Ето, значи, как изглежда краят на един мандат, в който

Ето, значи, по какъв начин наподобява краят на един мандат, в който досегашният президент искаше да върне величието на Америка: в деня, когато Тръмп сдава властта, Вашингтон наподобява на цитадела. В интервенцията са включени десетки хиляди чиновници на органите за сигурност, които би трябвало да предотвратят заплахата от атентати или от нов взлом като този против Капитолия.

Една страна съвсем в изключително състояние. Това единствено по себе си е потресаващо, само че има и още: против Доналд Тръмп се води втора процедура за импийчмънт поради подстрекаване към принуждение. Майсторът на подривната активност влиза в историята по един неприличен и срамен метод. Той си потегля, откакто се срина до дъното на публичното утвърждение.

Разрушителен разлом

Не, този президент не издигна Америка до някакви мечтани небеса – той прокопа един унищожителен разлом. Съединени американски щати са вътрешно разединени както в никакъв случай до момента, престижът им напряко се е срутил – освен това таман в един миг, в който картите в международната политика се раздават още веднъж.

Съвършено прави се оказаха тези, които още пред изборите през 2016 пророкуваха, че като темперамент и интелектуален капацитет Тръмп не е подобаващ за тази служба. В хода на пандемията тази негова некадърност стана даже въпрос на живот и гибел. Той самонадеяно яхна вълната на нападателния (бял) популизъм, който потегли да гази даже сърцето на американската народна власт, с което нанесе тежки провали на Америка и нейните институции. И по никакъв начин няма да е пресилено, в случай че кажем, че неговият правоприемник ще би трябвало да се оправя с Херкулесова задача.

Джо Байдън наследява няколко рецесии по едно и също време: една икономическа, една политическа, една културно-социална, плюс пагубната пандемия. Към това се прибавя галопиращото разминаване на оценките за действителността: едните считат, че тези рецесии са действителни, другите мислят тъкмо противоположното. Пишман-превратаджиите имаха вяра, че избавят Америка и нейната народна власт и че са длъжни да употребяват принуждение в тази борба, а това ясно онагледява екстремистките настройки и дълбоката социална рецесия.

Каква подигравка на ориста! Бремето да извлече Америка от тази многолика рецесия в този момент ляга таман върху плещите на политически деец като Байдън. В предизборната си акция той разгласи, че това е „ битка за душата на Америка “. И успеха му беше безапелационна. Затова е ясно каква ще е бъдещата му задача: да сплоти и сдобри хората.

С такава задача са се нагърбвали преди не един и двама президенти, като се изключи предшественика на Байдън, само че равносметката в края на президентството им е била нормално много тъжна. Сега обаче ще бъде съдбовно освен за Америка, в случай че Байдън не успее да се опълчи против радикализацията и против изострянето на несъгласията, в случай че не успее да реализира повече единодушие сред хората за основополагащите полезности на политиката и обществото.

Помирителна задача

Самият Байдън като че ли има вяра, че щурмът против Капитолия може да му помогне в неговата помирителна задача – просто тъй като зейналата бездна хвърли в смут доста хора. Та нали даже някои от републиканците, които също се уплашиха за живота си, към този момент запяха друга ария.

При встъпването си в служба Тръмп се отдаде на мрачни мечти за някаква „ кървава баня “ в Америка. Но в действителност разрушителният подтик пристигна таман от него. Сега Америка има потребност от антидот против отровата, която той инжектира в системата ѝ. Америка има потребност от рационална политика и реторическо разоръжаване. Байдън може да се оправи, само че не и самичък. Едва ли обаче ще успее да освободи Америка от нейните патологии.

Автор Клаус-Дитер Франкенбергер