Наистина ли 2020-та е най-лошата година в историята?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Американските публицисти не се показват в най-хубава светлина през последните дни. След посредствените разбори на политическата обстановка във Франция в “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон Пост”, последната първа страница на известното американско списание “Тайм” дефинира 2020-а, не без пресилване, за “най-лошата година в историята”.
Според културната редакторка Стефани Захарек, виновна за това извънредно умозаключение, 2020-а е най-лошата година, която множеството живи хора през днешния ден са претърпели. И не е ли по този начин? В края на краищата, от края на Втората международна война живеем в интервал, който американският историк Дж. Л. Гадис назовава “дългия мир”, без нито един огромен спор сред великите сили. Нивото на принуждение в нашите общества също е намаляло доста, а продължителността на живота се е нараснала. Развитието на гинекологията и палиативните грижи, паралелно с други, от дълго време ни икономисват доста нещастия, които в миналото бяха неизбежни. Чудесният уебсайт Human Progress демонстрира, опирайки се на цифрите, че десетилетието 2010 е било най-хубавото за човечеството, с минимум нещастия и повече благосъстояние от всеки път в историята.
Невероятен късмет да се родим в тази ера
Именно това прави първата страница на “Тайм” толкоз скандална: 2020-а е най-трудната, единствено спрямо най-невероятния интервал на разцвет. От друга страна, междинната възраст в света през днешния ден е 30 година, тъй че би било задоволително да съпоставим 2020-а с която и да е година след 1989-а, с цел да заключим, че за множеството от нас това е най-лошата година, която помним, значи най-лошата. И въпреки всичко изчисленията са неуместни, защото подминават с безмълвие невероятния късмет да се родим в днешната ера.
Така един 80-годишен човек, живеещ в Северна Индия, сигурно помни ужасите при разделянето на страната с Пакистан, довело до насилственото разселване на над 2 млн. души и клането на стотици хиляди, даже милиони други, просто заради етническата им принадлежност.
Един 70-годишен китаец може ясно да си спомни
ужаса от огромния апетит в Китай през 1959-1961 година, предизвикал гибелта на десетки милиони и довел доста китайци до канибализъм.
Същият този човек е бил очевидец и на многочислените бързи изтезания по време на Културната гражданска война няколко години по-късно.
Едно сирийско дете, родено през 2010 година, познава страната си единствено във война и 2020-а сигурно не би му се сторила по-ужасна от предходните години. Същото се отнася за един 30-годишен иракчанин.
Много европейци познаха, не толкоз от дълго време, живота при тирания. Състоянието на американската народна власт през днешния ден, колкото и обезпокоително да е то, няма да ги накара да дефинират 2020-а като най-лошата година. Бихме могли да продължим с тези образци.
Егоцентрично поведение
Това изказване в действителност е симптоматично за егоцентричното поведение на някои хора в Съединени американски щати. Мисловният небосвод на американците доста постоянно стопира до границите на личната им страна, която бъркат с целия свят. Статията в “Тайм” е съвършен образец за това: авторката се тревожи от повторението на естествени произшествия, до момента в който броят на жертвите на тези събития в никакъв случай не е бил толкоз невисок, намалявайки от над 5 милиона при население под 2 милиарда през 1920-1929 година на по-малко от 500 хиляди през десетилетието 2010-2019. Тя твърди, че безспорно трагичната гибел на Рут Бадер Гинсбърг и Коби Брайънт, са аргументи да определим 2020-а като annus horribilis на човечеството, само че тези хора в действителност бяха познати единствено в Съединени американски щати.
И най-после, тя наподобява не помни, че пандемията засегна на първо място богатите и релативно възрастни страни, където е значим броят на хората в градските центрове. Достатъчно е да погледнем статистиките за смъртните случаи, свързани с ковид, на африканския континент или в доста страни на Югоизточна Азия, с цел да се убедим в това:
Пандемията е покруса на първо място за западния свят.
Тя сподели също бързината, с която интернационалната научна общественост към този момент е в положение да секвенира генома на един вирус и да сътвори ваксини. Нашите общества евентуално ще бъдат доста по-устойчиви при идната здравна злополука.
Да се надяваме, че реакциите, провокирани от тази неуместна първа страница, ще стимулират американците да се поинтересуват повече от международната история. Въпреки че 2020-а сигурно беше сложна година, тя мъчно би попаднала в топ 10 на най-лошите години през последния пет десетилетия в множеството елементи на света.
Превод от френски: Галя Дачкова
Американските публицисти не се показват в най-хубава светлина през последните дни. След посредствените разбори на политическата обстановка във Франция в “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон Пост”, последната първа страница на известното американско списание “Тайм” дефинира 2020-а, не без пресилване, за “най-лошата година в историята”.
Според културната редакторка Стефани Захарек, виновна за това извънредно умозаключение, 2020-а е най-лошата година, която множеството живи хора през днешния ден са претърпели. И не е ли по този начин? В края на краищата, от края на Втората международна война живеем в интервал, който американският историк Дж. Л. Гадис назовава “дългия мир”, без нито един огромен спор сред великите сили. Нивото на принуждение в нашите общества също е намаляло доста, а продължителността на живота се е нараснала. Развитието на гинекологията и палиативните грижи, паралелно с други, от дълго време ни икономисват доста нещастия, които в миналото бяха неизбежни. Чудесният уебсайт Human Progress демонстрира, опирайки се на цифрите, че десетилетието 2010 е било най-хубавото за човечеството, с минимум нещастия и повече благосъстояние от всеки път в историята.
Невероятен късмет да се родим в тази ера
Именно това прави първата страница на “Тайм” толкоз скандална: 2020-а е най-трудната, единствено спрямо най-невероятния интервал на разцвет. От друга страна, междинната възраст в света през днешния ден е 30 година, тъй че би било задоволително да съпоставим 2020-а с която и да е година след 1989-а, с цел да заключим, че за множеството от нас това е най-лошата година, която помним, значи най-лошата. И въпреки всичко изчисленията са неуместни, защото подминават с безмълвие невероятния късмет да се родим в днешната ера.
Така един 80-годишен човек, живеещ в Северна Индия, сигурно помни ужасите при разделянето на страната с Пакистан, довело до насилственото разселване на над 2 млн. души и клането на стотици хиляди, даже милиони други, просто заради етническата им принадлежност.
Един 70-годишен китаец може ясно да си спомни
ужаса от огромния апетит в Китай през 1959-1961 година, предизвикал гибелта на десетки милиони и довел доста китайци до канибализъм.
Същият този човек е бил очевидец и на многочислените бързи изтезания по време на Културната гражданска война няколко години по-късно.
Едно сирийско дете, родено през 2010 година, познава страната си единствено във война и 2020-а сигурно не би му се сторила по-ужасна от предходните години. Същото се отнася за един 30-годишен иракчанин.
Много европейци познаха, не толкоз от дълго време, живота при тирания. Състоянието на американската народна власт през днешния ден, колкото и обезпокоително да е то, няма да ги накара да дефинират 2020-а като най-лошата година. Бихме могли да продължим с тези образци.
Егоцентрично поведение
Това изказване в действителност е симптоматично за егоцентричното поведение на някои хора в Съединени американски щати. Мисловният небосвод на американците доста постоянно стопира до границите на личната им страна, която бъркат с целия свят. Статията в “Тайм” е съвършен образец за това: авторката се тревожи от повторението на естествени произшествия, до момента в който броят на жертвите на тези събития в никакъв случай не е бил толкоз невисок, намалявайки от над 5 милиона при население под 2 милиарда през 1920-1929 година на по-малко от 500 хиляди през десетилетието 2010-2019. Тя твърди, че безспорно трагичната гибел на Рут Бадер Гинсбърг и Коби Брайънт, са аргументи да определим 2020-а като annus horribilis на човечеството, само че тези хора в действителност бяха познати единствено в Съединени американски щати.
И най-после, тя наподобява не помни, че пандемията засегна на първо място богатите и релативно възрастни страни, където е значим броят на хората в градските центрове. Достатъчно е да погледнем статистиките за смъртните случаи, свързани с ковид, на африканския континент или в доста страни на Югоизточна Азия, с цел да се убедим в това:
Пандемията е покруса на първо място за западния свят.
Тя сподели също бързината, с която интернационалната научна общественост към този момент е в положение да секвенира генома на един вирус и да сътвори ваксини. Нашите общества евентуално ще бъдат доста по-устойчиви при идната здравна злополука.
Да се надяваме, че реакциите, провокирани от тази неуместна първа страница, ще стимулират американците да се поинтересуват повече от международната история. Въпреки че 2020-а сигурно беше сложна година, тя мъчно би попаднала в топ 10 на най-лошите години през последния пет десетилетия в множеството елементи на света.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ