Д-р Мария Йорданова пред ФАКТИ - какво всъщност значи резолюцията на ЕП за България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера Европейският парламент одобри резолюция за България, която установи и разяснява избрани аспекти от положението на върховенството на закона и човешките права у нас.
Oт ФAКТИ ce cвързaхмe c доктор Мaрия Йoрдaнoвa - дoктoр пo прaвo и глaвeн eкcпeрт в прaвнaтa прoгрaмa нa Цeнтърa зa изcлeдвaнe нa дeмoкрaциятa, зa дa гoвoрим зa тази резолюция и да разберем каква е действителната ѝ стойност. Разговора ни четете в идващите редове:
- Д-р Йорданова, резолюцията, която беше призната не е правилник – не стартира да работи непосредствено, нито инструкция – няма обвързване за имплементиране в националното законодателство, каква в действителност е цената на резолюцията?
- Тук е значимо да се види каква роля играят резолюциите на Европейския парламент. В подтекста неговите пълномощия те също са инструмент за осъществяване на функционалностите му, наред с приемането на – както споменахте Вие, наставления и регламенти взаимно със Съвета. Това са правни актове. Директивата обвързва страните членки и предстои на транспониране в националните законодателство в избрани периоди. Регламентът непосредствено обвърза страните членки.
Европейският парламент има и няколко независими значими пълномощия като това да управлява работата на Европейската комисия и на други органи на Европейски Съюз, да поддържа връзка и сътрудничи с органите от страните членки, да упражнява надзор върху изразходването на бюджета и не на последно място – това да приема резолюции по разнообразни значими въпроси.
Може да се дадат образци по какви мотиви в исторически проект са одобрявани резолюции. Европейският парламент е приемал резолюции по положението на даден проблем в страна членка или повече страни членки, по отношение на обстановката в трети страни – да вземем за пример в Сирия, Турция. С резолюция стартира и формалният път на приемането на този нов механизъм, именуван за господство на правото или за правовата страна и главните права. През 2016 година Европейският парламент приема резолюция с рекомендация до Европейската комисия точно за основаване на механизъм за народна власт, правова страна и съществени права.
Резолюциите са актове, които нямат обвързваща мощ. Те са политически документи, само че съдържат рекомендации, констатации, оферти, насърчавания или рецензия. Те съдържат позицията на Екологичен потенциал по някакъв значим въпрос или по група значими въпроси. Затова не трябва нито да се подценяват, нито да се надценяват.
В отговор на вчерашното гласоподаване се чуха разнообразни мнения: че за ръководещите това е един чисто политически документ, който няма никаква стойност и ще се употребява от опозицията за предизборна битка, а в същото време опозиционните сили в и отвън Народното събрание виждат в това една безспорна поддръжка за митинга и желаните оставки.
Според мен, всяка страна в този спор или всяка политическа мощ може да употребява тази резолюция както за предизборни, по този начин и за бъдещи политически цели. Защо да вземем за пример не обещае какво ще се извърши във връзка с дадена рецензия или констатация. Освен това признатата резолюция се основава на доста съществуващи, признати актове на разнообразни институции – като Хартата на главните права на Европейския съюз, която е наложителна за България, мнения на Венецианската комисия, решения на Европейски съд по правата на човека и доста други - това са няколко страници с актове, събития и институции, на които се базира Европейският парламент преди да направи своите констатации за положението в България на правилата на правовата страна и правата на индивида. Да изрази страдание, че нещо не е признато и да изрази поддръжка за законните претенции на българското общество, които са в областта на демокрацията, против корупцията, за правата.
Аз не споделям оценката, че това е един преднамерен акт, инспириран единствено от избрани обединения и сили в Народното събрание. Мисля, че е един естествен акт на Екологичен потенциал, който идва като продължение на отчета на Европейска комисия. Не е дискриминационно, че е за България, тъй като през годините са одобрявани резолюции за обособени страни да вземем за пример преди време за Унгария с предложение да се отнеме правото ѝ на глас.
Това е един добре аргументиран акт, който показва позицията на болшинството евродепутати по отношение на положението на правилата на правовата страна и главните права в България.
- Резолюцията, както беше и с отчета на Европейската комисия като че ли се чете друго – къде е средата, кое е градивното в тази резолюция?
- За мен градивното е нуждата на България да работи интензивно и почтено за това правилата на правотата страна, заявена като парламентарен принцип в България, да намерят приложение на процедура. Не на теоретично равнище, а всички тези съществени детайли, които изпълват със наличие правилото на правотата страна.
Нека ги напомним, тъй като се приказва за върховенството на закона и правова страна, само че доста рядко става дума за наличието на това разбиране или този принцип, а то на първо място значи правда, правна сигурност, възбрана за произвол на изпълнителната власт, самостоятелен и ефикасен правосъден надзор, обективен развой, разделяне на управляващите, тъждество пред закона. По всеки един от тези пунктове България има дефицити и те са известни. Мисля, че надали в отчета и резолюцията за първи път са открити тези неща. Те стъпват на съществуващи изследвания, позиции на други органи, на наши национални източници.
Без да се вземат съответни ограничения по тези въпроси дружно с другите тематики – за плурализма, в това число плурализма на медиите, прозрачността на притежателите им и така нататък, няма по какъв начин да има прогрес. Все едно дали щеше да я има тази резолюция или не. Тя просто обобщава положението. Може да има обособени неща, с които едни или други политически сили не са съгласни, само че общото би трябвало да бъде народна власт, тъждество пред закона, бистрота, правосъден надзор, отговорност и отчетност на основния прокурор, механизъм за отговорност на основния прокурор и Висш съдебен съвет. Без решение на тези проблеми не е вероятен либерален прогрес на България.
- Какво смятате за 49-те ремонти, които имаше желание да се създадат в резолюцията?
- Повечето препоръчани ремонти бяха на равнището на много едностранчива политическа позиция и конкретика. Въпреки необятните си пълномощия Екологичен потенциал, без да има доказателства не би могъл да се ангажира с констатации, да вземем за пример за обособени случаи, по които даже да има повдигнати обвинявания, няма към момента те не са потвърдени. Това би значело Екологичен потенциал да се въвлече в казуистика без доказателства и да се намеси непозволено във вътрешните работи на страна.
- Какъв резултат може да има тази резолюция в непосредствен проект?
- Макар да нямат правно обвързващо деяние резолюциите могат да имат правни последствия, а съгласно някои отзиви - непряко правно деяние. С тях и техните рекомендации могат да се основат предпоставки за следващи правни актове, които към този момент да имат обвързващо деяние. Може да бъде признат правилник в някоя от сферите на отчета или на резолюцията или пък инструкция, която би имала обвързваща мощ. Може би някои от предложенията биха подтикнали съответната страна да одобри нов закон или изменение в законодателството.
Макар да нямат директно обвързващо деяние тези резолюции имат значение по пътя за развиване на страните членки. Имало е резолюции във връзка с обособени страни за напредъка, който те са постигнали в първите години след приемането им в Европейски Съюз. Затова на резолюцията за България не трябва да се гледа като на инцидентна процедура, инспирирана от избрани политици в Екологичен потенциал. Това, че е призната с огромно болшинство също има значение за легитимността на тази резолюция.
Това, че тя е обвързвана с към този момент изказани рекомендации и от Венецианската комисия, и от решенията на Европейския съд по правата на индивида, и от мненията на Бюрото за демократични институции и права на индивида на ОССЕ и доста други, значи, че към този момент има един необятен кръг съществуващи мнения, оферти и позиции, които са систематизирани и са развити в този акт. Не бива да си вършим и заблуда, че с него автоматизирано ще се решат някакви въпроси. Той акцентира и установи положението, дава мнението на тези, които са застанали зад него.
Не е загадка, че тази резолюция беше създадена от комисията LIBE и първо призната там. Имаше сериозна полемика по нея преди да доближи до Екологичен потенциал. Мисля, че даже и тези политици, които не одобряват всичко в резолюцията, би трябвало да одобряват тези изводи, които се отнасят до правила, които са заложени в нашата Конституция, само че просто не са изпълнени със наличие.
По редица въпроси безусловно заслужено резолюцията „ показва угриженост “. Например, че макар съществуването на няколко наставления на Европейски Съюз за процесуалните права на обвинените и обвинените в България тези права не се зачитат в задоволителна степен. Или пък точка 12, в която се осъждат нечовешките условия в Българските затвори, установени от голям брой вътрешни и външни механизми за наблюдения, а и от Европейския съд по правата на индивида. За никого това не е загадка и надали някой би оспорил, че на България се отхвърлят европейски заповеди за арест и трансфер на арестувани лица точно заради нечовешките и неприятните условия в българските затвори. Или, че се показва страдание, че измененията в Наказателния кодекс, които вкараха в действителност по-строги санкции за принуждение, учредено на пола, се оказаха незадоволителни. Факт е взривът на случаите на домашно принуждение и взривът на смъртните случаи на дами в резултат на домашно принуждение.
За който желае да чете обективно и да взе участие във взимането на ограничения за превъзмогване на казуса, има задоволително материал. Не, че това са незнайни неща за българските политици и за българското общество, само че факт е, че толкоз време не се взимат решения. България е осъждана толкоз пъти от Европейския съд по правата на индивида, в това число за положението на пандизите. Както е и факт, че за пръв път върховен орган на Европейския съюз взема съответно изразена и учредена позиция за България по съществени за демокрацията въпроси.
Вчера Европейският парламент одобри резолюция за България, която установи и разяснява избрани аспекти от положението на върховенството на закона и човешките права у нас.
Oт ФAКТИ ce cвързaхмe c доктор Мaрия Йoрдaнoвa - дoктoр пo прaвo и глaвeн eкcпeрт в прaвнaтa прoгрaмa нa Цeнтърa зa изcлeдвaнe нa дeмoкрaциятa, зa дa гoвoрим зa тази резолюция и да разберем каква е действителната ѝ стойност. Разговора ни четете в идващите редове:
- Д-р Йорданова, резолюцията, която беше призната не е правилник – не стартира да работи непосредствено, нито инструкция – няма обвързване за имплементиране в националното законодателство, каква в действителност е цената на резолюцията?
- Тук е значимо да се види каква роля играят резолюциите на Европейския парламент. В подтекста неговите пълномощия те също са инструмент за осъществяване на функционалностите му, наред с приемането на – както споменахте Вие, наставления и регламенти взаимно със Съвета. Това са правни актове. Директивата обвързва страните членки и предстои на транспониране в националните законодателство в избрани периоди. Регламентът непосредствено обвърза страните членки.
Европейският парламент има и няколко независими значими пълномощия като това да управлява работата на Европейската комисия и на други органи на Европейски Съюз, да поддържа връзка и сътрудничи с органите от страните членки, да упражнява надзор върху изразходването на бюджета и не на последно място – това да приема резолюции по разнообразни значими въпроси.
Може да се дадат образци по какви мотиви в исторически проект са одобрявани резолюции. Европейският парламент е приемал резолюции по положението на даден проблем в страна членка или повече страни членки, по отношение на обстановката в трети страни – да вземем за пример в Сирия, Турция. С резолюция стартира и формалният път на приемането на този нов механизъм, именуван за господство на правото или за правовата страна и главните права. През 2016 година Европейският парламент приема резолюция с рекомендация до Европейската комисия точно за основаване на механизъм за народна власт, правова страна и съществени права.
Резолюциите са актове, които нямат обвързваща мощ. Те са политически документи, само че съдържат рекомендации, констатации, оферти, насърчавания или рецензия. Те съдържат позицията на Екологичен потенциал по някакъв значим въпрос или по група значими въпроси. Затова не трябва нито да се подценяват, нито да се надценяват.
В отговор на вчерашното гласоподаване се чуха разнообразни мнения: че за ръководещите това е един чисто политически документ, който няма никаква стойност и ще се употребява от опозицията за предизборна битка, а в същото време опозиционните сили в и отвън Народното събрание виждат в това една безспорна поддръжка за митинга и желаните оставки.
Според мен, всяка страна в този спор или всяка политическа мощ може да употребява тази резолюция както за предизборни, по този начин и за бъдещи политически цели. Защо да вземем за пример не обещае какво ще се извърши във връзка с дадена рецензия или констатация. Освен това признатата резолюция се основава на доста съществуващи, признати актове на разнообразни институции – като Хартата на главните права на Европейския съюз, която е наложителна за България, мнения на Венецианската комисия, решения на Европейски съд по правата на човека и доста други - това са няколко страници с актове, събития и институции, на които се базира Европейският парламент преди да направи своите констатации за положението в България на правилата на правовата страна и правата на индивида. Да изрази страдание, че нещо не е признато и да изрази поддръжка за законните претенции на българското общество, които са в областта на демокрацията, против корупцията, за правата.
Аз не споделям оценката, че това е един преднамерен акт, инспириран единствено от избрани обединения и сили в Народното събрание. Мисля, че е един естествен акт на Екологичен потенциал, който идва като продължение на отчета на Европейска комисия. Не е дискриминационно, че е за България, тъй като през годините са одобрявани резолюции за обособени страни да вземем за пример преди време за Унгария с предложение да се отнеме правото ѝ на глас.
Това е един добре аргументиран акт, който показва позицията на болшинството евродепутати по отношение на положението на правилата на правовата страна и главните права в България.
- Резолюцията, както беше и с отчета на Европейската комисия като че ли се чете друго – къде е средата, кое е градивното в тази резолюция?
- За мен градивното е нуждата на България да работи интензивно и почтено за това правилата на правотата страна, заявена като парламентарен принцип в България, да намерят приложение на процедура. Не на теоретично равнище, а всички тези съществени детайли, които изпълват със наличие правилото на правотата страна.
Нека ги напомним, тъй като се приказва за върховенството на закона и правова страна, само че доста рядко става дума за наличието на това разбиране или този принцип, а то на първо място значи правда, правна сигурност, възбрана за произвол на изпълнителната власт, самостоятелен и ефикасен правосъден надзор, обективен развой, разделяне на управляващите, тъждество пред закона. По всеки един от тези пунктове България има дефицити и те са известни. Мисля, че надали в отчета и резолюцията за първи път са открити тези неща. Те стъпват на съществуващи изследвания, позиции на други органи, на наши национални източници.
Без да се вземат съответни ограничения по тези въпроси дружно с другите тематики – за плурализма, в това число плурализма на медиите, прозрачността на притежателите им и така нататък, няма по какъв начин да има прогрес. Все едно дали щеше да я има тази резолюция или не. Тя просто обобщава положението. Може да има обособени неща, с които едни или други политически сили не са съгласни, само че общото би трябвало да бъде народна власт, тъждество пред закона, бистрота, правосъден надзор, отговорност и отчетност на основния прокурор, механизъм за отговорност на основния прокурор и Висш съдебен съвет. Без решение на тези проблеми не е вероятен либерален прогрес на България.
- Какво смятате за 49-те ремонти, които имаше желание да се създадат в резолюцията?
- Повечето препоръчани ремонти бяха на равнището на много едностранчива политическа позиция и конкретика. Въпреки необятните си пълномощия Екологичен потенциал, без да има доказателства не би могъл да се ангажира с констатации, да вземем за пример за обособени случаи, по които даже да има повдигнати обвинявания, няма към момента те не са потвърдени. Това би значело Екологичен потенциал да се въвлече в казуистика без доказателства и да се намеси непозволено във вътрешните работи на страна.
- Какъв резултат може да има тази резолюция в непосредствен проект?
- Макар да нямат правно обвързващо деяние резолюциите могат да имат правни последствия, а съгласно някои отзиви - непряко правно деяние. С тях и техните рекомендации могат да се основат предпоставки за следващи правни актове, които към този момент да имат обвързващо деяние. Може да бъде признат правилник в някоя от сферите на отчета или на резолюцията или пък инструкция, която би имала обвързваща мощ. Може би някои от предложенията биха подтикнали съответната страна да одобри нов закон или изменение в законодателството.
Макар да нямат директно обвързващо деяние тези резолюции имат значение по пътя за развиване на страните членки. Имало е резолюции във връзка с обособени страни за напредъка, който те са постигнали в първите години след приемането им в Европейски Съюз. Затова на резолюцията за България не трябва да се гледа като на инцидентна процедура, инспирирана от избрани политици в Екологичен потенциал. Това, че е призната с огромно болшинство също има значение за легитимността на тази резолюция.
Това, че тя е обвързвана с към този момент изказани рекомендации и от Венецианската комисия, и от решенията на Европейския съд по правата на индивида, и от мненията на Бюрото за демократични институции и права на индивида на ОССЕ и доста други, значи, че към този момент има един необятен кръг съществуващи мнения, оферти и позиции, които са систематизирани и са развити в този акт. Не бива да си вършим и заблуда, че с него автоматизирано ще се решат някакви въпроси. Той акцентира и установи положението, дава мнението на тези, които са застанали зад него.
Не е загадка, че тази резолюция беше създадена от комисията LIBE и първо призната там. Имаше сериозна полемика по нея преди да доближи до Екологичен потенциал. Мисля, че даже и тези политици, които не одобряват всичко в резолюцията, би трябвало да одобряват тези изводи, които се отнасят до правила, които са заложени в нашата Конституция, само че просто не са изпълнени със наличие.
По редица въпроси безусловно заслужено резолюцията „ показва угриженост “. Например, че макар съществуването на няколко наставления на Европейски Съюз за процесуалните права на обвинените и обвинените в България тези права не се зачитат в задоволителна степен. Или пък точка 12, в която се осъждат нечовешките условия в Българските затвори, установени от голям брой вътрешни и външни механизми за наблюдения, а и от Европейския съд по правата на индивида. За никого това не е загадка и надали някой би оспорил, че на България се отхвърлят европейски заповеди за арест и трансфер на арестувани лица точно заради нечовешките и неприятните условия в българските затвори. Или, че се показва страдание, че измененията в Наказателния кодекс, които вкараха в действителност по-строги санкции за принуждение, учредено на пола, се оказаха незадоволителни. Факт е взривът на случаите на домашно принуждение и взривът на смъртните случаи на дами в резултат на домашно принуждение.
За който желае да чете обективно и да взе участие във взимането на ограничения за превъзмогване на казуса, има задоволително материал. Не, че това са незнайни неща за българските политици и за българското общество, само че факт е, че толкоз време не се взимат решения. България е осъждана толкоз пъти от Европейския съд по правата на индивида, в това число за положението на пандизите. Както е и факт, че за пръв път върховен орган на Европейския съюз взема съответно изразена и учредена позиция за България по съществени за демокрацията въпроси.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ