За да не изчезне България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За последните 30 години популацията на България е намаляло с 1,5 милиона души. Но демографският проблем няма да бъде решен с финансови тласъци, за които политиците се сещат постоянно преди избори, твърди Георги А. Ангелов.
Приключи още една предизборна акция, в която още веднъж чухме апели за по-висока раждаемост като мярка против намаляването на популацията на България. Очаква се отрицателният тренд да бъде доказан и от новото броене на популацията през есента.
Само поради раждаемостта ли понижава България?
По данни на Национален статистически институт, през 1992 година в България са живеели 8 487 317 души, през 2001 г - 7 932 984, а през 2011 година - 7 364 570. Към 31 декември 2019 година популацията на България е 6 951 482 души. Тоест, за 30 години популацията е намаляло с 1,5, млн. души, от началото на този век с към милион, а за последното десетилетие евентуално с още близо половин милион.
От предизборните стратегии виждаме по какъв начин множеството партии си показват, че в случай че бъде нараснала раждаемостта ще се оправел и демографският баланс. Повечето от тях считат, че раждаемостта може да бъде подтиквана с по-високи еднократни помощи за раждане на дете. Идеите варират от данъчни облекчения за родители, увеличение на майчинството през втората година, до 10 хиляди лева за всяко второ и трето дете на родители, които работят и са обезпечени за последните две години. Последното условие е очевидно дискриминационно и няма по какъв начин да се случи действително, само че за предизборните обещания това няма никакво значение, както добре знаем.
Всъщност, по данни на Евростат България не наподобява зле по един от най-важните индикатори за раждаемостта - коефициента на плодовитост. Това е междинното число деца, което една жена ражда по време на живота си. За България той е 1,58, което е над междинното за Европейски Съюз (1,53 през 2019 г.). По този индикатор България изпреварва страни като Германия, Нидерландия, Словакия и Унгария.
Детската смъртност остава висока
В същото време България има рекордни равнища на детска смъртност. В рамките на Европейски Съюз, съгласно Евростат, с по-лоши индикатори са единствено Малта и Румъния. Коефициентът на България (2019 г.) по детска смъртност е 5,8. Това ще рече, че на 1000 родени деца приблизително 5,8 умират. Средният за Европейски Съюз индикатор е 3,4 смъртни случая на 1000 живородени деца. Все отново данните демонстрират трайна наклонност за понижаване на детската смъртност. За съпоставяне: през 2000 година детската смъртност е била 13,3 %, а през 2010 година - 9,4 %.
Защо няма кой да ражда?
Определено добра наклонност е, че коефициентът на плодовитост нараства от 2001 година, когато той е достигнал най-ниската си стойност от началото на този век (1,21) и през 2019 година е достигнал 1,58, както към този момент стана въпрос. През същата година в България са родени минимум от 20 години насам живи деца – едвам 61 538. Една от аргументите е, че броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) понижава с към 27 хиляди през 2019 година, а по отношение на 2011 година е понижен даже със 186 хиляди.
Оттук следва, че раждаемостта е ниска и тъй като понижават дамите, които могат раждат. Като други съществени фактори за намаляването на популацията и ниската раждаемост можем да посочим застаряването, неприятното опазване на здравето и емиграцията.
Освен това концепциите за усилва на раждаемостта посредством финансови тласъци също не работят, тъй като политиците ги прегръщат предизборно, а след това потъват в давност. Те си остават единствено един избирателен популизъм и приказват за недоумение на същността на казуса.
Има ли решение?
Единствената опция за възстановяване на демографските индикатори е да спре емиграцията и българите да стартират да се връщат от чужбина. Това обаче също няма да стане с финансови тласъци, каквито хрумвания имаха държавното управление и политиците.
Но за какво биха се върнали? Част от отговора се намира в отчета на Европейския съвет за външна политика (ECFR) за резултата на пандемията върху противоположната миграция към България. Сред факторите, които тук са от голяма важност, спадат работните места, корупцията, развиването на Ковид-кризата, обществената и градска среда. Безработицата в България сега не е доста висока, само че във всички останали области политиката се проваля. Интересно е, че нито един от участниците в проучването на ECFR не е показал новите автомагистрали, гордостта на премиера Борисов, като тласък да се върне в родината.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
За последните 30 години популацията на България е намаляло с 1,5 милиона души. Но демографският проблем няма да бъде решен с финансови тласъци, за които политиците се сещат постоянно преди избори, твърди Георги А. Ангелов.
Приключи още една предизборна акция, в която още веднъж чухме апели за по-висока раждаемост като мярка против намаляването на популацията на България. Очаква се отрицателният тренд да бъде доказан и от новото броене на популацията през есента.
Само поради раждаемостта ли понижава България?
По данни на Национален статистически институт, през 1992 година в България са живеели 8 487 317 души, през 2001 г - 7 932 984, а през 2011 година - 7 364 570. Към 31 декември 2019 година популацията на България е 6 951 482 души. Тоест, за 30 години популацията е намаляло с 1,5, млн. души, от началото на този век с към милион, а за последното десетилетие евентуално с още близо половин милион.
От предизборните стратегии виждаме по какъв начин множеството партии си показват, че в случай че бъде нараснала раждаемостта ще се оправел и демографският баланс. Повечето от тях считат, че раждаемостта може да бъде подтиквана с по-високи еднократни помощи за раждане на дете. Идеите варират от данъчни облекчения за родители, увеличение на майчинството през втората година, до 10 хиляди лева за всяко второ и трето дете на родители, които работят и са обезпечени за последните две години. Последното условие е очевидно дискриминационно и няма по какъв начин да се случи действително, само че за предизборните обещания това няма никакво значение, както добре знаем.
Всъщност, по данни на Евростат България не наподобява зле по един от най-важните индикатори за раждаемостта - коефициента на плодовитост. Това е междинното число деца, което една жена ражда по време на живота си. За България той е 1,58, което е над междинното за Европейски Съюз (1,53 през 2019 г.). По този индикатор България изпреварва страни като Германия, Нидерландия, Словакия и Унгария.
Детската смъртност остава висока
В същото време България има рекордни равнища на детска смъртност. В рамките на Европейски Съюз, съгласно Евростат, с по-лоши индикатори са единствено Малта и Румъния. Коефициентът на България (2019 г.) по детска смъртност е 5,8. Това ще рече, че на 1000 родени деца приблизително 5,8 умират. Средният за Европейски Съюз индикатор е 3,4 смъртни случая на 1000 живородени деца. Все отново данните демонстрират трайна наклонност за понижаване на детската смъртност. За съпоставяне: през 2000 година детската смъртност е била 13,3 %, а през 2010 година - 9,4 %.
Защо няма кой да ражда?
Определено добра наклонност е, че коефициентът на плодовитост нараства от 2001 година, когато той е достигнал най-ниската си стойност от началото на този век (1,21) и през 2019 година е достигнал 1,58, както към този момент стана въпрос. През същата година в България са родени минимум от 20 години насам живи деца – едвам 61 538. Една от аргументите е, че броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) понижава с към 27 хиляди през 2019 година, а по отношение на 2011 година е понижен даже със 186 хиляди.
Оттук следва, че раждаемостта е ниска и тъй като понижават дамите, които могат раждат. Като други съществени фактори за намаляването на популацията и ниската раждаемост можем да посочим застаряването, неприятното опазване на здравето и емиграцията.
Освен това концепциите за усилва на раждаемостта посредством финансови тласъци също не работят, тъй като политиците ги прегръщат предизборно, а след това потъват в давност. Те си остават единствено един избирателен популизъм и приказват за недоумение на същността на казуса.
Има ли решение?
Единствената опция за възстановяване на демографските индикатори е да спре емиграцията и българите да стартират да се връщат от чужбина. Това обаче също няма да стане с финансови тласъци, каквито хрумвания имаха държавното управление и политиците.
Но за какво биха се върнали? Част от отговора се намира в отчета на Европейския съвет за външна политика (ECFR) за резултата на пандемията върху противоположната миграция към България. Сред факторите, които тук са от голяма важност, спадат работните места, корупцията, развиването на Ковид-кризата, обществената и градска среда. Безработицата в България сега не е доста висока, само че във всички останали области политиката се проваля. Интересно е, че нито един от участниците в проучването на ECFR не е показал новите автомагистрали, гордостта на премиера Борисов, като тласък да се върне в родината.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ