Марина Абрамович: В изкуството не трябва да има разделение между мъже и жени
Една от най-влиятелните дами в актуалното изкуство се включи в специфичния търг на Sotheby’s, съпроводен с галерия, озаглавен (Women) Artists , с който се отбелязва приноса на дамите в изкуството през последните 400 години. взе участие в плана със собствен автопортрет, макар че от дълго време е декларирала своето отношение по отношение на разделянето на дами и мъже в изкуството. Още през 2007 година тя съобщи, че не желае да бъде определяна като феминистка. „ Аз съм жена, само че не съм жена художник, а просто художник. “ Затова и в този момент не е изцяло съгласна с името на търга, споделя тя в особено изявление за Vogue, което дава през Zoom от вкъщи си в Ню Йорк, където живее през последните две десетилетия.
„ Обикновено не одобрявам сходни заглавия, които разделят мъжете и дамите. Моята позиция постоянно е била такава, че в изкуството няма мъже, дами, транс, гей, лесбийки... Изкуството може да бъде положително или неприятно. Това е единствената категоризация, която одобрявам. Мисля, че когато разделяме изкуството на мъжко или женско, ние сътворяваме разделения и разлики, които не би трябвало да ги съществуват. “ Тя добавя, че извънредно феминистките изложения не водят до нищо положително за самите актьори, само че в това време осъзнава, че има дисбаланс във връзка с половото разделяне в изкуството.
Самата тя се възприема като войник, който продължава да се бори за своето място в него. „ Отне ми 50 години, с цел да стигна дотук и не беше елементарно, тъй като в никакъв случай не съм била част от някакъв мейнстрийм, постоянно съм била отвън подтекста. Сега съзнавам, че дамите актьори са по-малко платени от мъжете, имат доста по-малка видимост от тях и това е от епохи. Ситуацията вече се трансформира към по-добро, тъй че би трябвало да сме по-ентусиазирани, само че бихме могли да бъдем по-добри и би трябвало да сме по-добри. “
Миналата година Марина Абрамович трябваше да има независима галерия в една от главните галерии на Кралската академия по изкуствата в, нещо, което не се е случвало на жена актьор в 250-годишната история на Академията. Първоначално тя беше отсрочена за 2021 година поради пандемията, само че тя реши това да се случи през 2023. „ Като първата жена там би трябвало да направя нещо, което е доста по-добро от това, което може да направи един мъж “, показа тя пред The Guardian предходната година, като добави, че по този метод желае да отвори пътя на младите и надарени художнички, идващи след нея.
Пърформънсът й в Лондон трябваше да носи името After Life, тъй като, както сподели пред The Guardian тогава: “Приключих с умирането “. Особено след спектакъла „ 7-те смърти на “. И не че не мисли всеки ден за гибелта, само че не като причина да изпадне в меланхолия, а в противен случай – да се любува на живота. Защото от позицията на своите 74 години няма лукса да си разреши да бъде нещастна.
Сега обаче е решила да даде ново име на плана си, тъй като след Covid – After Life се приема по-скоро негативно. „ Затова взех решение, че ще бъде 360 градуса. 360 градуса е началото и краят, в това време това е един тип цикъл, по-позитивен и благополучен. Но това е работно заглавие, има още две години. " В персонален проект тя се радва изолацията през последните 15 месеца. „ За художника това е някаква сбъдната фантазия, тъй като е опция за свързване с природата, има време за усамотение, време за размисъл “, споделя тя, като отхвърля редица планове, които се организират онлайн. Защото „ пърформансите имат потребност от пряк контакт с публиката онлайн. Така че би трябвало да се изчака. Защо би трябвало да върша компромис? Мога да изчаквам две години. Това е интервал на осъзнаване. “
„ Обикновено не одобрявам сходни заглавия, които разделят мъжете и дамите. Моята позиция постоянно е била такава, че в изкуството няма мъже, дами, транс, гей, лесбийки... Изкуството може да бъде положително или неприятно. Това е единствената категоризация, която одобрявам. Мисля, че когато разделяме изкуството на мъжко или женско, ние сътворяваме разделения и разлики, които не би трябвало да ги съществуват. “ Тя добавя, че извънредно феминистките изложения не водят до нищо положително за самите актьори, само че в това време осъзнава, че има дисбаланс във връзка с половото разделяне в изкуството.
Самата тя се възприема като войник, който продължава да се бори за своето място в него. „ Отне ми 50 години, с цел да стигна дотук и не беше елементарно, тъй като в никакъв случай не съм била част от някакъв мейнстрийм, постоянно съм била отвън подтекста. Сега съзнавам, че дамите актьори са по-малко платени от мъжете, имат доста по-малка видимост от тях и това е от епохи. Ситуацията вече се трансформира към по-добро, тъй че би трябвало да сме по-ентусиазирани, само че бихме могли да бъдем по-добри и би трябвало да сме по-добри. “
Миналата година Марина Абрамович трябваше да има независима галерия в една от главните галерии на Кралската академия по изкуствата в, нещо, което не се е случвало на жена актьор в 250-годишната история на Академията. Първоначално тя беше отсрочена за 2021 година поради пандемията, само че тя реши това да се случи през 2023. „ Като първата жена там би трябвало да направя нещо, което е доста по-добро от това, което може да направи един мъж “, показа тя пред The Guardian предходната година, като добави, че по този метод желае да отвори пътя на младите и надарени художнички, идващи след нея.
Пърформънсът й в Лондон трябваше да носи името After Life, тъй като, както сподели пред The Guardian тогава: “Приключих с умирането “. Особено след спектакъла „ 7-те смърти на “. И не че не мисли всеки ден за гибелта, само че не като причина да изпадне в меланхолия, а в противен случай – да се любува на живота. Защото от позицията на своите 74 години няма лукса да си разреши да бъде нещастна.
Сега обаче е решила да даде ново име на плана си, тъй като след Covid – After Life се приема по-скоро негативно. „ Затова взех решение, че ще бъде 360 градуса. 360 градуса е началото и краят, в това време това е един тип цикъл, по-позитивен и благополучен. Но това е работно заглавие, има още две години. " В персонален проект тя се радва изолацията през последните 15 месеца. „ За художника това е някаква сбъдната фантазия, тъй като е опция за свързване с природата, има време за усамотение, време за размисъл “, споделя тя, като отхвърля редица планове, които се организират онлайн. Защото „ пърформансите имат потребност от пряк контакт с публиката онлайн. Така че би трябвало да се изчака. Защо би трябвало да върша компромис? Мога да изчаквам две години. Това е интервал на осъзнаване. “
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ