Иван Сотиров: Не можем да забравим българския етноцид в Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Трябва да е ясно, че България не оспорва правото на самоопределяне на жителите на Република Северна Македония.
Въпросът даже не е и за формализиране към историческите обстоятелства, а за истината за кървавия комунистически гнет, посредством който над един милион българи са принудени да се заявяват за македонци, откакто сме дали над 200 000 жертви във войните и битките за независимостта на Македония!
Разбира се, за посткомунистическите елити в София и Скопие този диалог е разобличаващ и неуместен и по тази причина те приказват по тематиката с евфемизми.
За тях жертвите на комунистическия гнет и тези, които са починали за независимостта на Македония, са част от някаква отживяла сантиментална приказка. Тяхната модерна приказка е друга, тя е за това, кой и по какъв начин да присвоява при разпределението на европейските субсидийки.
За тези хора въпросът за саможертвата в името на огромна идея е буржоазна отживялост, а въпросът за наказание на закононарушенията против нацията и човечеството е ирационално философстване, в което няма спекулация. Затова те няма да бъдат разбрани в Европа.
Ако желаеме цивилизованият свят да ни разбере, би трябвало да кажем ясно: Ние не водим научен исторически спор, ние не можем да забравим българския етноцид!
Трябва да е ясно, че България не оспорва правото на самоопределяне на жителите на Република Северна Македония.
Въпросът даже не е и за формализиране към историческите обстоятелства, а за истината за кървавия комунистически гнет, посредством който над един милион българи са принудени да се заявяват за македонци, откакто сме дали над 200 000 жертви във войните и битките за независимостта на Македония!
Разбира се, за посткомунистическите елити в София и Скопие този диалог е разобличаващ и неуместен и по тази причина те приказват по тематиката с евфемизми.
За тях жертвите на комунистическия гнет и тези, които са починали за независимостта на Македония, са част от някаква отживяла сантиментална приказка. Тяхната модерна приказка е друга, тя е за това, кой и по какъв начин да присвоява при разпределението на европейските субсидийки.
За тези хора въпросът за саможертвата в името на огромна идея е буржоазна отживялост, а въпросът за наказание на закононарушенията против нацията и човечеството е ирационално философстване, в което няма спекулация. Затова те няма да бъдат разбрани в Европа.
Ако желаеме цивилизованият свят да ни разбере, би трябвало да кажем ясно: Ние не водим научен исторически спор, ние не можем да забравим българския етноцид!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ