България не е първата страна, която поставя условия пред кандидати за членство в ЕС
Доколко е възможно една страна – член на Европейски Съюз да слага характерни условия пред претендентите за съюза? Същината на дебатите е за опциите на обособена страна да отстоява в границите на Европейски Съюз своя позиция, която не съответствува с господстващите сега трендове. За специалистите сходни съмнения звучат малко необичайно. България не е първата страна, която слага условия пред претенденти за участие в Европейски Съюз. Тя даже не е първата, предявила условия във връзка с претенденти от Западните Балкани.
Едва ли е належащо да се напомня христоматийната позиция на Франция, която два пъти наложи несъгласие за влизането на Англия в тогавашната Европейска икономическа общественост – през 1963 и през 1967 година Много по-близка до нас и до македонските ни съседи е процедурата на Сърбия за започване на договаряния за присъединение към Съюза.
В началото Белград има да преодолява запасите на обособените страни-членки от Европейски Съюз. Водещи са възраженията на Холандия против неефективното съдействие сред сръбските управляващи и трибунала на Организация на обединените нации за военни закононарушения в Бивша Югославия, основан в Хага. Натискът дава резултат и управляващите в Белград залавят всички сърби, упрекнати във военни закононарушения. През лятото на 2011 година холандското несъгласие е оттеглено. ЕК дава позитивна рекомендация за участието на Сърбия пред Съвета на Европейски Съюз През декември 2011 година държавните и държавните водачи от Европейски Съюз одобряват заключението, че Сърбия е постигнала забележителен прогрес. Решението за предоставяне на кандидатски статут обаче е отсрочено заради напрежението в Северно Косово. Този път възражението идва Германия, която управлява военната задача ЕУЛЕКС в Косово. От Сърбия се желае да предприеме ограничения, с цел да смъкна напрежението сред косовските сърби и албанци. На Белград е даден период до първата среща на Европейски Съюз за 2012 година Тя стартира като Съвет на външните министри на 28 февруари и продължава на 1 и 2 март със Съвет на държавните и държавните водачи.
Споразумението сред Белград и Прищина, което съдържа взаимно допустима формула за присъединяване на Косово в районни политически конгреси и за взаимното ръководство на границите е реализирано в средата на февруари 2012 година Германският външен министър Гидо Вестервеле афишира, че се персонално се ангажира да поддържа началото на договаряния със Сърбия. Създава се усещане, че е извървяна последната крачка на Сърбия към кандидат-членския статут.
В този миг Румъния слага ново затруднение. Румънците желаят спомагателни гаранции за спазването на правата на малцинствата в Сърбия, с цел да не провалят общото решение. Външните министри на Европейски Съюз оферират на Белград да предприеме незабавни ограничения в идващите 48 часа, с цел да получи румънското утвърждение на срещата на върха на Европейски Съюз на 1 март.
Сърбия би трябвало да направи отстъпки в двустранния спор за така наречен „ влашко малцинство “. Букурещ упреква сръбските управляващи, че нарушават правата на етнически румънци от Тимочка Крайна. Районът обгръща няколко общини покрай границата и е обитаем с представители на така наречен „ влашката общественост “, наброяваща към 40 000 души. В Белград настояват, че румънското национално малцинство се намира главно във Войводина (Банат), и не одобряват, че власите в Източна Сърбия имат румънска еднаквост. От Букурещ желаят Сърбия да подпише двустранен протокол за „ невмешателство на страната в правото на самоопределяне на румънците “.
Румънската позиция е избрана като „ изненадваща” за останалите делегации в Брюксел, тъй като Румъния не е поставяла въпроса за власите при предходни разисквания на сръбската кандидатура. Ултиматумът наподобява още по-неочакван, тъй като страната се приема като обичаен другар на Сърбия и не признава едностранно оповестената самостоятелност на Косово.
Букурещ и Белград имат Споразумение за съдействие в региона на отбраната на националните малцинства, в действие от 2004 година То уреджа основаване на смесена междуправителствена комисия, която заседава минимум един път годишно. Първата сесия на комисията би трябвало да се организира през януари 2005 година, само че се отсрочва до ноември 2009 година Румъния упреква за забавянето сръбската страна, която е насрочила първото съвещание едвам след приемане на поредност от повтарящи се настойчиви демарши. Двете страни спорят дали съглашението се отнася и за влашката общественост от долината на река Тимок. Според Румъния, то е с румънска еднаквост, а съгласно Сърбия, то е автохтонно население. Без съответното самопризнание, популацията не би могло да получи обучение на румънски език и да показва своите религиозни възприятие в границите на румънските православни институции. Спорът отразява действителното разделяне вътре във влашката общественост. Някои власи се самоопределят като румънци, а други власи - като сърби. През 2009 година в Сърбия се организират избори за национални препоръки на малцинствата. Начело на влашкото малцинство са определени политици, които не споделят румънската теза и принадлежат към ръководещите сега сръбски партии. Румъния упреква сръбските управляващи, че са разрешили и насърчили невласи да вземат участие за тези избори, с цел да подменят действителната воля на общността.
След следващ румънски напън втората сесия на Смесената междуправителствена комисия по малцинствата стартира работа през 2011 година По същото време Румъния продължава да се опълчва на независимостта на Косово. Въпреки общото възходящо развиване в двустранните връзки, Смесената комисия не съумява да реализира единодушие за сключване на протокол до вечерта от 29 февруари 2012 година Междувременно, управляващите в Сърбия работят за одобряване на така наречен „ влашки език”. Езикът получава и своя писменост. Стандартизираната версия на писмеността е показана броени дни преди срещата на Европейски Съюз в Брюксел. Румъния твърди, че в действителност става дума за акцент на румънския език, изписван на кирилица.
Всичко това дава съображение за включване на ултимативните детайли при представянето на румънската позиция в Брюксел. Съвсем предстоящо водещи европейски политици показват опасения от дестабилизиращ резултат в района. Германският външен министър обществено подлага на критика Румъния. Интересна е реакцията на румънските медии. Те упрекват Германия, че приема за законно и обикновено да слага условия на Сърбия, само че не приема същото да се прави от други членове на Европейски Съюз.
Едва сутринта на 1 март 2012 година в Брюксел е подписан протокола от втората сесия на Смесената междуправителствена комисия за националните малцинства. Той съдържа гаранции за влашкото малцинство в Сърбия, които Букурещ преценя като задоволителни, с цел да отдръпна ветото си към Белград.
В протокола е включен текст, че сръбската страна не може да се намесва в правото на румънското малцинство да се самоопределя. Препоръките на Съвместната комисия за възстановяване на ситуацията на румънското малцинство се популяризират върху цялата територия на Сърбия. Това разрешава в региона на Тимочка Крайна румънският език да се учи в учебните заведения и да се употребява в локалната администрация, а също да се улесни разпространяването на румънски медии. Сръбската страна е принудена да се разграничи от основаването на „ влашки език”.
След подписването на протокола, Румъния утвърждава започването на присъединителни договаряния сред Европейски Съюз и Сърбия. Няколко часа по-късно водачите на Европейски Съюз дават на Сърбия статут на кандидат-членка.
Разглежданият случай съдържа цялостната гама от двустранен контракт, смесена комисия, протоколи и условия за повдигане на несъгласие. Всичко това е прелестен образец за механизмите при решение на разногласия сред страни-членки и страни кандидат-членки на Европейски Съюз. Разбира се, румънската позиция при даването на претендент – членски статут в Европейски Съюз на Сърбия не се харесва на всички в Европа. Дискусия се води и в самата Румъния без да доближи до дефинитивно решение. Дискусията обаче не е престанала и има капацитет да бъде възродена по други мотиви. Защото е част от по-общите диспути по какъв начин една страна би трябвало да отстоява своите ползи в границите на Европейски Съюз.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Едва ли е належащо да се напомня христоматийната позиция на Франция, която два пъти наложи несъгласие за влизането на Англия в тогавашната Европейска икономическа общественост – през 1963 и през 1967 година Много по-близка до нас и до македонските ни съседи е процедурата на Сърбия за започване на договаряния за присъединение към Съюза.
В началото Белград има да преодолява запасите на обособените страни-членки от Европейски Съюз. Водещи са възраженията на Холандия против неефективното съдействие сред сръбските управляващи и трибунала на Организация на обединените нации за военни закононарушения в Бивша Югославия, основан в Хага. Натискът дава резултат и управляващите в Белград залавят всички сърби, упрекнати във военни закононарушения. През лятото на 2011 година холандското несъгласие е оттеглено. ЕК дава позитивна рекомендация за участието на Сърбия пред Съвета на Европейски Съюз През декември 2011 година държавните и държавните водачи от Европейски Съюз одобряват заключението, че Сърбия е постигнала забележителен прогрес. Решението за предоставяне на кандидатски статут обаче е отсрочено заради напрежението в Северно Косово. Този път възражението идва Германия, която управлява военната задача ЕУЛЕКС в Косово. От Сърбия се желае да предприеме ограничения, с цел да смъкна напрежението сред косовските сърби и албанци. На Белград е даден период до първата среща на Европейски Съюз за 2012 година Тя стартира като Съвет на външните министри на 28 февруари и продължава на 1 и 2 март със Съвет на държавните и държавните водачи.
Споразумението сред Белград и Прищина, което съдържа взаимно допустима формула за присъединяване на Косово в районни политически конгреси и за взаимното ръководство на границите е реализирано в средата на февруари 2012 година Германският външен министър Гидо Вестервеле афишира, че се персонално се ангажира да поддържа началото на договаряния със Сърбия. Създава се усещане, че е извървяна последната крачка на Сърбия към кандидат-членския статут.
В този миг Румъния слага ново затруднение. Румънците желаят спомагателни гаранции за спазването на правата на малцинствата в Сърбия, с цел да не провалят общото решение. Външните министри на Европейски Съюз оферират на Белград да предприеме незабавни ограничения в идващите 48 часа, с цел да получи румънското утвърждение на срещата на върха на Европейски Съюз на 1 март.
Сърбия би трябвало да направи отстъпки в двустранния спор за така наречен „ влашко малцинство “. Букурещ упреква сръбските управляващи, че нарушават правата на етнически румънци от Тимочка Крайна. Районът обгръща няколко общини покрай границата и е обитаем с представители на така наречен „ влашката общественост “, наброяваща към 40 000 души. В Белград настояват, че румънското национално малцинство се намира главно във Войводина (Банат), и не одобряват, че власите в Източна Сърбия имат румънска еднаквост. От Букурещ желаят Сърбия да подпише двустранен протокол за „ невмешателство на страната в правото на самоопределяне на румънците “.
Румънската позиция е избрана като „ изненадваща” за останалите делегации в Брюксел, тъй като Румъния не е поставяла въпроса за власите при предходни разисквания на сръбската кандидатура. Ултиматумът наподобява още по-неочакван, тъй като страната се приема като обичаен другар на Сърбия и не признава едностранно оповестената самостоятелност на Косово.
Букурещ и Белград имат Споразумение за съдействие в региона на отбраната на националните малцинства, в действие от 2004 година То уреджа основаване на смесена междуправителствена комисия, която заседава минимум един път годишно. Първата сесия на комисията би трябвало да се организира през януари 2005 година, само че се отсрочва до ноември 2009 година Румъния упреква за забавянето сръбската страна, която е насрочила първото съвещание едвам след приемане на поредност от повтарящи се настойчиви демарши. Двете страни спорят дали съглашението се отнася и за влашката общественост от долината на река Тимок. Според Румъния, то е с румънска еднаквост, а съгласно Сърбия, то е автохтонно население. Без съответното самопризнание, популацията не би могло да получи обучение на румънски език и да показва своите религиозни възприятие в границите на румънските православни институции. Спорът отразява действителното разделяне вътре във влашката общественост. Някои власи се самоопределят като румънци, а други власи - като сърби. През 2009 година в Сърбия се организират избори за национални препоръки на малцинствата. Начело на влашкото малцинство са определени политици, които не споделят румънската теза и принадлежат към ръководещите сега сръбски партии. Румъния упреква сръбските управляващи, че са разрешили и насърчили невласи да вземат участие за тези избори, с цел да подменят действителната воля на общността.
След следващ румънски напън втората сесия на Смесената междуправителствена комисия по малцинствата стартира работа през 2011 година По същото време Румъния продължава да се опълчва на независимостта на Косово. Въпреки общото възходящо развиване в двустранните връзки, Смесената комисия не съумява да реализира единодушие за сключване на протокол до вечерта от 29 февруари 2012 година Междувременно, управляващите в Сърбия работят за одобряване на така наречен „ влашки език”. Езикът получава и своя писменост. Стандартизираната версия на писмеността е показана броени дни преди срещата на Европейски Съюз в Брюксел. Румъния твърди, че в действителност става дума за акцент на румънския език, изписван на кирилица.
Всичко това дава съображение за включване на ултимативните детайли при представянето на румънската позиция в Брюксел. Съвсем предстоящо водещи европейски политици показват опасения от дестабилизиращ резултат в района. Германският външен министър обществено подлага на критика Румъния. Интересна е реакцията на румънските медии. Те упрекват Германия, че приема за законно и обикновено да слага условия на Сърбия, само че не приема същото да се прави от други членове на Европейски Съюз.
Едва сутринта на 1 март 2012 година в Брюксел е подписан протокола от втората сесия на Смесената междуправителствена комисия за националните малцинства. Той съдържа гаранции за влашкото малцинство в Сърбия, които Букурещ преценя като задоволителни, с цел да отдръпна ветото си към Белград.
В протокола е включен текст, че сръбската страна не може да се намесва в правото на румънското малцинство да се самоопределя. Препоръките на Съвместната комисия за възстановяване на ситуацията на румънското малцинство се популяризират върху цялата територия на Сърбия. Това разрешава в региона на Тимочка Крайна румънският език да се учи в учебните заведения и да се употребява в локалната администрация, а също да се улесни разпространяването на румънски медии. Сръбската страна е принудена да се разграничи от основаването на „ влашки език”.
След подписването на протокола, Румъния утвърждава започването на присъединителни договаряния сред Европейски Съюз и Сърбия. Няколко часа по-късно водачите на Европейски Съюз дават на Сърбия статут на кандидат-членка.
Разглежданият случай съдържа цялостната гама от двустранен контракт, смесена комисия, протоколи и условия за повдигане на несъгласие. Всичко това е прелестен образец за механизмите при решение на разногласия сред страни-членки и страни кандидат-членки на Европейски Съюз. Разбира се, румънската позиция при даването на претендент – членски статут в Европейски Съюз на Сърбия не се харесва на всички в Европа. Дискусия се води и в самата Румъния без да доближи до дефинитивно решение. Дискусията обаче не е престанала и има капацитет да бъде възродена по други мотиви. Защото е част от по-общите диспути по какъв начин една страна би трябвало да отстоява своите ползи в границите на Европейски Съюз.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ