Изложбата на Паоло Роверси в музея на модата Galliera в

Изложбата на Паоло Роверси в музея на модата Galliera в Париж е първата на жив фешън фотограф, която институцията показва.„ Важно е да организираме изложения, до момента в който създателите са измежду нас и могат да ни опишат своите истории. Направихме изложбата дружно с Паоло Роверси, в съдействие. Без него резултатът щеше да е напълно друг “, споделя Силви Лекалие, куратор на изложбата.Истинска легенда, Паоло Роверси е един от водещите фешън фотографи с безподобен жанр, издигнал всяко изображение до статут на произведение на изкуството. „ Трудно е да датираме фотосите му, тъй като всяка една е отражение на положение, върху което времето като че ли няма влияние “, добавя Лекалие. Неуморен експериментатор, Роверси търси през цялата си кариера способи да изрази себе си, посрещайки даже грешките като благоприятни условия. Сред присъщи техники, с които е прочут е потреблението на Polaroid, осветяването с фенерче или манипулирането на негативи за основаване на все по–въздействащи изображения. Фотографът не крие възхищението си от Ман  Рей и Ъруин Блуменфелд. Като тях работи в студио, избира естествената светлина, семплия декор, дългата експозиция, за която споделя: „ Тя оставя време на душата да излезе на повърхността и на случайността да се намеси. “ Изложбата, която показва 140 от най–известните изображения на създателя, само че и такива, които не са показвани до момента „ напомня на посетителите, изключително на по–младите, занаятчийското, ръчно, пластично измерение на фотографията “, споделя Силви Лекалие.Роверси е роден в Равена през 1947 година Първата фотография, направена от младия Паоло, е тази на 18-годишната му сестра, на път към абитюрентския си бал. Още оттогава хубостта, елегантността, модата вечно остават свързани с творчеството му. През 1971 г стартира да учи право в Болоня, само че се реалокира в Университета по литература и философия, където записва специалността Изкуства, музика и театър. Междувременно учи да демонстрира фотоси в мазето на родния си апартамент. След стаж при фотографа Невио Натали отваря в Равена малко студио, в което прави фамилни портрети. През 1973 година взема решение да опитва шанса си в Париж. Приятелката му, стилистката Попи Морени му отваря вратите на стилния свят във френската столица. Роверси има огромно предпочитание да стажува при Ги Бурден, един от фотографите, на които се възхищава най-вече. Но той не го приема под предлог, че не харесва зодията му.  Явно Лорънс Сакман, британски фотограф, не се е интересувал от астрология, тъй като отваря с ненаситност вратите на ателието си. При него Роверси научава какъв брой е значима техниката, с цел да може да изрази, това което желае. Все още си спомня думите му: „ Стативът ти би трябвало да е постоянен, само че очите и духа–свободни “. През 1975 г младият фотограф стартира да има успех– негови фотоси са оповестени за първи път  в списание  Elle, радва се на първа корица за Depêche Mode и на първи поръчки за магазините Galeries Lafayette. През 1981–83 година осъществя рекламните акции за козметичните артикули на Christian Dior. По същото време дебютира дълга кариера с стилния бранд Comme des Garçons, както и с Yohji Yamamoto и Romeo Gigli. През 1990 година по време на серия портрети с Люси дьо ла Фалез и Амира Казар, пъстър негатив Polaroid е проявен по простъпка върху черно– бял позитив. Резултатът толкоз му харесва, че взема решение да развие тази техника, която се трансформира в негова запазена марка. Срещата му с Франка Созани, основен редактор на Condé Nast в Италия е началото на ползотворно съдействие за  Vogue Italia и Uomo Vogue. От 1998 до 2003 година работи в парижкото ателие на художника Теодор Жерико, където развива доста от характерните техники, с които е прочут. В продължение на тридесет години работи с Polaroid, като даже се майтапи, наричайки го Paoloroid. Обича да напомня, че е роден в годината, в която тази характерна техника на снимане е основана (1947 г). И макар че намира в него отговор на креативните си търсения, не му се подчинява. Дори напротив– пробва да изиграе главните му търговски примамки– бързината и опцията за минимална интервенция на потребителя –като усилва времето за експониране и непрестанно опитва. Апаратът е неговата лаборатория, която същевревременно не предлага опция за надзор или ретуш. „ След всяко натискане на копчето се молиш в продължение на една минута “, е споделял през годините. Всяка негова снимка  е неповторима, от една страна– опит, от друга–завършено произведение. Инцидентите и изненадите са чести. Роверси обича тази неустановеност и я даже я чака. Крехкостта на облика, получена с Polaroid развива стила и естетиката му. Изображенията са по–неясни, обхванати в тайнственост, като че ли мимолетни като в сън...Може даже да се приказва за духовна и интроспективна фотография– за Роверси всеки кадър е като път към признание. Изображенията на Кирстен Оуен, модел, постоянно заставал пред обектива му, отразяват точно тази еволюция. Те са като модерна интерпретация на портретите, които е осъществила фотографката Джулия Маргарет Камерън през викторианската ера, и която Роверси постоянно цитира: „ Правя фокус не когато картината е ясна, а когато е красива. “2008 година бележи края на производството на фотоапарати Polaroid, което принуждава Паоло Роверси да се обърне към цифровата снимка. Продължава понякога да работи с обичаната си техника, да вземем за пример за планове с Acne Studios. През 2021 година прави формалната фотография на Кейт Мидълтън, херцогиня на Кеймбридж, през днешния ден принцеса на Уелс. Фотографът не обича да проучва работата си, само че споделя: „ Мога единствено да кажа, че студиото е моят свят, а моделът е неговият център. Модните дизайнерите са композитори, чиято партитура аз тълкувам с моя фотоапарат като цигулка “. Изложбата може да бъде забелязана до 14 юли 2024 година