации, които стоят пред България в кратковременен проект?
Зорница Русинова: Тук също има основни тематики, които касаят Националния проект за възобновяване и резистентност. Предстои през май месец да излезем със мнение по Споразумението за партньорство, защото мнението на проведеното гражданско общество е основно сега.
В мнението ви се приказва за енергийна беднотия, какви са параметрите на тази категория и какво оферирате на процедура по тази тематика? Има ли действителна опасност за крайния консуматор и каква?
Зорница Русинова: В нашето мнение стъпваме на Интегрирания проект в региона на енергетика и климат в България, Стратегията за стабилно развиване на България до 2030 години, с небосвод до 2050 година, която следва да се одобри в Народното събрание. Ние сме набелязали няколко съществени тематики. Те включват изработването на ясна пътна карта, придружена с необятна осведомителна акция. Трябва да има ясна тактика за въгледобива и въглищните централи с закрепени задължения във времето. Да е обезпечено финансиране и в Националния проект за възобновяване и резистентност и в териториалните проекти за обективен преход. Смятаме, че би трябвало да се даде явен приоритет на нововъведенията в проектирането на енегийните мрежи. Темата за енергийната беднотия касае освен България, само че всички европейски страни. Време е да има ясна формулировка, с цел да може на нея да се очертаят ясни ограничения. Становището на ИСС е тази формулировка да е част от линията за беднотия и надлежно да се плануват ограничения, свързани с енергийна успеваемост в семейства с ниски приходи, да има спомагателни обществени поддържа. Наистина да има широкомащабни стратегии, свързани с енергийна успеваемост на семействата.
Какви ще се следствията в случай че периодите за показване и утвърждение на Националния проект за възобновяване и резистентност не бъдат спазени и това по какъв начин ще се отрази на отпущането на средства за България?
Зорница Русинова: Отпускането на средства за България е обвързано с ясни периоди в регламента. Ние имаме интерес оптимално бързо да бъдем част от първата група страни-членки, чиито проект ще бъде утвърден. Така още тази година ще можем да употребяваме 13% от целия запас като предплатено заплащане. Т.е нашият интерес е да се възползваме от средства в тази година, защото и приходите на хората понижават и бизнесът има потребност от поддръжка. Мерките за поддръжка би трябвало да продължат цялата година и да започват нови вложения в другите браншове, с цел да може стопанската система на страната ни бързо да се възвърне.
Очаквате ли при сегашната обстановка в страната експертизата, с която разполага Икономическия съвет да бъде чута?
Зорница Русинова: Надяваме се, че нашата експертиза като Икономически и обществен съвет ще бъде потребна, защото ние представляваме проведеното гражданско общество. В съвета има разнообразни специалисти с стопански и юридически опит. Становищата, с които излизаме, са неповторими по рода си, тъй като съставляват консенсус сред бизнеса, работещите хора и гражданските организации. Степента на проведеното гражданско общество в поддръжката на законодателната и изпълнителната власт при възобновяване на стопанската система на страната ни смятам, че ще бъде извънредно огромно.
Един от правилата на Икономическия и обществен съвет е постигането на разговорът сред институциите и гражданското общество. Как ви наподобява този разговор към днешна дата?
Зорница Русинова : За момента в политическата конюнктура, която виждаме, е малко мъчно да реализираме разговор. За тази година сме си сложили стратегия с значимите тематики, които вълнуват хората и бизнеса. Една от идващите тематики, които през май месец ще излезем със мнение, е обвързвана с останалата част от преговорния развой с Европейска комисия за приемане на средства- Споразумението за партньорство и другите секторни оперативни стратегии. Друга тематика, която вълнува доста хора, е тематиката за резултата от отдалечената работа. С пандемията огромна част от бизнесите съумяха да се трансформират. Много хора към този момент работят отдалечено, това носи след себе си стопански резултати. Добре е да дадем рекомендации дали са нужни спомагателни ограничения в поддръжка на бизнеса - като целево финансиране или пък законодателни промени. Ще излезем и с едно мнение, което е ориентирано към всички социално-икономически ограничения, които в границите на една година се ползват от държавното управление. По-късно тази година сме си сложили за задача да поработим върху проекта на България за приемане на еврото и идната тактика за опазването на здравето.
Зорница Русинова е ръководител на Икономическия и обществен съвет
Икономическия и обществен съвет излезе с резолюция по плана на Националния проект за възобновяване и резистентност. Какви са главните акценти в резолюцията?
Зорница Русинова: Икономическият и обществен съвет с новия си мандат си сложи няколко нови задания за тези 4 години и те са свързани с това, ние да поддържаме България да става по-зелена, по-дигитална и по-социална. Ключово в това отношение е европейското финансиране. Още при първия вид на Националния проект за възобновяване и резистентност Икономическият и обществен съвет излезе със мнение, в резултат на което имаше и много промени, които бяха признати от администрацията. На този стадий позицията на съвета е, че е основно за страната ни допустимо най-бързо да се употребява от средствата, които можем да получим по линия на този проект. С тежката рецесия, ограниченията, които се плащаха от бюджета и задаващия се недостиг, е значимо още тази година да можем да използваме тези средства. Мнението на бизнеса, служащите и на гражданските организации в съвета е извънредно консенсусно, че бързото изпращане на проекта към службите на Европейска комисия и утвърждението му с първата вълна от страни-членки, ще е от изгода на бизнеса и на хората. Икономическия и обществен съвет предлага няколко усъвършенствания в самия проект. Те са свързани с вътрешна промяна на някои от средствата в обособените стълбове.
Първо да се даде някакъв общ измерител, отразяващ действителната степен на конвергенция, т. е да има някакви действителни знаци, които да измерят осъществяването на този проект. Да се насочат спомагателни средства за повече благоприятни условия за подготовка, което сега е основно. Безработицата е над 5% и занапред доста компании ще тръгнат към промяна, ще има такива, които ще освободят личния състав си. Ще има потребност хората да се квалифицират, да имат цифрови умения, с цел да могат бързо да си намерят работа. Трябва да се насочи и спомагателен запас към предприятия и семейства, с цел да се подсигурява 100%-ово финансиране на енергийно небогати семейства.
ИСС одобри мнение по отношение на тактиката на Европейски Съюз за либерализация и интеграция на енергийната система и резултата върху енергийната беднотия. Всичко това се случва в подтекста на прехода към декарбонизация и провокациите, пред които се изправя страната ни. Какви са главните провокации, които стоят пред България в кратковременен проект?
Зорница Русинова: Тук също има основни тематики, които касаят Националния проект за възобновяване и резистентност. Предстои през май месец да излезем със мнение по Споразумението за партньорство, защото мнението на проведеното гражданско общество е основно сега.
В мнението ви се приказва за енергийна беднотия, какви са параметрите на тази категория и какво оферирате на процедура по тази тематика? Има ли действителна опасност за крайния консуматор и каква?
Зорница Русинова: В нашето мнение стъпваме на Интегрирания проект в региона на енергетика и климат в България, Стратегията за стабилно развиване на България до 2030 години, с небосвод до 2050 година, която следва да се одобри в Народното събрание. Ние сме набелязали няколко съществени тематики. Те включват изработването на ясна пътна карта, придружена с необятна осведомителна акция. Трябва да има ясна тактика за въгледобива и въглищните централи с закрепени задължения във времето. Да е обезпечено финансиране и в Националния проект за възобновяване и резистентност и в териториалните проекти за обективен преход. Смятаме, че би трябвало да се даде явен приоритет на нововъведенията в проектирането на енегийните мрежи. Темата за енергийната беднотия касае освен България, само че всички европейски страни. Време е да има ясна формулировка, с цел да може на нея да се очертаят ясни ограничения. Становището на ИСС е тази формулировка да е част от линията за беднотия и надлежно да се плануват ограничения, свързани с енергийна успеваемост в семейства с ниски приходи, да има спомагателни обществени поддържа. Наистина да има широкомащабни стратегии, свързани с енергийна успеваемост на семействата.
Какви ще се следствията в случай че периодите за показване и утвърждение на Националния проект за възобновяване и резистентност не бъдат спазени и това по какъв начин ще се отрази на отпущането на средства за България?
Зорница Русинова: Отпускането на средства за България е обвързано с ясни периоди в регламента. Ние имаме интерес оптимално бързо да бъдем част от първата група страни-членки, чиито проект ще бъде утвърден. Така още тази година ще можем да употребяваме 13% от целия запас като предплатено заплащане. Т.е нашият интерес е да се възползваме от средства в тази година, защото и приходите на хората понижават и бизнесът има потребност от поддръжка. Мерките за поддръжка би трябвало да продължат цялата година и да започват нови вложения в другите браншове, с цел да може стопанската система на страната ни бързо да се възвърне.
Очаквате ли при сегашната обстановка в страната експертизата, с която разполага Икономическия съвет да бъде чута?
Зорница Русинова: Надяваме се, че нашата експертиза като Икономически и обществен съвет ще бъде потребна, защото ние представляваме проведеното гражданско общество. В съвета има разнообразни специалисти с стопански и юридически опит. Становищата, с които излизаме, са неповторими по рода си, тъй като съставляват консенсус сред бизнеса, работещите хора и гражданските организации. Степента на проведеното гражданско общество в поддръжката на законодателната и изпълнителната власт при възобновяване на стопанската система на страната ни смятам, че ще бъде извънредно огромно.
Един от правилата на Икономическия и обществен съвет е постигането на разговорът сред институциите и гражданското общество. Как ви наподобява този разговор към днешна дата?
Зорница Русинова : За момента в политическата конюнктура, която виждаме, е малко мъчно да реализираме разговор. За тази година сме си сложили стратегия с значимите тематики, които вълнуват хората и бизнеса. Една от идващите тематики, които през май месец ще излезем със мнение, е обвързвана с останалата част от преговорния развой с Европейска комисия за приемане на средства- Споразумението за партньорство и другите секторни оперативни стратегии. Друга тематика, която вълнува доста хора, е тематиката за резултата от отдалечената работа. С пандемията огромна част от бизнесите съумяха да се трансформират. Много хора към този момент работят отдалечено, това носи след себе си стопански резултати. Добре е да дадем рекомендации дали са нужни спомагателни ограничения в поддръжка на бизнеса - като целево финансиране или пък законодателни промени. Ще излезем и с едно мнение, което е ориентирано към всички социално-икономически ограничения, които в границите на една година се ползват от държавното управление. По-късно тази година сме си сложили за задача да поработим върху проекта на България за приемане на еврото и идната тактика за опазването на здравето.
Зорница Русинова е ръководител на Икономическия и обществен съвет
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ