Декларацията на НезависимосттаВчера беше Ден на памет /първо основан като

Декларацията на Независимостта
Вчера беше Ден наизуст /първо учреден като памет за падналите военни защитавайки страната, а след това уголемен като ден на респект и на цивилните жертви жители на Израел/.
Днес настава Деня на независимостта на Израел /На 5-ти Ияр /14.05. 1948г./ е произнесена Декларацията за Независимостта на Израел и комплициран завършек на Британския Мандат/.

Израел се нуждае от изправен гръбнак

Умопомрачително е по какъв начин западни водачи и хипотетични велики мозъци в западните научни кръгове умерено се поддават на геноцидната стратегия на Хамас и очевидното им незаконното държание. Те пренебрегват антисемитските изказвания на Хамас и неговата история на ислямистко прилепяне и нарушавания на човешките права. Те подценяват цялостната му поддръжка от Иран. Те обръщат малко внимание на пътя му с похищение на хора, ракети, всеобщи убийства с нарушение на граници и тунели за терористични офанзиви – потребление на палестинците като пушечно месо.
Дразни фактът, че хората се преструват, че похищенията на Хамас върху суверенитета и сигурността на Израел имат някаква връзка с настояванията за филантропична помощ или с решаването на казуса за основаването на две страни.
Глупости! Хамас неведнъж взривяваше цивилни и филантропични инфраструктури в Газа, поддържани от Израел, и вместо това харчи стотици милиони долари за военни офанзиви.
Вместо това те се оплакват, че по време на войната Израел лимитира конвоите с доставки за Газа и шумно се тревожат, че Хамас няма да получи услуги, когато военните дейности приключат (например даването на цимент и други строителни материали, които ще още веднъж се излива в Газа за подземни терористични комплекси вместо гражданска реконструкция).

В ОТГОВОР в Израел няма огромен избор би трябвало да изправи гръбнак.

Повече от всеки път Израел би трябвало да отхвърли неизпълнимите интернационалните диктати и претенции. Сред неверните хрумвания, които би трябвало да бъдат отхвърлени, е изказването на Вашингтон, че „ основната цел “ на Израел би трябвало да бъде даването на филантропична помощ на вражеското население по време на война, което е парадокс, който в никакъв случай не е обсъждан в историята на войните.
Трябва също по този начин да се отхвърли изказванието на Америка, че нужният идващ стадий от израелската военна акция за победа над Хамас в Рафа и Филаделфийския кулоар е „ неприемлива алена линия “.
Израел би трябвало също по този начин да отхвърли неправилното стратегическо мислене, което преглежда огромна „ мека “ договорка с Иран като панацея за всички районни несгоди. Уви, администрацията на Байдън наподобява е по-обсебена от предотвратяването на антитерористичната интервенция на Израел, в сравнение с от прекъсването на конкуренцията в нуклеарните оръжия на Иран.
И тъкмо в този миг същинската самостоятелност, значи, че Израел би трябвало да продължи напред, противопоставяйки се на тези, които се пробват да го кастрират (отказват оръжия), тези, които желаят да попречат на Израел да реализира нужните и оправдани военни цели, които се състоят в унищожаването на Хамас и Хизбула, опълчване на Иран и възобновяване на сдържащата мощ на Израел.
Запомнете: Нито една от жестоките диктатури или високомерни империи през цялата история, които са се стремили да унищожат физически или да подкопаят несломимия дух на еврейския народ, не съумяха. Те няма да създадат това и през днешния ден.

Със съкращения

Дейвид Вайнберг

Авторът е старши ръководещ откривател в Института за национална сигурност и ционистка тактика Мисгав в Йерусалим. Мненията, изразени тук, са негови.
Неговите колонки за дипломация, защита, политика и еврейския свят през последните 27 години са на сайта