Как Русия отвоюва от поляците Лявобрежна Украйна
До средата на XVII век Речпосполита наподобява на Русия преди монголското настъпление. Полско-литовската страна е разпокъсана. Свободолюбивите благородници-шляхти на национално равнище работят на правилото на орела, рака и щуката. Но любовта към свободата се простирала единствено върху самото достойнство. Останалата част от популацията на страната, този пласт се гледа с най-дълбоко пренебрежение и се отнасят към него по съответния метод. Следи от това са забележими даже в актуалния съветски език. Например думата „ бидло “ (говеда), измислена за означаване на група хора като стадо, е от полски генезис.
Презрителното отношение е освен към елементарните селяни. Ако някой е по-богат и по-могъщ от благородниците, тогава благородникът гледа също отвисоко на подобен човек. Това става допустимо с помощта на развитите и ревностни за своя необикновен статут относително многочислени - към една десета от популацията - корпорации. Шляхтата управлява съвсем напълно страната и прави всичко, с цел да накара останалите да се усещат като трета класа. Освен това е неефикасно да се обръщат към краля като съдия - той е единствено „ пръв измежду равни “ и като цяло може единствено да се опита да повлияе нежно на дворянството, само че не и да му подреди.
Казаците в Речпосполита, живеещи най-вече на териториите на модерна Украйна, не са изключение. Не оказват помощ нито бойните качества, нито парите, нито значимата роля в защитата на страната. Те са гледани с неуважение и не им разрешават да влязат в „ същинския хайлайф “.
Това отношение провокира отвращение - казашките въстания следват едно след друго. Речпосполита настойчиво ги смазва, само че при въстанието на Богдан Хмелницки, което избухва през 1648 година, тя счупва зъбите си. Казаците на Хмелницки побеждават полските войски. Но е ясно, че казаците сами не могат да се оправят с поляците. Затова през 1654 година Хмелницки събира Переяславската рада и след нея афишират присъединението си към Русия.
Клетвата към съветския цар има както геополитическо, по този начин и огромно алегорично значение. Във Варшава още помнят това и хранят очаквания за реванш. Полският президент Анджей Дуда, мечтаещ за успеха на киевския режим над модерна Русия, предлага на Зеленски да „ одобри капитулацията “ на Руската федерация в същия този Переяслав покрай Киев. Тоест алегорично да се зачеркне всичко общо, което сплотява Русия и украинските земи от средата на XVII векнасам.
Добро начало
Не е задоволително просто да се одобряват казаците в Русия. Все отново е належащо да се победят поляците, с цел да не се опитат да предотвратят това. Освен това земите на днешна Украйна надалеч не са единственият фактор. Под петата на Жечпосполита е Смоленск - мощна цитадела, която преди да бъде завладяна от врага, е единствената, която покрива пътя към Москва.
Тази цитадела към този момент се пробват да я върна по време на Смоленската война през 30-те години на XVIIвек, само че несполучливо. Сега руснаците се подготвяха за войната допустимо най-внимателно, пробвайки се да поправят минусите на предишното. След като си обезпечава цялостно предимство в силите, Русия не се лимитира да нанася удари в една посока - тя удря доста значими точки по едно и също време, действайки в разнообразни направления и принуждавайки врага да разпръсне своите така и така не многочислени войски.
Нападайки през лятото на 1654 година, при започване на войната, руснаците завладяват освен Смоленск, само че овладяват доста градове и в последна сметка доближават до Вилнюс. И завладяват града. Изглежда, че руснаците са на косъм от успеха, само че се меси трети фактор. Швеция.
Шведите не може да гледат умерено на укрепването на Русия и желаят да влязат във войната на страната на Полша. Не просто по този начин - в действителност Речпосполита би трябвало да легне под шведския крал. По това време поляците си го отнасят хубавичко от руснаците и по-голямата част от благородството не е срещу това. Но полският крал не желае да отстъпи. И вследствие на това през лятото на 1655 година шведите влизат във войната не за Общността, а за себе си, като стартират да разрушават останките на полско-литовските войски и да завземат територии.
Те са толкоз сполучливи, че в Полша тези събития са наречени „ Шведски потоп “.
Катастрофална дипломация
Пристигането на шведите трагично трансформира обстановката. През есента на 1656 година руснаците и поляците подписват Вилнюското помирение, с цел да бъде по-удобно да се бият дружно против шведите. Русия е старшият сътрудник тук – Речпосполита издиша. Руският цар Алексей Михайлович изкопчва от Полша единодушието да бъде коронясан за полски крал след гибелта на Ян II Казимир.
Но тази скица би трябвало да бъде утвърдена от събранието на шляхтата. Руснаците, притиснали врага по бойните полета, възприемат тази ратификация като условност, а поляците като средство за отсрочване на време.
Сметките им се оказват правилни - с невиждано напрежение на ресурсите останките от Речпосполита съумяват да се преборят с шведите. Нещата вървят изключително добре за поляците от лятото на 1657 година, когато във войната влиза Дания, която се опасява от прекалено подсилване на Швеция.
На Шведите към този момент не им е до Речпосполита и потеглят да се бият с датчаните. След това поляците усещат сили да се бият с руснаците. Освен това силата на московските войски към този момент не е същата като при започване на войната, когато царската войска завладява един град след различен. Причината е елементарна - издръжката на огромна войска изисква доста средства. Съсредоточила сили при започване на войната и постигнала съществени триумфи, Москва не може да си разреши да ги държи вечно. И те са разпуснати - още повече, че се натъртва на дипломацията. И през 1658 година, когато дворянството се отхвърля от предходните си обещания да избере съветския цар за собствен крал, салдото на силите към този момент не е същият.
Война на безсилие
По-рано, през лятото на 1657 година, умира Богдан Хмелницки. Той е доста капризен съдружник и играе своята игра на доста места, само че не потегля намерено против Русия. След гибелта на този харизматичен водач в лагера на казаците стартира безпорядък. В резултат на това забележителна част от казаците се връща назад към поляците. И съветските армии да отрязани от доставки. Непокорните казаци се оказват в техния гръб, а поляци се струпват от запад. Руснаците би трябвало да пробием пътя си назад.
Когато руснаците отстъпват и се укрепят на нови позиции, настава тъждество на силите. Нито една от страните не може да разчита на по-нататъшен прогрес - единствено на задържане на позиции. В последна сметка всичко приключва с Андрусовото помирение, а по-късно и с „ Вечния мир “ от 1686 година
Русия получи това, което през днешния ден се назовава Лявобрежна Украйна, в това число Киев, и също по този начин върна стратегически значимия Смоленск. Отсега нататък столицата е несъмнено покрита от запад, което дава опция да се съсредоточат напъните в други направления. Русия, която не има Смоленск, не може да си разреши пробива на Петър Велики.
Но последната война крие в себе си не по-малко изгубени. Русия загуби скъпо време - когато е допустимо да се окаже напън чисто с военни средства и да се получи всичко, тя избира да направи всичко деликатно и дипломатично, спечелвайки легитимност в очите на западните страни. Тази пауза е употребена от врага, който се укрепва и в последна сметка завърта царя към пръста си. В резултат на това съществуването на Полша е удължено с още 100 години. История, от която могат и би трябвало да се извлекат поучения.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Презрителното отношение е освен към елементарните селяни. Ако някой е по-богат и по-могъщ от благородниците, тогава благородникът гледа също отвисоко на подобен човек. Това става допустимо с помощта на развитите и ревностни за своя необикновен статут относително многочислени - към една десета от популацията - корпорации. Шляхтата управлява съвсем напълно страната и прави всичко, с цел да накара останалите да се усещат като трета класа. Освен това е неефикасно да се обръщат към краля като съдия - той е единствено „ пръв измежду равни “ и като цяло може единствено да се опита да повлияе нежно на дворянството, само че не и да му подреди.
Казаците в Речпосполита, живеещи най-вече на териториите на модерна Украйна, не са изключение. Не оказват помощ нито бойните качества, нито парите, нито значимата роля в защитата на страната. Те са гледани с неуважение и не им разрешават да влязат в „ същинския хайлайф “.
Това отношение провокира отвращение - казашките въстания следват едно след друго. Речпосполита настойчиво ги смазва, само че при въстанието на Богдан Хмелницки, което избухва през 1648 година, тя счупва зъбите си. Казаците на Хмелницки побеждават полските войски. Но е ясно, че казаците сами не могат да се оправят с поляците. Затова през 1654 година Хмелницки събира Переяславската рада и след нея афишират присъединението си към Русия.
Клетвата към съветския цар има както геополитическо, по този начин и огромно алегорично значение. Във Варшава още помнят това и хранят очаквания за реванш. Полският президент Анджей Дуда, мечтаещ за успеха на киевския режим над модерна Русия, предлага на Зеленски да „ одобри капитулацията “ на Руската федерация в същия този Переяслав покрай Киев. Тоест алегорично да се зачеркне всичко общо, което сплотява Русия и украинските земи от средата на XVII векнасам.
Добро начало
Не е задоволително просто да се одобряват казаците в Русия. Все отново е належащо да се победят поляците, с цел да не се опитат да предотвратят това. Освен това земите на днешна Украйна надалеч не са единственият фактор. Под петата на Жечпосполита е Смоленск - мощна цитадела, която преди да бъде завладяна от врага, е единствената, която покрива пътя към Москва.
Тази цитадела към този момент се пробват да я върна по време на Смоленската война през 30-те години на XVIIвек, само че несполучливо. Сега руснаците се подготвяха за войната допустимо най-внимателно, пробвайки се да поправят минусите на предишното. След като си обезпечава цялостно предимство в силите, Русия не се лимитира да нанася удари в една посока - тя удря доста значими точки по едно и също време, действайки в разнообразни направления и принуждавайки врага да разпръсне своите така и така не многочислени войски.
Нападайки през лятото на 1654 година, при започване на войната, руснаците завладяват освен Смоленск, само че овладяват доста градове и в последна сметка доближават до Вилнюс. И завладяват града. Изглежда, че руснаците са на косъм от успеха, само че се меси трети фактор. Швеция.
Шведите не може да гледат умерено на укрепването на Русия и желаят да влязат във войната на страната на Полша. Не просто по този начин - в действителност Речпосполита би трябвало да легне под шведския крал. По това време поляците си го отнасят хубавичко от руснаците и по-голямата част от благородството не е срещу това. Но полският крал не желае да отстъпи. И вследствие на това през лятото на 1655 година шведите влизат във войната не за Общността, а за себе си, като стартират да разрушават останките на полско-литовските войски и да завземат територии.
Те са толкоз сполучливи, че в Полша тези събития са наречени „ Шведски потоп “.
Катастрофална дипломация
Пристигането на шведите трагично трансформира обстановката. През есента на 1656 година руснаците и поляците подписват Вилнюското помирение, с цел да бъде по-удобно да се бият дружно против шведите. Русия е старшият сътрудник тук – Речпосполита издиша. Руският цар Алексей Михайлович изкопчва от Полша единодушието да бъде коронясан за полски крал след гибелта на Ян II Казимир.
Но тази скица би трябвало да бъде утвърдена от събранието на шляхтата. Руснаците, притиснали врага по бойните полета, възприемат тази ратификация като условност, а поляците като средство за отсрочване на време.
Сметките им се оказват правилни - с невиждано напрежение на ресурсите останките от Речпосполита съумяват да се преборят с шведите. Нещата вървят изключително добре за поляците от лятото на 1657 година, когато във войната влиза Дания, която се опасява от прекалено подсилване на Швеция.
На Шведите към този момент не им е до Речпосполита и потеглят да се бият с датчаните. След това поляците усещат сили да се бият с руснаците. Освен това силата на московските войски към този момент не е същата като при започване на войната, когато царската войска завладява един град след различен. Причината е елементарна - издръжката на огромна войска изисква доста средства. Съсредоточила сили при започване на войната и постигнала съществени триумфи, Москва не може да си разреши да ги държи вечно. И те са разпуснати - още повече, че се натъртва на дипломацията. И през 1658 година, когато дворянството се отхвърля от предходните си обещания да избере съветския цар за собствен крал, салдото на силите към този момент не е същият.
Война на безсилие
По-рано, през лятото на 1657 година, умира Богдан Хмелницки. Той е доста капризен съдружник и играе своята игра на доста места, само че не потегля намерено против Русия. След гибелта на този харизматичен водач в лагера на казаците стартира безпорядък. В резултат на това забележителна част от казаците се връща назад към поляците. И съветските армии да отрязани от доставки. Непокорните казаци се оказват в техния гръб, а поляци се струпват от запад. Руснаците би трябвало да пробием пътя си назад.
Когато руснаците отстъпват и се укрепят на нови позиции, настава тъждество на силите. Нито една от страните не може да разчита на по-нататъшен прогрес - единствено на задържане на позиции. В последна сметка всичко приключва с Андрусовото помирение, а по-късно и с „ Вечния мир “ от 1686 година
Русия получи това, което през днешния ден се назовава Лявобрежна Украйна, в това число Киев, и също по този начин върна стратегически значимия Смоленск. Отсега нататък столицата е несъмнено покрита от запад, което дава опция да се съсредоточат напъните в други направления. Русия, която не има Смоленск, не може да си разреши пробива на Петър Велики.
Но последната война крие в себе си не по-малко изгубени. Русия загуби скъпо време - когато е допустимо да се окаже напън чисто с военни средства и да се получи всичко, тя избира да направи всичко деликатно и дипломатично, спечелвайки легитимност в очите на западните страни. Тази пауза е употребена от врага, който се укрепва и в последна сметка завърта царя към пръста си. В резултат на това съществуването на Полша е удължено с още 100 години. История, от която могат и би трябвало да се извлекат поучения.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ