Проф. Радостина Александрова пред ФАКТИ - какво знаем за новите щамове на COVID-19
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По-опасни ли са новите варианти на COVID-19, работят ли към този момент създадените и утвърдени ваксини против тях, антителата, които имаме от познатия ни до момента ковид защищават ли ни от болест с новите варианти, какви са аргументите за разновидностите на вируса, какво тъкмо съставляват те и има ли късмет коронавирусът да изчезне - от ФАКТИ се свързахме с вирусолога от Българска академия на науките професор Радостина Александрова , с цел да приказваме за всичко, което е известно към новите варианти на COVID-19. Разговора ни четете в идващите редове:
- Професор Александрова, какво знаем за новите варианти - английският, южноафриканският и бразилският, към този миг:
- И за трите разновидността на вируса беше обявено през декември 2020 година, само че те са се появили по-рано. Това осведомително забавяне не трябва да ни учудва, тъй като във вирусите непрестанно пораждат разновидности, само че напълно дребна част от тях се отразяват върху държанието им. Нужно е време, с цел да се изявят задоволително и да привлекат вниманието на експертите. Британският вид „ изпъкна “ с това, че се популяризира доста по-успешно измежду хората (увеличението е с 50 до 77%) спрямо класическите (нека ги назовем по този начин условно) разновидности. Южноафриканският и бразилският вид споделят същата разновидност, а надлежно и дарба за по-интензивно предаване от човек на човек. В допълнение, тези два разновидността имат и други разновидности (поне две), които засягат взаимоотношението сред вируса и ориентираните против него обезвреждащи антитела – като че ли той прави опит да избяга от имунната ни система. Това не трябва да ни учудва и не е някакво изключение, всички вируси се стремят да го създадат. Това е съществена тактика на тяхното държание. Своеобразен танц, който ние – хората и животните, дружно с вирусите, изпълняваме към този момент стотици хиляди и милиони години. Вирусът ни инфектира и ни провокира, нашата имунна система реагира, той се трансформира, с цел да се изплъзне от нея, имунната ни система му дава отговор, с което още веднъж му хвърля ръкавицата. И това се повтаря още веднъж и още веднъж. В по-нови дни в тази игра се включват имунизациите и антивирусните препарати. Условията се трансформират, само че играта на мишка и котка продължава.
- Ваксините, които са утвърдени, защищават ли от тях?
- Според специалистите имунизациите, с които разполагаме, ще бъдат ефикасни и против английския вариант. В отговор на инфекцията със SARS-CoV-2 ние сътворяваме антитела главно против така наречен „ шипче “ (Spike белтък) – това е конструкция на повърхността на вируса, посредством която той разпознава и се свързва със характерна област върху нашите кафези (входната врата на вируса, така наречен рецептор). При южноафриканския и бразилския вид има разновидности, които засягат сектор от Spike-белтъка, който непосредствено се свързва с рецептора на клетката, само че и с обезвреждащите антитела - това поражда въпроса дали антителата, построени против класическите разновидности (при естествена зараза или ваксина) ще бъдат ефикасни и в този случай. Дяволът не е толкоз черен. Антитела се построяват против разнообразни сектори на шипчето, т.е. даже в някой от тях да настъпи смяна, антителата против останалите ще продължат да работят. Каква степен на отбрана ще са в положение да ни обезпечат е различен въпрос, на който към момента няма безапелационен отговор, тъй като са нужни още наблюдения. Предполага се, че имунният отговор даже да е понижен, няма да е изцяло премахнат. Природата постоянно има избавителен проект. Да не забравяме и това, че с изключение на обезвреждащи антитела, ние реагираме и с клетъчен имунен отговор. Онзи ден - на 25 януари 2021 година, от компанията Moderna оповестиха, че тяхната ваксина ще бъде ефикасна и против новите разновидности на вируса. И, защото имунизацията на Pfizer/BioNTech e на същия принцип, това би трябвало да се отнася и за нея.
- Преболедувалите COVID-19 хора, които имат антитела, могат ли да се заразят с новите варианти?
- Този въпрос значително се припокрива с предходния – за имунизациите. Темата за успеваемостта на имунния отговор против SARS-CoV-2 и неговата дълготрайност не стопира да приковава вниманието на експертите. Повторно заразяване е потвърдено при SARS-CoV-2. Не е известно какво „ равнище на имунитет “ би трябвало да притежаваме, с цел да сме предпазени от последваща зараза. Има данни, че бразилският вид се е популяризирал в област, за която се допуска, че огромна част от популацията към този момент се е сблъскало с COVID-19.
- По-опасни ли са новите варианти?
- Зависи какво разбираме под „ рискови “. Към момента няма информация някой от тези разновидности да предизвиква по-тежка клинична картина или нараснал риск от смъртен излаз – оценката се прави въз основа на честотата на хоспитализациите и тяхната дълготрайност. В същото време, по-успешното им предаване от човек на човек и увеличението на броя на инфектираните основава мощен напън върху здравната система. А към този момент знаем какъв брой неподходящи последствия има това.
- Каква е разновидността в новите варианти?
- Всеки един от тези разновидности има не една, а комплекс от разновидности. В английския вид броят им е 23. За една от тях се допуска, че е обвързвана с по-усиленото им разпространяване измежду хората. Механизмът, който го обуславя, не е изцяло обяснен. Има данни, че разновидността способства за по-дългото задържане на вируса в горните дихателни пътища - по този начин инфектираният човек по-дълго е източник на болест, както и за това, че се усъвършенства прикрепването му към клетъчния рецептор. Произходът на тези разновидности не е изцяло обяснен.
- Обичайно ли е за вирусите да мутират?
- Да, способността да мутират е присъща на вирусите. Това е техният метод да се приспособяват към изискванията на средата, да оцеляват. Докато при хората и животните геномът е двойноверижна ДНК молекула, при обособените групи вируси се срещат най-различни вариации – съществуват вируси с ДНК, само че и с РНК геном, също така молекулата може да бъде цяла или сегментирана, единична или двойна, отворена или затворена. Т.нар. РНК вируси, към които спадат и коронавирусите, са много по-широко публикувани. Една от аргументите за това е, че по-лесно се променят, по-гъвкави са и по-успешно се приспособяват.
За да си отговорим на въпроса тъй като това е по този начин, дано си напомним, че вирусите са функционално дейни и се развъждат единствено в живи кафези, като употребяват техните запаси. При образуването на вирусното поколение е нужно да се синтезират нови молекули РНК. А в хода на този развой се случват неточности - разновидности. Например допустимо е верният нуклеотид - това е главната структурна единица на ДНК и РНК, да бъде сменен с неверен, да бъде пропуснат или да бъде прибавен нуклеотид. В човешките и животинските кафези има системи, които разпознават сходни недостатъци в ДНК молекулите и ги поправят. Но в тях липсват коригиращи системи за РНК молекулите. Това способства за появяването на разновидности в РНК вирусите. Любопитното е това, че коронавирусите имат най-големия геном измежду РНК съдържащите вируси – построен е от към 30 000 нуклеотида. Само за съпоставяне – при хората приказваме за милиарди нуклеотиди. Коронавирусите са неповторими с това, че сами си носят редактираща система, заради което склонността към разновидности на SARS-CoV-2 е от 2 до 6 пъти по-ниска от тази на грипния вирус.
- Какво значи това, че един вирус мутира, че има разнообразни варианти - трансформират се характерностите на заболяването, която предизвиква или смяната е на молекулно равнище?
- Колкото и да е парадоксално на пръв взор, вирусите са освен изменчиви, само че и консервативни. Ето за какво множеството от зараждащите в тях разновидности са неутрални – т.е. не трансформират държанието им. Това е по този начин, тъй като човешките и животинските кафези не са се трансформирали значително през последните няколко милиона години. И вирусите нямат интерес да „ прекаляват “ с измененията в такава постоянна система.
- COVID-19 ще се трансформира ли в непрекъсната болест съгласно Вас?
- SARS-CoV-2 провокира пандемия, инфектира милиони хора по целия свят, потвърди, че може да се популяризира сполучливо от човек на човек, освен това през всички сезони и при разнообразни условия. Напълно допустимо е да остане с нас и отсега нататък. Въпросът е да се научим да живеем с него, да стартираме да го направляваме, да го „ опитомим “. И имунизациите са част от формулата на триумфа.
- А допустимо ли е вирусът да бъде изолиран и да изчезне?
- Мисля, че вероятността това да се случи е оскъдна. Неговият първи братовчед – вирусът SARS-CoV-1, предизвикал тежкия изострен респираторен синдром (ТОРС) през 2002-2003 година, за последно е регистриран през септември 2004 година, след което в никакъв случай повече не се е появявал. Да напомним, че ТОРС потегли от Китай, популяризира се допълнително от 30 страни, само че не стъпи в Европа, засегна над 8000 души, 10% от които изгубиха живота си. Но казусът със SARS-CoV-2 несъмнено е изцяло друг: на 25 януари 2021 година броят на доказаните случаи наближава 98 милиона, публикуван е допълнително от 220 страни и области, по всичко наподобява, че му е „ уютно “ при нас.
- Ако въпреки всичко е допустимо, посредством имунизирането ли ще се случи това?
- Ваксините са ни помогнали да се оправим с не едно и две ужасяващи болести. Едрата шарка е изцяло изкоренена - през 1980 година СЗО афишира окончателното заличаване на вируса в природата. Полиомиелитът е на път да я последва. Дори да не успеем да унищожаваме SARS-CoV-2, тъй като това не е по никакъв начин лесна задача, значимото е да го овладеем, да не му разрешаваме да диктува живота ни, да предотвратим болката и страданието, които нанася. И това няма по какъв начин да се случи без безвредни и ефикасни ваксини.
- А допустимо ли е да зародят нови разновидности, които да са напълно разнообразни от вируса, който познаваме в последната година?
- Във вирусите непрестанно пораждат нови разновидности. Огромната част от тях не трансформират държанието на вирусите и остават скрити за нас. Видими са тези, които се отразяват върху способността им да се популяризират, върху провокираната от тях клинична картина, върху способността им да бягат от имунния ни отговор, които обуславят резистентност към лекарствените средства. Да, SARS-CoV-2 сигурно ще продължи да се трансформира. Но това не трябва да ни изненадва и плаши. Да не забравяме, че задачата на вирусите е да се популяризират, а не да убиват гостоприемниците си.
По-опасни ли са новите варианти на COVID-19, работят ли към този момент създадените и утвърдени ваксини против тях, антителата, които имаме от познатия ни до момента ковид защищават ли ни от болест с новите варианти, какви са аргументите за разновидностите на вируса, какво тъкмо съставляват те и има ли късмет коронавирусът да изчезне - от ФАКТИ се свързахме с вирусолога от Българска академия на науките професор Радостина Александрова , с цел да приказваме за всичко, което е известно към новите варианти на COVID-19. Разговора ни четете в идващите редове:
- Професор Александрова, какво знаем за новите варианти - английският, южноафриканският и бразилският, към този миг:
- И за трите разновидността на вируса беше обявено през декември 2020 година, само че те са се появили по-рано. Това осведомително забавяне не трябва да ни учудва, тъй като във вирусите непрестанно пораждат разновидности, само че напълно дребна част от тях се отразяват върху държанието им. Нужно е време, с цел да се изявят задоволително и да привлекат вниманието на експертите. Британският вид „ изпъкна “ с това, че се популяризира доста по-успешно измежду хората (увеличението е с 50 до 77%) спрямо класическите (нека ги назовем по този начин условно) разновидности. Южноафриканският и бразилският вид споделят същата разновидност, а надлежно и дарба за по-интензивно предаване от човек на човек. В допълнение, тези два разновидността имат и други разновидности (поне две), които засягат взаимоотношението сред вируса и ориентираните против него обезвреждащи антитела – като че ли той прави опит да избяга от имунната ни система. Това не трябва да ни учудва и не е някакво изключение, всички вируси се стремят да го създадат. Това е съществена тактика на тяхното държание. Своеобразен танц, който ние – хората и животните, дружно с вирусите, изпълняваме към този момент стотици хиляди и милиони години. Вирусът ни инфектира и ни провокира, нашата имунна система реагира, той се трансформира, с цел да се изплъзне от нея, имунната ни система му дава отговор, с което още веднъж му хвърля ръкавицата. И това се повтаря още веднъж и още веднъж. В по-нови дни в тази игра се включват имунизациите и антивирусните препарати. Условията се трансформират, само че играта на мишка и котка продължава.
- Ваксините, които са утвърдени, защищават ли от тях?
- Според специалистите имунизациите, с които разполагаме, ще бъдат ефикасни и против английския вариант. В отговор на инфекцията със SARS-CoV-2 ние сътворяваме антитела главно против така наречен „ шипче “ (Spike белтък) – това е конструкция на повърхността на вируса, посредством която той разпознава и се свързва със характерна област върху нашите кафези (входната врата на вируса, така наречен рецептор). При южноафриканския и бразилския вид има разновидности, които засягат сектор от Spike-белтъка, който непосредствено се свързва с рецептора на клетката, само че и с обезвреждащите антитела - това поражда въпроса дали антителата, построени против класическите разновидности (при естествена зараза или ваксина) ще бъдат ефикасни и в този случай. Дяволът не е толкоз черен. Антитела се построяват против разнообразни сектори на шипчето, т.е. даже в някой от тях да настъпи смяна, антителата против останалите ще продължат да работят. Каква степен на отбрана ще са в положение да ни обезпечат е различен въпрос, на който към момента няма безапелационен отговор, тъй като са нужни още наблюдения. Предполага се, че имунният отговор даже да е понижен, няма да е изцяло премахнат. Природата постоянно има избавителен проект. Да не забравяме и това, че с изключение на обезвреждащи антитела, ние реагираме и с клетъчен имунен отговор. Онзи ден - на 25 януари 2021 година, от компанията Moderna оповестиха, че тяхната ваксина ще бъде ефикасна и против новите разновидности на вируса. И, защото имунизацията на Pfizer/BioNTech e на същия принцип, това би трябвало да се отнася и за нея.
- Преболедувалите COVID-19 хора, които имат антитела, могат ли да се заразят с новите варианти?
- Този въпрос значително се припокрива с предходния – за имунизациите. Темата за успеваемостта на имунния отговор против SARS-CoV-2 и неговата дълготрайност не стопира да приковава вниманието на експертите. Повторно заразяване е потвърдено при SARS-CoV-2. Не е известно какво „ равнище на имунитет “ би трябвало да притежаваме, с цел да сме предпазени от последваща зараза. Има данни, че бразилският вид се е популяризирал в област, за която се допуска, че огромна част от популацията към този момент се е сблъскало с COVID-19.
- По-опасни ли са новите варианти?
- Зависи какво разбираме под „ рискови “. Към момента няма информация някой от тези разновидности да предизвиква по-тежка клинична картина или нараснал риск от смъртен излаз – оценката се прави въз основа на честотата на хоспитализациите и тяхната дълготрайност. В същото време, по-успешното им предаване от човек на човек и увеличението на броя на инфектираните основава мощен напън върху здравната система. А към този момент знаем какъв брой неподходящи последствия има това.
- Каква е разновидността в новите варианти?
- Всеки един от тези разновидности има не една, а комплекс от разновидности. В английския вид броят им е 23. За една от тях се допуска, че е обвързвана с по-усиленото им разпространяване измежду хората. Механизмът, който го обуславя, не е изцяло обяснен. Има данни, че разновидността способства за по-дългото задържане на вируса в горните дихателни пътища - по този начин инфектираният човек по-дълго е източник на болест, както и за това, че се усъвършенства прикрепването му към клетъчния рецептор. Произходът на тези разновидности не е изцяло обяснен.
- Обичайно ли е за вирусите да мутират?
- Да, способността да мутират е присъща на вирусите. Това е техният метод да се приспособяват към изискванията на средата, да оцеляват. Докато при хората и животните геномът е двойноверижна ДНК молекула, при обособените групи вируси се срещат най-различни вариации – съществуват вируси с ДНК, само че и с РНК геном, също така молекулата може да бъде цяла или сегментирана, единична или двойна, отворена или затворена. Т.нар. РНК вируси, към които спадат и коронавирусите, са много по-широко публикувани. Една от аргументите за това е, че по-лесно се променят, по-гъвкави са и по-успешно се приспособяват.
За да си отговорим на въпроса тъй като това е по този начин, дано си напомним, че вирусите са функционално дейни и се развъждат единствено в живи кафези, като употребяват техните запаси. При образуването на вирусното поколение е нужно да се синтезират нови молекули РНК. А в хода на този развой се случват неточности - разновидности. Например допустимо е верният нуклеотид - това е главната структурна единица на ДНК и РНК, да бъде сменен с неверен, да бъде пропуснат или да бъде прибавен нуклеотид. В човешките и животинските кафези има системи, които разпознават сходни недостатъци в ДНК молекулите и ги поправят. Но в тях липсват коригиращи системи за РНК молекулите. Това способства за появяването на разновидности в РНК вирусите. Любопитното е това, че коронавирусите имат най-големия геном измежду РНК съдържащите вируси – построен е от към 30 000 нуклеотида. Само за съпоставяне – при хората приказваме за милиарди нуклеотиди. Коронавирусите са неповторими с това, че сами си носят редактираща система, заради което склонността към разновидности на SARS-CoV-2 е от 2 до 6 пъти по-ниска от тази на грипния вирус.
- Какво значи това, че един вирус мутира, че има разнообразни варианти - трансформират се характерностите на заболяването, която предизвиква или смяната е на молекулно равнище?
- Колкото и да е парадоксално на пръв взор, вирусите са освен изменчиви, само че и консервативни. Ето за какво множеството от зараждащите в тях разновидности са неутрални – т.е. не трансформират държанието им. Това е по този начин, тъй като човешките и животинските кафези не са се трансформирали значително през последните няколко милиона години. И вирусите нямат интерес да „ прекаляват “ с измененията в такава постоянна система.
- COVID-19 ще се трансформира ли в непрекъсната болест съгласно Вас?
- SARS-CoV-2 провокира пандемия, инфектира милиони хора по целия свят, потвърди, че може да се популяризира сполучливо от човек на човек, освен това през всички сезони и при разнообразни условия. Напълно допустимо е да остане с нас и отсега нататък. Въпросът е да се научим да живеем с него, да стартираме да го направляваме, да го „ опитомим “. И имунизациите са част от формулата на триумфа.
- А допустимо ли е вирусът да бъде изолиран и да изчезне?
- Мисля, че вероятността това да се случи е оскъдна. Неговият първи братовчед – вирусът SARS-CoV-1, предизвикал тежкия изострен респираторен синдром (ТОРС) през 2002-2003 година, за последно е регистриран през септември 2004 година, след което в никакъв случай повече не се е появявал. Да напомним, че ТОРС потегли от Китай, популяризира се допълнително от 30 страни, само че не стъпи в Европа, засегна над 8000 души, 10% от които изгубиха живота си. Но казусът със SARS-CoV-2 несъмнено е изцяло друг: на 25 януари 2021 година броят на доказаните случаи наближава 98 милиона, публикуван е допълнително от 220 страни и области, по всичко наподобява, че му е „ уютно “ при нас.
- Ако въпреки всичко е допустимо, посредством имунизирането ли ще се случи това?
- Ваксините са ни помогнали да се оправим с не едно и две ужасяващи болести. Едрата шарка е изцяло изкоренена - през 1980 година СЗО афишира окончателното заличаване на вируса в природата. Полиомиелитът е на път да я последва. Дори да не успеем да унищожаваме SARS-CoV-2, тъй като това не е по никакъв начин лесна задача, значимото е да го овладеем, да не му разрешаваме да диктува живота ни, да предотвратим болката и страданието, които нанася. И това няма по какъв начин да се случи без безвредни и ефикасни ваксини.
- А допустимо ли е да зародят нови разновидности, които да са напълно разнообразни от вируса, който познаваме в последната година?
- Във вирусите непрестанно пораждат нови разновидности. Огромната част от тях не трансформират държанието на вирусите и остават скрити за нас. Видими са тези, които се отразяват върху способността им да се популяризират, върху провокираната от тях клинична картина, върху способността им да бягат от имунния ни отговор, които обуславят резистентност към лекарствените средства. Да, SARS-CoV-2 сигурно ще продължи да се трансформира. Но това не трябва да ни изненадва и плаши. Да не забравяме, че задачата на вирусите е да се популяризират, а не да убиват гостоприемниците си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ