Варварството на ГЕРБ ще докара изборите до катастрофа
Две години минаха, в които герберските фелдфебели не можеха да мачкат Народното събрание, и всички забравихме какви страшилища са. Ето, събраха се с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, почувстваха се мощни, подхванаха изборния закон и единствено за ден го направиха на тресчици.
Добре, очакваше се, че ще върнат бюлетините. „ Хартиената коалиция “, която Бойко Борисов заформи с хората на Корнелия Нинова и Ахмед Доган, се беше обрисувала още в предишния парламент, а в този момент се оказа задоволително мощна, с цел да прокара каквото си желае законодателство. А тройката искаше на идващите избори да се гласоподава с хартия, не с машини. Примирихме се, че още веднъж съмнителни и малограмотни партийни деятели ще броят бюлетини, ще драскат протоколите с изборни резултати, ще влачат по всички страни чувалите с изборни бумаги. Но
бруталният метод, по който герберите разкъртиха Изборния кодекс,
беше отрезвяващо увещание за правната дивотия, която бележи доминираните от тях парламенти.
И по този начин, по какъв начин ще се гласоподава съгласно новата герберска система? Влиза гласоподавателят в секцията, вътре го чакат машина и хартиени бюлетини. Той си избира – дали да гласоподава посредством устройството или с хартията. Предпочита, примерно, машината. Въвежда си вота, както преди, а машината отпечатва бюлетина – не контролна квитанция като в този момент, а „ бюлетина от машинно гласоподаване “, както я нарекоха герберите. Секционната комисия я подпечатва, а гласоподавателят я пуска в урната. Чиста работа? Не, но въобще.
При старите правила, след края на изборния ден машината разпечатваше протокол с изборните резултати за съответната секция, които се съхраняваха и на флашки, с цел да се употребяват за пресмятане на националните изборни резултати. Сега обаче ролята на машината ще завърши сега, в който всички гласоподаватели в дадена секция си пуснат бюлетините в урната.
Няма към този момент машинни протоколи, няма електронни памети.
Отново неподготвени партийци ще броят бюлетини – този път и хартиени, и „ машинни “. На устройствата няма да се разчита за нищо повече, с изключение на да одобряват вота на гласоподавателя и да му отпечатват бюлетина. Ако на някой му хрумне да оспори изборните резултати, в машините няма да се откри и диря от гласуването – нито данни на флашки, нито разписки.
И тогава в главата на всеки рационален човек изниква въпросът: а защо въобще са ни машините? Като гласуваш с хартиена бюлетина, пускаш я в урната, след това комисията я брои. Като гласуваш с машина, тя ти отпечатва „ машинна бюлетина “, която също пускаш в урната, след това комисията я брои. Добре, каква е разликата? Ами, няма такава! Само при втория случай имаш един медиатор в лицето на машината, сред себе си и урната. И трезвомислещият човек, естествено, ще се запита защо му е подобен медиатор. Нали и в единия, и в другия случай имаш хартиена бюлетина, която ще се брои от хора. Очевидно е, че подобен медиатор е непотребен.
Герберите сполучливо трансфораха машината в безценен принтер
(на стойност няколко хилядарки) – тъкмо както присмехулно я определяха съперниците й до момента.
Това е перфидна тактичност – да се изпразни машинният избор от действително наличие, да се направи да наподобява непотребен и непотребен, тъй че най-после хората сами да си кажат: ами защо ни е, да се маха! Тук комфортно ще пасне прокарваната неотдавна доктрина, че гаранционният период на устройствата по този начин или другояче изтича, тъй че няма проблем да се отървем от тях.
А каква е цената на тази заобиколна разпродажба на машинния избор? Пълното разнебитване на изборната система броени месеци преди идващите предварителни избори, които всички чакаме. Нормални и виновни хора ще постъпят ли по метода, по който герберите направиха? Нали от средата на 2021 година страната се пренастройва за избори посредством машинен избор. Купиха се устройствата, създадоха се правила и процедури, образоваха се хора, натрупа се опит и процедура в три следващи вота (един от които беше две в едно – президентски и парламентарни). Дават ли си сметка герберите какво изпитание беше това и какъв брой струваше, в дословен и метафоричен смисъл? И в този момент всичко беше зачеркнато, безусловно с един размах.
Всъщност нещата стоят даже по-лошо
Ако се бяхме върнали към нещо, познато от предишното, щеше да е по-добре. Гласуването единствено с хартия е зло, само че е добре познато зло. И паралелното гласоподаване с хартия и машини е зло, само че също е известно от близкото минало зло. А в този момент какво? Някакви бюлетини, които са хем машинни, хем хартиени, за които занапред ще се мислят процедури, механизми, гаранции и отбрани, с които да се приведе неуместното изобретение в деяние, без да потрошим изцяло изборната система.
И ще би трябвало да го мислят други – изборни служители, добросъвестни наблюдаващи и специалисти, тъй като герберите с изключение на безочливо самомнение не демонстрираха кой знае каква подготвеност.
Всички преимущества на машинния избор ще бъдат изгубени
и всички недъзи на хартиения освен ще се върнат, само че и ще бъдат подсилени. А изборите чакат безусловно зад ъгъла! За по кое време ще се приготвяме и пренастройваме?
Изниква резонният въпрос: за какво постъпиха по този начин? Отговорът е отново същият – идващият избор ни чака след Нова година. А тогава я камилата, я камиларя. Сега ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с тяхното болшинство имат лукса да вършат какво им щукне на акъла. При ново пренареждане на Народното събрание може и да го нямат. Това ги тревожи и по тази причина щурмуваха изборния закон като съветската войска Украйна – преждевременно, импровизирано и необмислено. Затова насметоха вкупом всичко, което им беше бодил в петата – и машинния избор, и изборния регион в чужбина, и големия брой задгранични изборни секции, и плана за е-вот – все неща, от които най-вече други политически сили извличат полза, а не те.
Струва ли си поради това да се внася безпорядък в системата? Струва ли се да се докарат идващите избори до злополука? За тях отговорът явно е позитивен, стига да им разреши да се снабдят с по този начин мечтаното преимущество на идващия избор. А сметката още веднъж ще я заплати обществото.
Добре, очакваше се, че ще върнат бюлетините. „ Хартиената коалиция “, която Бойко Борисов заформи с хората на Корнелия Нинова и Ахмед Доган, се беше обрисувала още в предишния парламент, а в този момент се оказа задоволително мощна, с цел да прокара каквото си желае законодателство. А тройката искаше на идващите избори да се гласоподава с хартия, не с машини. Примирихме се, че още веднъж съмнителни и малограмотни партийни деятели ще броят бюлетини, ще драскат протоколите с изборни резултати, ще влачат по всички страни чувалите с изборни бумаги. Но
бруталният метод, по който герберите разкъртиха Изборния кодекс,
беше отрезвяващо увещание за правната дивотия, която бележи доминираните от тях парламенти.
И по този начин, по какъв начин ще се гласоподава съгласно новата герберска система? Влиза гласоподавателят в секцията, вътре го чакат машина и хартиени бюлетини. Той си избира – дали да гласоподава посредством устройството или с хартията. Предпочита, примерно, машината. Въвежда си вота, както преди, а машината отпечатва бюлетина – не контролна квитанция като в този момент, а „ бюлетина от машинно гласоподаване “, както я нарекоха герберите. Секционната комисия я подпечатва, а гласоподавателят я пуска в урната. Чиста работа? Не, но въобще.
При старите правила, след края на изборния ден машината разпечатваше протокол с изборните резултати за съответната секция, които се съхраняваха и на флашки, с цел да се употребяват за пресмятане на националните изборни резултати. Сега обаче ролята на машината ще завърши сега, в който всички гласоподаватели в дадена секция си пуснат бюлетините в урната.
Няма към този момент машинни протоколи, няма електронни памети.
Отново неподготвени партийци ще броят бюлетини – този път и хартиени, и „ машинни “. На устройствата няма да се разчита за нищо повече, с изключение на да одобряват вота на гласоподавателя и да му отпечатват бюлетина. Ако на някой му хрумне да оспори изборните резултати, в машините няма да се откри и диря от гласуването – нито данни на флашки, нито разписки.
И тогава в главата на всеки рационален човек изниква въпросът: а защо въобще са ни машините? Като гласуваш с хартиена бюлетина, пускаш я в урната, след това комисията я брои. Като гласуваш с машина, тя ти отпечатва „ машинна бюлетина “, която също пускаш в урната, след това комисията я брои. Добре, каква е разликата? Ами, няма такава! Само при втория случай имаш един медиатор в лицето на машината, сред себе си и урната. И трезвомислещият човек, естествено, ще се запита защо му е подобен медиатор. Нали и в единия, и в другия случай имаш хартиена бюлетина, която ще се брои от хора. Очевидно е, че подобен медиатор е непотребен.
Герберите сполучливо трансфораха машината в безценен принтер
(на стойност няколко хилядарки) – тъкмо както присмехулно я определяха съперниците й до момента.
Това е перфидна тактичност – да се изпразни машинният избор от действително наличие, да се направи да наподобява непотребен и непотребен, тъй че най-после хората сами да си кажат: ами защо ни е, да се маха! Тук комфортно ще пасне прокарваната неотдавна доктрина, че гаранционният период на устройствата по този начин или другояче изтича, тъй че няма проблем да се отървем от тях.
А каква е цената на тази заобиколна разпродажба на машинния избор? Пълното разнебитване на изборната система броени месеци преди идващите предварителни избори, които всички чакаме. Нормални и виновни хора ще постъпят ли по метода, по който герберите направиха? Нали от средата на 2021 година страната се пренастройва за избори посредством машинен избор. Купиха се устройствата, създадоха се правила и процедури, образоваха се хора, натрупа се опит и процедура в три следващи вота (един от които беше две в едно – президентски и парламентарни). Дават ли си сметка герберите какво изпитание беше това и какъв брой струваше, в дословен и метафоричен смисъл? И в този момент всичко беше зачеркнато, безусловно с един размах.
Всъщност нещата стоят даже по-лошо
Ако се бяхме върнали към нещо, познато от предишното, щеше да е по-добре. Гласуването единствено с хартия е зло, само че е добре познато зло. И паралелното гласоподаване с хартия и машини е зло, само че също е известно от близкото минало зло. А в този момент какво? Някакви бюлетини, които са хем машинни, хем хартиени, за които занапред ще се мислят процедури, механизми, гаранции и отбрани, с които да се приведе неуместното изобретение в деяние, без да потрошим изцяло изборната система.
И ще би трябвало да го мислят други – изборни служители, добросъвестни наблюдаващи и специалисти, тъй като герберите с изключение на безочливо самомнение не демонстрираха кой знае каква подготвеност.
Всички преимущества на машинния избор ще бъдат изгубени
и всички недъзи на хартиения освен ще се върнат, само че и ще бъдат подсилени. А изборите чакат безусловно зад ъгъла! За по кое време ще се приготвяме и пренастройваме?
Изниква резонният въпрос: за какво постъпиха по този начин? Отговорът е отново същият – идващият избор ни чака след Нова година. А тогава я камилата, я камиларя. Сега ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с тяхното болшинство имат лукса да вършат какво им щукне на акъла. При ново пренареждане на Народното събрание може и да го нямат. Това ги тревожи и по тази причина щурмуваха изборния закон като съветската войска Украйна – преждевременно, импровизирано и необмислено. Затова насметоха вкупом всичко, което им беше бодил в петата – и машинния избор, и изборния регион в чужбина, и големия брой задгранични изборни секции, и плана за е-вот – все неща, от които най-вече други политически сили извличат полза, а не те.
Струва ли си поради това да се внася безпорядък в системата? Струва ли се да се докарат идващите избори до злополука? За тях отговорът явно е позитивен, стига да им разреши да се снабдят с по този начин мечтаното преимущество на идващия избор. А сметката още веднъж ще я заплати обществото.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ