“БепиКоломбо“ направи тази прелестна снимка на северното полукълбо на Меркурий
Европейско-японският галактически уред „ БепиКоломбо “ изпрати до Земята своите първи фотоси на Меркурий – най-близката планета до Слънцето.
Черно-белите фотографии са направени съвсем три години, откакто този безпилотен уред бе изстрелян на борда на ракета „ Ариана 5 “. Когато обаче „ БепиКолмбо “ доближава „ нощната “ страна на планетата, изискванията не са идеални за фотографирането на планетата. По това време галактическият уред е бил на едвам 199 км от повърхността. Ето за какво фотосите са направени по време на друго близко прехвръкване - от 1000 км височина.
Регионът, който виждате, е част от северното полукълбо на Меркурий. Открояват се великански кратери и област, наводнена от лава преди милиарди години.
„ От позиция на галактическия уред прелитането бе безупречно – необикновено е, че най-сетне виждаме нашата целева планета “, споделя Елза Монтаньон, действен управител на задачата.
Източник: ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO
На фотографията нагоре: този район е част от северното полукълбо на Меркурий, в това число Sihtu Plantia – околност, наводнена от лава. Кръглата част, която наподобява по-гладка и по-ярка от останалото пространство към кратера Калвино, са равнините Рудаки. Кратерът Лермонтов също се вижда. Този кратер, необятен 166 км, наподобява ярък, защото съдържа „ кухини “ – неповторими за тази планета характерности, които разрешават на летливите детайли да заобикалят в галактическото пространство.
Мисията „ БепиКоломбо “ ще изучи всички аспекти на тази мистериозна вътрешна планета – от нейното ядро до процесите по повърхността, магнитното поле и екзосферата. По този метод ние „ ще можем да разберем по-добре произхода и еволюцията на планета, намираща се покрай своята родителска звезда “, споделят от Европейската галактическа организация.
Освен това Меркурий е единствената скалиста планета в орбитата към Слънцето, с изключение на Земята, която има магнитно поле.
Магнитните полета се генерират от течно ядро. Ако изхождаме от размера на планетата обаче, то вече би трябвало да е изстинало и да се е втвърдило като това на Марс.
Тази особеност може да се дължи на някои характерности на състава на ядрото – нещо, което инструментите на „ БепиКоломбо “ ще могат да измерят с доста по-голяма точност, в сравнение с в миналото е било допустимо.
На повърхността Меркурий е планета на крайностите – денем температурите доближават до 430 градуса по Целзий, а през нощта падат до мразовитите -180. Тези дни и нощи траят по съвсем 3 земни месеца.
По-ранни задачи откриха доказателство за лед в най-дълбоките ниши на полярните кратери на планетата. Учените допускат, че той евентуално се е натрупал с помощта на комети, разбиващи се в повърхността на Меркурий.
„ БепиКоломбо “ ще извърши още пет прелитания край Меркурий по време на комплицирана траектория, която ще го води и край Венера и Земята. Апаратът не може да бъде изпратен непосредствено до Меркурий, защото притеглянето на Слънцето е толкоз мощно, че с цел да може да спре, ще бъде нужна извънредно мощна спирачна маневра, консумираща голямо количество гориво. Мисията ще продължи още към 5 години.
Гравитацията, упражнявана от Земята и Венера, разрешава на „ БепиКоломбо “ да забавя своята скорост „ естествено “.
Източник: Science Alert
