Математиката показва, че пътуването във времето е възможно, но не ни казва как да го постигнем
Двама математици настояват, че логическата противоречивост, която лежи в основата на концепцията за пътешестване във времето, не съществува. Съответно на доктрина е допустимо да се върнем в предишното и да променим действителността. За страдание, пътешествениците във времето евентуално ще намерят тези резултати за обезсърчаващи.
Ако времето е просто четвъртото измерение, то тогава е обикновено да се запитаме за какво не можем да се движим през него. „ Теорията на Общата релативност на Айнщайн предсказва съществуването на времеви цикли или пътешестване във времето – където едно събитие може да бъде по едно и също време и в предишното, и в бъдещото си – и от теоретична позиция обръща науката за динамичността надолу с главата “, споделя студентът Гермайн Тобар от университета на Куинсланд.
Мнозина настояват, че пътуването във времето не може да се случи поради така наречен „ абсурд на дядото “. Той е разказан от Рьоне Баржавел в книгата му „ Неблагоразумният странник “. Парадоксът гласи следното: в случай че човек пътува обратно във времето и убие дядо си, преди последният да е срещнал бабата на пътешественика във времето, то един от родителите на пътешественика, затова и самият той, в никакъв случай не е бил роден. Тоест той в никакъв случай не се е върнал във времето и дядо му е жив, а с цел да убие дядо си, пътешественикът въпреки всичко е съществувал. Така наподобява, че от всяка опция следва нейното отричане, което основава логически абсурд.
Множество създатели на научна фантастика карат героите си да заобикалят този абсурд, променяйки единствено тези неща, които няма да попречат на пътуването им във времето.
Тобар употребява уравненията, основани от Айнщайн, с цел да опише тези времеви цикли. В Classical and Quantum Gravity той и неговият началник доктор Фабио Коста демонстрират, че те могат да бъдат решени по подобен метод, че пътешествениците във времето да вършат и по-големи промени.
„ Да кажем, че пътувате времето, с цел да попречите на нулевия пациент да хване COVID-19 – споделя Коста. – Ако обаче предпазите индивида от болест, това ще отстрани и вашата лична мотивация да се върнете обратно във времето и да предотвратите пандемията. “
Според двамата математици Вселената ще се нагоди. Въпреки че моделът, който двамата разказват в своя теоретичен труд, се базира на банален свят, в който повода и следствието са показани като билярдни топки, отскачащи една от друга, те настояват, че и по-сложните човешки среди работят на същия принцип.
„ При съответния образец с пациента с ковид – може и да се опитате да му попречите да се болести, само че по този метод или вие ще се болестите с вируса и ще станете нулевия пациент, или това ще се случи на някой различен човек “, споделя Тобар. Да, вие ще измененията историята, само че това ще се случи по метод, който ще ви разреши да продължите да съществувате и да желаете да извършите това странствуване преди всичко. По този метод ще избегнете парадокса на дядото.
По същия метод в случай че човек реши да премине през червеева дупка, с цел да се върне обратно във времето, само че не я уцели както би трябвало и нарани окото си, то това единствено по себе си ще е повода, заради която той няма да успее да нацели дупката преди всичко, разяснява Тобар пред IFLScience.
Ако тогава пътуването във времето е допустимо във версия на парадокса на Ферми, за какво тогава към момента не сме посетени от пътешественици от бъдещето – даже на събития, на които са били поканени? „ Макар и пътуването във времето да е допустимо от логическа позиция, съществуват спомагателни ограничавания – споделя Тобар. – Отделно, събитията се пренареждат по подобен метод, че това би могло да провокира абсурд, който да попречи на парадокса да не се случи. Затова може би някой в действителност е пристигнал, само че не сме разбрали. “ С други думи, евентуално истината е останала скрита от законите на физиката, а не от държавното управление, както постоянно настояват феновете на теориите на конспирацията.
Тобар добавя, че техният теоретичен труд няма за цел да ни изясни по какъв начин да пътуваме във времето. Той обаче би могъл да ни бъде потребен по различен метод. Квантовата гравитация – теорията, която ще сплоти Общата доктрина на относителността и Квантовата механика – съставлява Светият Граал за актуалните физици. Коста твърди, че въпреки и техният труд да не ни оказва помощ директно в търсенето на Квантовата гравитация, другите рамки за динамичността, създадени в него, биха могли да бъдат приложени в търсенето ѝ.
Източник: IFLScience
