Що е то широкообхватно експертно правителство
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Анализ на Боряна Гагова
Смяната на модела на публично ръководство, както в България, по този начин и по целия свят става все по-актуална и наложителна, тъй като досегашният модел на ръководство посредством партии и НПО-та към този момент е очевидно неупотребим при новите условия, а и нежелателен от жителите. Невъзможността да се образува добре работещо държавно управление става преобладаващо събитие в съвсем всички европейски и неевропейски страни, прилагащи модела на многопартийната народна власт. Очевидно е, че би трябвало да се търсят нови по-рационални модели, отговарящи на новите публични условия.
Широкоформатното експертно държавно управление е един от вероятните преходни разновидности, посредством които ще се търсят и обрисуват контурите на бъдещите форми на държавно ръководство. В актуалната българска обстановка то може да свърши потребна работа, а точно – да се избегне мощна социална борба и да се тества вероятен предстоящ модел на ръководство.
Какво се схваща под широкоформатно експертно държавно управление?
Това е екип от поведенчески съвместими по сред си водещи експерти в съответните отраслови и функционални държавни браншове и области, с принадлежност към част или всички парламентарно показани партии, както и авторитетни експерти без партийна принадлежност, обединени от желанието да служат взаимно, правилно на родината си.
Възможно е, по взаимна договореност, държавното управление да бъде формирано напълно или отчасти от външни по отношение на парламентарните партии одобрени експерти с потвърден публичен престиж, само че е честно такава поръчка да бъде направена още преди изборите.
Ползата от такова държавно управление, по-пълнообхватно от по този начин наречената „ необятна коалиция “, прилагана в някои страни, е че се тушират острите несъгласия сред ръководещи и съпротива, изчерпващи силата и времето на Народното събрание в непрекъснати безполезни борби по сред им. Създава се опция за обща централизация върху главните задания, защото всички носят отговорност за крайния резултат.
Този вид държавно управление би трябвало да се регистрира главно пред Народното събрание и обществото, а не пред партиите, само че не е без значение от тях. Отговорността се носи от Народното събрание, а не от партиите, които така и така в никакъв случай до в този момент не са поемали съответна отговорност, и за които не е имало други последици, като се изключи че не са овластявани още веднъж.
Основополагащият принцип би трябвало да бъде – не конкуренция, а конкуренция, не един против различен, а един ДО различен, отдадени на общата цел.
Правното съображение е, че гласоподавателите не са избирали ръководещи и ръководени, а са управомощили всички да дават отговор пред тях за една и съща общополезна активност.
В изискванията на набиращ скорост световен конфликт, прехвърлянето на ръководството в ръцете на неопитни играчи без профилирана подготовка, устройва чудесно външните ни недоброжелатели.
Понастоящем ползите на партиите взимат превес над ползите на обществото и страната.
На фона на хибридна пандемия, многомесечни митинги, одеве отминали избори, мощно фрагментиран парламент, формиран от конфронтационно настроени партийни групи, едно широкоформатно държавно управление, в някой от вероятните му разновидности би могло да сътвори относителна резистентност в настоящия сериозен интервал, изключително, в случай че е и програмно за период от една година с опция за корекционна оценка и удължение на периода му.
Трима натовски генерали – президент, министър ръководител и шеф само че Националния действен щаб управляваха до момента страната ни, по метод, който я трансформира в нещо като полесражение осяно с трупове, вместо в овощна градина с вкусни плодове. А какво ще стане в случай че ги сменяем с правилни на Родината и народа си висококвалифицирани и уважавани учени, в случай че се сътвори държавно управление от национално виновен професионален хайлайф? Вероятно няма да се случи незабавно, само че след време и това ще го бъде.
Възможно ли е изобщо българското общество да узрее до степен, че да избра хора с висок разсъдък, всестранна обща просвета и здрава управническа ръка (философи с положителни сърца … и мощна воля – по Платон), вместо генерали с лъскави лампази и шоу реализатори?
Епохата, в която навлизаме изисква точно най-високо интелигентната и образована група на общество да поведе напред страната и да понесе на плещите си кръста на отговорността.
Достойни учени вместо генерали – допустимо ли е това?
Вероятно – да, само че би трябвало да се има поради, че суетни, слабохарактерни и подли нагаждачи има и в интелектуалните среди, а йерархичните зависимости в тях са прекомерно мощни. Въпреки това обаче, академичната обществена група, има управнически умения за управление на огромни колективи и държавни структури, както и дарба за креативен открития и има неведнъж по-голяма обществена полза спрямо нападателната непросветеност на политическите кариеристи, стремящи се към власт и пари посредством партийно участие. За страдание, поведенческите недостатъци са присъщи за всички пластове на обществото, по тази причина главният казусът е
по какъв начин да се разграничават и отделят зърната от плявата.
Има съображение да се допуска, че едно държавно управление, формирано най-вече от национално виновни персони с допустимо най-висока подготовка, подкрепено от партиите, поемащи ангажимент да не се месят прекалено в неговата работа, ще е най-удачния вид за България в идните времена. Освен това ще ни донесе престиж в интернационалните среди.
От основно значение е държавната конструкция да се съобрази с новите световни трендове като се основат независими Министерство на висшето обучение и науката и Министерство на индустриалното развиване.
Изключително значимо е и образуването на Държавен орган за прогнози, разбори и тактики към Министерски съвет, който да обезпечава изпреварваща информация за водещите линии на смяна, които директно засягат страната ни. Както и на Държавно-обществен контактен съвет към Народно събрание, който да обезпечава противоположната връзка сред народа – суверен на личното си самоуправление и оторизираните от него органи за ръководство – връзка, която за жалост е съвсем прекратена.
Ясно е, че в този момент оторизираните да взимат стратегически значимите за България решения имат доста сложна задача. Трябва да осъзнават обаче, че в случай че предпочетат партийния пред държавния интерес напълно скоро ще бъдат изметени от сцената, тъй като половината български жители с право на глас не са го приложили на процедура, не тъй като са „ отишли за гъби “ или са се уплашили от заразяване, а тъй като са отвратени от нашенските, европейските и международните операции с така наречената народна власт и не желаеха да са съучастници в това, което беше явно, че ще се случи.
Замълчалите този път имат не по-малко право да вземат участие във взимането на решенията и предявяването на свои претенции. Това, което те желаят е устойчиво държавно управление от национално виновни специалисти, които обществото познава от досегашния им професионален и публичен живот. Искат за министър-председател партийно необвързана или малко обвързана уважавана персона с построен публичен профил, на която може да се има доверие, че няма да съобщи ползите на Родината. Личност в зряла, само че не презряла възраст, с задоволителен интернационален опит, с цел да бъде призната добре в интернационалните среди. Не желаят следващите извадени от ръкава на фокусника зайчета и птички – външна креатура, обслужваща непознати хищнически ползи. Не желаят реализатори, лоялни на „ огромните началници”, които занапред да се учат по какъв начин се ръководи страна на гърба на целия български народ. Не желаят безпорядък и безвремие, в които шмекерите да се налудуват и да съсипят страната ни.
Често жителите, които са недоволни от настоящото ръководство, наивно си мислят, че в случай че те са на мястото на ръководещите, сигурно ще се оправят доста по-добре и ще реализиран по-добри резултати. Това им самочувствие се дължи най-много на непознаването на механизмите на държавното ръководство и на клопките, които се намират в него. Добре е да се знае и осъзнава, че държавното ръководство е доста трудоемка и енергоемка активност, изискваща многогодишна предварителна подготовка. То е и просвета и изкуство по едно и също време, тъй като, с цел да си сполучлив общественик е нужен и естествен гений. Но не е шоу, което е радикално друг вид изкуство.
Очевидно е, че априлските избори в България през 2021 година са проекция на протичащото се зад океана.
Всички знаем поговорката, че в мътна вода рибата най-лесно се лови и можем да предвидим до какъв икономически колапс и поредна национална злополука може да се стигне, в случай че безредните трендове не бъдат прекъснати в точния момент.
Ако актуалният президент беше човек с аналитично държавническо мислене в полза на България и жителите ѝ, и не се водеше от суетно господарски упоритости, то той би следвало да избра за дата на изборите девети май, Томина неделя – първият неделен ден след Великден и Георгьовден, и последният от благословената от Бога Светла седмица. Това е ден за божия берекет, както и ден на Европа и успеха над военнолюбците. На десети май е преносимият празник на Света София – премъдрост Божия – страж на столицата и държавността ни, един от най-благоприятните интервали в годината за слагане на ново начало – към просветлени и свободни съдбини.
Сполай да се намерят доброжелателни и умни държавници, които да употребяват това благотворно време най-малко за взимане на стратегически значими за страната ни верни решения.
Все още не е напълно късно.
Анализ на Боряна Гагова
Смяната на модела на публично ръководство, както в България, по този начин и по целия свят става все по-актуална и наложителна, тъй като досегашният модел на ръководство посредством партии и НПО-та към този момент е очевидно неупотребим при новите условия, а и нежелателен от жителите. Невъзможността да се образува добре работещо държавно управление става преобладаващо събитие в съвсем всички европейски и неевропейски страни, прилагащи модела на многопартийната народна власт. Очевидно е, че би трябвало да се търсят нови по-рационални модели, отговарящи на новите публични условия.
Широкоформатното експертно държавно управление е един от вероятните преходни разновидности, посредством които ще се търсят и обрисуват контурите на бъдещите форми на държавно ръководство. В актуалната българска обстановка то може да свърши потребна работа, а точно – да се избегне мощна социална борба и да се тества вероятен предстоящ модел на ръководство.
Какво се схваща под широкоформатно експертно държавно управление?
Това е екип от поведенчески съвместими по сред си водещи експерти в съответните отраслови и функционални държавни браншове и области, с принадлежност към част или всички парламентарно показани партии, както и авторитетни експерти без партийна принадлежност, обединени от желанието да служат взаимно, правилно на родината си.
Възможно е, по взаимна договореност, държавното управление да бъде формирано напълно или отчасти от външни по отношение на парламентарните партии одобрени експерти с потвърден публичен престиж, само че е честно такава поръчка да бъде направена още преди изборите.
Ползата от такова държавно управление, по-пълнообхватно от по този начин наречената „ необятна коалиция “, прилагана в някои страни, е че се тушират острите несъгласия сред ръководещи и съпротива, изчерпващи силата и времето на Народното събрание в непрекъснати безполезни борби по сред им. Създава се опция за обща централизация върху главните задания, защото всички носят отговорност за крайния резултат.
Този вид държавно управление би трябвало да се регистрира главно пред Народното събрание и обществото, а не пред партиите, само че не е без значение от тях. Отговорността се носи от Народното събрание, а не от партиите, които така и така в никакъв случай до в този момент не са поемали съответна отговорност, и за които не е имало други последици, като се изключи че не са овластявани още веднъж.
Основополагащият принцип би трябвало да бъде – не конкуренция, а конкуренция, не един против различен, а един ДО различен, отдадени на общата цел.
Правното съображение е, че гласоподавателите не са избирали ръководещи и ръководени, а са управомощили всички да дават отговор пред тях за една и съща общополезна активност.
В изискванията на набиращ скорост световен конфликт, прехвърлянето на ръководството в ръцете на неопитни играчи без профилирана подготовка, устройва чудесно външните ни недоброжелатели.
Понастоящем ползите на партиите взимат превес над ползите на обществото и страната.
На фона на хибридна пандемия, многомесечни митинги, одеве отминали избори, мощно фрагментиран парламент, формиран от конфронтационно настроени партийни групи, едно широкоформатно държавно управление, в някой от вероятните му разновидности би могло да сътвори относителна резистентност в настоящия сериозен интервал, изключително, в случай че е и програмно за период от една година с опция за корекционна оценка и удължение на периода му.
Трима натовски генерали – президент, министър ръководител и шеф само че Националния действен щаб управляваха до момента страната ни, по метод, който я трансформира в нещо като полесражение осяно с трупове, вместо в овощна градина с вкусни плодове. А какво ще стане в случай че ги сменяем с правилни на Родината и народа си висококвалифицирани и уважавани учени, в случай че се сътвори държавно управление от национално виновен професионален хайлайф? Вероятно няма да се случи незабавно, само че след време и това ще го бъде.
Възможно ли е изобщо българското общество да узрее до степен, че да избра хора с висок разсъдък, всестранна обща просвета и здрава управническа ръка (философи с положителни сърца … и мощна воля – по Платон), вместо генерали с лъскави лампази и шоу реализатори?
Епохата, в която навлизаме изисква точно най-високо интелигентната и образована група на общество да поведе напред страната и да понесе на плещите си кръста на отговорността.
Достойни учени вместо генерали – допустимо ли е това?
Вероятно – да, само че би трябвало да се има поради, че суетни, слабохарактерни и подли нагаждачи има и в интелектуалните среди, а йерархичните зависимости в тях са прекомерно мощни. Въпреки това обаче, академичната обществена група, има управнически умения за управление на огромни колективи и държавни структури, както и дарба за креативен открития и има неведнъж по-голяма обществена полза спрямо нападателната непросветеност на политическите кариеристи, стремящи се към власт и пари посредством партийно участие. За страдание, поведенческите недостатъци са присъщи за всички пластове на обществото, по тази причина главният казусът е
по какъв начин да се разграничават и отделят зърната от плявата.
Има съображение да се допуска, че едно държавно управление, формирано най-вече от национално виновни персони с допустимо най-висока подготовка, подкрепено от партиите, поемащи ангажимент да не се месят прекалено в неговата работа, ще е най-удачния вид за България в идните времена. Освен това ще ни донесе престиж в интернационалните среди.
От основно значение е държавната конструкция да се съобрази с новите световни трендове като се основат независими Министерство на висшето обучение и науката и Министерство на индустриалното развиване.
Изключително значимо е и образуването на Държавен орган за прогнози, разбори и тактики към Министерски съвет, който да обезпечава изпреварваща информация за водещите линии на смяна, които директно засягат страната ни. Както и на Държавно-обществен контактен съвет към Народно събрание, който да обезпечава противоположната връзка сред народа – суверен на личното си самоуправление и оторизираните от него органи за ръководство – връзка, която за жалост е съвсем прекратена.
Ясно е, че в този момент оторизираните да взимат стратегически значимите за България решения имат доста сложна задача. Трябва да осъзнават обаче, че в случай че предпочетат партийния пред държавния интерес напълно скоро ще бъдат изметени от сцената, тъй като половината български жители с право на глас не са го приложили на процедура, не тъй като са „ отишли за гъби “ или са се уплашили от заразяване, а тъй като са отвратени от нашенските, европейските и международните операции с така наречената народна власт и не желаеха да са съучастници в това, което беше явно, че ще се случи.
Замълчалите този път имат не по-малко право да вземат участие във взимането на решенията и предявяването на свои претенции. Това, което те желаят е устойчиво държавно управление от национално виновни специалисти, които обществото познава от досегашния им професионален и публичен живот. Искат за министър-председател партийно необвързана или малко обвързана уважавана персона с построен публичен профил, на която може да се има доверие, че няма да съобщи ползите на Родината. Личност в зряла, само че не презряла възраст, с задоволителен интернационален опит, с цел да бъде призната добре в интернационалните среди. Не желаят следващите извадени от ръкава на фокусника зайчета и птички – външна креатура, обслужваща непознати хищнически ползи. Не желаят реализатори, лоялни на „ огромните началници”, които занапред да се учат по какъв начин се ръководи страна на гърба на целия български народ. Не желаят безпорядък и безвремие, в които шмекерите да се налудуват и да съсипят страната ни.
Често жителите, които са недоволни от настоящото ръководство, наивно си мислят, че в случай че те са на мястото на ръководещите, сигурно ще се оправят доста по-добре и ще реализиран по-добри резултати. Това им самочувствие се дължи най-много на непознаването на механизмите на държавното ръководство и на клопките, които се намират в него. Добре е да се знае и осъзнава, че държавното ръководство е доста трудоемка и енергоемка активност, изискваща многогодишна предварителна подготовка. То е и просвета и изкуство по едно и също време, тъй като, с цел да си сполучлив общественик е нужен и естествен гений. Но не е шоу, което е радикално друг вид изкуство.
Очевидно е, че априлските избори в България през 2021 година са проекция на протичащото се зад океана.
Всички знаем поговорката, че в мътна вода рибата най-лесно се лови и можем да предвидим до какъв икономически колапс и поредна национална злополука може да се стигне, в случай че безредните трендове не бъдат прекъснати в точния момент.
Ако актуалният президент беше човек с аналитично държавническо мислене в полза на България и жителите ѝ, и не се водеше от суетно господарски упоритости, то той би следвало да избра за дата на изборите девети май, Томина неделя – първият неделен ден след Великден и Георгьовден, и последният от благословената от Бога Светла седмица. Това е ден за божия берекет, както и ден на Европа и успеха над военнолюбците. На десети май е преносимият празник на Света София – премъдрост Божия – страж на столицата и държавността ни, един от най-благоприятните интервали в годината за слагане на ново начало – към просветлени и свободни съдбини.
Сполай да се намерят доброжелателни и умни държавници, които да употребяват това благотворно време най-малко за взимане на стратегически значими за страната ни верни решения.
Все още не е напълно късно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ