Едва ли някой у нас приема политиката за особено достойно

Едва ли някой у нас приема политиката за изключително почтено занятие, пък и освен у нас. Френската интелектуалка Юлия Кръстева беше споделила, че политиката е игра на истина и морал. Звучи неоправдателно, само че по-скоро е разяснение на тази обществена роля. Политиците – за разлика от учените или свещениците, са длъжни да пазят частни ползи (на част от обществото) в спор с други частни ползи, съгласно партийните деления. И играта им се състои в това да показват, че таман техните ползи дават отговор на публичния, че са демонстрация на истина и морал. Особеното в тази ситуация е, че до момента в който го вършат, повече или по-малко фактически по този начин става, тъй като самата политическа игра не им разрешава да стигат до крайности в подмяната на обстоятелствата и злоупотребата с доверието. Тя в действителност е тип глоба под погледа и от името на публиката. И на политиците им се постанова, най-малко ненапълно, да бъдат такива, каквито играят, че са. Няма по какъв начин борбата на ползи да се води от светци, само че колкото си по-умел в политическата игра, толкоз по-малък е рискът да се проявиш като елементарен лъжец, проникнал в кораба на публичните очаквания. Да споменем единствено двама майстори на политическа игра в новата ни история – Стефан Стамболов и Иван Костов, които поставят основите на българската народна власт, след края две „ робства “ – османското и руското.

Като цяло обаче на политическата игра у нас й липсва искра и хубост, върви мъчно, поради циниците, лаиците и пропагандистите (от руски тип), които са се сдобили основни функции в нея. За циниците, предпочитано присъщи на така наречените партиите на статуквото, от дълго време е ясно, че следват праволинейно единствено частните си ползи и към този момент няма смисъл и да го крият. Един от тях, почетен ръководител, даже напряко беше декларирал, че персонално разпределя „ порциите “ на своите „ обръчи от компании “. Кой знае за какво не престават от време на време да го афишират за най-ловкия ни политически състезател, откакто самопризнанието му сподели, че той изобщо не играе никаква игра, а разпределя порции. На циниците политиката им е нужна единствено за социална легитимация, която да ги пази от гонене, до момента в който преследват частните си ползи.

Лаиците заедно влязоха в последно време в играта през така наречените партии на смяната и по особено създавайки Политическа партия, без да знаят къде попадат. Типична за тях е илюзията, че уменията и самочувствието, които са натрупали в други сфери, са елементарно портативни в политиката. Но има късмет таман неизбежните им разочарования и удари да ги научат „ на терен “ по какъв начин се играе политическата игра и да намерят своето място в нея. Проблемът им, назад на циниците, не е в истината и морала, а в неналичието на изясненост кого съставляват в борбата на ползи, ситуирани по скалата на българското „ ляво “ и „ дясно “.