ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Росен Йорданов: След изборите няма да има усмихнати политици

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Фрагментацията на българското общество е най-големият ни проблем не от последните 30 години, а още от основаването на модерната българска страна през 1878 година Коалициите с анти-говорене не могат да градят вероятност. Проблемите единствено се маркират, само че няма явен проект за решението им. Истинската промяна на консервативни системи като обучение, опазване на здравето, правораздаване не могат да бъдат дело единствено на една партия, а изискват консенсус, само че той е мъчно изпълним заради неналичието на просвета на разговора. Това съобщи в изявление за БГНЕС психологът Росен Йорданов.

Пандемия и политика

Пандемията от ковид, за жалост, не промени към положително хората и публичните връзки, респективно не промени към положително и българските политици. Тази рецесия не бе употребена задоволително рационално за трансформиране на политическото посланичество в водачество, което да репрезентира пред гласоподавателите комуникативност, държание и качества, с които да завоюва тяхното доверие, да привлекат тяхното внимание към нови хрумвания, връзки и бъдеще. Експертите, за наслада не множеството, също не устояха на предизвикването, тъй като техните разногласия, заради персонални, политически или други меркантилни аргументи, въплътиха по най-грозен метод какъв брой себични и малодушни могат да бъдат дейностите на хората даже, когато залогът е човешкия живот. Тази тъжна констатация е годна и за немалка част от обществото ни, тъй като в паниките и страховете си, хората се отдадоха на бесовете си и по този начин и не откриха правилните и най-важното продуктивни способи да ръководят ръководещите.
Краткото метафорично резюме за предизборната обстановка гласи, че „ На сергията на битпазара са изложени остарели и добре познати износени артикули, а клиентите са доста комплицирани, изнервени и не изключително великодушни и платежоспособни “, съобщи Йорданов.
Той е безапелационен, че пандемията се е отразила на родния гласоподавател. За разлика от доста коментатори, които всекидневно и постоянно лицемерно одобряват априори, че българският гласоподавател е умен, образован, знае какво прави и постоянно прави верния избор, Йорданов се съмнява съществено в това умозаключение.
„ Изборът е верен, в случай че по-късно нямаме тъкмо противоположните реакции. Българският гласоподавател, не можем да отречем, е от най-мрънкащите гласоподаватели, които постоянно са недоволни в последна сметка от избора си, добави психологът.
Според него пандемията е извадила на напред във времето, самостоятелните патологии на всеки един от нас. „ Твърде дълго време обществената изолираност ни лишава от храната, която поддържа общността здрава и в добра психологична кондиция. Това води до доста съществени отклонения, които виждаме показани в другите пространства – интернет, медийно и други Като стартираме от конспирацията и стигнем до крайната изолираност и всевъзможни форми на дезадаптивно държание на хората “, означи Росен Йорданов.
За него това най-силно се демонстрира в извънредно враждебната и преекспонирана реакция против имунизациите.

„ Ще ви дам един образец, за какво гласоподавателят ни е потърпевш душевен. В България в никакъв случай не и имало съществено антиваксарско придвижване, голямото болшинство от хората са приемали покорно множеството ваксини, с които сме ваксинирани. В момента сме очевидци на обстановка, в която следим рисково напрежение, голяма неустановеност, един съвсем анихилистичен боязън и съмнение към институции и престижи, които до неотдавна бяха безспорни – даже интернационалните. Подобни страсти владеят и хората, които назоваваме политически хайлайф. Същите динамичност и положения следим в политическата среда като стартираме от Народното събрание и стигнем до президента, минавайки през държавното управление “, съобщи психологът.
За него най-голямото отчаяние е, че не сме употребявали рецесията, с цел да станем по-единни и уверени в качествата си като общество, тъй като имахме положителни предпоставки при започване на пандемията.
„ Най-разочароващото е, че откакто първоначално имаше навременна реакция на управляващите, много висока степен на координация и взаимност, не използвахме рецесията, с цел да споим връзките си като общество. Вместо това, обществото последователно се фрагментира по разнообразни антагонистични вектори. Не без дейното присъединяване и на представители на политическото водачество и научните „ престижи “, които като че ли взеха решение, че това е комфортния миг да „ ловят риба в мътна вода “. Всъщност, това е психически и обществено може би от най-големите проблеми на България не за последните 30, а за последните 140 години, откогато сме възстановили страната – фрагментацията на нашето общество. Разделителните линии в интерпретациите на действителността, които перфидно са манипулирани на ценностно равнище, от наши и непознати фактори, ни е пречело през годините да получим онази нужна социална синергия, която да увеличи общото национално самочувствие, че ние сме стойностни, способни и сполучливи. Хората у нас, през другите столетия и интервали, та до през днешния ден не престават да не си дават сметка, че маниера на тоталното отричане от вида „ Мутри вън “ и всевъзможни други неуместни разновидности, на които сме се нагледали през, годините психически е „ депресивен кръговрат “, който натрупа тежък негатив в националното малоценностно възприятие на всеки българин, самостоятелно. За мен, в персонално качество, е срамно, че в 2021 година, в европейска България, се явяват политически субекти с сходни имена – това е в действителност грубо оскърбление за интелектуалното равнище на българският гласоподавател. Но даже да пренебрегнем имената, нито един от новите и „ обновените “ политически субекти не оферират нито съвременен и съответен вид водачество, нито нови нрави и обноски – тъпо “, сподели Росен Йорданов.

Сюрреалистични обединения

В момента се основават ситуативни и нетрайни съюзи, подчинени най-вече на астенични (отрицателни) страсти, като несигурността, враждебността, страха и други, чиито главен политически знаменател са слоганите „ да премахнем статуквото “. Какво би трябвало да ни приказва това за психичните настройки, претекстовете и прочувствената просветеност на политическата партитура, която е изложила „ сергията “ пред тъй наречените „ умен гласоподавател “?
„ Виждали ли сте, с изключение на може би в някоя екзотична страна, коалиция да се споделя „ Изправи се! Мутри вън! “. На мен това ми звучи извънредно неуместно. Нещата са опрели не до разсъдък, а до нагона. Нагонът на омразата, нагонът на ожесточението. Къде са платформите? Кой ви приказва за полезности и хрумвания? Около какви показа се сплотяват хората и какво бъдеще желаят за децата си? Не виждам такова нещо “.
Естествена функционалност на това е, че у нас продължава да има недостиг на просвета на разговора, приема се за обикновено да се държиш в Народното събрание като че ли си на площада, да използваш нецензуриран и афектиран език и да смяташ, че това ще се не помни.

„ Нещата в България не престават да са доста персонални и затова липсва границата на безсрамието в връзките. Ето и свеж образец: Нямам подозрение, че Валери Симеонов и Веселин Марешки са намерили доста сходни неща в своите платформи, както сподели водачът на НФСБ в едно утринно предаване. Но по какъв начин да повярва гласоподавателя, когато разговора е персонифициран, публично от трибуната на Народното събрание. Така на напред във времето у хората изпъква визията техните връзки, а не за техните хрумвания и дейности. Политиката, в психически смисъл е на първо място майсторството на ръководство на връзките – сред партийни субекти и сред партии и гласоподаватели.
В тази коалиция НФСБ-ВОЛЯ считам, че двамата водачи на двете партии много се разминават, макар привидните прилики за „ феновете “. Те може би имат някаква районна непосредственост, тъй като и двамата са представители, свързани с двата най-емблематични наши морски градове. Но в подтекста на казаното до в този момент, тази коалиция наподобява по този начин, като че ли единият водач е капитан на търговски транспортен съд, а другият на пиратски! Не, че не познаваме случаи в историята, когато даже Британският кралски флот е превил краткотрайни съюзи с пирати, само че едно е несъмнено всичко това е било конюнктурно! Ако създадем бегла параленост, Валери Симеонов, колкото и да е хулен, в множеството случаи е работил непосредствено, поредно и консервативно. Обратното е при Марешки, чиито политически дейности припомнят повече за еластичност, прагматизъм и даже коварство на моменти. Тези психични разлики сигурно ще основават проблеми в връзките им в бъдеще “, съобщи Росен Йорданов.

Политиците приказват за проблеми, а не за решения

Големият проблем на партиите и обединенията с анти-говоренето е, че те нямат небосвод, акцентира психологът.
Повечето от „ новите “ политически обединения идват със поръчката и са основани като че ли не да създадат нещо ново, свястно и потребно (не одобрявам политическите заявления, копнежи и техните предизборни деривати за логичен план), а да съборят нещо. Те не просто нямат ясна и прагматична стратегия, те не знаят какво да създадат в дълготраен проект. Някой биха репликирали – ето предлага се правосъдна промяна! Но в същността си това са констатации на проблеми, а не проекти. Всъщност множеството от „ новите “ политици приказват за проблеми, а не за решения. План значи да знаеш каква ще бъде първата, втората стъпка и така нататък, с цел да решиш нещо. Проблемите, които са се натрупали в опазване на здравето, правосъдна система не могат да бъдат решени от едно държавно управление. За това споделям, че фрагментацията на българското общество е извънредно печален факт. Огромната част от проблемите, от които страдат хората не са проблеми, които могат да бъдат решени от една партия или даже коалиция. Тези бих ги нарекъл „ генетични “ проблеми, които могат да бъдат решени само и единствено, когато се осъзнато се търси единодушие сред специалисти, институции и политически сили, които даже и антагонисти, да схващат и да работят за постигането на действителна и основана на логичен разбор смяна. Не е допустимо да се откри рационално и положително решение, в случай че не се подходи по този начин “, съобщи Йорданов.

Случва се тъкмо противоположното.
„ Да свалим тирана! Главният прокурор, Борисов. Нищо че митингът още веднъж е против Делян Пеевски, както беше през 2013 година В случая Гешев и Борисов бяха и са припознати от разнообразни групи от обществото, като неговите „ фронтмени “. Възможно ли е да се реши правосъдната промяна с лични смени? Това не може да бъде проект и трайно решение по никакъв метод. Работил съм в региона на сигурността и мога да кажа, че в множеството случаи дебатите за правосъдната промяна са много непрофесионални. Христо Иванов прави някои положителни опити, има положителни находки, има по-конкретни оферти, цели се по-професионално и делово и в това време видяхме в предаване на Българска национална телевизия по какъв начин неговият сподвижник от “Да, България” Ивайло Мирчев се нахвърля безусловно с бутонките против хора, които един ден могат да се окажат в Народното събрание и биха могли да спомагат за провеждането на тези промени, за които са нужни болшинства. Това се приказва предизборно, тъй като заблудата е, че си „ по-истински и достоверен “, в случай че громиш ръководещите, а в действителност отблъскваш евентуални съдружници. Необяснимо е за мен, по какъв начин за толкоз доста години не се научиха, че консервативни системи като обучение, опазване на здравето, правосъдна система и други не могат да бъдат изменени от през днешния ден за на следващия ден. Това до момента е ставало единствено, когато дойдат на власт болшевиките. А в действителност българската правосъдна система беше родена с генетични недостатъци, още когато беше призната конституцията през 1991 година Тогава законотворците одобриха по хипотеза, че старите съдии, прокурори, следователи са морално, психически и идеологически „ святи “ за света, в който ще живеят техните деца и внуци. Че могат да бъдат поръчител на демокрацията. И сбъркаха тежко! Сбъркаха, най-много тъй като законодателно те се концентрираха най-вече върху професионални критерии, само че не сложиха ясни условия към моралния, ценностния, идеологическия и психичен профил на тези хора “, разяснява Росен Йорданов.

След 4 април няма да има усмихнати политици

Според психолога най-големият потрес след изборите на 4 април ще бъде, че за пръв път няма да има удовлетворени и щастливи политици.
„ Обикновено след изборите една голяма част от партиите застават пред публицистите и стартират да изясняват по какъв начин надали не са ги спечелили, което е много дразнещо за аудиторията. Този път разочарованията ще бъдат мъчно прикрити. Нито ще стане толкоз друго, нито пък ще бъде същото. Смятам, че във всички ще надделее оня боязън, че ще останем дълго време в изборна, респективно несигурна обстановка. Да не забравяме, че предстоят и президентски избори. Няма да има доста усмихнати лица “, акцентира Йорданов. /БГНЕС
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР