До какво доведе Истанбулската конвенция в Европа?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в действие Конвенцията. Оказва се, че, откакто ратифицират документа, всеобщо държавните управления бързат не да подхващат ограничения против домашното принуждение над дами, а да вкарат опцията от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си еднаквост.
Бягството от ясни разграничения сред понятията, тласка към поглъщане в море от смисли и илюзия. Неясните избрания в документа предпоставят безпорядък, комплициране, а за какво не и умишлено комплициране, за? Прилагането на противоречивата формулировка на „ джендър “ от формалния документ на Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е проблем от юридически темперамент, който неведнъж е обсъждан от български и задгранични експерти.
Дори в подтекста на самия документ не е ясно защо тъкмо става въпрос и по какъв начин ще се ползва. Войната на смислите и смислите е доста значима словесна война, в която мъчно се побеждава, в случай че не се назовават нещата с същинските им имена. Преднамерено или не, става известно, че, съгласно дадената в обяснителния отчет към Конвенцията формулировка за “полова идентичност”, която може да бъде друга от биологичната, всеки мъж може да избере да бъде счетен за транс жена. За пол и полова еднаквост не е посочено единно и ясно значение. У нас се употребява термина „ социално-конструиран пол “, който в другите контексти може да значи всичко. А от кодифициране на неразбираемо значение на пола и то на женския пол, фокусът на документа, битката с насилието над дами остава на процедура фиктивен ангажимент. Това е целият проблем. Той, несъмнено, води до смяна на цяла социална система посредством промени в законодателството и образованието. Именно това прозря болшинството българи и България отхвърли Истанбулската спогодба като неконституционна през 2018 година Примерът на страната ни бе последван от Словакия и Унгария.
Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в действие Конвенцията. Оказва се, че, откакто ратифицират документа, всеобщо държавните управления бързат не да подхващат ограничения против домашното принуждение над дами, а да вкарат опцията от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си еднаквост. Италия ратифицира документа през 2013 година с ангажимента, че ще го ползва съгласно конституционните си правила, което, обаче, скоро е забравено и, след това, новите вероятности са даже задушевно възприети. Това споделя Алесандро Фиоре, експерт по правни въпроси в региона на обществените науки, като прецизира, че фактически са подхванати ограничения против домашното принуждение, само че, дружно с това и редица промени в просветителната система, което е имало отрицателни последствия.
Във Франция, шест години след ратификацията на Конвенцията, противоречивите текстове към този момент са повлияли доста обществото. Али Лежар, представителка и пратеник на организацията Femina Europa в Европейски Съюз, споделя, че съгласно тези идеологически възгледи са изменени всички образователни материали. Подобни са последствията и в Холандия, където процедурата за промяна на пола, след ратификацията на Конвенцията, доста се улеснява. В момента всеки може да смени публично пола си с медицински документ, без да е нужно да се подлага на хирургическа интервенция. Предстои това да бъде променено и промяната на пола да става без подобен документ. Това изяснява и възходящия брой на транс дамите. Д-р Леонтион Бакерманс споделя, че в страната ѝ последните имат същите права, каквито имат и биологичните дами. Няма предварителна защита на насилието над дами, защото дамските тоалетни и съблекални се употребяват от биологични мъже. Холандският народен проект за деяние против насилието постановява, че то е „ джендър неутрално “, т.е. няма никакво разграничение на дамите като група и, по-специално, като рискова група. Според Бакерманс, Конвенцията освен че не се бори против насилието над дами, само че отваря по-широко вратите за това.
В Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, където, дружно с Конвенцията, са признати набор от спомагателни закони, които би трябвало да пазят дамите, насилието продължава да е с доста висок показател, и, по-специално, изнасилванията, както оповестяват от Amnesty International. Директорът на групата на правата за индивида, Куми Найдуо, е учуден: „ Парадокс е, че скандинавските страни, които имат съществени данни за спазването на равенството сред половете, страдат от изненадващо високи равнища на обезчестяване “. Турция, в която Конвенцията е в действие от 2014 година, не бележи прогрес в тази сфера. Напротив, казусът с домашното принуждение, потулван, продължава да е с все такива чудовищни размери, както научаваме от сведения за разнообразни жертви. Дори се приема законодателство, което от ден на ден нарушава достолепието и правата им.
Жените са принудени още веднъж и още веднъж да излизат на улицата, призовавайки за по-адекватна интервенция на държавното управление. И тук става въпрос още веднъж и основно за западноевропейски страни като Франция да вземем за пример. Много от обещаните ограничения или не влизат в действие или това става доста постепенно. Последният огромен митинг, състоял се през 2019 година, е обвързван с високия растеж на убийствата на дами във Франция за 2018 г и 2019 година, регистриран от Евростат.
Фактът, че липсват данни и подробно изследване на домашното принуждение над дами през последните няколко години е също индикативен къде, в действителност, стои казусът като приоритет на Европейски Съюз. Масово са употребявани отчети и данни от 2012 и 2013 година и няма обстоен доклад на това какъв е показателят на домашното принуждение в европейските страни и, по-важното, измерването на това по какъв начин документи като Истанбулската спогодба спомагат за решаването на казуса.
Всички тези обстоятелства и податки на това какво се случва всеобщо в Европа, за жалост, към този момент остават като насмешка на фона на завършената визия, че с ратификацията на Истанбулската спогодба ще бъдат решени проблемите с домашното принуждение. Още повече за заблуждението, под което личат претекстове на користно заинтригувани лица да възстановяват хрумвания с немислими последици за децата, дамите и обществото.
Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в действие Конвенцията. Оказва се, че, откакто ратифицират документа, всеобщо държавните управления бързат не да подхващат ограничения против домашното принуждение над дами, а да вкарат опцията от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си еднаквост.
Бягството от ясни разграничения сред понятията, тласка към поглъщане в море от смисли и илюзия. Неясните избрания в документа предпоставят безпорядък, комплициране, а за какво не и умишлено комплициране, за? Прилагането на противоречивата формулировка на „ джендър “ от формалния документ на Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е проблем от юридически темперамент, който неведнъж е обсъждан от български и задгранични експерти.
Дори в подтекста на самия документ не е ясно защо тъкмо става въпрос и по какъв начин ще се ползва. Войната на смислите и смислите е доста значима словесна война, в която мъчно се побеждава, в случай че не се назовават нещата с същинските им имена. Преднамерено или не, става известно, че, съгласно дадената в обяснителния отчет към Конвенцията формулировка за “полова идентичност”, която може да бъде друга от биологичната, всеки мъж може да избере да бъде счетен за транс жена. За пол и полова еднаквост не е посочено единно и ясно значение. У нас се употребява термина „ социално-конструиран пол “, който в другите контексти може да значи всичко. А от кодифициране на неразбираемо значение на пола и то на женския пол, фокусът на документа, битката с насилието над дами остава на процедура фиктивен ангажимент. Това е целият проблем. Той, несъмнено, води до смяна на цяла социална система посредством промени в законодателството и образованието. Именно това прозря болшинството българи и България отхвърли Истанбулската спогодба като неконституционна през 2018 година Примерът на страната ни бе последван от Словакия и Унгария.
Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в действие Конвенцията. Оказва се, че, откакто ратифицират документа, всеобщо държавните управления бързат не да подхващат ограничения против домашното принуждение над дами, а да вкарат опцията от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си еднаквост. Италия ратифицира документа през 2013 година с ангажимента, че ще го ползва съгласно конституционните си правила, което, обаче, скоро е забравено и, след това, новите вероятности са даже задушевно възприети. Това споделя Алесандро Фиоре, експерт по правни въпроси в региона на обществените науки, като прецизира, че фактически са подхванати ограничения против домашното принуждение, само че, дружно с това и редица промени в просветителната система, което е имало отрицателни последствия.
Във Франция, шест години след ратификацията на Конвенцията, противоречивите текстове към този момент са повлияли доста обществото. Али Лежар, представителка и пратеник на организацията Femina Europa в Европейски Съюз, споделя, че съгласно тези идеологически възгледи са изменени всички образователни материали. Подобни са последствията и в Холандия, където процедурата за промяна на пола, след ратификацията на Конвенцията, доста се улеснява. В момента всеки може да смени публично пола си с медицински документ, без да е нужно да се подлага на хирургическа интервенция. Предстои това да бъде променено и промяната на пола да става без подобен документ. Това изяснява и възходящия брой на транс дамите. Д-р Леонтион Бакерманс споделя, че в страната ѝ последните имат същите права, каквито имат и биологичните дами. Няма предварителна защита на насилието над дами, защото дамските тоалетни и съблекални се употребяват от биологични мъже. Холандският народен проект за деяние против насилието постановява, че то е „ джендър неутрално “, т.е. няма никакво разграничение на дамите като група и, по-специално, като рискова група. Според Бакерманс, Конвенцията освен че не се бори против насилието над дами, само че отваря по-широко вратите за това.
В Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, където, дружно с Конвенцията, са признати набор от спомагателни закони, които би трябвало да пазят дамите, насилието продължава да е с доста висок показател, и, по-специално, изнасилванията, както оповестяват от Amnesty International. Директорът на групата на правата за индивида, Куми Найдуо, е учуден: „ Парадокс е, че скандинавските страни, които имат съществени данни за спазването на равенството сред половете, страдат от изненадващо високи равнища на обезчестяване “. Турция, в която Конвенцията е в действие от 2014 година, не бележи прогрес в тази сфера. Напротив, казусът с домашното принуждение, потулван, продължава да е с все такива чудовищни размери, както научаваме от сведения за разнообразни жертви. Дори се приема законодателство, което от ден на ден нарушава достолепието и правата им.
Жените са принудени още веднъж и още веднъж да излизат на улицата, призовавайки за по-адекватна интервенция на държавното управление. И тук става въпрос още веднъж и основно за западноевропейски страни като Франция да вземем за пример. Много от обещаните ограничения или не влизат в действие или това става доста постепенно. Последният огромен митинг, състоял се през 2019 година, е обвързван с високия растеж на убийствата на дами във Франция за 2018 г и 2019 година, регистриран от Евростат.
Фактът, че липсват данни и подробно изследване на домашното принуждение над дами през последните няколко години е също индикативен къде, в действителност, стои казусът като приоритет на Европейски Съюз. Масово са употребявани отчети и данни от 2012 и 2013 година и няма обстоен доклад на това какъв е показателят на домашното принуждение в европейските страни и, по-важното, измерването на това по какъв начин документи като Истанбулската спогодба спомагат за решаването на казуса.
Всички тези обстоятелства и податки на това какво се случва всеобщо в Европа, за жалост, към този момент остават като насмешка на фона на завършената визия, че с ратификацията на Истанбулската спогодба ще бъдат решени проблемите с домашното принуждение. Още повече за заблуждението, под което личат претекстове на користно заинтригувани лица да възстановяват хрумвания с немислими последици за децата, дамите и обществото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ