Премиерата на Проблемът с трите тела“ (3 Body Problem) на

Премиерата на „ Проблемът с трите тела “ (3 Body Problem) на Netflix беше на 21 март. И да, това е висока класа научна фантастика. Netflix събира сценариста Александър Ву, основателите на „ Игра на тронове “ (Game of Thrones) Дейвид Бениоф и Д.Б.Вайс, който приспособява бестселъра на китайския публицист Лиу Цъсин, инженер по обучение с дълбоки знания във високите равнища на физиката.

Историята в трилогията на писателя (поредицата e известна и като Remembrance of Earth's Past), завоюва самопризнание за своята визия за бъдещето, основана на разнообразни хрумвания от квантовата механика и по какъв начин те могат да повлияят на бъдеща междузвездна рецесия. В измислената галактика на „ 3 Body " събитията се разиграват в действително време в живота на отдалечен извънземен тип и неговите опити да взаимодейства и да въздейства на хората на Земята.

За благополучие на публиката, която не заспива и не се разсънва с трудовете на Айнщайн, сериалът на Netflix измества огромна част от драмата от небето към хората – даже основава куп напълно нови герои, с цел да ни даде персонажи, на които да съчувстваме и да следим техните нелеки ориси. Поредицата на Лиу включва още две продължения на първия разказ, до момента в който сериалът следва фабулата на първата книга, след което се завърта в лична посока за известно време, преди да ни настрои към историите от втория том (вероятно във втори сезон).

Общото сред книжния първоизточник и сериала е увеличено изображение на квантовата механика и астрофизика, които са в основата на всички загадъчни галактически неща. Основните персонажи са учени (добри и злодеи), чиито решения и спорове диктуват курса на човечеството както в този момент, по този начин и в далечното бъдеще. Гледната точка на един действителен астрофизик дава на читателите си vox.com 

Каква е задачата с трите тела и за какво никой не може да я реши?

Проблемът с трите тела съществува откогато хората са почнали да схващат гравитацията и по какъв начин тя работи. Всеизвестно е, че Земята се върти към Слънцето, тъй като гравитационното поле на звездата ни упражнява притегателна мощ върху нашата и всички останали планети в Слънчевата система. Никоя от тези самостоятелни гравитационни сфери не е задоволително мощна, с цел да се държи независимо в местоположението си. Те си взаимодействат със Слънцето и неговото мощно гравитационно поле. Същото е и с Луната – тя е уловена в гравитационното поле на Земята, тъй че се носим из пространството дружно с нея.
С други думи, два обекта, чиито гравитационни полета си взаимодействат, постоянно ще образуват постоянни орбити по предсказуем, постоянен път. Нютон схванал това, и дава формулата, предсказваща техните орбити, още през 1687 година Наричат този развой „ казусът с две тела “. Да допуснем, че в този отбор се включи и друга звезда. Получава се двойна звездна система, където и двете звезди образуват постоянни орбити към гравитационен център. Най-често срещаният тип звезда е тази със постоянен двоичен сътрудник. Но нашето Слънце е солов реализатор и сходни системи се срещат рядко. Двойните звездни системи също могат да имат постоянни планети, постоянно те могат да бъдат картографирани, начертани и планувани от астрономи и физици.

Всичко е ясно при съществуването единствено на с два обекта с гравитационни сили. Но при съществуването на трети обект в микса, всички залози са изключени. Вместо да се стабилизира, третият детайл основава безпорядък и кара обектите да летят в близост и да си взаимодействат по изцяло непредсказуеми способи – да се въртят в Космоса, да се блъскат един в различен или да отскачат един от различен в гравитационните сфери и да се клатят в изцяло разнообразни направления.
Ето какво споделя по този въпрос астрофизикът доктор Чарлз Дж. Хоровиц, който напомня, че ключът тук е законът за опазване на силата – в затворена система тя в никакъв случай не може да бъде основана или унищожена. „ Запазването на силата допуска, че една планета ще обикаля към една звезда вечно и в никакъв случай не може да избяга до безкрайността “, коментира Хоровиц. С други думи, откакто една планета попадне в клопката на гравитационното поле на звезда, тя не може да сътвори спомагателната сила, от която ще се нуждае, с цел да се изтласка от него. „ Две звезди, въпреки това, могат да обменят сила и вероятно да изхвърлят планета в орбита “, разяснява Хоровиц. Тогава поражда „ казусът с трите тела “: по какъв начин да стабилизираме три гравитационни обекта или да предвидим какви могат да бъдат техните орбити?
Векове наред учените не са съумели да намерят начална точка, от която трите обекта да образуват постоянни орбити един по отношение на различен. През последните десетилетия те не престават да изследват тази задача без решение – за задачата употребяват изчислителни логаритми. В моделирането на места се появява предполагаем вид за основаване на непоклатимост сред трите тела. Но по-голямата част от тези решения са сложни, в случай че не и невъзможни за преместване в действителността.
Книгата и сериалът са отдадени на човечен проблем. Какви са възможностите за оцеляване на една цивилизация, в случай че тя живее на планета в границите на звездна система с три слънца. Извънземната раса, наречена трисоларанци, е имала своите цивилизации, заличавани и унищожавани, още веднъж и още веднъж, в продължение на хилядолетия.
Според Хоровиц надали е доста правдиво на планета с три слънца да се появи и да оцелее цивилизация. Дори орбитите на планети в двузвездни системи са нестабилни и е мъчно да допуснем, че там може да вирее някаква форма на живот.

„ Ако животът се развива за милиарди години (както е на Земята), такава планета надали е в положение да обезпечи подобаваща среда за живот. Възможно е обаче да има избрани конфигурации на трите тела, които са постоянни за дълго време (в галактическия смисъл) и могат да бъдат подобаващи за живот. Има научен късмет за известно време да се е развила цивилизация, да е съзряла във високотехнологичен смисъл и да се е опита да колонизира подобаващи за обитаване планети “, прибавя астрофизикът.

Точно такава е обстановката, пред която са изправени трисоларанците в сериала. Екзистенциалният им проблем, в чието решение са включени и земни мозъци, е по какъв начин да разберете и да се подготвите за една безредна епоха, когато не можете да предвидите по кое време ще настъпи. Те претърпяват казуса с трите тела в действително време.

Протони като свръхкомпютри, нуклеарни гърмежи в Космоса, задвижващи ракети и дехидратация

Трисоларанците шпионират Земята посредством потреблението на протон, който е бил доставен на Земята, с цел да работи по едно и също време като правоприемник и предавател. Едната от частите му остава на Трисоларис. Това е допустимо посредством умопомрачителен феномен, прочут като квантово усложнение. Учените са следили това свойство в субатомни частици, които всъщност работят като едно цяло, даже когато са разграничени от милиарди светлинни години. Всъщност, отбелязва доктор Хоровиц, „ може би е по-добре да се каже, че двете заплетени частици споделят информацията, вместо да я получават и предават “. С други думи, те не споделят толкоз между тях, колкото по едно и също време получават информация от двете места – макар че са на изцяло разнообразни планети.
В историята на книгата и сериала, с цел да употребяват сила, земните учени подреждат хиляда нуклеарни бомби в Космоса и по-късно ги задействат поред, на правилото на резултата на доминото. Възниква въпросът, в случай че това се случи в реалност, няма ли да се наложи човечеството да се оправя с великански радиоактивен галактически облак? Звучи необикновено, даже и за персонажите, които като чуват концепцията за първи път от устата на Джин Ченг, избухват в смях и отхвърлят този идея като неуместна.
Всъщност концепцията на Ченг се основава на действителен феномен, прочут като нуклеарно топлинно задвижване, от време на време наричано нуклеарно импулсно задвижване. Ядреното задвижване създава доста малко радиация, в случай че моторите, които го употребяват, се задействат в Космоса, вместо на Земята – и изгодите включват понижено ползване на сила, понижено излагане на галактическа радиация и по-бързи ракети. Министерството на енергетиката на Съединени американски щати даже има уеб страница, отдадена на рекламирането на преимуществата на нуклеарното задвижване. Съединени американски щати имат опит с опити с нуклеарно топлинно задвижване. Хоровиц напомня, че „ планът „ Орион “, при започване на Студената война, се опита да създаде ракета, „ задвижвана от дребни атомни бомби “.
Но въпреки всичко първата версия на плана в последна сметка е анулирана, защото учените от средата на века не успяли да разрешат огромния проблем: съвсем сигурното смъртоносно нуклеарно излагане, което би се получило от всеки опит за изстрелване на ракета с нуклеарна сила в Космоса от Земята. „ Щеше да бъде доста добра ракета “, разяснява Хоровиц. Съвременните проучвания в тази тенденция са фокусирани върху изстрелването на сходни ракети от Космоса и ограничението на излагането на астронавтите на радиация.
„ Проблемът с трите тела “ сблъсква науката и фантастиката като два протона. Резултатът е диво, необикновено препускане из дебрите на човешкото въображение, което минава оттатък разграничителната линия на действително или нереално. И въпреки всичко не опитвайте това с дехидратирането на телата си вкъщи... Едва ли ще можете след това да се рехидратирате още веднъж. За благополучие, някои елементи от повествованието остават чисто в областта на фантастиката.