Добрите хора са сред нас
Днешният ден не ми бе от най-хубавите. Развален телефон, часове разхождане в студа в търсене на избрана банка, грубо недоспиване.
В края на краищата открих нужната банка. И в тази банка станах очевидец на диалог, който направи деня ми по-светъл.
Разговаряха някакъв дядо и жена-касиер. Дядото говореше безшумно, а дамата му отговаряше високо, с цел да я чува.
Дядото пристигнал да си вземе пенсията. Но пенсията му била арестувана и не може да бъде изплатена през днешния ден. И той явно беше отчаян и комплициран. Дотолкова, че не знаеше по какъв начин ще се прибере до селото си като няма пари.
И тук жената-касиер бръкна в чантата си. Извади пари и ги даде на дядото. За билет до такава степен и назад.
Дядото попита: „ Как да Ви ги върна? “
Жената: „ Всеки ден съм тук на касата. Като си вземете пенсията, ще ми ги върнете “.
И ми стана някак си топло на душата. Представих си какво щеше да стане, в случай че моят възрастен татко беше попаднал в такава обстановка? Как щеше да се добере до у дома в този мраз? В последна сметка не би просил.
Тръгнах си пешком в студа.
Радвам се, че още има положителни хора! Благодаря Ви!
