Вие кога последно видяхте Борисов в театър?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера Гергана Пирозова беше на посетители на Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ. Падна ми се аз да го смъквам това изявление, та ще простите за късното му качване – спирах да си повеждам бележки, с цел да ви занимая с тях през днешния ден.
Този фестивал в Лом, за който Пирозова приказва съм го посещавала няколко пъти. Играла съм, смяла съм се, пяла съм – и на сцената, и отвън нея. Разхождала съм се по крайбрежната улица на Лом, в която в седем сутринта тогава не можех да си купя кафе отникъде. Направиха ми нескафе в хотела, дамата на рецепция от личното си ме черпи.
Спала съм в хотел с огромни прозорци, Дунав ме е вял мощно, до момента в който издуха и унесеност, и кофеинова взаимозависимост за кафе, правено в мока – тук имам една история за една от петте италианки, които не могат да вършат паста – Витория, която си държи кафето в хладилника, само че това ще е история за различен път.
На прозореца с панорама към Дунав съм писала стихове. Разтърсих се из бележниците, открих дори точното хвърчащо листче, на гърба има лист със наложителни книги за 11. и 12. клас - крепко съм се била филмирала, само че пък през днешния ден се смях. Сложила съм дата под написаното - 24.09.2014 година. Правилно допусках значи, преди 6 години е било.
Преди 6 години играехме с моите хубави другари от един любителски спектакъл една комедия там. Не зная какво си представяте, когато чуете Лом, по какъв начин го виждате този град. На мен постройките в центъра му ми наподобяват на софийските здания от това време, проличава си, че в миналото е било богато място. Има огромни площади, огромна пешеходна зона, доста цветя.
Театралната сцена е в постройката на читалището, в самия център и не е по никакъв начин дребна. Фасадата на читалището начело сякаш беше ремонтирана, откъм гърба, където сваляхме декори не беше напълно в положително положение. Гримьорните си припомням, че бяха с аромат на остаряло дърво и прахуляк, а огледалата – трикрили и поставени там преди много време, евентуално с построяването на сцената, тъй като се виждахме изкривени в тях.
Фестивалът в Лом в кръстен на Кръстьо Пишурката и май по последни данни не първата, само че втората режисура в миналото играна в България е играна в Лом. „ Многострадална Геновева “ през 1856 година, където Пишурката играе Геновева.
Няколко пъти съм играла на сцената, от която Караянчева ми изясни по какъв начин би трябвало да не употребявам метрото, а да вървя пеш. Даже едната година спечелихме огромната премия, беше доста щастлив миг. Охраната на хотела и обясняваше по какъв начин се е надявам, че ще спечелим, а три минути по-късно говореше с една друга група – май от Варна, и им споделяше, че е трябвало те да вземат премията.
Та, да се върна към някакво създание. Имаше едни сърби от Ниш, с които две следващи години се засякохме. С тях беше огромна забава - сърби и българи играят сиртаки в Лом. Срещу тях – митницата, Дунав и Румъния.
С тези сърби се надобавихме в мрежите и от време на време, когато ми излязат очевидно още играят и очевидно са добре. Последно видях, че слагат нещо от Шекспир, носеха едни обилни костюми, такива, които някой е шил по поръчка, тъй като не може всеки да ги ушие. За информация - нашите костюми постоянно сме ги правели на ръка, а в изработката им са играли доста досетливост, абстрактност и силиконови револвери. Не зная от кое място идва финансирането на сърбите, само че добре наподобяват.
Ще се върна и на другото създание – че в седем часа по другояче хубаво направената крайбрежна в Лом освен нямаше от кое място едно кафе да си купя, нямаше и жива душа. Бяхме аз и патиците по Дунав, студа и някое друго коте. Без хора, излезли на утринен джогинг, без майки с колички, без хора с кучета, без дори митничари пред митницата. Никой не прави йога в тревата, никой не яде баничка на скамейка. По шопски – няма кой да те напсува.
А градът в хубав, и по пътя натам е красиво, и покрайнините са красиви. В центъра очевидно фасадите са цветни и нови, има цветенца, има и кой да провежда фестивал. Но къде са майките, които да водят на всички места децата със себе си, с цел да ни пищят в главите, къде са метълите, които да пият бира по пейките вечер, къде са лелите от моралната полиция, които да ги гледат укорително от терасите си, тъй като аз не ги видях тогава, а нещо ми споделя, че в случай че хвана изключително мръсния трен към Лом през днешния ден, няма да заваря нищо друго.
И по този начин, нямам особена теза, описвам си. Пък какъв брой пари се дават за просвета, по какъв начин се дават, има ли обезлюдени региони, за какво са обезлюдени, къде е човешкият запас на България, разпределен ли е отмерено, допустимо ли е, когато аз се разсънвам в седем, хората или към този момент да са на работа, или таман да са легнали след нощна промяна – карай да върви. Вие по кое време последно видяхте Борисов в спектакъл - без да реже ленти, без нещо да открива, ей по този начин – като фен? Не се заяждам, в действителност запитвам.
Вчера Гергана Пирозова беше на посетители на Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ. Падна ми се аз да го смъквам това изявление, та ще простите за късното му качване – спирах да си повеждам бележки, с цел да ви занимая с тях през днешния ден.
Този фестивал в Лом, за който Пирозова приказва съм го посещавала няколко пъти. Играла съм, смяла съм се, пяла съм – и на сцената, и отвън нея. Разхождала съм се по крайбрежната улица на Лом, в която в седем сутринта тогава не можех да си купя кафе отникъде. Направиха ми нескафе в хотела, дамата на рецепция от личното си ме черпи.
Спала съм в хотел с огромни прозорци, Дунав ме е вял мощно, до момента в който издуха и унесеност, и кофеинова взаимозависимост за кафе, правено в мока – тук имам една история за една от петте италианки, които не могат да вършат паста – Витория, която си държи кафето в хладилника, само че това ще е история за различен път.
На прозореца с панорама към Дунав съм писала стихове. Разтърсих се из бележниците, открих дори точното хвърчащо листче, на гърба има лист със наложителни книги за 11. и 12. клас - крепко съм се била филмирала, само че пък през днешния ден се смях. Сложила съм дата под написаното - 24.09.2014 година. Правилно допусках значи, преди 6 години е било.
Преди 6 години играехме с моите хубави другари от един любителски спектакъл една комедия там. Не зная какво си представяте, когато чуете Лом, по какъв начин го виждате този град. На мен постройките в центъра му ми наподобяват на софийските здания от това време, проличава си, че в миналото е било богато място. Има огромни площади, огромна пешеходна зона, доста цветя.
Театралната сцена е в постройката на читалището, в самия център и не е по никакъв начин дребна. Фасадата на читалището начело сякаш беше ремонтирана, откъм гърба, където сваляхме декори не беше напълно в положително положение. Гримьорните си припомням, че бяха с аромат на остаряло дърво и прахуляк, а огледалата – трикрили и поставени там преди много време, евентуално с построяването на сцената, тъй като се виждахме изкривени в тях.
Фестивалът в Лом в кръстен на Кръстьо Пишурката и май по последни данни не първата, само че втората режисура в миналото играна в България е играна в Лом. „ Многострадална Геновева “ през 1856 година, където Пишурката играе Геновева.
Няколко пъти съм играла на сцената, от която Караянчева ми изясни по какъв начин би трябвало да не употребявам метрото, а да вървя пеш. Даже едната година спечелихме огромната премия, беше доста щастлив миг. Охраната на хотела и обясняваше по какъв начин се е надявам, че ще спечелим, а три минути по-късно говореше с една друга група – май от Варна, и им споделяше, че е трябвало те да вземат премията.
Та, да се върна към някакво създание. Имаше едни сърби от Ниш, с които две следващи години се засякохме. С тях беше огромна забава - сърби и българи играят сиртаки в Лом. Срещу тях – митницата, Дунав и Румъния.
С тези сърби се надобавихме в мрежите и от време на време, когато ми излязат очевидно още играят и очевидно са добре. Последно видях, че слагат нещо от Шекспир, носеха едни обилни костюми, такива, които някой е шил по поръчка, тъй като не може всеки да ги ушие. За информация - нашите костюми постоянно сме ги правели на ръка, а в изработката им са играли доста досетливост, абстрактност и силиконови револвери. Не зная от кое място идва финансирането на сърбите, само че добре наподобяват.
Ще се върна и на другото създание – че в седем часа по другояче хубаво направената крайбрежна в Лом освен нямаше от кое място едно кафе да си купя, нямаше и жива душа. Бяхме аз и патиците по Дунав, студа и някое друго коте. Без хора, излезли на утринен джогинг, без майки с колички, без хора с кучета, без дори митничари пред митницата. Никой не прави йога в тревата, никой не яде баничка на скамейка. По шопски – няма кой да те напсува.
А градът в хубав, и по пътя натам е красиво, и покрайнините са красиви. В центъра очевидно фасадите са цветни и нови, има цветенца, има и кой да провежда фестивал. Но къде са майките, които да водят на всички места децата със себе си, с цел да ни пищят в главите, къде са метълите, които да пият бира по пейките вечер, къде са лелите от моралната полиция, които да ги гледат укорително от терасите си, тъй като аз не ги видях тогава, а нещо ми споделя, че в случай че хвана изключително мръсния трен към Лом през днешния ден, няма да заваря нищо друго.
И по този начин, нямам особена теза, описвам си. Пък какъв брой пари се дават за просвета, по какъв начин се дават, има ли обезлюдени региони, за какво са обезлюдени, къде е човешкият запас на България, разпределен ли е отмерено, допустимо ли е, когато аз се разсънвам в седем, хората или към този момент да са на работа, или таман да са легнали след нощна промяна – карай да върви. Вие по кое време последно видяхте Борисов в спектакъл - без да реже ленти, без нещо да открива, ей по този начин – като фен? Не се заяждам, в действителност запитвам.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ