Евробюрократите презират България и българите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дошло е времето проевропейски настроените хора в България да спрем категорично да се кълнем в този Европейски съюз. Меко казано и малко закъсняло. Негативните сигнали ги получаваме доста от дълго време, само че както в Брюксел си затварят очите за мракобесието и пладнешкия обир у нас, по този начин и ние си затваряхме очите за лицемерната и импотентната същина на евробюрократщината. Е, вчерашният спор дефинитивно смъкна картите на масата.
Европейският съюз през днешния ден е позор за Стария континент, безусловно жалка и безполезна конструкция, която би трябвало да се разформирова и преоснове отначало. Точно както българското Министерство на вътрешните работи. И тъкмо както Министерство на вътрешните работи презира българските жители и е готово да ги пребие по заповед на която и да ръководеща върхушка, по този начин и Брюксел ни презира, пък и ни бие, само че не с палки, а с камшика на безразличието.
Откъде ли да стартираме, с цел да преразкажем в резюме възмущението си от вчерашния срам, сътворен Европейската национална партия?
Каква народна власт, бе, каква свободата на словото, откакто ЕНП неодобрява собствен личен член, който на всичкото от горната страна е един от основателите на дебата за България, единствено тъй като щеше да изобличи грозната действителност в България? За тези, които не са разбрали, Европейската национална партия изключи Радан Кънев от дебата за страдащото господство на закона в Родината ни. Като, несъмнено, за сметка на това даде думата на представителите на ГЕРБ в ЕНП - Андрей Новаков и Андрей Ковачев.
Залата беше съвсем празна. И не, всевъзможни оправдания с епидемиологичните ограничения няма да минат. Просто на огромна част от евродепутатите не им пука какво се случва в България.
На всичкото от горната страна през съвсем целия спор имаше кошмарни механически проблеми, а в това време Европа не стопира да приказва, а и да дава милиарди за цифровизация.
Няколко думи и за този смешен субект Манфред Вебер, ръководител на групата на ЕНП в Европарламента. В миг, в който той жестоко цензурира Радан Кънев, си разрешава да приказва за свободата на медиите в България и да съобщи, че Бойко Борисов я пази. Това е комедия с детайли на покруса и не е несъмнено кое е по-лошото - Манфред Вербер да си няма хабер от действителността в България или да се прави на ударен в услуга на общия партиен интерес. Добре ще е да прочете няколко следствия на Биволъ за кражбата на еврофондове в България, а по-късно да обиколи страната ни и да види по какъв начин всякакви кметове, кметчета, кметици и общински съветници са си построили покои с басейни... Познайте с чии пари?
Добре е да отиде и в Нова Загора, с цел да научи, че стъклата на автомобила на една опозиционна общинска съветничка са били изпочупени, защото дамата си разрешава да стачкува против нетърпими миризми и хипотетично влошено качество на въздуха в града. А тъй като от Европейската комисия споделят, че всеки има право на кротичък митинг, то е добре те също да отидат в Нова Загора, с цел да научат по какъв начин протестният афиш на една европейска гражданка е бил раздран от трима господа, които не могат да одобряват и понесат сериозен глас.
Да, поне вчерашният спор бе отсрамен от опозиционните на ЕНП - либерали и социалисти. Но, с риск от основаване на безнадежност, е редно да сложим най-малко под малко подозрения тяхната откровеност. Защото... Дали щяха да приказват точно по този начин, в случай че държавното управление в България беше част от тяхното политическо семейство?
Да разбием и няколко мита и клишета, с които даже цензурираният евродепутат Кънев се опита да ни успокои. Никой здравомислещ човек не е считал и желал Брюксел да ни реши проблемите. Всички знаем, че преди всичко ориста ни е в нашите лични ръце. Но, тук има едно огромно НО. При съществуването на толкоз доста доказателства за същността на българските управляващи, ЕНП и европейските институции, които са мощно доминирани от това политическо семейство, на кардинална основа трябваше да смъкват доверието си и да се разграничат от ГЕРБ. И още по-важно - да им спрат еврофондовете. Именно това ги крепи и в допълнение ги стимулира да не подават оставка.
Второ, Манфред Вебер споделя, че държавните управления се сменят посредством избори. Добре, хубаво, само че още веднъж опираме до това, че е добре да пристигна и от първо лице да се убеди, че изборите в България са съвсем същите като тези в Беларус.
Тук някъде идва въпросът... Защо изобщо ни одобриха в този съюз? За да пазим външната граница, с цел да избягат с 200 от страната голям брой естествени и кадърни хора? Все по-вероятни са тези догатки, изключително предвид на това, че България беше призната в Европейски Съюз, макар че не беше покрила доста от основните критерии, както и предвид на лъсващите през днешния ден непоследователност и двуличие.
Със сигурност през днешния ден българските жители разбираме Брекзит с една концепция по-добре. Макар и събитията във Англия да будят избрани други подозрения. А в подтекста на тези подозрения е доста значимо да отбележим, че: ''Стратегически партньорства'' с недемократични азиатски режими не са никаква опция на Европейския съюз, тъй като развалата, генезисът на корупцията, идва тъкмо от там. А нали тъкмо против това протестираме през днешния ден?
Доброто бъдеще е в мощни европейски политически водачи, включително и български, завършек на бюрократщината и институционалната мудност, които би трябвало да бъдат заместени от интензивно работещи европейски институции, с нетърпимост към корупцията и доста по-реални, и необятни пълномощия. И не, тук не приказваме за отвод от суверенитет, а за същински и праволинеен надзор на това по какъв начин се изразходва всяко едно евро. Тогава крадците сами ще си потърсят друго начинание и ще улеснят и нашия избор.
Дошло е времето проевропейски настроените хора в България да спрем категорично да се кълнем в този Европейски съюз. Меко казано и малко закъсняло. Негативните сигнали ги получаваме доста от дълго време, само че както в Брюксел си затварят очите за мракобесието и пладнешкия обир у нас, по този начин и ние си затваряхме очите за лицемерната и импотентната същина на евробюрократщината. Е, вчерашният спор дефинитивно смъкна картите на масата.
Европейският съюз през днешния ден е позор за Стария континент, безусловно жалка и безполезна конструкция, която би трябвало да се разформирова и преоснове отначало. Точно както българското Министерство на вътрешните работи. И тъкмо както Министерство на вътрешните работи презира българските жители и е готово да ги пребие по заповед на която и да ръководеща върхушка, по този начин и Брюксел ни презира, пък и ни бие, само че не с палки, а с камшика на безразличието.
Откъде ли да стартираме, с цел да преразкажем в резюме възмущението си от вчерашния срам, сътворен Европейската национална партия?
Каква народна власт, бе, каква свободата на словото, откакто ЕНП неодобрява собствен личен член, който на всичкото от горната страна е един от основателите на дебата за България, единствено тъй като щеше да изобличи грозната действителност в България? За тези, които не са разбрали, Европейската национална партия изключи Радан Кънев от дебата за страдащото господство на закона в Родината ни. Като, несъмнено, за сметка на това даде думата на представителите на ГЕРБ в ЕНП - Андрей Новаков и Андрей Ковачев.
Залата беше съвсем празна. И не, всевъзможни оправдания с епидемиологичните ограничения няма да минат. Просто на огромна част от евродепутатите не им пука какво се случва в България.
На всичкото от горната страна през съвсем целия спор имаше кошмарни механически проблеми, а в това време Европа не стопира да приказва, а и да дава милиарди за цифровизация.
Няколко думи и за този смешен субект Манфред Вебер, ръководител на групата на ЕНП в Европарламента. В миг, в който той жестоко цензурира Радан Кънев, си разрешава да приказва за свободата на медиите в България и да съобщи, че Бойко Борисов я пази. Това е комедия с детайли на покруса и не е несъмнено кое е по-лошото - Манфред Вербер да си няма хабер от действителността в България или да се прави на ударен в услуга на общия партиен интерес. Добре ще е да прочете няколко следствия на Биволъ за кражбата на еврофондове в България, а по-късно да обиколи страната ни и да види по какъв начин всякакви кметове, кметчета, кметици и общински съветници са си построили покои с басейни... Познайте с чии пари?
Добре е да отиде и в Нова Загора, с цел да научи, че стъклата на автомобила на една опозиционна общинска съветничка са били изпочупени, защото дамата си разрешава да стачкува против нетърпими миризми и хипотетично влошено качество на въздуха в града. А тъй като от Европейската комисия споделят, че всеки има право на кротичък митинг, то е добре те също да отидат в Нова Загора, с цел да научат по какъв начин протестният афиш на една европейска гражданка е бил раздран от трима господа, които не могат да одобряват и понесат сериозен глас.
Да, поне вчерашният спор бе отсрамен от опозиционните на ЕНП - либерали и социалисти. Но, с риск от основаване на безнадежност, е редно да сложим най-малко под малко подозрения тяхната откровеност. Защото... Дали щяха да приказват точно по този начин, в случай че държавното управление в България беше част от тяхното политическо семейство?
Да разбием и няколко мита и клишета, с които даже цензурираният евродепутат Кънев се опита да ни успокои. Никой здравомислещ човек не е считал и желал Брюксел да ни реши проблемите. Всички знаем, че преди всичко ориста ни е в нашите лични ръце. Но, тук има едно огромно НО. При съществуването на толкоз доста доказателства за същността на българските управляващи, ЕНП и европейските институции, които са мощно доминирани от това политическо семейство, на кардинална основа трябваше да смъкват доверието си и да се разграничат от ГЕРБ. И още по-важно - да им спрат еврофондовете. Именно това ги крепи и в допълнение ги стимулира да не подават оставка.
Второ, Манфред Вебер споделя, че държавните управления се сменят посредством избори. Добре, хубаво, само че още веднъж опираме до това, че е добре да пристигна и от първо лице да се убеди, че изборите в България са съвсем същите като тези в Беларус.
Тук някъде идва въпросът... Защо изобщо ни одобриха в този съюз? За да пазим външната граница, с цел да избягат с 200 от страната голям брой естествени и кадърни хора? Все по-вероятни са тези догатки, изключително предвид на това, че България беше призната в Европейски Съюз, макар че не беше покрила доста от основните критерии, както и предвид на лъсващите през днешния ден непоследователност и двуличие.
Със сигурност през днешния ден българските жители разбираме Брекзит с една концепция по-добре. Макар и събитията във Англия да будят избрани други подозрения. А в подтекста на тези подозрения е доста значимо да отбележим, че: ''Стратегически партньорства'' с недемократични азиатски режими не са никаква опция на Европейския съюз, тъй като развалата, генезисът на корупцията, идва тъкмо от там. А нали тъкмо против това протестираме през днешния ден?
Доброто бъдеще е в мощни европейски политически водачи, включително и български, завършек на бюрократщината и институционалната мудност, които би трябвало да бъдат заместени от интензивно работещи европейски институции, с нетърпимост към корупцията и доста по-реални, и необятни пълномощия. И не, тук не приказваме за отвод от суверенитет, а за същински и праволинеен надзор на това по какъв начин се изразходва всяко едно евро. Тогава крадците сами ще си потърсят друго начинание и ще улеснят и нашия избор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ