За социално-икономическите перспективи на Централна Азия
Днес светът към момента не е изцяло наясно с икономическата роля и вероятностите на Централна Азия. До огромна степен по инерция районът към момента не се възприема от интернационалната общественост като важен състезател на икономическата карта на света. Регионът обаче се трансформира и през днешния ден ролята му би трябвало да бъде оценена по нов метод.
Държавите от Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан) реализираха забележителен прогрес в развиването си през последните 20 години. Общият им Брутният вътрешен продукт е повишен повече от седем пъти през този интервал, достигайки 347 милиарда $ през 2021 година Делът на Централна Азия в международния Брутният вътрешен продукт по ППС се е нараснал 1,8 пъти от 2000 година
Средният годишен ритъм на стопански напредък на страните от Централна Азия е 6,2% през последните 20 години (развиващите се страни като цяло порастват с ритъм от 5,3%, а светът като цяло нараства приблизително с 2,6% годишно). Централноазиатските страни са се утвърдили стопански и имат съществени вероятности за развиване. Ръстът на приходите от експорт, паричните преводи от трудови мигранти и размерът на директните задгранични вложения способстваха за увеличението на приходите на популацията и намаляването на бедността.
Оборотът на външната търговия със артикули на страните от Централна Азия възлиза на 165,5 милиарда $ през 2021 година и е повишен 6 пъти през последните 20 години. Разположението на страните от Централна Азия на кръстопътя на транспортни пътища основава благоприятни условия за развиване на директен капацитет както във връзка с транспорт на артикули, по този начин и за включване на страните от района в трансгранични индустриални вериги.
Взаимната търговия сред страните от района се развива с по-бързи темпове от външната търговия, делът й в общия търговски оборот поредно нараства, възлизайки на 9,9% през 2021 година Узбекистан даде забележителен подтик на развиването и увеличението на размера на вътрешнорегионалната търговия след 2017 година
Обемът на насъбраните входящи директни вложения (ПЧИ) в района се прави оценка от EDB на 211 милиарда USD. През последните 20 години тази цифра се е нараснала повече от 17 пъти. Въпреки общата позитивна динамичност на напредък на ПЧИ, тяхната конструкция, както по страната, по този начин и по браншове, има свои лични характерности.
Дългият интервал на необщителност на някои страни от района, отдалечеността от главните стопански центрове, неналичието на достъп до морето въздействат неподходящо върху възприемането на района от интернационалните вложители.
Въпреки постигнатия прогрес, съгласно икономистите, съществуват редица систематични проблеми (предизвикателства), които попречват социално-икономическото развиване на централноазиатските страни. Сред значителните спънки са качеството на институционалната среда, тесните места в районните транспортни мрежи, обществените проблеми, макроикономическите опасности и незадоволителното равнище на хармонизация в районните търговско-икономически връзки.
Страните от района би трябвало да преодолеят четири основни структурни провокации — липса на изход на море; ресурсна взаимозависимост и ниско равнище на развиване на финансовия сектор; противоречие във водния и енергийния сектор; изменението на климата. Страните от Централна Азия, действайки взаимно, ще имат повече благоприятни условия за превъзмогване на структурните проблеми на развиването.
Повишеното натоварване на енергийната система в изискванията на възходяща икономическа интензивност и свързаността на страните от района посредством общи речни басейни вършат несъмнено съдействието им във ВиК и енергийния бранш.
Също толкоз значими са съгласуваните старания за развиване на транспортната инфраструктура и битката с климатичните опасности. Премахването на проблемите в развиването на инфраструктурните браншове (транспорт, ВиК) ще увеличи продуктивността в стопанската система, ще разшири комерсиалните и стопански партньорства със прилежащите страни и ще усъвършенства стоковата диверсификация на производството и износа.
Подобряването на институционалните условия ще форсира структурните трансформации в стопанските системи на страните от района. Недостатъчното равнище на съдействие във водно-енергийния комплекс води до годишни стопански вреди. Нереализираните изгоди се правят оценка на 0,6% от общия Брутният вътрешен продукт на района в селското стопанство и 0,9% от Брутният вътрешен продукт в енергийния комплекс.
Структурата на капиталовия портфейл надалеч не е оптимална, защото не регистрира районните ползи. Кумулативните капиталови оферти във водно-енергийния комплекс се правят оценка на 52,8 милиарда $, като доминират вложенията в сегмента на генерирането, до момента в който водната инфраструктура е достигнала експлоатационния си предел и би трябвало да бъде обновена и осъвременена. Реализирането на енергийни планове, в това число в региона на зелената сила, ще усъвършенства енергийния баланс и в бъдеще ще се премине към експорт на електрическа енергия.
В Централна Азия се следи динамично развиване на транспортната инфраструктура и повишаване на подвижността на популацията. Има големи триумфи: дължината на железопътните линии и пътищата с твърда настилка нараства, построени са нови морски пристанища в Каспийско море, летища, транспортни и логистични центрове и гранични контролно-пропускателни пунктове.
През последните години размерът на контейнерния пренос бързо нараства както по обичайния маршрут Китай-Казахстан-Русия-ЕС, по този начин и по Транскаспийския маршрут. Евразийската транспортна рамка би трябвало да бъде решение, което ще свърже страните от Централна Азия без изход на море една с друга и с външни търговски сътрудници.
Рамката към този момент е завършена и в този момент се създават обособените й детайли. Той ще се трансформира в мрежа от направления, които ще свързват разнообразни интернационалните транспортни коридори, преминаващи през Централна Азия и ще разрешат организирането на нови контейнерни услуги и логистични вериги. Това ще даде опция за създаване на устойчиви и безвредни транспортни и стопански връзки, понижаване на транспортните разноски за стопанските системи на Централна Азия.
Предпочитаният формат за развиване на икономическата интеграция на страните от Централна Азия е Евразийският стопански съюз(ЕАЕС). Участието в ЕАЕС ще обезпечи на страните единна регулаторна среда, достъп до просторен общ пазар за труд, капитали, артикули и услуги, унищожаване на пречките във взаимната търговия и развиване на индустриалното съдействие.
Стратегическата роля на Централна Азия на икономическата карта на света ще нараства, изключително за Русия и Китай. Централна Азия към този момент не е външна страна спрямо главните стопански играчи в обширното евразийско пространство. Трансформацията на района значително зависи от вътрешни старания, частни вложения, както и от осъществяването на огромни многостранни стратегии.
Регионът може да стане финансово постоянен и динамично разрастващ се в пространството на Голяма Евразия с ефикасни механизми за районно съдействие, с интензивно присъединяване във веригите на цената на националния бизнес, произвеждане на конкурентни артикули и услуги за вътрешни и външни консуматори. Превръщането на Централна Азия в проспериращ район ще помогне за решаването на други чувствителни геополитически въпроси в тази част на континента, по-специално присъединяване на Афганистан в икономическите връзки със прилежащите страни.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Държавите от Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан) реализираха забележителен прогрес в развиването си през последните 20 години. Общият им Брутният вътрешен продукт е повишен повече от седем пъти през този интервал, достигайки 347 милиарда $ през 2021 година Делът на Централна Азия в международния Брутният вътрешен продукт по ППС се е нараснал 1,8 пъти от 2000 година
Средният годишен ритъм на стопански напредък на страните от Централна Азия е 6,2% през последните 20 години (развиващите се страни като цяло порастват с ритъм от 5,3%, а светът като цяло нараства приблизително с 2,6% годишно). Централноазиатските страни са се утвърдили стопански и имат съществени вероятности за развиване. Ръстът на приходите от експорт, паричните преводи от трудови мигранти и размерът на директните задгранични вложения способстваха за увеличението на приходите на популацията и намаляването на бедността.
Оборотът на външната търговия със артикули на страните от Централна Азия възлиза на 165,5 милиарда $ през 2021 година и е повишен 6 пъти през последните 20 години. Разположението на страните от Централна Азия на кръстопътя на транспортни пътища основава благоприятни условия за развиване на директен капацитет както във връзка с транспорт на артикули, по този начин и за включване на страните от района в трансгранични индустриални вериги.
Взаимната търговия сред страните от района се развива с по-бързи темпове от външната търговия, делът й в общия търговски оборот поредно нараства, възлизайки на 9,9% през 2021 година Узбекистан даде забележителен подтик на развиването и увеличението на размера на вътрешнорегионалната търговия след 2017 година
Обемът на насъбраните входящи директни вложения (ПЧИ) в района се прави оценка от EDB на 211 милиарда USD. През последните 20 години тази цифра се е нараснала повече от 17 пъти. Въпреки общата позитивна динамичност на напредък на ПЧИ, тяхната конструкция, както по страната, по този начин и по браншове, има свои лични характерности.
Дългият интервал на необщителност на някои страни от района, отдалечеността от главните стопански центрове, неналичието на достъп до морето въздействат неподходящо върху възприемането на района от интернационалните вложители.
Въпреки постигнатия прогрес, съгласно икономистите, съществуват редица систематични проблеми (предизвикателства), които попречват социално-икономическото развиване на централноазиатските страни. Сред значителните спънки са качеството на институционалната среда, тесните места в районните транспортни мрежи, обществените проблеми, макроикономическите опасности и незадоволителното равнище на хармонизация в районните търговско-икономически връзки.
Страните от района би трябвало да преодолеят четири основни структурни провокации — липса на изход на море; ресурсна взаимозависимост и ниско равнище на развиване на финансовия сектор; противоречие във водния и енергийния сектор; изменението на климата. Страните от Централна Азия, действайки взаимно, ще имат повече благоприятни условия за превъзмогване на структурните проблеми на развиването.
Повишеното натоварване на енергийната система в изискванията на възходяща икономическа интензивност и свързаността на страните от района посредством общи речни басейни вършат несъмнено съдействието им във ВиК и енергийния бранш.
Също толкоз значими са съгласуваните старания за развиване на транспортната инфраструктура и битката с климатичните опасности. Премахването на проблемите в развиването на инфраструктурните браншове (транспорт, ВиК) ще увеличи продуктивността в стопанската система, ще разшири комерсиалните и стопански партньорства със прилежащите страни и ще усъвършенства стоковата диверсификация на производството и износа.
Подобряването на институционалните условия ще форсира структурните трансформации в стопанските системи на страните от района. Недостатъчното равнище на съдействие във водно-енергийния комплекс води до годишни стопански вреди. Нереализираните изгоди се правят оценка на 0,6% от общия Брутният вътрешен продукт на района в селското стопанство и 0,9% от Брутният вътрешен продукт в енергийния комплекс.
Структурата на капиталовия портфейл надалеч не е оптимална, защото не регистрира районните ползи. Кумулативните капиталови оферти във водно-енергийния комплекс се правят оценка на 52,8 милиарда $, като доминират вложенията в сегмента на генерирането, до момента в който водната инфраструктура е достигнала експлоатационния си предел и би трябвало да бъде обновена и осъвременена. Реализирането на енергийни планове, в това число в региона на зелената сила, ще усъвършенства енергийния баланс и в бъдеще ще се премине към експорт на електрическа енергия.
В Централна Азия се следи динамично развиване на транспортната инфраструктура и повишаване на подвижността на популацията. Има големи триумфи: дължината на железопътните линии и пътищата с твърда настилка нараства, построени са нови морски пристанища в Каспийско море, летища, транспортни и логистични центрове и гранични контролно-пропускателни пунктове.
През последните години размерът на контейнерния пренос бързо нараства както по обичайния маршрут Китай-Казахстан-Русия-ЕС, по този начин и по Транскаспийския маршрут. Евразийската транспортна рамка би трябвало да бъде решение, което ще свърже страните от Централна Азия без изход на море една с друга и с външни търговски сътрудници.
Рамката към този момент е завършена и в този момент се създават обособените й детайли. Той ще се трансформира в мрежа от направления, които ще свързват разнообразни интернационалните транспортни коридори, преминаващи през Централна Азия и ще разрешат организирането на нови контейнерни услуги и логистични вериги. Това ще даде опция за създаване на устойчиви и безвредни транспортни и стопански връзки, понижаване на транспортните разноски за стопанските системи на Централна Азия.
Предпочитаният формат за развиване на икономическата интеграция на страните от Централна Азия е Евразийският стопански съюз(ЕАЕС). Участието в ЕАЕС ще обезпечи на страните единна регулаторна среда, достъп до просторен общ пазар за труд, капитали, артикули и услуги, унищожаване на пречките във взаимната търговия и развиване на индустриалното съдействие.
Стратегическата роля на Централна Азия на икономическата карта на света ще нараства, изключително за Русия и Китай. Централна Азия към този момент не е външна страна спрямо главните стопански играчи в обширното евразийско пространство. Трансформацията на района значително зависи от вътрешни старания, частни вложения, както и от осъществяването на огромни многостранни стратегии.
Регионът може да стане финансово постоянен и динамично разрастващ се в пространството на Голяма Евразия с ефикасни механизми за районно съдействие, с интензивно присъединяване във веригите на цената на националния бизнес, произвеждане на конкурентни артикули и услуги за вътрешни и външни консуматори. Превръщането на Централна Азия в проспериращ район ще помогне за решаването на други чувствителни геополитически въпроси в тази част на континента, по-специално присъединяване на Афганистан в икономическите връзки със прилежащите страни.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ