Ударите в Сирия: Бомбардирането на Дума разкри крехката англо-американска връзка
Еманюел Макрон разгласи, че е убедил Доналд Тръмп да ограничи въздушните удари в Сирия до няколко цели и да избегне разпалване на спора. В Лондон брифингът на английското държавно управление твърдеше, че президентът на Съединени американски щати в действителност се е колебаел за военната интервенция и Тереза Мей е изиграла роля той въпреки всичко да отговори твърдо. Това написа дипломатическият редактор на английското издание The Independent Ким Сенгупта в разбор, представен от организация " Фокус ", който показва доближаването на Съединени американски щати и Франция за сметка на обичайния съюз сред Съединени американски щати и Англия и изяснява ролята на трите страни във въздушните удари против Сирия.
Истината е, че нито Еманюел Макрон, нито Тереза Мей са тези, които дейно взеха решение мащаба и обсега на ударите. Това бе военачалник Джеймс Матис. Американският министър на защитата съгласно всички достоверни източници е изиграл основна роля за формулиране на параметрите на задачата – задача, която към този момент бе сложена в неловко състояние от самохвалния „ туит “ на Доналд Тръмп, че „ ракетите идват “ – и също по този начин пресече напъните на новия консултант по национална сигурност Джон Болтън да се разширят интервенциите и да се ударят местоположения, където иранците може да участват.
Но опасността за удар на Тръмп не беше поради Джон Болтън или някого другиго. Съобщението на президента, предадено в обществените мрежи, беше мигновена реакция на гледките от Сирия предадени по телевизионните вести. Но този „ туит “ се трансформира в един от горещите „ туит “-ове на американския президент и направи военната интервенция неизбежна, при все това командирите и разследващите организации, както и военачалник Матис означи, към момента оценяваха какво тъкмо се е случило в Дума.
Докато военачалник Матис излагаше вероятните последици от разрастващите се дейности, идващият „ туит “ на Доналд Тръмп гласеше: „ Не споделих по кое време ще има офанзива над Сирия. Ще се случи доста скоро, само че може би не чак толкоз скоро. “ След това даже още по-объркващо той написа: „ Съединени американски щати по време на съществуването на моята администрация свърши страхотна работа с това да отърве района от ИДИЛ, къде е нашето „ Благодарим, Америка? “
Според описанието на " Дауининг стрийт ", това е моментът, в който Доналд Тръмп се е обадил на Тереза Мей и отговорът на английския министър-председател е вкарал малко улегналост в американския президент. Тук се намират и съпоставения с Маргарет Тачър, която споделя на Роналд Рейгън да заеме твърда позиция в диалозите за нуклеарен паритет с Москва, само че Тереза Мей, макар напъните си, не е виждана като втора Желязна лейди, а Доналд Тръмп, съгласно множеството отзиви, не е Роналд Рейгън. Според редица дипломатически източници обаче терзанията на Англия на този стадий са, че може да бъде оставена отвън Френско-американска самодейност.
Факт е, че макар хипотетичната „ специфична връзка “ сред Съединени американски щати и Англия, Доналд Тръмп наподобява да е построил по-силно съгласие с Еманюел Макрон, в сравнение с с Тереза Мей, имайки поради и относително сполучливата и безпроблемна аудиенция на Тръмп във Франция, до момента в който такава във Англия занапред би трябвало да се случи.
Американският президент е имал два дълги диалога с френския си сътрудник, до момента в който Тереза Мей е изчаквала да приказва с него и съгласно френски и американски публични лица, Макрон е декларирал потребността от въздушни удари. Еманюел Макрон също претендира, че е убедил Доналд Тръмп да не изтегля своите военнослужещи от Сирия, само че каквото и да е, евакуиране щеше да се случи в месеците напред, а не незабавно.
Макрон изрази вижданията си, че военна интервенция би трябвало да последва като отговор на химическата офанзива от режима на Асад. Френската страна е заемала твърда позиция по този случай и преди. През 2013 година Франсоа Оланд предизвикваше военни набези, до момента в който Дейвид Камерън се обърна към Камарата на общините за разрешение за военна намеса и се провали.
Има повече смисъл, даже логистично, за Съединени американски щати да поддържа връзка повече с Франция, в сравнение с с Англия. Еманюел Макрон съобщи овреме, че има доказателства за осъществяване на химическа офанзива в Дума. Също по този начин се счита, че Франция има повече боен актив, с който да способства, от Англия чиято защита страда от съкращения и която, за разлика от Франция, не може да употребява военни кораби и бойни самолети в офанзивата.
В края на деня обаче разликата в доставянето беше релативно дребна. Франция изстреля 12 ракети, до момента в който Англия 8. „ Черната работа “, както постоянно, бе свършена от Съединени американски щати, която изстреля 85 ракети. Колко тъкмо вреди бяха нанесени, откакто сирийците изтеглиха базите си и реалокираха оборудването си с помощта на ранното предизвестието на Тръмп в Twitter, остава противоречив въпрос.
Истината е, че нито Еманюел Макрон, нито Тереза Мей са тези, които дейно взеха решение мащаба и обсега на ударите. Това бе военачалник Джеймс Матис. Американският министър на защитата съгласно всички достоверни източници е изиграл основна роля за формулиране на параметрите на задачата – задача, която към този момент бе сложена в неловко състояние от самохвалния „ туит “ на Доналд Тръмп, че „ ракетите идват “ – и също по този начин пресече напъните на новия консултант по национална сигурност Джон Болтън да се разширят интервенциите и да се ударят местоположения, където иранците може да участват.
Но опасността за удар на Тръмп не беше поради Джон Болтън или някого другиго. Съобщението на президента, предадено в обществените мрежи, беше мигновена реакция на гледките от Сирия предадени по телевизионните вести. Но този „ туит “ се трансформира в един от горещите „ туит “-ове на американския президент и направи военната интервенция неизбежна, при все това командирите и разследващите организации, както и военачалник Матис означи, към момента оценяваха какво тъкмо се е случило в Дума.
Докато военачалник Матис излагаше вероятните последици от разрастващите се дейности, идващият „ туит “ на Доналд Тръмп гласеше: „ Не споделих по кое време ще има офанзива над Сирия. Ще се случи доста скоро, само че може би не чак толкоз скоро. “ След това даже още по-объркващо той написа: „ Съединени американски щати по време на съществуването на моята администрация свърши страхотна работа с това да отърве района от ИДИЛ, къде е нашето „ Благодарим, Америка? “
Според описанието на " Дауининг стрийт ", това е моментът, в който Доналд Тръмп се е обадил на Тереза Мей и отговорът на английския министър-председател е вкарал малко улегналост в американския президент. Тук се намират и съпоставения с Маргарет Тачър, която споделя на Роналд Рейгън да заеме твърда позиция в диалозите за нуклеарен паритет с Москва, само че Тереза Мей, макар напъните си, не е виждана като втора Желязна лейди, а Доналд Тръмп, съгласно множеството отзиви, не е Роналд Рейгън. Според редица дипломатически източници обаче терзанията на Англия на този стадий са, че може да бъде оставена отвън Френско-американска самодейност.
Факт е, че макар хипотетичната „ специфична връзка “ сред Съединени американски щати и Англия, Доналд Тръмп наподобява да е построил по-силно съгласие с Еманюел Макрон, в сравнение с с Тереза Мей, имайки поради и относително сполучливата и безпроблемна аудиенция на Тръмп във Франция, до момента в който такава във Англия занапред би трябвало да се случи.
Американският президент е имал два дълги диалога с френския си сътрудник, до момента в който Тереза Мей е изчаквала да приказва с него и съгласно френски и американски публични лица, Макрон е декларирал потребността от въздушни удари. Еманюел Макрон също претендира, че е убедил Доналд Тръмп да не изтегля своите военнослужещи от Сирия, само че каквото и да е, евакуиране щеше да се случи в месеците напред, а не незабавно.
Макрон изрази вижданията си, че военна интервенция би трябвало да последва като отговор на химическата офанзива от режима на Асад. Френската страна е заемала твърда позиция по този случай и преди. През 2013 година Франсоа Оланд предизвикваше военни набези, до момента в който Дейвид Камерън се обърна към Камарата на общините за разрешение за военна намеса и се провали.
Има повече смисъл, даже логистично, за Съединени американски щати да поддържа връзка повече с Франция, в сравнение с с Англия. Еманюел Макрон съобщи овреме, че има доказателства за осъществяване на химическа офанзива в Дума. Също по този начин се счита, че Франция има повече боен актив, с който да способства, от Англия чиято защита страда от съкращения и която, за разлика от Франция, не може да употребява военни кораби и бойни самолети в офанзивата.
В края на деня обаче разликата в доставянето беше релативно дребна. Франция изстреля 12 ракети, до момента в който Англия 8. „ Черната работа “, както постоянно, бе свършена от Съединени американски щати, която изстреля 85 ракети. Колко тъкмо вреди бяха нанесени, откакто сирийците изтеглиха базите си и реалокираха оборудването си с помощта на ранното предизвестието на Тръмп в Twitter, остава противоречив въпрос.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ