Румен Радев иска да е като Орбан. Но не може
Сподели
Президентът на републиката Румен Радев, висш главнокомандващ на натовска страна и натовски военачалник, отпътува на доста наложително посещаване в Унгария и Швейцария, до момента в който София е хазаин на Парламентарната асамблея на НАТО – основно интернационално събитие за страната ни за последните няколко години.
Радев изясни, че не е избягал от България, тъй като визитите му били уговорени доста преди насрочването на Асамблеята – въпреки и за не-дипломатите да е ясно, че даже и да е по този начин, няма никакъв проблем сходни визити да бъдат отсрочени с няколко седмици или месеци. (По същото време френският президент Еманюел Макрон направи първата след цели 24 години публична държавна аудиенция на френски президент в Германия – като връзките сред тези две страни въпреки всичко са основни освен за тях самите, само че и за цяла Европа, изключително в днешната напрегната геополитическа конюнктура. А предшественикът на Радев – Росен Плевнелиев, имаше няколко визити в Унгария през мандата си, като при последната получи най-високото държавно отличие). На всичко от горната страна президентът Радев, заявяващ се като несклоняем бранител на българските ползи по отношение на Северна Македония, по този начин и не сподели дали при толкоз значимата си среща с Виктор Орбан е повдигнал въпроса за какво с години той приютява четирикратно осъждания някогашен македонски министър председател Никола Груевски и за какво близки до него олигарси поддържат скопски медии, сеещи антибългарска агитация.
Свой измежду непознати, непознат измежду свои
Всъщност Румен Радев нямаше да се усеща удобно да се срещне в София с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и да е първи по сан хазаин на представителите на парламентите на 32 съюзнически страни от пакта. Не просто тъй като щеше да бъде признат от тях с освен това от хладна дипломатическа вежливост като добре прочут русофилски натовец. Много повече на място – и като че ли съгласно предназначението си, той се почувства в Будапеща при най-върлия путинофил в Европейския съюз – Виктор Орбан, откъдето съобщи за следващ път своето миротворческо верую за войната в Украйна. Като се опита да го хастари и за сметка на дипломатическото домакинство на Швейцария след срещата си с президентката Виола Амхерд – макар че на мирната среща на върха идния месец в Берн няма да пристигна виновникът за войната, с цел да може въобще миротворчеството да има получател.
Почти по времето на неотменимия воаяж на президента Радев испанският крал Фелипе VI персонално посрещна на пистата на летището в Мадрид украинския президент Володимир Зеленски, а министър председателят Педро Санчес подписа с него съглашение за военна помощ за Киев за над 1 милиарда евро. Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски разгласи, че Франция изпраща военни инструктори на украинска територия. А Асамблеята на НАТО в София гласоподава декларация, с която поддържа Украйна в интернационално приетото ѝ право да се пази – и то до победа, като предложи да бъдат анулирани рестриктивните мерки да нанася удари по законни цели на съветска територия с получените от страни от НАТО и сътрудниците ѝ оръжия.
Документът от софийската Асамблея на пакта е исторически, макар че този орган не взима действителни решения, изключително за това какво оръжие къде да се употребява. Но пък показва необятно законна политическа воля въз основата на вота на представителите на парламентите на страните членки. И това е значимо поощрение за суверенните страни от пакта, подпомагащи военно Украйна, тъй като съветската войска напредва застрашително и бомбардира украински градове от своя територия, без украинската войска да може да противодейства, поразявайки източниците на ударите на територията на агресора с предоставените ѝ от Запада оръжия – точно поради ограничаването те да се употребяват единствено на лична земя.
Едно не може да се отхвърли: българският президент стои като Гюро Михайлов на поста си. За него още от първия ден на нашествието на Русия виновникът не е отговорен, а войната е като че ли естествено събитие – като дъжд с гръмотевици, изсипали се над Украйна. И затова мир може да бъде реализиран, в случай че украинците се съгласят да предадат територии и население до такава степен, докъдето е валяло и гърмяло. Налага му се обаче към този момент да вади нови причини, откакто плашилото, че ще пращаме войски, бе отречено както от Столтенберг („ НАТО не сме част от спора и не желаеме да сме, само че оказваме помощ, тъй като желаеме Украйна да победи, а другата ни задача е да избегнем излизането на спора отвън Украйна и превръщането му в пълномащабна война “), по този начин и от служебния министър председател Главчев („ Темата за изпращане на български бойци в Украйна – за мен това е характерен образец за хибридна офанзива и дезинформация. Никога не е обсъждана такава тематика във формат „ НАТО “ “).
Те стискали детско пистолетче, а той?
Новият мотив на Радев е, че щом някоя страна разрешава с нейно оръжие да се нанасят удари по територията на Русия, то тя става цел за ответни съветски удари, както предизвести Москва. И всички страни от пакта ще сме въвлечени по един или различен метод във война, тъй като съгласно член 5 от контракта за НАТО нападението над една членка е нахлуване против всички. Всяването на боязън от война (отново не се проблематизира „ ответното право “ на Русия) Радев оцветява с аргумента, че политиците, които взимат такива решения, били „ стискали в ръка единствено детско пистолетче “ и евентуално щели да се скрият при война – по тази причина първо да минат най-малко месец интензивно военно образование, преди да рискуват непознати животи. Самият президент обаче, който е неоспорим боен експерт, не визира не по-малко резонното запитване дали в случай че България я сполети ориста на Украйна, той няма да последва образеца от 1940 година на именития си френски сътрудник маршал Петен, като вдигне бялото знаме и оглави марионетна държавица.
Парадоксът обаче е, че даже прекомерно слабото като престиж и потенциал днешно държавно управление се оказва в този случай мощно, тъй като не е излъчено от президента. Промените в конституцията по отношение на служебните държавни управления се оказват работещи и самият Радев призна, че кабинетът ще реши кой да върви на срещата на върха в Берн. Ако президентът излъчваше служебния кабинет, сигурно той щеше да е българският участник на форума, както бе в сходни случаи преди. Радев обаче към този момент няма съществени властови лостове да трансформира външнополитическия курс на страната, а евроатлантическото болшинство е налице макар разтурянето на „ сглобката “. Което е еднакво на нова българска помощ за Украйна и български принос към евроатлантическото единение.
Коментарът е оповестен в Дойче Веле.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Президентът на републиката Румен Радев, висш главнокомандващ на натовска страна и натовски военачалник, отпътува на доста наложително посещаване в Унгария и Швейцария, до момента в който София е хазаин на Парламентарната асамблея на НАТО – основно интернационално събитие за страната ни за последните няколко години.
Радев изясни, че не е избягал от България, тъй като визитите му били уговорени доста преди насрочването на Асамблеята – въпреки и за не-дипломатите да е ясно, че даже и да е по този начин, няма никакъв проблем сходни визити да бъдат отсрочени с няколко седмици или месеци. (По същото време френският президент Еманюел Макрон направи първата след цели 24 години публична държавна аудиенция на френски президент в Германия – като връзките сред тези две страни въпреки всичко са основни освен за тях самите, само че и за цяла Европа, изключително в днешната напрегната геополитическа конюнктура. А предшественикът на Радев – Росен Плевнелиев, имаше няколко визити в Унгария през мандата си, като при последната получи най-високото държавно отличие). На всичко от горната страна президентът Радев, заявяващ се като несклоняем бранител на българските ползи по отношение на Северна Македония, по този начин и не сподели дали при толкоз значимата си среща с Виктор Орбан е повдигнал въпроса за какво с години той приютява четирикратно осъждания някогашен македонски министър председател Никола Груевски и за какво близки до него олигарси поддържат скопски медии, сеещи антибългарска агитация.
Свой измежду непознати, непознат измежду свои
Всъщност Румен Радев нямаше да се усеща удобно да се срещне в София с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и да е първи по сан хазаин на представителите на парламентите на 32 съюзнически страни от пакта. Не просто тъй като щеше да бъде признат от тях с освен това от хладна дипломатическа вежливост като добре прочут русофилски натовец. Много повече на място – и като че ли съгласно предназначението си, той се почувства в Будапеща при най-върлия путинофил в Европейския съюз – Виктор Орбан, откъдето съобщи за следващ път своето миротворческо верую за войната в Украйна. Като се опита да го хастари и за сметка на дипломатическото домакинство на Швейцария след срещата си с президентката Виола Амхерд – макар че на мирната среща на върха идния месец в Берн няма да пристигна виновникът за войната, с цел да може въобще миротворчеството да има получател.
Почти по времето на неотменимия воаяж на президента Радев испанският крал Фелипе VI персонално посрещна на пистата на летището в Мадрид украинския президент Володимир Зеленски, а министър председателят Педро Санчес подписа с него съглашение за военна помощ за Киев за над 1 милиарда евро. Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски разгласи, че Франция изпраща военни инструктори на украинска територия. А Асамблеята на НАТО в София гласоподава декларация, с която поддържа Украйна в интернационално приетото ѝ право да се пази – и то до победа, като предложи да бъдат анулирани рестриктивните мерки да нанася удари по законни цели на съветска територия с получените от страни от НАТО и сътрудниците ѝ оръжия.
Документът от софийската Асамблея на пакта е исторически, макар че този орган не взима действителни решения, изключително за това какво оръжие къде да се употребява. Но пък показва необятно законна политическа воля въз основата на вота на представителите на парламентите на страните членки. И това е значимо поощрение за суверенните страни от пакта, подпомагащи военно Украйна, тъй като съветската войска напредва застрашително и бомбардира украински градове от своя територия, без украинската войска да може да противодейства, поразявайки източниците на ударите на територията на агресора с предоставените ѝ от Запада оръжия – точно поради ограничаването те да се употребяват единствено на лична земя.
Едно не може да се отхвърли: българският президент стои като Гюро Михайлов на поста си. За него още от първия ден на нашествието на Русия виновникът не е отговорен, а войната е като че ли естествено събитие – като дъжд с гръмотевици, изсипали се над Украйна. И затова мир може да бъде реализиран, в случай че украинците се съгласят да предадат територии и население до такава степен, докъдето е валяло и гърмяло. Налага му се обаче към този момент да вади нови причини, откакто плашилото, че ще пращаме войски, бе отречено както от Столтенберг („ НАТО не сме част от спора и не желаеме да сме, само че оказваме помощ, тъй като желаеме Украйна да победи, а другата ни задача е да избегнем излизането на спора отвън Украйна и превръщането му в пълномащабна война “), по този начин и от служебния министър председател Главчев („ Темата за изпращане на български бойци в Украйна – за мен това е характерен образец за хибридна офанзива и дезинформация. Никога не е обсъждана такава тематика във формат „ НАТО “ “).
Те стискали детско пистолетче, а той?
Новият мотив на Радев е, че щом някоя страна разрешава с нейно оръжие да се нанасят удари по територията на Русия, то тя става цел за ответни съветски удари, както предизвести Москва. И всички страни от пакта ще сме въвлечени по един или различен метод във война, тъй като съгласно член 5 от контракта за НАТО нападението над една членка е нахлуване против всички. Всяването на боязън от война (отново не се проблематизира „ ответното право “ на Русия) Радев оцветява с аргумента, че политиците, които взимат такива решения, били „ стискали в ръка единствено детско пистолетче “ и евентуално щели да се скрият при война – по тази причина първо да минат най-малко месец интензивно военно образование, преди да рискуват непознати животи. Самият президент обаче, който е неоспорим боен експерт, не визира не по-малко резонното запитване дали в случай че България я сполети ориста на Украйна, той няма да последва образеца от 1940 година на именития си френски сътрудник маршал Петен, като вдигне бялото знаме и оглави марионетна държавица.
Парадоксът обаче е, че даже прекомерно слабото като престиж и потенциал днешно държавно управление се оказва в този случай мощно, тъй като не е излъчено от президента. Промените в конституцията по отношение на служебните държавни управления се оказват работещи и самият Радев призна, че кабинетът ще реши кой да върви на срещата на върха в Берн. Ако президентът излъчваше служебния кабинет, сигурно той щеше да е българският участник на форума, както бе в сходни случаи преди. Радев обаче към този момент няма съществени властови лостове да трансформира външнополитическия курс на страната, а евроатлантическото болшинство е налице макар разтурянето на „ сглобката “. Което е еднакво на нова българска помощ за Украйна и български принос към евроатлантическото единение.
Коментарът е оповестен в Дойче Веле.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ