73% от българите се притесняват от сечта и измирането на горите
Две трети от българите са разтревожени по отношението на замърсяването на въздуха и питейната вода. Най-висок % от хората показват, че се тревожат за обезлесяване /сеч/ измиране на горите - 73%, демонстрира изследване на проучвателен център " Тренд ".
Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма смяна в околната среда в обитаемото място, където живеят - 46%. 14% показват, че в последните години има възстановяване в тази посока, а 27%, че се утежнява положението на околната среда. Няма динамичност във връзка с главните демографски характерности.
23% от българите чакат положението на околната среда в идващите 5 години да се усъвършенства, там, където живеят. 19 % са на противоположното мнение - чакат да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че положението ще бъде същото както е в сегашния миг. Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.
Темата за чистотата на въздуха е изключително настояща напоследък в общественото пространство и заради тази причина проучвателен център " Тренд " зададе въпрос във връзка с тази тематика. 40% от българите показват, че въздухът в последните 10 години в тяхното обитаемо място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които показват, че не се е трансформирал (41%). Малко над две трети от живеещите в Столицата показват, че въздухът в станал по-мръсен в последните 10 години.
В изследването бяха заложени няколко знака, по които да се мери степента на тревога на българите по тематиката за околната среда. 64% се тревожат за замърсяването на въздуха, до момента в който 31% показват, че не се тревожат.
63% се тревожат за замърсяването на питейната вода. Висока степен на тревога се регистрира и във връзка с замърсяването на реките, където 65% показват, че се тревожат. 70% от живеещите в дребните обитаеми места показват такива терзания. Две трети от българите показват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова терзание.
Най-нисък дял на паника се регистрира във връзка с свлачищата, където 39% се тревожат от свлачища, в обитаемото място, в което живеят, до момента в който 42% показват, че не се тревожат.
Най-висок % от хората показват, че се тревожат за обезлесяване /сеч/ измиране на горите - 73%. 66% пък показват паника във връзка с повишаването и на битовите боклуци. Малко над половината от българите имат терзания и във връзка с повишаването на промишлените боклуци.
Близо половината от българите - 47% показват, че считат себе си по-скоро за природозащитници, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Тук би трябвало да се поради и престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неизбежно покачва отговорите на природозащитниците, без те действително да вършат избрани стъпки в посока на опазването на природата.
По отношение на степента на обучение, то хората с висше обучение в максимален дял дефинират себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със приблизително обучение, които дават този отговор - 46% с такава степен на обучение.
Когато приказваме по тематиката за опазването на околната среда е значимо да имаме поради и вземането на персонални решения и дейности на всеки обособен човек. Едва 4% от българите показват, че са създали огромни промени в навиците си, които да оказват помощ за опазването на околната среда. 45% показват, че са създали дребни промени, до момента в който 37% от българите показват, че не са създали никакви промени.
26% заявяват, че рециклират боклуци. Това са надлежно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството - 68% не рециклират боклуци. Тук, несъмнено, би трябвало да имаме поради и равнището на опциите за преработване на боклуци. 22% от българите показват, че купуват и биоразградими артикули.
72% показват, че употребяват енергоспестяващи крушки, до момента в който 26% не го вършат.
Две трети от българите икономисват вода. Данните демонстрират, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и би трябвало да сложим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична позиция.
41% от българите, максимален дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в идващите 10 години. Висок е делът - 23% на тези, които не могат да преценяват. /news.bg
Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма смяна в околната среда в обитаемото място, където живеят - 46%. 14% показват, че в последните години има възстановяване в тази посока, а 27%, че се утежнява положението на околната среда. Няма динамичност във връзка с главните демографски характерности.
23% от българите чакат положението на околната среда в идващите 5 години да се усъвършенства, там, където живеят. 19 % са на противоположното мнение - чакат да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че положението ще бъде същото както е в сегашния миг. Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.
Темата за чистотата на въздуха е изключително настояща напоследък в общественото пространство и заради тази причина проучвателен център " Тренд " зададе въпрос във връзка с тази тематика. 40% от българите показват, че въздухът в последните 10 години в тяхното обитаемо място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които показват, че не се е трансформирал (41%). Малко над две трети от живеещите в Столицата показват, че въздухът в станал по-мръсен в последните 10 години.
В изследването бяха заложени няколко знака, по които да се мери степента на тревога на българите по тематиката за околната среда. 64% се тревожат за замърсяването на въздуха, до момента в който 31% показват, че не се тревожат.
63% се тревожат за замърсяването на питейната вода. Висока степен на тревога се регистрира и във връзка с замърсяването на реките, където 65% показват, че се тревожат. 70% от живеещите в дребните обитаеми места показват такива терзания. Две трети от българите показват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова терзание.
Най-нисък дял на паника се регистрира във връзка с свлачищата, където 39% се тревожат от свлачища, в обитаемото място, в което живеят, до момента в който 42% показват, че не се тревожат.
Най-висок % от хората показват, че се тревожат за обезлесяване /сеч/ измиране на горите - 73%. 66% пък показват паника във връзка с повишаването и на битовите боклуци. Малко над половината от българите имат терзания и във връзка с повишаването на промишлените боклуци.
Близо половината от българите - 47% показват, че считат себе си по-скоро за природозащитници, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Тук би трябвало да се поради и престижността на отговора да определиш себе си като човек, който пази природата, което неизбежно покачва отговорите на природозащитниците, без те действително да вършат избрани стъпки в посока на опазването на природата.
По отношение на степента на обучение, то хората с висше обучение в максимален дял дефинират себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със приблизително обучение, които дават този отговор - 46% с такава степен на обучение.
Когато приказваме по тематиката за опазването на околната среда е значимо да имаме поради и вземането на персонални решения и дейности на всеки обособен човек. Едва 4% от българите показват, че са създали огромни промени в навиците си, които да оказват помощ за опазването на околната среда. 45% показват, че са създали дребни промени, до момента в който 37% от българите показват, че не са създали никакви промени.
26% заявяват, че рециклират боклуци. Това са надлежно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството - 68% не рециклират боклуци. Тук, несъмнено, би трябвало да имаме поради и равнището на опциите за преработване на боклуци. 22% от българите показват, че купуват и биоразградими артикули.
72% показват, че употребяват енергоспестяващи крушки, до момента в който 26% не го вършат.
Две трети от българите икономисват вода. Данните демонстрират, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и би трябвало да сложим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична позиция.
41% от българите, максимален дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в идващите 10 години. Висок е делът - 23% на тези, които не могат да преценяват. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ