Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние
Единствените хора, чието държание можем да направляваме, сме самите ние.
На процедура – стига да сме подготвени да понесем алтернативата, която съвсем постоянно е строго наказване или гибел, безусловно никой не може да ни принуди да създадем каквото и да било, което не желаеме да вършим.
Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация.
Как ще бъде употребена тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един преподавател да вземем за пример може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, само че не е в положение да го направи вместо него.
Всички дълготрайни психически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки.
Отчасти коренът на доста други недоволства, като болежка, отмалялост, уязвимост, както и някои хронични болести, нормално наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
Причината за актуалното ни възприятие за незадоволеност и злощастие е постоянно това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива по този начин, както бихме желали.
Проблемната междуличностна връзка постоянно е част от сегашния ни живот.
Връзката, поради която се усещаме неудовлетворени и нещастни, не е нито в предишното, нито в бъдещето – тя непроменяемо е тук и в този момент.
Ето за какво точно тук и в този момент би трябвало да преосмислим понятието „ персонална независимост ”.
Можем да бъдем свободни във връзка с доста неща, само че в никакъв случай няма да сме свободни да живеем щастливо, в случай че в живота ни няма най-малко една надълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка.
Нещо мъчително за нас, станало в предишното, предопределя до известна степен какви сме през днешния ден, само че анализирането на предходното злощастие не способства с нищо за това, което би трябвало да създадем в този момент, а то е да подобрим една или друга значима, само че неудовлетворителна сегашна наша междуличностна връзка.
Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас персонални потребности: за оцеляване; обич и привързаност; власт; свобода; наслаждение от асимилиране на нови знания и занимания.
Всеки има правото и задължението да удовлетворява самичък главните си персонални потребности.
Единствено ние самите можем да кажем по кое време една или друга наша съществена потребност е задоволена.
Никой различен не е в положение и няма право да взема решение този въпрос вместо нас.
Ние можем да удовлетворим нашите съществени персонални потребности само удовлетворявайки една или повече показа, залегнали в личния ни стойностен свят.
От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат визиите, вписани в стойностния ни свят.
Най-силно чувство за независимост можем да изживеем, когато сме способни да удовлетворим една или повече от тези показа.
Ако сме вписали в стойностния си свят показа, които не могат да бъдат задоволени, ние в действителност сме се лишили от опцията да бъдем свободни.
Единственото, което можем да вършим от раждането до гибелта си, е да постъпваме по един или различен метод.
Всяка наша постъпка е част от един или различен вид изцяло държание, построено от четири неразривно свързани съставния елемент: дейности, мисли, усеща и физиология.
Всеки вид изцяло държание се отбелязва с дейни глаголни форми, съгласно най-отличимия от четирите съставния елемент.
Например „ предпочитам / вземам решение да се депресирам “ или „ депресирам се “, вместо с пасивни структури от рода на „ пострадвам от меланхолия “.
Когато обаче използваме формите „ вземам решение да се депресирам ” или „ депресирам се ”, с цел да опишем душевното си положение, неотложно осъзнаваме, че в действителност става дума за деен персонален избор, което пък ни оказва помощ да си възвърнем чувството за персонална независимост.
Всяко изцяло държание е въпрос на персонален избор, само че имаме директен надзор единствено върху два от неговите съставния елемент – дейностите и мислите.
Но избирайки умишлено по какъв метод да постъпваме и да мислим, ние можем да направляваме индиректно и другите два съставния елемент на цялостното си държание – възприятията и физиологията си.
Ако ви се коства, че не разполагате с онази персонална независимост, която бихте желали да имате в дадена междуличностна връзка, то е тъй като вие самите, вашият сътрудник или и двамата не желаете да възприемете златното предписание на теорията на избора: Всеки може да управлява само личното си държание и личния си живот.
Уилям Гласър – „ Теория на избора ”
