Четири в едно: Трудният избор на социалистите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Анко Иванов, доктор по философия
В страната бушува политическа рецесия. А Българска социалистическа партия си организира непотребен и деструктивен директен избор на ръководител. След няколко дни Българска социалистическа партия ще направи решителна крачка към своето дефинитивно разделяне и смаляване въздействието си в обществото. Зад демократичната фасада „ Пряк избор на ръководител “ са скрити дълбоки подмолни цели. Тези дни Нинова изрече няколко погрешни изказвания. Първото е, че „ посредством директния избор би трябвало да спрем опитите за преодоляване на партията “. Всъщност концепцията за директния избор бе прокарана от Нинова за може тя да овладее партията и да се сложи над Конгреса и над Националния съвет на Българска социалистическа партия. И цитираното ѝ изказване е по националното предписание: „ Крадецът вика дръжте крадеца “ – т.е. другите желали да овладеят партията. А наивниците имат вяра. Партията може да се опази от преодоляване от непознати на нейната идеология и политическа тактика сили единствено посредством груповите партийни органи и техните решения, а не посредством самоцелни „ демократични “ форми като директен избор.
И второто е внушението, че до момента ръководителя не се избира, а се назначава от Конгреса. На среща с подбрани деятели на Българска социалистическа партия на 30 август в кино „ Освобождение “ тя декларира: „ На конгрес ръководител не се избира, а се назначава от дребна група хора … “. Вярно е, само че не напълно. Тази „ дребна група “ е упълномощена от членовете на партията, които са избрали над 700 делегати, а те не са се самоназначили за изборджии. Каква подигравка! Да, на 49 конгрес на Българска социалистическа партия, дребна група от хора (Р. Овч., Г. Гергов, К. Янков, К. Добрев, А. Кутев, Д. Стойнев, Вигенин, Бригадир Аспарухов и др.) проведоха комплот против М. Миков и „ назначиха “ К. Нинова за ръководител. Този избор през май 2016 година стана „ зад кулисите “ с сделки за постове в Изпълнителното бюро.
И няколко месеца по-късно започнаха „ вътрешните войни “. Първоначално бяха „ отстреляни “ левите от лявата социалистическа партия (Миков, Стоилов, Пирински, Мерджанов и др.). Направен бе неудачен опит Станишев да бъде на неизбираемо място в листата за Европейски парламент. Дори бяха уволнени от апарата на Народно събрание на Българска социалистическа партия десетина сътрудници с по-леви убеждения и работили с Миков, Стоилов и така нататък Разчистването на терена продължи. То се основава на националната мисъл – „ няма ненаказано положително “. И удостовери неписаното предписание, че пътят към властта събира, сплотява, а по-късно властта разделя и разединява. Започва разчистването на „ дребната група от хора “, които проведоха нейният избор на 49 конгрес. Първоначално бяха „ отстреляни “ Паскалев, Асланов, последвани от Кутев, Гергов, К. Янков и така нататък и се приключва с Калоян Паргов. „ Разчистваше се терена “ за налагане на еднолична власт в Българска социалистическа партия и заобикаляне от подмазвачи и послушковци, принизяване ролята на груповите управителни органи (отказ за привикване на Народно събрание, бягство от съвещания, в които не може да наложи своето персонално решение и т.н.) на социалистическата партия. От „ превратаджиите “ в тима останаха единствено ръководителя на партията и от подмолното управление на Българска социалистическа партия единствено Сивия кардинал, който настойчиво и безрезервно работи за властническата власт на неговото протеже. Ето, такива ми ти работи, станаха в Българска социалистическа партия за тези четири и нещо години.
Сега посредством идното гласоподаване на социалистите може да се спре по-нататъшното „ преодоляване на партията “ от властолюбците. Българска социалистическа партия няма различен избор, с изключение на посредством гласуването да одобри повишаването на авторитаризма или да го отхвърли и да се върне към колективизма. Сега в Българска социалистическа партия има по правилник цялостен нонсенс – единствено ръководителят се избира директно, а делегатите на Конгреса, членовете на Народно събрание и членовете на други органи – от представители. От авторитаризъм Българска социалистическа партия върви към цялостен тоталитаризъм. Дори Тодор Живков не си позволяваше да не привиква на съвещание Централния комитет или на Политбюро и да не изслушва мненията на другите.
Сега следва най-важното от епопеята „ Пряк избор за Председател на Българска социалистическа партия “. И се постанова още веднъж да цитираме Нинова, че в модерните европейски партии „ директният избор е от дълго време наложена процедура “. Не знам какъв брой е съвременна Лейбъристката партия във Англия (следваща така наречен Трети несоциалистически път), която след изгубените парламентарни избори, организира за две седмици директен избор на водач. При българските социалисти към този момент десети месец тече вътрешнопартийна борба за това „ Кой до оглави партийната тайфа “. Съюз на демократичните сили образно сподели по какъв начин посредством вътрешни избори може и бе разрушена огромната за нашите български мащаби партия и превърната в глух подгласник на ГЕРБ.
Чуждият на съвсем 130 годишна процедура на Българска социалистическа партия директен избор е към този момент безвъзвратен. Това е условие на Устава и ще се организира. И мислещите социалисти си задават въпроса: „ Какво избираме? “ Отговорът на този обикновен на пръв взор въпрос е малко повече от комплициран. Избирателите социалисти би трябвало не просто да изберат сред пет претенденти едни, Те, при този избор имат четири варианти за избора и сред пет претенденти. Един избор с четири благоприятни условия. От четири варианти – един избор посредством един глас.
Първата изборна алтернатива е да се дефинира кой от петимата претенденти каква идеология и политика поддържа, по какъв начин се отнася към Програмата на Българска социалистическа партия. И по-късно социалистът да избере политиката, която му се желае да води Българска социалистическа партия и Председателя, който да организира тази политика която на него му харесва. Доколкото познавам (по Средства за масова информация и през Интернет) в политическата линия и държание на петимата има разлики, които не се декларират постоянно ясно и намерено. Първата политическа линия е поддържане на крайния и към този момент отживял неолиберализъм, т.е. преимущество на бизнеса във всичко и на всички места. Най-ярките последователи на тази линия в социалистическата партия са Председателят на партията (Нинова и нейното обкръжение) и зам.председателят на Българска социалистическа партия (К. Добрев и правилните му сътрудници и активисти). За да се убедят някои хора в това следва да прочетат внасяните и отстоявани в Народното събрание „ различни бюджети “ на Българска социалистическа партия. За двамата най-важното е бизнеса, тъй като и самите те са участници в приватизацията и/или в бизнеса. Социалистическата партия има програмата, която е създадена и утвърдена на основата на социалистическите, а не на неолибералните полезности. Най-близко до програмата на социалистическата партия се придържа Жаблянов. Тодоров е неразбираем. Всеки социалист-избирател следва да си даде сметка посредством своя глас каква политика желае да организира Българска социалистическа партия. Разделителната линия е сред неолиберална политика (както и в нейната скрита форма – социаллиберална) в полза на бизнеса от една страна или социалистическа политика в интерес най-вече на хората на наемния труд – въпреки това.
Втората изборна алтернатива за социалистите е изборът по какъв начин да бъде ръководена партията им, кое начало да бъде определящо – единоначалието (авторитаризма, лидерството) или колективизма и по какъв начин претендентите се отнасят към и по какъв начин съблюдават Устава на Българска социалистическа партия. Почти 130 години в партията господства груповото начало и демокрацията, решенията се вземат след приятелски разискване и с болшинство. Нинова откри единоначалието посредством многочислените отстранявания на друго мислещите и предоставяне път за развиване единствено на тези, които очевидно и непрекъснато я поддържат във всичко и непременно. За нея членовете на партията не са приятели, а „ драги социалисти “. Няма по какъв начин баба Стойна от Горно Нанадолнище да е приятелка на ръководителя на Националния съвет!? Тя е „ драгата социалистка “, а не другарката на водача. Лесно е да се схваща разликата сред „ другарки и приятели “ и „ скъпи социалисти “. Добрев доста постоянно не може да възприема непознато мнение и се пробва даже силово да постанова своето, в контраст на рационалните причини. Останалите трима претенденти декларират, че ще се придържат към груповия жанр на управление, с почитание и без подценяване на груповите партийни органи.
Третата изборна алтернатива за социалистите е изборът на облик. Огромната част от членовете на социалистическата партия знаят и познават претендентите от телевизионните екрани и от разнообразни образни рубрики в Интернет. Образът на ръководителя е значим, само че не е и не трябва да бъде определящ. Петимата претенденти имат друг ефирен облик. И тези социалисти, които не си дефинират отношението към основното – политиката и стилът на управление в партията, ще би трябвало да избират единствено по ефирен облик, т.е. по вторичен аршин. В това отношение Нинова е привилегирована. Тя има съвсем безграничен достъп до екрана най-вече посредством директните излъчвания на съвещанията на Народното събрание, позицията на ръководител и практиката пресцентърът на Българска социалистическа партия (под нейно директно ръководство) да не позволява хора с друго от нейното мнение в телевизионните излъчвания, монополно потребление на БСТВ, т.е. БСТВ „ Нинова “. Като депутати Янков и Жаблянов имат неведнъж по-малка опция за телевизионна изява. Последните месеци Добрев е канен случайно в малките екрани, радиостанциите и някои уеб сайтове и то единствено когато управленията им желаят да опълчват някого на ръководителя на Националния съвет. Така че изборът по облик е неравностоен.
Последните години и изключително в последните месеци обликът се дооформя и от отношението по отношение на настояванията на масивите митинги и общественото отношение към ГЕРБ и основния прокурор. Всички претенденти за ръководител в Българска социалистическа партия се афишират в поддръжка на митингите. Основното в всеобщите митинги са настояванията за оставките на Борисов и Гешев, битката с мафията и мутрите във властта. Прави усещане че към настояването за оставката на Гешев няма присъединение от Нинова и Добрев, както и това, че заобикалят израза „ мутра “. Дали има някакви техни връзки в предишното с Гешев? Дали е по този начин? Липсата на открит и явен отговор на този въпрос внася подозрения. Акцентът в говоренето на Нинова и Добрев е подложен единствено върху анти-ГЕРБ, която партия е определяна постоянно в интернет и като: ГЕРБ („ Грабят Ежедневно Република България “). Но мафия и мутри има освен в ГЕРБ, освен в правосъдната система, само че и в цялата държавна администрация, а и в обръчите от компании от партията на един прочут философ-хидроинженер известният на цяла България някой си Шиши.
Четвъртата изборна алтернатива за социалистите е да не вземат участие в гласуването. Неучастието във избор е също избор на отношение към препоръчаните други три благоприятни условия и пет претенденти. За редица социалисти, които не могат да изберат една от посочените три варианти няма да работи правилото – „ избор на най-малкото зло “. Правото на избор не е обвързване. Може и да не се гласоподава, когато не си сигурен в честността на избора, на равнопоставеността на претендентите.
Главното в една политическа партия е политиката. На второ място е стилът на партийното управление. Телевизионния облик най-често е форма на операция на публичното мнение. Има голям брой сигнали в Интернет за подготвяните операции във вътрешнопартийния избор в интерес на един от претендентите, владеещ партийния уред. Седмица преди директния избор не се знае броят на членовете на Българска социалистическа партия и има опция той да бъде манипулиран, тъй че да се отчетат повече от половината дали своят вот. Има големи подозрения за операции посредством апарата на Народно събрание, Областни и Общински препоръки на Българска социалистическа партия. В такива условия с право поражда отношението на част от социалистите: „ В свирен мач не вземам участие “. Нали основните кандидати са приватизатор и предприемач.
Проведеното неотдавна социологическо изследване на организация „ Сова Харис “ разкрива, че незначителна част (15.5%) от интервюираните смятат, че след директния избор на Председател на Българска социалистическа партия ще се възвърне единството в социалистическата партия, а 41.3% са на противоположното мнение, т.е. няма да се възвърне единството в партията. Най-много са тези, които не могат за преценяват (43.3%) дали ще се възвърне единството в Българска социалистическа партия. От участващите в избора за ръководител на Българска социалистическа партия е оценено доверието единствено към Нинова. Обща е наклонност в България на отрицателна оценка на политиците (нито един от 20) не получава доверие над 50%. По висотата на доверие към 20 –те политици Нинова е на 10 място с 16.9% доверие. Този резултат е нищожно по-висок от електоралния дял на Българска социалистическа партия – 15.7%. При тази обща за страната обстановка отрицателна обща оценка за политиците по-меродавен е резултатът за недоверието към тях. Особено показателно е нивото на съмнение нахвърлящо две трети (66.66%). С доста близки стойности на недоверието към Нинова (69.5%) са Б. Борисов (68.5%), Ив. Гешев (69.8) и Цв. Караянчева (71.2%). В публичен проект (извън партийния) нивото на отрицание за Нинова е такова каквото е това на Борисов и Гешев, против които голямото болшинство в страната стачкува и им желае оставката. В социологическото изследване разпределението на гласовете сред петимата претенденти за ръководител на Българска социалистическа партия в низходящ ред е: К. Нинова, К. Добрев, В. Жаблянов, Кр. Янков и Г. Тодоров.
В умозаключение, значимото е каква политика се организира, какъв е методът на организация и управление в социалистическата партия, а не телевизионният облик на претендента за водач. Борбата с операцията на избора и с неналичието на подобаващ претендент се организира най-активно посредством безучастие в „ свирения мач “. Лидерът, който се избира е значим, само че политиката, която се организира е доста по-важна. Ако социалистите желаят да избягнат ориста на Съюз на демократичните сили, да избягнат голямото разделяне и стесняване на своето въздействие в обществото, най-добре е да не гласоподават. По този метод ще се обезсмисли непотребният директен избор, към този момент повече от 10 месеца пораждащ катаклизми в управителните органи на социалистическата партия.
Коментар на Анко Иванов, доктор по философия
В страната бушува политическа рецесия. А Българска социалистическа партия си организира непотребен и деструктивен директен избор на ръководител. След няколко дни Българска социалистическа партия ще направи решителна крачка към своето дефинитивно разделяне и смаляване въздействието си в обществото. Зад демократичната фасада „ Пряк избор на ръководител “ са скрити дълбоки подмолни цели. Тези дни Нинова изрече няколко погрешни изказвания. Първото е, че „ посредством директния избор би трябвало да спрем опитите за преодоляване на партията “. Всъщност концепцията за директния избор бе прокарана от Нинова за може тя да овладее партията и да се сложи над Конгреса и над Националния съвет на Българска социалистическа партия. И цитираното ѝ изказване е по националното предписание: „ Крадецът вика дръжте крадеца “ – т.е. другите желали да овладеят партията. А наивниците имат вяра. Партията може да се опази от преодоляване от непознати на нейната идеология и политическа тактика сили единствено посредством груповите партийни органи и техните решения, а не посредством самоцелни „ демократични “ форми като директен избор.
И второто е внушението, че до момента ръководителя не се избира, а се назначава от Конгреса. На среща с подбрани деятели на Българска социалистическа партия на 30 август в кино „ Освобождение “ тя декларира: „ На конгрес ръководител не се избира, а се назначава от дребна група хора … “. Вярно е, само че не напълно. Тази „ дребна група “ е упълномощена от членовете на партията, които са избрали над 700 делегати, а те не са се самоназначили за изборджии. Каква подигравка! Да, на 49 конгрес на Българска социалистическа партия, дребна група от хора (Р. Овч., Г. Гергов, К. Янков, К. Добрев, А. Кутев, Д. Стойнев, Вигенин, Бригадир Аспарухов и др.) проведоха комплот против М. Миков и „ назначиха “ К. Нинова за ръководител. Този избор през май 2016 година стана „ зад кулисите “ с сделки за постове в Изпълнителното бюро.
И няколко месеца по-късно започнаха „ вътрешните войни “. Първоначално бяха „ отстреляни “ левите от лявата социалистическа партия (Миков, Стоилов, Пирински, Мерджанов и др.). Направен бе неудачен опит Станишев да бъде на неизбираемо място в листата за Европейски парламент. Дори бяха уволнени от апарата на Народно събрание на Българска социалистическа партия десетина сътрудници с по-леви убеждения и работили с Миков, Стоилов и така нататък Разчистването на терена продължи. То се основава на националната мисъл – „ няма ненаказано положително “. И удостовери неписаното предписание, че пътят към властта събира, сплотява, а по-късно властта разделя и разединява. Започва разчистването на „ дребната група от хора “, които проведоха нейният избор на 49 конгрес. Първоначално бяха „ отстреляни “ Паскалев, Асланов, последвани от Кутев, Гергов, К. Янков и така нататък и се приключва с Калоян Паргов. „ Разчистваше се терена “ за налагане на еднолична власт в Българска социалистическа партия и заобикаляне от подмазвачи и послушковци, принизяване ролята на груповите управителни органи (отказ за привикване на Народно събрание, бягство от съвещания, в които не може да наложи своето персонално решение и т.н.) на социалистическата партия. От „ превратаджиите “ в тима останаха единствено ръководителя на партията и от подмолното управление на Българска социалистическа партия единствено Сивия кардинал, който настойчиво и безрезервно работи за властническата власт на неговото протеже. Ето, такива ми ти работи, станаха в Българска социалистическа партия за тези четири и нещо години.
Сега посредством идното гласоподаване на социалистите може да се спре по-нататъшното „ преодоляване на партията “ от властолюбците. Българска социалистическа партия няма различен избор, с изключение на посредством гласуването да одобри повишаването на авторитаризма или да го отхвърли и да се върне към колективизма. Сега в Българска социалистическа партия има по правилник цялостен нонсенс – единствено ръководителят се избира директно, а делегатите на Конгреса, членовете на Народно събрание и членовете на други органи – от представители. От авторитаризъм Българска социалистическа партия върви към цялостен тоталитаризъм. Дори Тодор Живков не си позволяваше да не привиква на съвещание Централния комитет или на Политбюро и да не изслушва мненията на другите.
Сега следва най-важното от епопеята „ Пряк избор за Председател на Българска социалистическа партия “. И се постанова още веднъж да цитираме Нинова, че в модерните европейски партии „ директният избор е от дълго време наложена процедура “. Не знам какъв брой е съвременна Лейбъристката партия във Англия (следваща така наречен Трети несоциалистически път), която след изгубените парламентарни избори, организира за две седмици директен избор на водач. При българските социалисти към този момент десети месец тече вътрешнопартийна борба за това „ Кой до оглави партийната тайфа “. Съюз на демократичните сили образно сподели по какъв начин посредством вътрешни избори може и бе разрушена огромната за нашите български мащаби партия и превърната в глух подгласник на ГЕРБ.
Чуждият на съвсем 130 годишна процедура на Българска социалистическа партия директен избор е към този момент безвъзвратен. Това е условие на Устава и ще се организира. И мислещите социалисти си задават въпроса: „ Какво избираме? “ Отговорът на този обикновен на пръв взор въпрос е малко повече от комплициран. Избирателите социалисти би трябвало не просто да изберат сред пет претенденти едни, Те, при този избор имат четири варианти за избора и сред пет претенденти. Един избор с четири благоприятни условия. От четири варианти – един избор посредством един глас.
Първата изборна алтернатива е да се дефинира кой от петимата претенденти каква идеология и политика поддържа, по какъв начин се отнася към Програмата на Българска социалистическа партия. И по-късно социалистът да избере политиката, която му се желае да води Българска социалистическа партия и Председателя, който да организира тази политика която на него му харесва. Доколкото познавам (по Средства за масова информация и през Интернет) в политическата линия и държание на петимата има разлики, които не се декларират постоянно ясно и намерено. Първата политическа линия е поддържане на крайния и към този момент отживял неолиберализъм, т.е. преимущество на бизнеса във всичко и на всички места. Най-ярките последователи на тази линия в социалистическата партия са Председателят на партията (Нинова и нейното обкръжение) и зам.председателят на Българска социалистическа партия (К. Добрев и правилните му сътрудници и активисти). За да се убедят някои хора в това следва да прочетат внасяните и отстоявани в Народното събрание „ различни бюджети “ на Българска социалистическа партия. За двамата най-важното е бизнеса, тъй като и самите те са участници в приватизацията и/или в бизнеса. Социалистическата партия има програмата, която е създадена и утвърдена на основата на социалистическите, а не на неолибералните полезности. Най-близко до програмата на социалистическата партия се придържа Жаблянов. Тодоров е неразбираем. Всеки социалист-избирател следва да си даде сметка посредством своя глас каква политика желае да организира Българска социалистическа партия. Разделителната линия е сред неолиберална политика (както и в нейната скрита форма – социаллиберална) в полза на бизнеса от една страна или социалистическа политика в интерес най-вече на хората на наемния труд – въпреки това.
Втората изборна алтернатива за социалистите е изборът по какъв начин да бъде ръководена партията им, кое начало да бъде определящо – единоначалието (авторитаризма, лидерството) или колективизма и по какъв начин претендентите се отнасят към и по какъв начин съблюдават Устава на Българска социалистическа партия. Почти 130 години в партията господства груповото начало и демокрацията, решенията се вземат след приятелски разискване и с болшинство. Нинова откри единоначалието посредством многочислените отстранявания на друго мислещите и предоставяне път за развиване единствено на тези, които очевидно и непрекъснато я поддържат във всичко и непременно. За нея членовете на партията не са приятели, а „ драги социалисти “. Няма по какъв начин баба Стойна от Горно Нанадолнище да е приятелка на ръководителя на Националния съвет!? Тя е „ драгата социалистка “, а не другарката на водача. Лесно е да се схваща разликата сред „ другарки и приятели “ и „ скъпи социалисти “. Добрев доста постоянно не може да възприема непознато мнение и се пробва даже силово да постанова своето, в контраст на рационалните причини. Останалите трима претенденти декларират, че ще се придържат към груповия жанр на управление, с почитание и без подценяване на груповите партийни органи.
Третата изборна алтернатива за социалистите е изборът на облик. Огромната част от членовете на социалистическата партия знаят и познават претендентите от телевизионните екрани и от разнообразни образни рубрики в Интернет. Образът на ръководителя е значим, само че не е и не трябва да бъде определящ. Петимата претенденти имат друг ефирен облик. И тези социалисти, които не си дефинират отношението към основното – политиката и стилът на управление в партията, ще би трябвало да избират единствено по ефирен облик, т.е. по вторичен аршин. В това отношение Нинова е привилегирована. Тя има съвсем безграничен достъп до екрана най-вече посредством директните излъчвания на съвещанията на Народното събрание, позицията на ръководител и практиката пресцентърът на Българска социалистическа партия (под нейно директно ръководство) да не позволява хора с друго от нейното мнение в телевизионните излъчвания, монополно потребление на БСТВ, т.е. БСТВ „ Нинова “. Като депутати Янков и Жаблянов имат неведнъж по-малка опция за телевизионна изява. Последните месеци Добрев е канен случайно в малките екрани, радиостанциите и някои уеб сайтове и то единствено когато управленията им желаят да опълчват някого на ръководителя на Националния съвет. Така че изборът по облик е неравностоен.
Последните години и изключително в последните месеци обликът се дооформя и от отношението по отношение на настояванията на масивите митинги и общественото отношение към ГЕРБ и основния прокурор. Всички претенденти за ръководител в Българска социалистическа партия се афишират в поддръжка на митингите. Основното в всеобщите митинги са настояванията за оставките на Борисов и Гешев, битката с мафията и мутрите във властта. Прави усещане че към настояването за оставката на Гешев няма присъединение от Нинова и Добрев, както и това, че заобикалят израза „ мутра “. Дали има някакви техни връзки в предишното с Гешев? Дали е по този начин? Липсата на открит и явен отговор на този въпрос внася подозрения. Акцентът в говоренето на Нинова и Добрев е подложен единствено върху анти-ГЕРБ, която партия е определяна постоянно в интернет и като: ГЕРБ („ Грабят Ежедневно Република България “). Но мафия и мутри има освен в ГЕРБ, освен в правосъдната система, само че и в цялата държавна администрация, а и в обръчите от компании от партията на един прочут философ-хидроинженер известният на цяла България някой си Шиши.
Четвъртата изборна алтернатива за социалистите е да не вземат участие в гласуването. Неучастието във избор е също избор на отношение към препоръчаните други три благоприятни условия и пет претенденти. За редица социалисти, които не могат да изберат една от посочените три варианти няма да работи правилото – „ избор на най-малкото зло “. Правото на избор не е обвързване. Може и да не се гласоподава, когато не си сигурен в честността на избора, на равнопоставеността на претендентите.
Главното в една политическа партия е политиката. На второ място е стилът на партийното управление. Телевизионния облик най-често е форма на операция на публичното мнение. Има голям брой сигнали в Интернет за подготвяните операции във вътрешнопартийния избор в интерес на един от претендентите, владеещ партийния уред. Седмица преди директния избор не се знае броят на членовете на Българска социалистическа партия и има опция той да бъде манипулиран, тъй че да се отчетат повече от половината дали своят вот. Има големи подозрения за операции посредством апарата на Народно събрание, Областни и Общински препоръки на Българска социалистическа партия. В такива условия с право поражда отношението на част от социалистите: „ В свирен мач не вземам участие “. Нали основните кандидати са приватизатор и предприемач.
Проведеното неотдавна социологическо изследване на организация „ Сова Харис “ разкрива, че незначителна част (15.5%) от интервюираните смятат, че след директния избор на Председател на Българска социалистическа партия ще се възвърне единството в социалистическата партия, а 41.3% са на противоположното мнение, т.е. няма да се възвърне единството в партията. Най-много са тези, които не могат за преценяват (43.3%) дали ще се възвърне единството в Българска социалистическа партия. От участващите в избора за ръководител на Българска социалистическа партия е оценено доверието единствено към Нинова. Обща е наклонност в България на отрицателна оценка на политиците (нито един от 20) не получава доверие над 50%. По висотата на доверие към 20 –те политици Нинова е на 10 място с 16.9% доверие. Този резултат е нищожно по-висок от електоралния дял на Българска социалистическа партия – 15.7%. При тази обща за страната обстановка отрицателна обща оценка за политиците по-меродавен е резултатът за недоверието към тях. Особено показателно е нивото на съмнение нахвърлящо две трети (66.66%). С доста близки стойности на недоверието към Нинова (69.5%) са Б. Борисов (68.5%), Ив. Гешев (69.8) и Цв. Караянчева (71.2%). В публичен проект (извън партийния) нивото на отрицание за Нинова е такова каквото е това на Борисов и Гешев, против които голямото болшинство в страната стачкува и им желае оставката. В социологическото изследване разпределението на гласовете сред петимата претенденти за ръководител на Българска социалистическа партия в низходящ ред е: К. Нинова, К. Добрев, В. Жаблянов, Кр. Янков и Г. Тодоров.
В умозаключение, значимото е каква политика се организира, какъв е методът на организация и управление в социалистическата партия, а не телевизионният облик на претендента за водач. Борбата с операцията на избора и с неналичието на подобаващ претендент се организира най-активно посредством безучастие в „ свирения мач “. Лидерът, който се избира е значим, само че политиката, която се организира е доста по-важна. Ако социалистите желаят да избягнат ориста на Съюз на демократичните сили, да избягнат голямото разделяне и стесняване на своето въздействие в обществото, най-добре е да не гласоподават. По този метод ще се обезсмисли непотребният директен избор, към този момент повече от 10 месеца пораждащ катаклизми в управителните органи на социалистическата партия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ