2.7 млрд лева по плана за възстановяване и устойчивост идват от Брюксел до дни
Европейската комисия утвърди първото заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност на България в размер на близо 2,7 милиарда лева Очаква се парите да постъпят в бюджета при започване на декември. Реално разноските ще се правят през 2023-а година, като това ще докара до рекорден бюджет по линия на европейското финансиране за следващата година. Новината за одобрение на първото искане за заплащане по проекта бе оповестена публично от президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„ Днес имам удоволствието да поздравя България за постигнатия напредък по осъществяване на амбициозната стратегия в проекта за възобновяване и резистентност. България одобри значими промени в нормативната рамка за битка с прането на пари, усъвършенства покритието на минималния приход и обезпечаването на обществени услуги, одобри промени в предучилищното, учебното и висшето обучение “, посочи в изказването си ръководителят на Европейска комисия, представен от " Сега ".
Урсула фон дер Лайен уточни като достижения и основаната комисия за зелен енергиен преход, която работи върху пътната карта за климатична индиферентност, новата тактика за пътна сигурност, подготовката на вложения за създаване на високоскоростни мрежи и 5G в България. Общо изпълнените от България ограничения с промени в обособени браншове са 22, като страната ни съумя да ги одобри в точния момент макар политическата рецесия. Очаква се решението за първото заплащане да бъде доказано от икономическия и финансов съвет и парите да са по сметката за средства от Европейски Съюз до края на годината.
Самите вложения по проекта с тези средства действително ще се осъществят следващата година. От финансовото министерство неотдавна оповестиха, че до края на годината касовите разноски по проекта няма да надвишават 100 млн. лева и ще бъде осъществена спестовност по тази линия в бюджета в размер на 1 милиарда лева По оценки на МФ с парите по еврофондовете предстоящите разноски по линия на Европейски Съюз следващата година ще са над 7 милиарда лева
Добрите вести за първото заплащане идват на фона на съществени опасения, че България няма да извърши всички обещани промени за подаването на искане за втори транш, разясняват специалисти. Най-трудна ще е частта с обещаните промени в енергетиката, като тук е ясно, че няма сигурно да се случат цялостната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро и премахването на ролята на НЕК като публичен снабдител, както и частичната либерализация от 2023 година на пазара за семействата.
Очаква се да не бъде реализирано единодушие и за последователното понижаване на производството и затваряне на въглищните централи до 2038 година Как да се случи това ще предложи самостоятелната комисия, която работи по пътната карта за климатична индиферентност. Документът е съвсем подготвен и следва да се внесе в Министерски съвет и оттова – в Народното събрание.
Неизпълнението на тези обещани ограничения може да докара до отчасти орязване на настояването за второ заплащане на България. Искането за второ заплащане следва по показателен график да се направи в първото тримесечие на 2023-а година, като цялостният му размер е 724 млн. евро. При несъблюдение и отчасти орязване на парите по проектите държавите-членки имат период да се поправят, като рискуват в последна сметка да изгубят парите по съответните ограничения.
„ Днес имам удоволствието да поздравя България за постигнатия напредък по осъществяване на амбициозната стратегия в проекта за възобновяване и резистентност. България одобри значими промени в нормативната рамка за битка с прането на пари, усъвършенства покритието на минималния приход и обезпечаването на обществени услуги, одобри промени в предучилищното, учебното и висшето обучение “, посочи в изказването си ръководителят на Европейска комисия, представен от " Сега ".
Урсула фон дер Лайен уточни като достижения и основаната комисия за зелен енергиен преход, която работи върху пътната карта за климатична индиферентност, новата тактика за пътна сигурност, подготовката на вложения за създаване на високоскоростни мрежи и 5G в България. Общо изпълнените от България ограничения с промени в обособени браншове са 22, като страната ни съумя да ги одобри в точния момент макар политическата рецесия. Очаква се решението за първото заплащане да бъде доказано от икономическия и финансов съвет и парите да са по сметката за средства от Европейски Съюз до края на годината.
Самите вложения по проекта с тези средства действително ще се осъществят следващата година. От финансовото министерство неотдавна оповестиха, че до края на годината касовите разноски по проекта няма да надвишават 100 млн. лева и ще бъде осъществена спестовност по тази линия в бюджета в размер на 1 милиарда лева По оценки на МФ с парите по еврофондовете предстоящите разноски по линия на Европейски Съюз следващата година ще са над 7 милиарда лева
Добрите вести за първото заплащане идват на фона на съществени опасения, че България няма да извърши всички обещани промени за подаването на искане за втори транш, разясняват специалисти. Най-трудна ще е частта с обещаните промени в енергетиката, като тук е ясно, че няма сигурно да се случат цялостната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро и премахването на ролята на НЕК като публичен снабдител, както и частичната либерализация от 2023 година на пазара за семействата.
Очаква се да не бъде реализирано единодушие и за последователното понижаване на производството и затваряне на въглищните централи до 2038 година Как да се случи това ще предложи самостоятелната комисия, която работи по пътната карта за климатична индиферентност. Документът е съвсем подготвен и следва да се внесе в Министерски съвет и оттова – в Народното събрание.
Неизпълнението на тези обещани ограничения може да докара до отчасти орязване на настояването за второ заплащане на България. Искането за второ заплащане следва по показателен график да се направи в първото тримесечие на 2023-а година, като цялостният му размер е 724 млн. евро. При несъблюдение и отчасти орязване на парите по проектите държавите-членки имат период да се поправят, като рискуват в последна сметка да изгубят парите по съответните ограничения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ