Проф. Улф Брунбауер: По темата Македония българите правят от мухата слон
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Реакцията е разбираема, тъй като през последните години Република Северна Македония трябваше да направи доста мъчителен компромис с името си, тъй че Гърция да отключи пътя ѝ към НАТО и към Европейския съюз. И в този момент се появяват тези претенции от България, които в действителност са доста странни. Това, което желае българското държавно управление е доста неразбираемо и необичайно, и в действителност няма нищо общо с договарянията за присъединение към Европейски Съюз. Нито една точка в този меморандум не е аршин за участие в Европейски Съюз “.
Това разяснява пред БНР австрийският проф. Улф Брунбауер от университета в Регенсбург, един от малцината историци в Европа, които наблюдават работата на двустранната комисия.
Така който изяснява за какво Скопие реагира нервно на обяснителния меморандум на България до Европейския съюз, който на процедура съдържа рамковата позиция за разширението на Съюза, призната от държавното управление предходната година и доказана от всички политически сили в Народното събрание.
Проф. Улф Брунбауер даде изявление за предаването „ Събота 150 “:
- Споменахте участието в Европейски Съюз. Може би би трябвало да кажем, че Брюксел постоянно е упорствал да не се вкарват двустранни разногласия в Съюза. Не смятате ли, че България се пробва да реши разногласията преди приемането на Република Северна Македония в Европейски Съюз?
- България се пробва да измисли спор. По създание няма нищо, което може да се дефинира като противоречиво сред двете страни. В случая става дума за друго разбиране и интерпретиране на историята. Но това по този начин или другояче не е работа на държавните управления, а на историците. От българския меморандум лъха духът на комунистическата историография от годините, когато се е считало, че страната, държавното управление, може да споделя по какъв начин да се написа историята. Както в България, по този начин и в Република Северна Македония, и на всички места другаде по света историците би трябвало да са свободни да пишат историята по този начин, както считат че е вярно. А другояче, Европейски Съюз в действителност не желае да се внасят двустранни спорове, не на последно място поради неприятен опит. Нека загатна спора сред Словения и Хърватия за морската граница. Или още по-големия и към момента забранен спор на разделения Кипър.
- Казвате, не държавните управления вземат решение по какъв начин да се написа историята. Затова беше основана двустранна комисия от историци, която тази седмица заседава за първи път от близо година. Добра ли беше концепцията за основаване на такава комисия, което е част от Договора за добросъседство?
- Не, това беше неприятна концепция. Защото в действителност няма проблем, който да взема решение тази комисия. Такива комисии е имало и другаде, когато е трябвало да се позволи въпрос от ранга на геноцид или етническо пречистване. В случая с България и с Република Северна Македония няма нищо такова. Тук става дума в действителност единствено за вманиачаването на българските патриоти, които настояват, че македонците са българи. Човек може да твърди това, само че това мнение не може да е предмет на работата на комисия от историци.
Тази историческа комисия политизира историографията. В меморандума написа, че историята е обща. А това опонира на актуалното научно схващане за историята. По-скоро може да се приказва за споделена история. Но даже и това не е толкоз значимо. Когато в един държавен документ се формулират такива опорни точки, това политизира комисията. Членовете на комисията - историците, учените, не могат да се дистанцират от подобен текст. Те се усещат като представители на избрана национална позиция. А това не е причина за добра взаимна работа по фиктивен проблем.
- Несъществуващ проблем, само че както у нас, по този начин и в Република Северна Македония не биха се съгласили с Вас. Така че, не е ли пристигнало времето да се изяснят неяснотите и да се постави завършек на този спор?
- Но какъв е казусът?! В България има доста хора, включително и учени, които са на мнение, че живеещите в днешна Република Северна Македония православни, говорещи славянски език хора, в действителност са българи. Чисто научно видяно можем и да не се съгласим с това изказване. В Република Северна Македония също са на друго мнение. И в това няма нищо неприятно. Просто има две отзиви по въпроса, може би и двете отзиви не дават отговор на истината, може би и двете стъпват на идеология. Но съгласно мен няма потребност от двустранна комисия, която да разисква тези отзиви. И сигурно нищо няма да произлезе от тази комисия, до момента в който политиците се пробват да инструментализират работата ѝ.
- Вие сте историк, изследвате историята на Балканите, а тя към момента мощно въздейства на политиката, тъй като евентуално не е минало задоволително време от последните войни сред съседите на Балканите.
Ако съпоставяме с други елементи на Европа, не бих споделил - последната война сред Германия и Франция също не е доста от дълго време. Освен това този спор беше доста по-жесток, в сравнение с който и да е спор сред България и Македония. Наистина мисля, че в тази ситуация се прави от мухата слон.
- Как може да се реши този спор?
- Най-добре би било, в случай че София и Скопие оставят положителните историци, каквито има и в двете страни, да си правят работата. Правителствата не трябва да се занимават с история. Не е работа на страната да споделя по какъв начин да се чете личната история, още по-малко да желае това от непозната страна. А в случай че политиците вложат силата си в общи планове, като да вземем за пример построяването на железопътна линия сред Скопие и София, ще бъдат доста по-полезни на хората, в сравнение с с този неуместен исторически спор.
Външнополитически за България няма да е изключително рационално да форсира тази тематика. И мисля, че българското държавно управление осъзнава, че този път няма да го води до средата. На карта е заложено реномето на България в Европейски Съюз.
Кой е проф. Улф Брунбауер
Преди 13 години проф. Улф Брунбауер и българката Мартина Балева провокираха голям скандал в България с план, съгласно който Баташкото кръвопролитие е мит, а неговите жертви - много пресилени. Последва гневна реакция на университетските среди, медиите и на цялото българско общество - въпросният план е псевдонаучна изява и остра провокация към нашата национална история и памет. Тогава Брунбауер бе заставен да се извини обществено пред българската общност.
„ Реакцията е разбираема, тъй като през последните години Република Северна Македония трябваше да направи доста мъчителен компромис с името си, тъй че Гърция да отключи пътя ѝ към НАТО и към Европейския съюз. И в този момент се появяват тези претенции от България, които в действителност са доста странни. Това, което желае българското държавно управление е доста неразбираемо и необичайно, и в действителност няма нищо общо с договарянията за присъединение към Европейски Съюз. Нито една точка в този меморандум не е аршин за участие в Европейски Съюз “.
Това разяснява пред БНР австрийският проф. Улф Брунбауер от университета в Регенсбург, един от малцината историци в Европа, които наблюдават работата на двустранната комисия.
Така който изяснява за какво Скопие реагира нервно на обяснителния меморандум на България до Европейския съюз, който на процедура съдържа рамковата позиция за разширението на Съюза, призната от държавното управление предходната година и доказана от всички политически сили в Народното събрание.
Проф. Улф Брунбауер даде изявление за предаването „ Събота 150 “:
- Споменахте участието в Европейски Съюз. Може би би трябвало да кажем, че Брюксел постоянно е упорствал да не се вкарват двустранни разногласия в Съюза. Не смятате ли, че България се пробва да реши разногласията преди приемането на Република Северна Македония в Европейски Съюз?
- България се пробва да измисли спор. По създание няма нищо, което може да се дефинира като противоречиво сред двете страни. В случая става дума за друго разбиране и интерпретиране на историята. Но това по този начин или другояче не е работа на държавните управления, а на историците. От българския меморандум лъха духът на комунистическата историография от годините, когато се е считало, че страната, държавното управление, може да споделя по какъв начин да се написа историята. Както в България, по този начин и в Република Северна Македония, и на всички места другаде по света историците би трябвало да са свободни да пишат историята по този начин, както считат че е вярно. А другояче, Европейски Съюз в действителност не желае да се внасят двустранни спорове, не на последно място поради неприятен опит. Нека загатна спора сред Словения и Хърватия за морската граница. Или още по-големия и към момента забранен спор на разделения Кипър.
- Казвате, не държавните управления вземат решение по какъв начин да се написа историята. Затова беше основана двустранна комисия от историци, която тази седмица заседава за първи път от близо година. Добра ли беше концепцията за основаване на такава комисия, което е част от Договора за добросъседство?
- Не, това беше неприятна концепция. Защото в действителност няма проблем, който да взема решение тази комисия. Такива комисии е имало и другаде, когато е трябвало да се позволи въпрос от ранга на геноцид или етническо пречистване. В случая с България и с Република Северна Македония няма нищо такова. Тук става дума в действителност единствено за вманиачаването на българските патриоти, които настояват, че македонците са българи. Човек може да твърди това, само че това мнение не може да е предмет на работата на комисия от историци.
Тази историческа комисия политизира историографията. В меморандума написа, че историята е обща. А това опонира на актуалното научно схващане за историята. По-скоро може да се приказва за споделена история. Но даже и това не е толкоз значимо. Когато в един държавен документ се формулират такива опорни точки, това политизира комисията. Членовете на комисията - историците, учените, не могат да се дистанцират от подобен текст. Те се усещат като представители на избрана национална позиция. А това не е причина за добра взаимна работа по фиктивен проблем.
- Несъществуващ проблем, само че както у нас, по този начин и в Република Северна Македония не биха се съгласили с Вас. Така че, не е ли пристигнало времето да се изяснят неяснотите и да се постави завършек на този спор?
- Но какъв е казусът?! В България има доста хора, включително и учени, които са на мнение, че живеещите в днешна Република Северна Македония православни, говорещи славянски език хора, в действителност са българи. Чисто научно видяно можем и да не се съгласим с това изказване. В Република Северна Македония също са на друго мнение. И в това няма нищо неприятно. Просто има две отзиви по въпроса, може би и двете отзиви не дават отговор на истината, може би и двете стъпват на идеология. Но съгласно мен няма потребност от двустранна комисия, която да разисква тези отзиви. И сигурно нищо няма да произлезе от тази комисия, до момента в който политиците се пробват да инструментализират работата ѝ.
- Вие сте историк, изследвате историята на Балканите, а тя към момента мощно въздейства на политиката, тъй като евентуално не е минало задоволително време от последните войни сред съседите на Балканите.
Ако съпоставяме с други елементи на Европа, не бих споделил - последната война сред Германия и Франция също не е доста от дълго време. Освен това този спор беше доста по-жесток, в сравнение с който и да е спор сред България и Македония. Наистина мисля, че в тази ситуация се прави от мухата слон.
- Как може да се реши този спор?
- Най-добре би било, в случай че София и Скопие оставят положителните историци, каквито има и в двете страни, да си правят работата. Правителствата не трябва да се занимават с история. Не е работа на страната да споделя по какъв начин да се чете личната история, още по-малко да желае това от непозната страна. А в случай че политиците вложат силата си в общи планове, като да вземем за пример построяването на железопътна линия сред Скопие и София, ще бъдат доста по-полезни на хората, в сравнение с с този неуместен исторически спор.
Външнополитически за България няма да е изключително рационално да форсира тази тематика. И мисля, че българското държавно управление осъзнава, че този път няма да го води до средата. На карта е заложено реномето на България в Европейски Съюз.
Кой е проф. Улф Брунбауер
Преди 13 години проф. Улф Брунбауер и българката Мартина Балева провокираха голям скандал в България с план, съгласно който Баташкото кръвопролитие е мит, а неговите жертви - много пресилени. Последва гневна реакция на университетските среди, медиите и на цялото българско общество - въпросният план е псевдонаучна изява и остра провокация към нашата национална история и памет. Тогава Брунбауер бе заставен да се извини обществено пред българската общност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ