Електронните отпадъци са най-бързо развиващата се категория твърди отпадъци в

Електронните боклуци са най-бързо разрастващата се категория твърди боклуци в света. През 2019 година в отпадък са се трансформирали 54 млн. тона устройства - с 21% повече, съпоставено с пет години по-рано. Прости сметки демонстрират, че почти се падат по 7 кг на всеки гражданин на планетата.

По прогнози към 2030 година този индикатор ще доближи 74 млн. тона, което значи съвсем повторен растеж за 16 години. Трябва да се означи, че преобладаващи в боклука са телефони, преносими компютри и тв приемници, само че в наши дни електроника може да се открие даже в маратонките, написа Forbes.

Най-много електронни боклуци (почти 25 млн. тона) през 2019 година са генерирани в Азия. Следват Америка и Европа (13 и 12 млн. тона съответно). Електронен боклук се натрупа и в Африка и Океания. Ако тя продължи да поевтинява, количеството ѝ ще нарасне бързо в бедните страни.

Една от аргументите за бързото струпване на отпадък е фактът, че мобилните устройства нормално служат единствено няколко години. След това те стават негодни или не могат да се оправят с растящите условия за бърза работа и памет. Тъй като ремонтът и обновяването на смарт телефона като цена са сравними с покупката на нов, то остарелият отива в кофата.

Преработка

През 2019 година единствено 17% от електронните боклуци са събрани и модифицирани. Всички останали са по сметищата или са изгорени в предприятия за отпадък дружно със съдържащите се в тях злато, сребро, платина, мед и така нататък

Според консервативни оценки, сумарната стойност на металите в електронните боклуци през 2019 година доближава до 57 милиарда $. По данни на Международния валутен фонд, тази цифра превъзхожда номиналния Брутният вътрешен продукт на 112 от 194 страни.

В момента в разрастващите се страни процъфтява преработвателната промишленост. В търсене на скъпоценни метали хората ръчно разглобяват или надробяват електрониката и я горят. Във въздуха, водата, почвата и организма на самодейците попадат такива рискови субстанции като живак и олово. Това са токсични детайли, които се отделят в околната среда от електрониката, трупаща се на сметищата. Често последните не са особено оборудвани полигони, а просто купчина боклуки някъде.

Защо електронните боклуци са по едно и също време скъпи и рискови, само че съвсем не се преработват?

Тъй като преработката им е нерентабилна. Ако разделим 57 милиарда $ на 54 млн. тона, ще получим, че всеки кг електронен боклук съдържа скъпи метали за към $. При това себестойността на преработката на този кг високотехнологично съоръжение и с оглед всички екологични правила, по-скоро е още по-висока.

Експерти от дълго време разискват какви финансови, юридически и организационни ограничения са нужни, с цел да се поправи обстановката. Един от основните механизми е посредством разширена отговорност върху производителя. Тя задължава него или вносителя на стоките да се погрижи за утилизацията или да заплати за събирането й. В един или различен тип тази идея е призната в доста страни по света, само че се цели да покрие целия свят.

Друг ефикасен път за всеобща преправка на отпадъците са новите технологии.

Философският камък?

Учени от Китай и Англия направиха значима стъпка в тази посока. Те са създали елементарна и мащабируема технология за добиване на най-ценния съставен елемент - златото, от електронните боклуци.

Ключовият детайл на това ноу-хау е графенът или двуизмерният въглерод.

Съавтор на създаването е Андре Гейм, откривателят на графена, който получи Нобелова премия по физика за 2010 година за откритието си (заедно с Константин Новоселов).

Графенът е плосък лист въглерод с дебелина един атом. Такава необикновена конструкция дава на материала неповторими свойства, които се търсят в доста области, от пречистване на вода до електроника от последващо потомство. Често групи от непознати атоми, в това число О2, са вградени по краищата на въглеродната решетка или вътре в нея. Тази форма на графен се назовава оксид. Графеновият оксид се създава с комерсиална цел повече от десетилетие.

Какво съставлява новата технология?

Тя наподобява доста елементарна. Електронните боклуци се разтварят в киселина и лист от графенов оксид се потапя в този разтвор. Без никакви спомагателни реагенти, катализатори и консумация на сила, златото се отсрочва върху графен. След това металът може да бъде изолиран посредством просто изгаряне на графена.

Един грам графен ви разрешава да извлечете от разтвор, съдържащ 0,1, 1 и 10 елементи злато на милион, надлежно 690, 1180 и 1850 мг злато. Забележимо освобождение на благородния метал се следи даже от разтвор от 10 елементи на трилион злато, което е сравнимо със наличието му в отпадъчните води.

Ако остарял процесор се разтвори в киселина, освен златото ще бъде в разтвора, само че и 13 други метала в концентрации от една до стотици елементи на милион.
Върху графена ще се отсрочат освен 90% от съдържащото се разтвора злато, само че и 99% от калая, 53% от хрома, 52% от алуминия, 30% от калция, 26% от оловото, 7% от никела и 4% от медта.

От позиция на добиването на злато това са ненужни примеси. Калаят или алуминият да вземем за пример са прекомерно евтини, с цел да бъдат извличани от чиповете. Поради това създателите ненапълно усложняват технологията, като трансформират киселинността на разтвора. Те пробват два метода да създадат това. Първият разрешава да се извлекат 99% от златото в разтвора с леко добиване на мед и алуминий (по-малко от 3%). Вторият извлича 93% от златото и по-малко от 2% от никела. Останалите метали не са изолирани от разтвора.

Авторите акцентират, че при извличането на злато графенът превъзхожда другите материали както във връзка с селективността, по този начин и във връзка с способността да извлича благородния метал от разтвори с ниска централизация.