ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Решението да насрочи парламентарни, а по-късно и президентски избори, Радев надали го е взел самичък. Отговорността от следствията обаче ще понесе единствено той.

Генералът желае отново да бъде президент още пет години.

Това не е изненада, само че за какво го разгласи толкоз рано?

Ако го беше обявил в последния миг, примерно 10-15 дни преди изборите той печелеше с очевидно предимство. Бойко Борисов не може да му се качи на дребния пръст! Радев ще го бие на лост, на халки и на 100 метра безпрепятствено тичане. Може би и на шах и на белот.

Радев обаче избра да се състезава с ГЕРБ на 3000 метра тичане с трудности. Разстоянието до финала е дълго и рисковете не могат да бъдат изключени. Реално Радев няма съперник. Въпросът за какво тогава избра да се състезава самичък със себе си, към този момент остава без отговор.

Опасността от компромати е нулева. Генералът приказва британски и схваща съветски. Няма вила в Гърция и посети Македония по дънки.

Народен човек е и това е реалност.

Друг е въпросът – какво би донесъл той на България и с какви средства. Досегашният му мандат, с изключение на звучни обвинявания към ръководещите, не свети с съответни резултати. Смелостта му го прави известен. Популярността е средство, само че ненапълно. Жив образец е неговото излизане при протестиращите с вдигнат пестник. С този жест Радев се изкачи на върха.

Но към този момент не е там където беше. С обявата за новата си кандидатура, той мощно акцентира на „ смяната “. Тази която до момента не се е случила. За всички е ясно, че системата е блокирана. Радев не може да я промени самичък. Тогава с кой?

До него е залепена „ Вечната Амбър “ на Номенклатурата – Илияна Йотова.

В случая, тя съставлява кой? Българска социалистическа партия, ДАБЧ или македонците с български паспорти? Дежурните политолози не обърнаха внимание на загадъчното наличие на Йотова, тъй като цялото им внимание се спря върху преждевременната кандидатура. Повечето от тях я дефинираха, като остроумен политически ход, който имал за цел или да се отърве от опекунството на Българска социалистическа партия, или да принуди „ Позитано “ да застанат зад него. Някои се пробваха да напомнят към този момент пожълтелите клюки, за някакъв „ Проект – Радев “.

Липсва нещо в пъзела.
От Брюксел Елена Йончева, която надали в миналото ще се завърне в родината, показа възторга си от неговата кандидатура по българските медии. В същото време евродепутатката захапа за следващ път Корнелия Нинова, (жената която ѝ обезпечи канапето в Страсбург) че бави поддръжката на партията.

Таксиметровите водачи, които слушат денонощно политическите изказвания, са тип огледало на публичното мнение. Един от тях, който ме возеше към летището, подмятна: „ Като печелиш по 20 хиляди на месец, доста елементарно е да ги бълваш такива. И аз в случай че ги взимах тези пари, без да съм бил нощна промяна, и аз можех да ги дърдоря като нея… “

Неговите думи дефинират почти чуваемостта на Йончевите заявления измежду народа. В партийните редици обаче те провокираха неспокойствие и Корнелия Нинова изяви поддръжката на Българска социалистическа партия за кандидатурата на Радев. Ето по какъв начин Елена Йончева, с изказванията си, направи мечешка услуга на президента, тъй като му лепна поддръжката на Столетницата, която върви към бъдещите избори с бримки на чорапогащника си от предишното.
От 30 години, българското общество копнее за смяна, само че тя не става.

ГЕРБ се оказа копие на Българска комунистическа партия, което от ден на ден припомня „ Партията-държава “.

„ Договореност “ сред левицата и ръководещите с автограф и щемпел, надали има. Има класово схващане за принадлежност към едно обществено съсловие с общи ползи. Българската политическа система може умерено да бъде избрана като парламентарен максимализъм. Тя няма противовласт нито Сенат, който да я поправя. Докато популацията на България се топи, парламентарните разноски порастват. Въпреки спада на броя гласоподаватели, цифрата на народните представители не мърда. Всички 240-те гласоподават постоянно и сплотени нарастването на хонорари и бонуси.

Пари в България има – обществена правдивост – няма! Как да има, когато никой не желае да промени данъчната система от плоска в прогресивна. Мнозинството депутати и магистрати са придобили движими и недвижими парцели. Открито или прикрито, те вземат участие в управителни препоръки в енергийния бранш или в връзките. Когато някой или различен ексцентричен публицист ги разобличи, те дават отговор като ощипани вдовици по еднакъв метод.

„ Хотела е на щерка им, Плажа на майка ми, а Поршето е на сина ми! “ Нова данъчна система, която да скапе родовото имотно успокоение на депутатите, доста мъчно ще бъде гласувана. Партийните дотации също са тип българско изключение. Те се раздават даже и против най-малък брой гласове. Нещо което разрешава на извънпарламентарните партии да се вършат на безконечни.

ЦИК раздава „ пакети “ от пари на всички партии и сдружения, изявили предпочитание за присъединяване в изборите. След два месеца, няма да е изненада, в случай че повече от 100 партии си опитат шанса.

В България на изборите се гледа като на лотария.

Доктори, юристи или професори избират „ политиката “, вместо катедрите, лечебните заведения и адвокатските фирми. Явно в Народното събрание живота е по-привлекателен. На глава от популацията и във връзка с Брутният вътрешен продукт на страната, доста е евентуално българските избори да са най-скъпите в света.

Промяната на тази действителност ли цели президента Радев, като се има поради, че съгласно конституцията, Гешев разполага с повече власт от него? Срещата с протестиращите още не е забравена. От 30 години в България зрее неодобрение, което не намира отдушник. Някой въпреки всичко би трябвало да го оглави с цел да избави този народ.

Радев би трябвало да знае обаче, че „ Юмрука “ е като револвера. За да има успеваемост, той не се употребява единствено в работно време!