Едва ли има някой, който да не интересува от въпроса:

Едва ли има някой, който да не интересува от въпроса: „ Ще има ли завършек на света? “ Според зрънцата познания, оставени ни от предходната цивилизация, излиза наяве, че в случай че ние сами не създадем края на света, подобен няма да настъпи скоро.

Какво споделят Ведите

Съществува огромен галактически цикъл, който включва четири столетия, античните арийци са ги наричали Юги. Следват една след друга по ред, само че във времето не престават друго. Най-дългата епоха е Сати Юга, най-кратката е Кали Юга.

Югите могат да бъдат съпоставени с времето на деня. Сати Юга е зората и времето доникъде на деня. Трата Юга е пладне. Двапара Юга – здрач. Кали Юга е нощ. И по този начин се случи, че би трябвало да живеем в последната ера, ерата на Мрака и честен крах.

Четири ери съставляват една Махаюга, която е галактически повсеместен цикъл и приключва с разпадането на физическия свят, казано по елементарен метод – завършек на света. Светът умира от Велик потоп или огнена буря, след което се възражда още веднъж.

Една Махаюга съдържа 4 милиона 320 хиляди слънчеви години. И тези Махаюги се повтарят една след друга безпределно. 71 Махаюга е една Манвантара. Сега живеем в 28-ма Махаюга, т.е. тъкмо в средата на деня на Брахма. 14 Манвантар е един ден на Брахма, само че ние сме в седмия Манвантар. Така че краят на огромното и цялостно заличаване е още доста надалеч.

Сто години на Брахма или повече от 300 трилиона слънчеви години е животът на Върховния Бог, основал нашия свят, цялата Вселена. И в този момент сме в 51-та година от сегашния цикъл, т.е. едвам в средата на живота на Създателя.

Когато животът на Брахма завърши, настава цялостното заличаване на Вселената. И тогава стартира новият живот на Създателя и по този начин продължава безпределно.

Златният век на човечеството

Сати Юга е съвършената или златна ера. Синоним на думата „ сати “ е светец. Това е първата епоха на Манватара, която може да се опише като парадайс на Земята. През този интервал хората живяха няколко хиляди години, бяха безусловно щастливи, не познаваха пороци и завист, не знаеха по какъв начин да ненавиждат и унищожават себе си.

Те бяха добродетелни и безгрешни от раждането си, не се занимаваха с физически труд, тъй като всичко, което беше належащо за живота, им беше обещано от природата. Ведата, т.е. знанието за Бога и моралния закон, беше едно.

Сребърен век

Вторият интервал на Манватара е Трета Юга или Сребърната ера. Добродетелите на хората в тази ера към този момент са били по-малко в съпоставяне със Златния век. Задължението на човек, както писаха Ведите, към този момент стои на три крайници. Хората започнаха да се обръщат към Висшите сили, с цел да задоволят своите всемирски стремежи. И за това те използваха жертви и аскетизъм, т.е. отменяне на светските потребности, с цел да получат нещо.

Човекът останал също толкоз благодетелен, само че с цел да се изхранва, към този момент бил заставен да работи.

Меден век

Следващият интервал е Двапара Юга. През медната ера общият честен крах продължава и човешкият дълг към Бог, както споделят Ведите, в този момент се крепи на два крайници.

Тук към този момент се появява омразата към съседите, неприятностите и скърбите. Хората към този момент не могат да схванат единния възвишен закон, по тази причина Ведата е разграничена на части – по този начин се появиха други религии.

Железен век

Последният интервал, в който живеем, е Кали Юга. Това е последната епоха на Манватара, черната или желязната ера. Продължителността му е 432 хиляди години, а началото му е едвам преди 5000 години – през 3102 година пр.н.е. Тоест ние живеем в самото начало на Кали Юга.

Според ведическите вярвания, в края на Кали Юга, господ Вишну (върховният Бог, Създателят на Вселената) ще се появи, с цел да унищожи демоните, които към този момент населяват Земята, да накаже грешниците за това, че служат на тези низши сили и да възвърне потъпканото правдивост и духовна естетика на този свят.

И богинята Кали ще му помогне в това.

Според ученията на разнообразни източни школи в края на една епоха богинята Кали потапя света в мрак и способства за неговото заличаване. Апокалипсисът е тъкмо това, което се случва със света след появяването на Кали, т.е. заличаване. Кали е настойничката на тази ера, която въплъщава злото на света.

Кришна и Исус Христос

В началото на всяка Манватара се появява първият предшественик, който ражда човечеството и му дава закони. След това човешката цивилизация минава през 72 цикъла на зазоряване и крах и най-после умира.

За душите, които непрестанно са се прераждали и са придобивали някакъв кармичен опит, най-трудният миг, несъмнено, е краят на цикъла, защото те би трябвало да рапортуват на първия предшественик.

Християнската вяра назовава подобен доклад Страшния съд, а за душата той е повратен миг – взема решение се бъдещата й орис. Страшна и горчива е ориста на душа, която не е достигнала нужните качества до избрания период.

Всичко, което не е станало Творец, ще бъде разпиляно и превърнато в безпорядък.

Кали Юга е последният интервал, почнал преди 5000 години по времето на гибелта на Кришна. Кришна е аватар на божеството, т.е. божествена персона, лишена от карма и въплътена в човешко тяло. Аватарът носи моралния закон на Земята. Това е въплъщението на Създателя във физическото тяло.

Кришна е бил последният аватар. В Бенгалия той се назовава Крища или Кристо, в гръцката транскрипция се споделя Христо. Христос (завършващ на „ ос “) е наследник на Кришна. И тук се построява християнската идея за Троицата. Вишну е Върховният Бог или Създател, Кришна е аватарът на Вишну, Христос е синът на Бога.

Според някои откриватели Исус е проповядвал духовно завещание, учил е в Бенгал и Индия, както се загатва в апокрифните евангелия. И той е прочут на целия свят под името Исус Христос.

Сега е ясно, че няма да има завършек на света в идващите хилядолетия, в случай че самият човек не пожелае да се самоунищожи.